С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 1 фев 2015, 19:17, 12444 прочитания

Антони Христов, аниматор в Pixar: Правим филми, които сe превръщат в тенденция

Опитваме да не следваме тенденции, а да правим филми, които да сe превръщат в тенденция, разказва аниматорът

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Технологията дава свобода на творческото въображение, от една страна, но, от друга -  изисква знание и ресурси.

Проблемът на европейската култура е, че й липсва пазарна конкуренция.
Антони Христов е роден в София през юли 1961 г. Учи в Националната художествена академия. Емигрира в САЩ през 1981 г., месец преди да завърши. От 1988 г. до 1991 г. работи като аниматор в Walt Disney. Впоследствие кариерата му преминава през големите филмови анимационни студия на Universal и Warner Bros. През март 2000 г. постъпва в Pixar. Той е арт директор в хитови анимации като Wall-E, "Търсенето на Немо" и много други. В момента е лектор в Художествената академия в Сан Франциско. Христов ще бъде един от лекторите на международния форум за иновации Innovation Explorer Bulgaria на 25 февруари, организиран от "Капитал" и "Иновейшън стартър бокс".

Какъв е пътят на успешния аниматор, за да достигне до разработката на филми като Wall-E, Cars, Finding Nemo, The Incredibles и др.?
- Според мен няма един път или един начин, просто всеки си намира пътя в живота или професията както всички останали. И стига до пари и бюджети също. Парите са време, а за да се развие една история и за да се елиминират погрешните посоки, е нужно време. Идеите трябва да узреят и това става отново с теста на времето. Често правилният път е дори да продължаваш да се връщаш към една идея например.
 
Каква е разликата да работиш за Disney и за Pixar? Disney придоби Pixar, но последното запази сравнителна независимост като студио?
- Аз съм в Pixar вече 15 години, така че нямам база за реалистично сравнение.
 
Кои са съвременните предизвикателства, пред които са изправени аниматорите, за да направят наистина добра анимация?
- Всичко опира до историята, която всеки филм се опитва да разкаже. Предизвикателствата са вечни - да се разкаже интересна история, която хората искат да видят, и да е разказана по начин, който е различен и оригинален.
 
Как технологията влияе на анимационните студия - помага ли, дава ли повече възможности или изисква повече ресурси в знания и хора?
-
И двете. Технологията дава свобода на творческото въображение, от една страна, но, от друга - изисква знание и ресурси.
 
Изгуби ли се духът на традиционните рисувани на ръка анимации за сметка на по-технологичните CGI технологии? Или всичко зависи от самите разработчици?
- Има много хора в индустрията, които въздишат носталгично за "традиционната анимация", но аз лично не съм един от тях. Въпреки че годините ми напредват, новото ме интересува далеч повече от вчерашното. Имам много интерес към историята по принцип и колкото повече човек чете за миналото, толкова повече разбира, че някои неща не се променят. Носталгията и страхът от новото, от иновацията е едно от нещата, които не се променят от поколение до поколение. Самото кино в началото не е било считано за "истинско изкуство" от традиционните любители на театъра. Да не говорим, че и самият театър не е бил считан за нещо, с което човек с репутация в обществото би трябвало да се занимава, каквото е било схващането в древния Рим, да кажем.
 
Аз пораснах в социалистическа България и досега чувам колеги, които правят разлика между "истинско изкуство" и комерсиалното, което е един вид носталгия. Това го забелязвам не само у нас, но и в Западна Европа, но и там до известна степен социализмът продължава да вирее. С изключение на Англия, в по-голямата част от ЕС културата и изкуството са смъртно оплетени с държавата и за това сигурно всички млади хора говорят английски.
 
Колко голям екип е необходим за разработката на анимация от калибъра на Cars например?
- За разработка или development, обикновено не се изисква голям екип, но като цяло в различни етапи на продукцията има различен брой участващи, които са и с различни специалности. Не е нечувано общо 200-300 човека да участват в един филм по едно или друго време на процеса.
Дизайнерите или художниците са изненадващо малко за хора извън индустрията. Например в последния филм, на който бях художествен директор - Toy Story that Time Forgot, в най-натоварения момент имах не повече от 6-7 човека в художествения департамент.
 
Кои са водещите тенденции при създаването на анимационен филм в момента - било то артистични или технологични?
- Ние по принцип се опитваме да не следваме тенденции, а да правим филми, които да сe превръщат в тенденция. Други компании се увличат прекалено в попкоментарите на деня и според мен това е евтино и гарантира, че в бъдеще тези филми ще бъдат забравени.
 
Имате ли впечатления от младите българи, които тепърва започват да се занимават с анимация? Разполагат ли с потенциал да станат част от голям анимационен екип?
- Разбира се. Националността в този случай е нематериална.
 
Какво е необходимо да се създаде изцяло българско анимационно студио?
- Не съм сигурен че има "изцяло" каквото и да е студио. Обикновено ще видиш всякакви националности във всяко студио. Дали едно студио би съществувало в България, това е друг въпрос и според мен вече има няколко, но повечето от тях са подизпълнители на големи, обикновено американски студия. Същото се отнася и до много западни страни. Например повечето от аниматорите и студията в Канада работят за американски компании, както и много в Европа и Азия. Това е интересна и дълга тема, която се разработва много успешно от любимия ми автор историк Тони Джуд в книгата му "След войната". В него той описва различните пътища, поети от различните европейски страни след войната. Англия национализира или слага под държавен контрол автомобилната си индустрия, но дава свобода на културната сфера, където пазарната динамика остава валидна. Германия пък запазва същата тази пазарна динамика за автомобилната си индустрия, но слага киното, телевизията и културата като цяло под държавен контрол чрез тази ужасна идея, наречена Министерство на културата или каквито и други имена и варианти да има в различните страни. Първата частна телевизионна станция започва да оперира във ФРГ през 1984 г., а дотогава са имали само две станции, и то държавни. За  израсналите в социалистическа България като мен това няма как да не звучи познато.
 
Разбира се, резултатът е, че сега говорим масово английски и караме германски коли. Естествено това е страшна симплификация на сложна динамика, но удря право в сърцето на европейския проблем с културата, а именно липсата на пазарна конкуренция. Култура, подчинена на държавна бюрокрация, гарантира нейната импотентност и евентуалната й американизация.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Руска фирма все пак може да строи "Български поток" 3 Руска фирма все пак може да строи "Български поток"

Още от самото начало има подозрения, че продължението на "Турски поток" тук ще се прави от руски компании, макар договорът да е с арабско дружество

25 фев 2020, 2314 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
"Водстрой 98" и "Трейс" излизат на македонския пазар

Поръчката е на стойност близо 22.8 млн. евро

Още от Капитал
Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10