Табак и преса на всяка спирка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Табак и преса на всяка спирка

Новите спирки ще са по проект на общината или на кандидата, ако бъде одобрен от нея

Табак и преса на всяка спирка

Общината в София подготвя концесия за навесите на градския транспорт с много възможни и малко вероятни кандидати

Паулина Михайлова
25612 прочитания

Новите спирки ще са по проект на общината или на кандидата, ако бъде одобрен от нея

© ВЕЛКО АНГЕЛОВ


През следващите няколко седмици, предстои най-голямата община в България - софийската, да подготви условията за една от най-големите си и видими сделки: концесия на спирките на градския транспорт. Проектът на тези условия е готов и се обсъжда от общинските съветници по комисиите им. На пръв поглед изискванията към кандидатите са либерални, бариерата не е много висока, а възможните желаещи - широк кръг. На втори и всеки следващ поглед обаче процедурата, стартирана сега, при настоящото състояние на пазарите, до които се дава достъп, предопределя доста по-малко на брой участници, и съмнителни ползи за общината, особено съпоставени с евентуалните пропуснати такива за нея.

С една дума - след като концесията отваря врата към бизнеса с продажба на дребно на цигари, вестници и дребни пакетирани стоки, търговията на едро с вестници е почти окупирана от групата около Делян Пеевски, а тази с цигари - до голяма степен доминирана от същия кръг, то най-вероятните желаещи ще са свързани пак с него. Ако не - ще са в пазарна зависимост от него, което логично ще свали интереса.

Дали "Табак маркет" с веригата си Lafka, може би в съдружие с един от най-големите играчи на рекламния пазар Красимир Гергов, ще са единствените кандидати - ще видим. Но самото стартиране именно на концесионна процедура с 15 години срок, големи пакети спирки и ограничителни условия за милиони обороти и опит в бизнеса предполага именно това.

Кол, кофа и будка

Идеята за концесиониране на спирките на градския транспорт битува в общината в София повече от година. През януари 2014 г. беше подготвен и първият проект на условия за евентуална такава процедура. Тогава той представляваше всъщност удивително точен портрет на "Табак маркет" с веригата му Lafka: високи финансови прагове за участниците и задължителен опит в рекламата или стопанисването на спирки и павилиони. Проектът обаче потъна в дебрите на общинската администрация след ясно отправени критики от общински съветници и хора от администрацията, че представлява опит да се разделят задълго напред във времето софийските спирки между Lafka (за която се смята, че е на контролирания от Делян Пеевски "Булгартабак", може би в съдружие с друг местен играч) и Красимир Гергов.

Сега, след като градусът на общественото внимание към Lafka, поне видимо, е донякъде занижен, а самата верига намали оборотите на експанзията си, проектът за концесия отново е на дневен ред. Новият му вариант е готов и включен в доклад на кмета Йорданка Фандъкова до общинския съвет. Преди да бъде гласуван там, в момента той се разглежда от няколко общински комисии, най-важна от които е стопанската.

Накратко концесията ще е за 2482 спирки (виж таблицата), разделени на четири пакета, като във всеки от тях има както спирки в крайните квартали на града, така и в централните. Типовете спирки са три: първи тип - спирков знак и кошче за боклук, втори тип - тези две неща и навес с рекламна касета, и трети тип - последните три неща плюс павилион. Не какъв да е, а за вестници, цигари и дребни пакетирани стоки. Общо в четирите пакета се предвижда да има 214 павилиона, разпределени приблизително поравно в тях, и почти 1100 рекламни касети.

Концесията ще е за 15 години плюс евентуално още пет години удължаване. Всеки кандидат ще може да подава оферта за един или максимум два пакета, а ако поиска и трети, ще бъде отстранен изобщо от участие. Условията към желаещите са два типа: за финансова стабилност и за "технически възможности и професионална квалификация". По първото изискване кандидатът трябва да докаже общ оборот за последните три години (2011, 2012 и 2013 г.) от минимум 5 млн. лв., или 10 млн. лв., ако кандидатства за два пакета. По второто - че за същите тези три години има дейности по изграждане на преместваеми обекти и/или изграждане и поддържане на рекламни съоръжения и/или търговски обекти.

