Външните пазари обаче реагираха с поскъпване на застраховките срещу фалит на държавата и вдигане на доходността по държавните облигации.

- Реакцията на пазара не беше толкова бурна и за нея се съди най-вече по изменението в доходността на облигацията за 2024 г. Щеше да е съвсем различна, ако държава, която е по-задлъжняла от нас, но има подобен на българският рейтинг, го изгуби. Това, което всъщност се случи, е, че докато по-рано се сравнявахме с Литва и Латвия, преминахме да се сравняваме с Румъния, а сега и от нея се оттласкаме и клоним към Унгария. Ако се влошат нещата, ще се сравняваме с Хърватия. Тя е една от държавите с най-нисък рейтинг в Европейския съюз, но през миналата година направи една-две емисии, които бяха доста добре приети.

Колко голям е рискът и Moody's да понижат рейтинга на държавата?

- Аз мисля, че Moody's ще се въздържат да го направят, преди да се види какви са ефектите от предприетите мерки от финансовото министерство. Отделно навън пазарът ни гласува достатъчно добро доверие, като само в рамките на един месец беше взет заем от 1.5 млрд. евро, според мен на нелоша цена.

Защо смятате, че е добра цената?

- Защото, когато през ноември се предвиждаше емитиране на 4.5 млрд. лв. само на вътрешния пазар, тогава имаше сондиране на мнения и на пазара се говореше за лихви от порядъка на 2-2.5% за сконтовите книжа. Така че в сравнение с това постигнатото по мостовия заем - 1.08%, е близо два пъти по-ниска лихва.

И все пак, ако се случи и втора агенция свали рейтинга?

- Дори и тогава България ще може да се финансира от пазарите, тъй като няма много дълг и пак е в топ 3 на страните по най-нисък дълг. Има само две търгуеми емисии и е рядък емитент. От значение е това, което правят централните банки по света, и особено Европейската централна банка с наливането на ликвидност. Това притъпява рисковите възприятия на инвеститорите. Повишеният рисков апетит и огромната ликвидност, с която разполагат инвеститорите в момента, обезпечават безпроблемното финансиране на приемливи нива.

Но дори и разполагащи със значителна ликвидност, има класове инвеститори, които имат ограничение да влагат пари в книжа на емитенти без инвестиционен рейтинг. Няма ли да имаме нужда от тези инвеститори, когато емитираме следващата си облигационна емисия?

- Кръгът на заинтересованите няма да се стесни толкова много. Разликата е, че ако през лятото подадените поръчки за покупки на емисията са били от порядъка на 3.5 млрд., то сега презаписването ще е по-малко. Има и още един момент - много фондове пък търсят точно такива книжа, които са в горния сегмент на подинвестиционния рейтинг, защото са по-високодоходни.

Кога би бил най-подходящият момент за емитирането на еврооблигации, с които да се рефинасира мостовият заем? Той е 6-месечен, но с опция за удължаване до една година.

- Вероятно през второто ще е съвсем нормален тайминг. Но всичко ще зависи от нуждите на емитента, който вече е осигурил средствата за рефинасиране на падежиращите облигации през януари. Другият въпрос е кога ще бъде най-благоприятният прозорец за емитиране. Обикновено емитентите стартират в началото на годината с набирането на ресурс, така наречения prefunding, така че може да се използва и инерцията на пазара.

Ако нищо не се промени до момента, в който емитираме следващите облигации, с колко можем да очакваме да се покачи доходността по тях?

- Сравнено с какво? За да се отговори на този въпрос, трябва да се направи сравнение с някакъв бенчмарк. Некоректно е да се разсъждава, че ако например сме емитирали през март на 3% и в средата на следващата година отново сме емитирали облигации на 3%, то продължаваме да се финансираме еднакво добре. При понижението на рейтинга България разшири спреда си спрямо Румъния от 10 - 15 базисни точки на 30 - 35 базисни точки. Така че ако обстановката се запази, предполагам, че бихме били около 30 - 40 базисни точки над доходността, на която се финансира Румъния, макар че тя е доста по-задлъжняла от България.

След динамичната година на вътрешния пазар на ДЦК и множеството извънредни събития каква се очертава да е 2015 г.?

- Тази година очаквам да е малко по-спокойна, тъй като фокусът на внимание ще е насочен повече навън, основната тежест за финасиране ще бъде поета отвън, за да се възползваме от ниските лихви там. Вътрешният пазар пое рекордно количество книжа през миналата година и по-скоро през новата година ще си отдъхне.

Но дори и така оставате свръхликвидни. До какво може да доведе това?

- Може би тази ликвидност ще ни направи по-иновативни в основната ни дейност, а именно да осигуряваме кредитиране. Иначе като инвеститори банките бяхме основен купувач на ДЦК през миналата година, около 60 - 70% от емитирания обем книжа бяха поети от банките.

Пенсионните фондове са другата основна група инвеститори в ДЦК. Как се променят техните позиции след решението за преместване на управляваните от тях пари в Националния осигурителен институт?

- За съжаление тяхната роля на пазара би отслабнала, ако се наложи хората, родени след 1959 г., които отдавна работят, активно да потвърждават желанието си за оставане в частен пенсионен фонд. Ако пенсионните фондове трансферират част от парите си към НОИ, най-прекият ефект върху държавните финанси ще бъде, че няма да се налага бюджетът да субсидира НОИ и съответно дефицитът би се понижил, което намалява нуждата от дългово финансиране за държавата. В същото време фондовете ще трябва по някакъв начин да осигурят тази ликвидност, което по-скоро би имало ефект върху вторичния пазар. Но това са хипотетични сценарии.

Поемането на извънредни нови дългове, с което нивото на задлъжнялост рязко се вдигна, е повод за недоволство у хората. Имат ли основание да негодуват и да се притесняват?

- През последните две години имахме доста събития с неблагоприятен характер и еднократен ефект, които за съжаление изискваха държавна намеса и съответно взимане на нов дълг. През 2014 г. изпадаме и в свръхдефицит. През следващата година заявките са за затягане на фискалната дисциплина и влизане в рамките на дефицит от 3% от БВП. Доколкото това е изпълнимо, аз не виждам някакъв сериозен риск от влизане в дългова спирала.

Заложените 8.1 млрд. лв. нов дълг звучат малко стряскащо, но всъщност огромната част от тях ще отидат за рефинасиране на стари задължения - синдикиран заем, сконтовите емисии. Тоест, ако към края на тази година размерът на държавния дълг е 22.5 млрд. лв., то към края на 2015 г. се очаква да е 24.5 млрд. лв., което като размер нетен новоемитиран дълг е по-малък от заложения бюджетния дефицит. Така че, ако успеем да се вместим в тези рамки, ще бъде много добро постижение. Разбира се, не сме застраховани от неблагоприятни събития.

България не е държава, която разполага с нефт или други природни ресурси, нито пък има високотехнологична коннкурентна икономика, така че единственият начин да се движим напред е, ако имаме много благоприятна среда за правене на бизнес и отвън влизат инвестиции. И когато това не се случва, тегленето на дълг е единственият начин за решаване на текущите проблеми в множество нереформирани сектори.

Интервюто взе Гергана Михайлова