С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
17 4 яну 2015, 17:51, 14394 прочитания

Банките през 2015 г.: Година на промените в БНБ

Предстоят нови назначения в регулатора и развръзка за КТБ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Лихвите ще намаляват, но при липса на местни и глобални рискове.
Година на очакванията - такава се очертава да бъде 2015 г. за банките. Тези очаквания обаче са насочени не толкова към бизнеса на финансовите институции, колкото към регулатора, както и към отговорните фактори, ангажирани с осигуряването на сигурност и предвидимост в средата.

Само по този начин може да се възстанови доста разклатеното доверие на клиентите и на обществото като цяло, което от своя страна би могло да доведе до така необходимото съживяване на кредитирането. А за поредна година именно кредитирането е едно от предизвикателствата и пред сектора, и пред българската икономика.


Темповете и нивото на кредитиране, активността на предприемачите и банките като бизнес, посоката на движение на лихвите са следствие от наличието или липсата на нормални и предвидими условия за правене на бизнес. Изминалата бурна година, особено за банковия сектор, показа, че въпреки всеобщите твърдения за изолираността на случая Корпоративна търговска банка (КТБ) ефектите върху дейността на банките и поведението на фирмите и домакинствата бяха осезаеми.

Традиционно ниският в последните години апетит за инвестиции и кредити на компаниите и гражданите съвсем изчезна. От друга страна, предпазливостта на банките при отпускане на кредити логично нарасна заради повишаването на вътрешната несигурност в страната и сектора в резултат от смайващото протакане на решаването на проблема с КТБ. Банката беше поставена под специален надзор на 20 юни 2014 г. и едва на 6 ноември лицензът й беше отнет.

Въпросът обаче отново е наполовина решен, тъй като този акт на БНБ се обжалва пред Върховния административен съд, а там практиката показва допълнително време от няколко месеца до година за решаване на казуса. Началото на делото съвсем не е обнадеждаващо, след като на първото си заседание съдът отложи делото за 9 февруари 2015 г.

Ключът е в БНБ




Ключови за дейността и представянето на сектора през 2015 г. ще бъдат (без)действията на БНБ. Изминалата година изкара на показ дълго отлаганата необходимост от промяна в поведението и отношението на регулатора в надзорната му дейност. Справянето с последиците от случая с КТБ със сигурност изисква вземането мерки, които да не допускат такъв тип бизнес и такъв тип стресове в системата като този с КТБ.

Това означава промени в начина на прилагане на регулациите от БНБ, с което централната банка да покаже, че непазарното поведение на отделни играчи в сектора няма да бъде не само толерирано, но ще се подхожда на принципна основа по правилата на закона. Обратното може да мотивира поведение на непазарна дейност, какъвто модел на работа имаше самата КТБ, и да изкуши и други участници на пазара.

Началото не е особено обещаващо, след като още през лятото на 2014 г., макар и под условие, управителят на БНБ обяви, че ще подаде оставка, а още не го е направил.  Въпреки сформирано правителство и работещ парламент, каквито условия самият Искров заяви, че са му нужни, за да си подаде оставката, половин година по-късно тя не е факт. Очевидно е, че въпросът ще се решава през тази година. Някои представители на сектора смятат, че въпросът ще се задвижи след Нова година. Други са на мнение, че Искров ще доизкара мандата си, който изтича през октомври 2015 г., тъй като никой не би бягал, когато няма изход.
 
Освен избор на гуверньор – с оставка или не, ще има избор и на подуправител за управление "Емисионно" (мандатът на сегашния – Калин Христов, изтича през октомври 2015 г. - бел ред.). Особено  важно назначение вероятно ще има и в управление "Банков надзор" – нов председател.

Сегашният – Цветан Гунев, е отстранен временно от съда, но след изтичане на шест месеца от решението той ще се окаже в ситуация на фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си, както е по закон, което автоматично ще наложи избор на нов надзорник. При така очерталите се промени в регулатора необходимото спокойствие за работа в сектора на този етап се оказва малко мъгляво.