Веднъж спечелил конкурса, концесионерът ще може да отдава обектите (рекламните пана и павилионите) под наем, като ще е длъжен да направи в проекта определени инвестиции, а годишните му концесионни такси към общината ще са скромни (виж таблицата). Като цяло очакваните инвестиции са по около 5 млн. лв. във всеки пакет, а годишно той ще внася в столичния бюджет по малко над 50 хил. лв. пак на пакет.

Всъщност всички тези параметри са обект на състезание от страна на бъдещите кандидати. Офертите им ще се оценяват по три показателя: срок за поставяне на новите спирки (максимално 36 месеца), обещани инвестиции и годишна концесионна такса. Срокът (колко по-кратък е от 36 месеца) ще има 45% тежест, инвестициите - 30%, и таксата - най-малко - 25%. Тоест най-много точки ще получи този, който предложи най-бързо монтиране на всички съоръжения.

За хората, тротоарите и "Люлин 10"

Аргументите "за" това процедурата да е концесия, и то толкова наедро, бяха изразени най-вече от директора на дирекция "Обществени поръчки и концесии" в Столична община Цветан Стоевски, пред стопанската комисия, и защитени и от зам.-кмета на София с ресор транспорт Любомир Христов пред "Капитал". "Надявам се, не оспорвате необходимостта от това спирките да са нови и удобни", каза Любомир Христов. По думите му процедурата е част от интегрирания план за развитие на градския транспорт в София, голяма част от който се финансира от евросъюза. Затова и цялата документация е съгласувана със съответните звена на Европейската комисия. Същото пише и в доклада на кмета Фандъкова по темата.

"Състоянието на повечето спирки е лошо, а, отдавайки ги с концесия на частен партньор, общината си освобождава финансов ресурс за други дейности", каза Стоевски. "Това са 20 млн. лв. минимални инвестиции, които ще дойдат като външен капитал и от които ние се разтоварваме", добави той. "В случая търсим интегриран подход и затова спирките са разделени на такива пулове. Ако те се раздробят на по няколко спирки, какво? Ще трябва да имаме насреща сто или колко фирми, с които да уточняваме отношенията си и да ги гоним при неизпълнение на ангажиментите им", аргументира се Стоевски. "Не знам за кого говорите. И не го познавам", отговори той на твърденията на членове на стопанската комисия, че в случая концесията се прави "ясно за кого".

Според Стоевски, а и според Прошко Прошков, който принципно подкрепи проекта, макар и с някои предложения за уточнения, важно в случая е и, че концесионерите на спирките ще имат задължението да чистят около тях и така ще се спестят и пари от плащаните на фирмите за почистване. Според Стоевски се търси интегриран подход и по друга причина - за да се комбинират атрактивни локации в центъра с неатрактивни в крайните квартали. "Как ще задължите иначе някого да вземе концесия на спирка само със спирков знак и кошче? И какъв интерес мислите, че ще има към рекламни пана в "Надежда 8" или "Люлин 10"? Това са погранични райони, където в някои часове няма никой", добави Стоевски.

Темата има ли някой в "Люлин" (най-големия квартал в София) и е ли "Надежда" погранична, е съвсем отделна. Макар и не по този повод, но обсъждането в стопанска комисия далеч не мина гладко.

