Темповете и нивото на кредитиране, активността на предприемачите и банките като бизнес, посоката на движение на лихвите са следствие от наличието или липсата на нормални и предвидими условия за правене на бизнес. Изминалата бурна година, особено за банковия сектор, показа, че въпреки всеобщите твърдения за изолираността на случая Корпоративна търговска банка (КТБ) ефектите върху дейността на банките и поведението на фирмите и домакинствата бяха осезаеми.

Традиционно ниският в последните години апетит за инвестиции и кредити на компаниите и гражданите съвсем изчезна. От друга страна, предпазливостта на банките при отпускане на кредити логично нарасна заради повишаването на вътрешната несигурност в страната и сектора в резултат от смайващото протакане на решаването на проблема с КТБ. Банката беше поставена под специален надзор на 20 юни 2014 г. и едва на 6 ноември лицензът й беше отнет.

Въпросът обаче отново е наполовина решен, тъй като този акт на БНБ се обжалва пред Върховния административен съд, а там практиката показва допълнително време от няколко месеца до година за решаване на казуса. Началото на делото съвсем не е обнадеждаващо, след като на първото си заседание съдът отложи делото за 9 февруари 2015 г.

Ключът е в БНБ

Ключови за дейността и представянето на сектора през 2015 г. ще бъдат (без)действията на БНБ. Изминалата година изкара на показ дълго отлаганата необходимост от промяна в поведението и отношението на регулатора в надзорната му дейност. Справянето с последиците от случая с КТБ със сигурност изисква вземането мерки, които да не допускат такъв тип бизнес и такъв тип стресове в системата като този с КТБ.

Това означава промени в начина на прилагане на регулациите от БНБ, с което централната банка да покаже, че непазарното поведение на отделни играчи в сектора няма да бъде не само толерирано, но ще се подхожда на принципна основа по правилата на закона. Обратното може да мотивира поведение на непазарна дейност, какъвто модел на работа имаше самата КТБ, и да изкуши и други участници на пазара.

Началото не е особено обещаващо, след като още през лятото на 2014 г., макар и под условие, управителят на БНБ обяви, че ще подаде оставка, а още не го е направил.  Въпреки сформирано правителство и работещ парламент, каквито условия самият Искров заяви, че са му нужни, за да си подаде оставката, половин година по-късно тя не е факт. Очевидно е, че въпросът ще се решава през тази година. Някои представители на сектора смятат, че въпросът ще се задвижи след Нова година. Други са на мнение, че Искров ще доизкара мандата си, който изтича през октомври 2015 г., тъй като никой не би бягал, когато няма изход.

Освен избор на гуверньор – с оставка или не, ще има избор и на подуправител за управление "Емисионно" (мандатът на сегашния – Калин Христов, изтича през октомври 2015 г. - бел ред.). Особено  важно назначение вероятно ще има и в управление "Банков надзор" – нов председател.

Сегашният – Цветан Гунев, е отстранен временно от съда, но след изтичане на шест месеца от решението той ще се окаже в ситуация на фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си, както е по закон, което автоматично ще наложи избор на нов надзорник. При така очерталите се промени в регулатора необходимото спокойствие за работа в сектора на този етап се оказва малко мъгляво.

Консолидация или да

От сектора подчертават необходимостта от консолидация. Така не само ще са намали броят на банките, работещи на пазара, но и ще се постигне изчистване в структурно отношение в сектора и най-вече по отношение на акционерната структура. Тук на преден план отново излиза ролята на регулатора, който разполага с достатъчно законови надзорни механизми за разчистване на сектора от банки с подобен профил и поведение като тези на КТБ.

Прогнозите на банкери са, че малки нишови играчи трудно ще намират място на пазара. Освен това малките банки в борбата за оцеляване в конкуренцията все повече ще се оказват изкушени от предоставяне например на високи лихви по депозити, което ерозира пазара. Дори и да не са четвъртата по големина банка (КТБ беше четвърта според размера на активите си - бел. ред.), все пак няколко такива банки биха създали рискове и изненади в сектора.

Посоката на движение на парите от гарантираните влогове в КТБ показа, че явно мисленето и поведението на вложителите не се е променило. Малко над половината от изплатените средства се оказа, че се насочват към банки с по-високи от средните за пазара лихви – ПИБ, ЦКБ, БАКБ, Инвестбанк. Логиката е "нали парите са ми гарантирани" и след като веднъж държавата плати този ресурс, ще го плати и следващ път.

Тук е приносът на държавната гаранция, която в този случай не е чисто българско решение, а взето и наложено на европейско ниво. Друг е въпросът, че за мащабите на страна като България размер от 100 хил. евро гаранция е твърде голям. Но този размер е еднакъв във всички страни от Европейския съюз и няма вариант за избягване на нормата.