Консолидация или да

От сектора подчертават необходимостта от консолидация. Така не само ще са намали броят на банките, работещи на пазара, но и ще се постигне изчистване в структурно отношение в сектора и най-вече по отношение на акционерната структура. Тук на преден план отново излиза ролята на регулатора, който разполага с достатъчно законови надзорни механизми за разчистване на сектора от банки с подобен профил и поведение като тези на КТБ.

Прогнозите на банкери са, че малки нишови играчи трудно ще намират място на пазара. Освен това малките банки в борбата за оцеляване в конкуренцията все повече ще се оказват изкушени от предоставяне например на високи лихви по депозити, което ерозира пазара. Дори и да не са четвъртата по големина банка (КТБ беше четвърта според размера на активите си - бел. ред.), все пак няколко такива банки биха създали рискове и изненади в сектора.

Посоката на движение на парите от гарантираните влогове в КТБ показа, че явно мисленето и поведението на вложителите не се е променило. Малко над половината от изплатените средства се оказа, че се насочват към банки с по-високи от средните за пазара лихви – ПИБ, ЦКБ, БАКБ, Инвестбанк. Логиката е "нали парите са ми гарантирани" и след като веднъж държавата плати този ресурс, ще го плати и следващ път.

Тук е приносът на държавната гаранция, която в този случай не е чисто българско решение, а взето и наложено на европейско ниво. Друг е въпросът, че за мащабите на страна като България размер от 100 хил. евро гаранция е твърде голям. Но този размер е еднакъв във всички страни от Европейския съюз и няма вариант за избягване на нормата.

Очакванията

Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк, председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България:

Ще трябва да се справим с последиците от случая с КТБ


Преминахме през доста бурна година. През 2015 г. ще трябва да се справяме с последиците от случая с Корпоративна търговска банка. Това означава регулативни промени, укрепване на банковия надзор, както и промени в ръководството на БНБ, независимо дали ще има подадени оставки или не, тъй като изтичат мандати в управителния съвет. Ако икономиката на страната се завърти на по-високи обороти и има стимули за активизиране на предприемачите, и годината ще бъде малко по-добра. Ако ли не, ще е същата като 2014 г.
Нивото и движението на лихвите зависи от представянето на икономиката. Ако тя се представя по-добре, и тенденцията при лихвите ще бъда към понижение. При наличие на локални или глобални рискове това няма да се наблюдава. Ключът за по-добро представяне на банките през 2015 г. ще бъде стабилизиране в областта на регулациите в сектора и по-голяма сигурност в цялостната среда.

Стилиян Вътев, главен изпълнителен директор на ОББ:

Конкуренцията може да изкуши някои банки към изненадващи действия

Очаквам през 2015 г. регулаторът да обърне необходимото внимание на структурата на сектора, тъй като 28 банки сме твърде много за малък пазар като българския. В резултат на голямата конкуренция някои банки (не само малки) ще бъдат изкушени към действия, които може да доведат до изненади, дай боже, те да не са от системно значение.

По отношение на кредитирането се надявам през 2015 г. нивото му да бъде малко по-високо от това през изминалата година. При лихвите тенденцията е да продължат да намаляват, въпреки че дъното почти е достигнато. Причините, за съжаление, са резултат  не толкова на положителни фундаментални фактори в икономическите процеси, а по-скоро имат конюнктурен характер - липса на достатъчно кредитно търсене, свръхликвидност на системата, голяма конкуренция.

До някаква степен тези конюнктурни тенденции изкривяват и ерозират не само банковия пазар, а и поведението на голяма част от икономическите субекти, в това число публичните финанси и бизнеса като цяло. Дано нещата се нормализират, колкото се може по-скоро.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Робърт Чапек застава начело на Disney Робърт Чапек застава начело на Disney

Боб Айгър изненадващо слезе от поста изпълнителен директор

26 фев 2020, 225 прочитания

Tesco напусна изцяло китайския пазар Tesco напусна изцяло китайския пазар

Компанията продаде и последния си останал дял на местния си партньор

26 фев 2020, 665 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
България е Елдорадо за IT аутсорсинг - ще има и забогатели, и разочаровани

Георги Гроздев, управител на софтуерната "Вискомп", пред "Капитал Daily"

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10