"Това е златна мина"

Кой ще е за концесията и условията в нея, и кой против в общинския съвет - предстои да видим. В стопанска комисия категорично в опозиция на проекта застанаха Любка Качакова от НДСВ и Румен Георгиев от БСП. "Защо изобщо е необходимо да даваме спирките на концесия", каза Румен Георгиев. "Това са 15 квадратни метра спирка. Проектът е елементарен. По 15 млн. лв. вземаме всяка година от паяци и скоби. Можем ние да си изградим спирките и да отдаваме под наем паната за реклама и павилионите. Сега всички се сещаме кои са двамата души, за които се прави поръчката", каза той. "В момента не раздаваме спирки, а бизнес - място за реклама. Принципно навесите са работа на общината. Нелепо е да имаме толкова модерно метро, а да твърдим, че не можем да се справим с едни навеси", каза Любка Качакова. "Говорим за 2500 спирки с над 1000 рекламни касети. Към 800 лв. е месечният наем за реклама на една пиза (стоящо рекламно пано) в София. Сега сметнете колко спирки са това, колко реклама и колко пари. Това е златна мина. Против съм някой да ми представя раздаването на бизнес като грижа да не ми се развали прическата на спирката. Това си мирише ачик-ачик на схема. Как изобщо се стигна дотам да стоим на тази писта с концесията", добави Качакова. Тя е и против малката тежест - едва 25%, на годишната такса, в оценката на офертите. Според Георгиев пък, при положение че говорим за толкова елементарна дейност, не е необходимо изобщо да се изисква опит от кандидатите.

По данни от рекламните агенции, които "Капитал" попита, в момента рекламодателите плащат между 700 и 1100 лв. на месец за касета на столична спирка, а ако е облепен целият навес - двойно. Съпоставено с малко над 50 хил. лв. годишна такса за всички спирки в един пул - близо 600, очевидно теорията за златната мина има почва. Що се отнася до инвестициите - опитът с приватизацията и концесиите на други обекти ясно показват, че документалното им доказване не е проблем, още по-малко за голяма компания. Тоест проектът може да е прекрасен източник на приходи за концендента, стига той да е достатъчно голям, за да прескочи бариерите за участие.

<#text>

Дъвки, кроасани и концесия

Въпреки че спрямо първия проект за концесия, сегашният изглежда по-широко скроен, в него реално биха се побрали не чак толкова много компании.

Теоретично в конкурса могат да се явят чуждестранни играчи на пазара на вестници, цигари, павилиони, спирки или реклама. В условията на Столичната община няма ограничения въпросният опит в бизнеса да е в България.

Също така теоретично спирките могат да се окажат от интерес за търговските вериги за хранителни стоки, представени тук. Те също отговарят на условията.

Не по-малко теоретично кандидат-концесионери могат да са и мобилните оператори - имат и оборот, и търговски обекти. Същото важи за веригите бензиностанции.

На практика обаче единствените два големи играча на пазара на дребно на вестници и списания са "Табак маркет" и LS (Lagardere Services). Останалите фирми са малки и още по-малки, предимно регионални. От LS неколкократно са заявявали пред "Капитал", че нямат интерес към концесия на спирките в София. Направиха го и сега, обяснявайки, че този тип бизнес не е в концепцията им по принцип. От "Табак маркет" пък отговориха, че могат да вземат решение да участват ли в процедурата едва след като се запознаят в детайли с нея. Наскоро изпълнителният директор на дружеството Борис Захариев каза пред "Капитал", че биха проявили интерес към такава концесия, но вероятно биха потърсили консорциум - например с някого от рекламния бизнес.

