Почти свободен пазар

Пътят от хобито до бизнеса за фермера Стефан Василев отнема година и половина чакане за регистрация. Той е яйцевъд от село Балша в Стара планина, близо до Своге. Тя му трябва, за да може да продава малки количества яйца от фермата директно на краен потребител или местни обекти за търговия на дребно. И макар сега Василев да е горд собственик на разрешение по Наредба 26, която регулира специфичните изисквания за тези отношения, не крие, че ако фермата му беше например в Кърджали, въобще не би се захванал с този бизнес. Фактът, че фермата му е на 17 км от София, му дава възможност да продава на най-големия пазар. От подобен късмет са лишени редица малки и средни стопанства в страната, защото според наредбата те могат да продават само в своята и съседните й области.

Освен това ограничение приетата през 2010 г. наредба налага и непосилните изисквания към вида на помещенията за обработка на продуктите, оборудването, хигиената. Свързаните с това инвестиции изобщо не предизвикват вълна от желаещи да се регистрират. А полза да продават част от продуктите си има не само за тях, а и за нарастващата маса потребители, която търси все по-качествена храна. Ръстът на пазара на екологично чисти, домашни или приготвени по традиционна българска рецепта продукти в последната година е над 100%, по данни на представители на сектора. И има още много потенциал да расте. Регулацията обаче не мотивира по никакъв начин повече стопанства към регистрация и вместо да помага на малките ферми, с каквато цел е създадена, те избират или да останат в сивия сектор, или ако има начин да я заобиколят. Според данни на БАБХ регистрираните производители към началото на годината са само 368. Наредба 26 е обект на постоянни дискусии в сектора, а за краткото време, в което съществува, предстои да бъде променена за втори път.