При разпространението на едро на печатни издания пък групата около Пеевски държи реално вече около 80% след поредица изкупувания, за което Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) си затвори очите. Пазарът на цигари е значително по-конкурентен на дребно, но на едро там най-големият играч е "Експрес логистика и дистрибуция" (ЕЛД), която разпространява ексклузивно тютюневите изделия на "Булгартабак" и неексклузивно - някои от другите марки. Официално ЕЛД няма никаква връзка с "Булгартабак", но според източници от сектора притежателите им са едни и същи. Показателно е, че цигареният холдинг повери дистрибуцията си на тази компания около месец след като тя изобщо беше създадена и без да е продала нито един пакет цигари. На пазара на рекламни площи в София пък Красимир Гергов е този, чието име се споменаваше като евентуален кандидат за софийските спирки още при първата подготовка на концесия преди година. Той на практика държи основната част от външната реклама в София. Конкурсът за използване на рекламните касети по тротоарите в София тече от 2011 г., но така и не е приключил. А междувременно те стоят по силата на удължени договори. Повечето от тях са на JCDecaux. Връзката между т.нар. пизи, концесията на спирките и Красимир е именно JCDecaux. Първоначално фирмата се казва "К аут ъф хоум" и е собственост на Гергов. После сменя името си на "Нюз аутдор България", а през 2011 г. е продадена на международния рекламен гигант JCDecaux. През цялото време управител на фирмата обаче е един и същ човек - Теодора Ъндъруд. А в индустрията се говори, че схемата с JCDecaux е подобна на тази с bTV - Гергов продава фирмата на външен собственик, но с идеята той да я управлява, защото познава пазара.

Освен пизите JCDecaux държи и част от спирките на градския транспорт, на които също има рекламни пана, също без валиден конкурс. По този начин се изпълнява едно от условията на концесията фирмата да има предишен опит в стопанисването на спирки. Други представители на рекламния бизнес обясниха, че макар и да е атрактивна, концесията на спирките, разделена по този начин на четири пула, е прекалено едра за всеки от тях. Същото важи и за участниците на пазара на дребно на цигари и изобщо - стопанисващите павилиони.

С една дума, предлагайки накуп по над 500 спирки, общината изначално изолира от конкурса малките фирми във всеки от потенциално заинтересуваните сектори.

Отделно, не е ясно доколко подобна сделка ще е икономически изгодна за общината, особено сравнена с другите възможности. А те не са малко. Първо - самата тя би могла да инвестира в нови спирки и после да отдава под наем рекламните площи и павилионите - всеки поотделно или на малки пулове. Второ - същата концесия може да е разбита на по-малки пакети спирки, за да се допуснат и повече участници и да не се изолира дребният бизнес.
Трето - не липсва опит в чужбина, че този тип малки обекти се дават например на инвалиди, а защо не и на други общности, нуждаещи се от препитание и интеграция.

С една дума, вариантите са много, а избраният - концесия на едро, просто е най-подходящ за най-големите при вестниците, цигарите и павилионите.

Що се отнася до благовидните аргументи с грижата за чакащите тролея - те отсега издишат на фона на липсата на такава грижа за столичани по доста други, по-болни за тях теми.

По темата работи и Мария Манолова

Автор: Капитал

През следващите няколко седмици, предстои най-голямата община в България - софийската, да подготви условията за една от най-големите си и видими сделки: концесия на спирките на градския транспорт. Проектът на тези условия е готов и се обсъжда от общинските съветници по комисиите им. На пръв поглед изискванията към кандидатите са либерални, бариерата не е много висока, а възможните желаещи - широк кръг. На втори и всеки следващ поглед обаче процедурата, стартирана сега, при настоящото състояние на пазарите, до които се дава достъп, предопределя доста по-малко на брой участници, и съмнителни ползи за общината, особено съпоставени с евентуалните пропуснати такива за нея.

С една дума - след като концесията отваря врата към бизнеса с продажба на дребно на цигари, вестници и дребни пакетирани стоки, търговията на едро с вестници е почти окупирана от групата около Делян Пеевски, а тази с цигари - до голяма степен доминирана от същия кръг, то най-вероятните желаещи ще са свързани пак с него. Ако не - ще са в пазарна зависимост от него, което логично ще свали интереса.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

40 коментара
  • 2
    romolus avatar :-?
    Додо

    А защо пък ей така,за разнообразие, не се направи веднъж някакъв търг , който да няма проблеми?

  • 3
    ahasver avatar :-|
    ahasver

    Абе какво си играят на дребно ! Я да обявят търг за цялата държава за да престанат да я крадат който мине !

  • 4
    ahasver avatar :-|
    ahasver

    Цяло лято протестите срещу Пеевски не спряха от сутрин до вечер. Сега , когато иска да лапне и търговията на будките , никой не излиза . Май не плащат вече , а ?

  • 5
    otnesen avatar :-|
    отнесен

    Да посмятаме заедно.
    При два пакета с по 550 рекламни пана и наем на пано 700 лв. на месец за 1 година прихода е 4 620 000 лв.
    За 15 години е 69 300 000 лв. при запазване на наема.
    При прогнозни разходи за инвестиция от 5 000 000 лв. на пакет и общо 10 000 000 лв.,и годишно 50 000 лв за пакет такса към общината или общо за период от 15 години 1 500 000 лв.
    Като извадим от прихода от реклама 69 300 000 лв разходите от 11 500 000 лв. излиза ,че столична община иска да подари златен бизнес на няКОЙ.

  • 6
    romolus avatar :-?
    Додо

    До коментар [#5] от "отнесен":

    И аз я направих тази сметка, горе долу същата е, обаче, сама аз и ти сме я направили и защо никой друг не иска да спечели толкова много, освен Пеевски и компания?

  • 7
    hodounski avatar :-|
    hodounski

    Коалиция Бостан в СО

  • 8
    stoiank avatar :-|
    stoiank

    Доста едра хапка дори и за Пеевски. Вярно конкурсите са писани като за него, дори е съобразено с оборота на Табак Маркет от 5.8 млн през 2011, но 500-спирки са си доста. Досега те имат горе-долу толкова обекта в цялата страна, а сега само в един град. Ако не влезнат в съдружие ще се набутат. сега и КТБ не е с тях, да имат бездънна касичка, а тук трябват поне 100-150 млн., за да се развърти колелото. Това са поне 10 млн. лв лихви годишно, отделно политици и т.н. Може да са го мислили някой с хапчета или дрога да изпере доста пари, но в противен случай си е доста рисково. Ако КТБ беше жива няма проблем, но сега.... Само обърнете внимание с 1000 Лафки той ще стане работодател в топ 5 на България. Как се управляват тези хора, искат се години докато изградиш екип за такава структура. Поне за мен полакомили са се с една идея повече или договорите ще бъдат витиеви да се правят нещата за две-три години.

  • 9
    dane avatar :-|
    dane

    Статията се фокусира върху пазарните и фискалните дефекти на проекта. Има и други - в София преживява ренесанс стилът БАРАК , познат от късния соц, само дограмата не е онази. Дава ли заданието застраховка срещу паянтови и ръждясали набързо съоръжения - не. Колко нови спирки, колко нови павилиона и пейки - в т. ч. пейките на Женския пазар, ръждясаха в първия им сезон ? Има ли някъде общината претенция за алуминиеви или праховобоядисани конструкции за всички публични съоръжения - не. Пълнят нечия гуша, хубу. Ами и работата да е горе-долу като хората, да не е отблъскваща кражба. А, и автомати за билети щели да слагат...Те отказаха павилионите да продават билети - отстъпката е 1 ст., сега - автомати, да се чупят. Да се плаща пак. Автоматизираната система за таксуване гълта вече -найстия милион, но я няма в автобусите. И слава богу, поне за това не са хвърлени пари. Системата не е адекватно обезпечена софтуерно, никой няма информация от кой вид, колко карти, в колко часа са регистрирани. И да има, все тая. При липсата на електронни билети никой никога няма да знае реалния брой на пътниците по часове, по дни - делници, празници, национални такива - и да оптимизира. Шофьорите по старому карат по инерция по всеки наклон, братчедите роми се возят гратис, ние се радваме на говорящи спирки. Графиците са прекрасни, спазват се до секундата, транспортът не препълнен в час пик, само билетните автомати и едрата концесия ми липсваха за пълно щастие...Стана нещо като пост в софийското виртуално деловодство, или като кучешки лай покрай вървящия керван.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK