Сделките на 2014
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сделките на 2014

Shutterstock

Сделките на 2014

Оттеглянето на чуждите инвеститори продължи, но тази година има първи сигнали за интерес сред стратегически купувачи

Мария Иванова
14954 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Последните пет години бяха мрачни за пазара на сливания и придобивания и 2014 г. потвърди тенденцията – сделките бяха малко на брой, малки по обем и с все така ясно изразена тенденция за изтегляне на чуждестранните инвеститори. Факторите за това също не са изненадващи – със сигурност кризата оказа своя ефект, но общото усещане в сектора все по-ясно сочи, че това вече не може да бъде оправдание, особено на фона на активизирането на пазарите в Европа и по света.

Но в края на годината нещо се случи и се промъкна плах оптимизъм. Най-общо случките, които носят надежда, са по-стабилното правителство, сделката за "Телерик", която показа, че за силните компании сделките са възможни, и не на последно място - поизчерпаното търпение при отлагането на продажби. А новите звезди са от IT сектора и производството.

Защо са малко

През годината са приключени едва 69 сделки, като стойността им е рекордно ниска - с 30% под показателя за 2013 г., показва доклад за пазара, изготвен от CMS, AIG и EMIS. И констатира, че отливът на чужди капитали е продължил, а много от сделките са заради финансови проблеми.

Така, ако допреди няколко години свиването на световните икономики оправдаваше изтеглянето на чуждестранните капитали от страната, напоследък зад напускането на инвеститорите все по-ясно се виждат и по-дълбоките местни проблеми – липса на реформи, неработеща съдебна система, непредвидимост на бизнес средата и на законодателството, малък и беден пазар.

"За съжаление имиджът, който България продължава да заздравява и който включва неработещи институции, корупционни скандали и липса на върховенство на закона, ще възпира огромната част от външните инвеститори да гледат сериозно на България като атрактивна бизнес дестинация", коментира Ангел Келчев, мениджър "Сливания и придобивания" в E&Y.

Липсата на критичина маса положителни послания, които страната да изнася извън граница, отбелязва и Юлиан Гиков, който е управляващ директор на "Райфайзен инвестмънт" и директор за Югоизточна Европа. Освен необходимостта от усилия за подобряване на сигурността и бизнес климата той посочва, че като цяло "допълнителен потенциал и привлекателност ще донесе и реформирано и приложимо образование".

Относително малките размери на местния пазар и компаниите на него също са сред факторите, които обуславят липсата на по-сериозен интерес от страна на международните инвеститори. "Крайно време е да приемем, че размерът има значение и влече съразмерен интерес", изтъква Тодор Тодоров, директор "Финансово консултиране" в "Делойт България". "Колкото и добре управлявана да е една фирма, 30 - 40 млн. лв. годишен оборот трудно попадат в полезрението на компании с приходи от над милиард, а точно последните движат статистиките", обяснява той.

Минисъживяване

На този фон постигнатата за момента политическа стабилност е добър, но съвсем недостатъчен сигнал за подобряване на условията на пазара. Което пък означава, че макар и през последните месеци все пак да има някакво раздвижване, още е прекалено оптимистично да се очаква рязка промяна в начина, по който инвеститорите гледат на страната.

"Факт е, че има някакво оживление, но е трудно да се определи дали е заради подобрено усещане на чуждите инвеститори към България, или просто се задвижват дълго отлагани проекти", коментира Атанас Бангачев, партньор в българския офис на CMS Cameron McKenna.

Илко Стоянов, който е съдружник в българския офис на международната адвокатска кантора Schoenherr, пък посочва, че тенденцията основен двигател на пазара да бъде изтеглянето на чуждестранни инвеститори, които искат да излязат от българския си бизнес, постепенно отслабва. "Отново се появява интерес от стратегически инвеститори към България. Големите сделки остават спорадични, но има много местни компании, които предизвикват интерес навън", отбелязва той.

Бавното възстановяване на икономиката също несъмнено оказва ефект. В някои случаи обаче, противно на очакванията, той е в посока задвижване на пазара. "Има открояващ се контраинтуитивен двигател на корпоративни сделки – липсата на макроикономически ръст. Това води до интерес към консолидация в търсене на оперативни синергии и нерядко изтегляне на чуждестранни капитали в индустрии, зависими изцяло от вътрешното потребление", обяснява Тодоров.

На фона на всичко това в началото на 2015 г. има и още някои фактори, които дават основание да се очаква някакво активизиране на пазара. Още в през първото полугодие може да бъдат финализирани и някои неосъществени до момента или отлагани сделки, което да даде силен старт на годината, смята Юлиан Гиков. "Очаквам 2015 г. да е значително по-силна година като обем на пазара (по-малко като брой сделки), тъй като има добри индикации за успешното затваряне на някои по-големи сделки", посочва той.

Кои са следващите сделки

Очакванията тази година са по няколко линии: да приключат вече задвижени сделки; да се инвестират няколко десетки милиона от фондове за дялови инвестиции, които трябва да завършат портфейлите си до края на годината, и да има промяна около дружества от орбитата на Корпоративна търговска банка.

Последната миналата година беше основен инвеститор на пазара, като собственикът й Цветан Василев трупаше актив след актив. Сега движението е обратното. След като през изминалата година собствениците си вече смениха например компании като "Булгартабак" и "Техномаркет", очакванията са през тази да има сделки и за други от активите му, сред които например БТК, НУРТС, "Петрол" и др. Смяната в телекома всъщност вероятно ще е най-голямата сделка през годината - дали през доброволна препродажба, или чрез изземване от кредитори.

В телеком сектора може да видим нови собственици и в "Близу", който вече традиционно се предлага от финансовия си инвеститор. Или в "Макс телеком", където преговорите са за миноритарен партньор.

Вече традиционно за последните години очакванията са свързани и с технологичния сектор, който остава сред най-динамично развиващите се и в който се случи и една от най-големите сделки за миналата година – придобиването на "Телерик" от американската Progress Software срещу 262.5 млн. долара. "Най-силен интерес има към IT сектора, като той не е само покрай голямата сделка за "Телерик", а е движен от интерес към софтуерната индустрия като цяло", отбелязва Атанас Бангачев.

Ритейл секторът също ще продължи да бъде сред активните в следващите месеци, като в момента в ход са няколко сделки в сегмента на търговските вериги за хранителни стоки. Най-голямата е за Billa, като ако се случи, това ще е пореден изход на чужд инвеститор от сектора. През 2014 г. с българския си бизнес се разделиха собствениците на вериги като "Пикадили", "Практикер", "Баумакс". Разместванията в сектора включваха и продажбите на "Техномаркет", която промени акционерната си структура на два пъти през годината и вече половината е на италианския предприемач с български паспорт Едоардо Миролио.

"Атрактивните сектори продължават да бъдат същите – телекомуникации, софтуер, аутсорсинг, онлайн ритейл и т.н. Те се характеризират или с наднормени печалби спрямо подобни бизнеси в региона (телекомуникации), с глобално насочени и по-атрактивни ценово продукти (софтуер и BPO), както и с навлизането на нови покупни модели (онлайн ритейл)", пояснява Ангел Келчев. По думите му интерес се наблюдава и при производство на потребителски стоки като храни, битова химия и други нишови продукти, но той по-скоро се свежда до много специфични компании със силни позиции на световно ниво в съответния си сектор.

"След години на доминация на секторите телекомуникации, енергетика, търговия и услуги очаквам 2015 г. да бъде годината на сделки от производствения сектор, където за някои по-мащабни предприятия текат процеси и ще видим материализиране на чужд стратегически интерес", прогнозира и Юлиан Гиков. Сред секторите, които той очертава като потенциално интересни за стратегическите инвеститори, са още хранително-вкусовата промишленост, производството на химически и строителни материали, телеком секторът, а също и карго и пътническият превоз.

Интересни събития може да има и във финансовия сектор, за който изминалата година се оказа особено динамична след продажбата на "Креди агрикол България" на КТБ, поставянето на двете банки под специален надзор дни след финализирането на сделката и отнемането на лиценза на КТБ през ноември. Рухването на империята на Цветан Василев доведе и до продажба на миноритарния му пакет в застрахователната компания "Виктория", която вече е еднолична собственост на италианската Generali. Междувременно плановете за преструктуриране на гръцките банки, които включват и продажба на чуждестранни дъщерни дружества, може да засегнат и България. В прогнозите си за предстоящата година самите представители на банковия сектор отбелязват необходимостта от консолидация. Малки чужди застрахователи също могат да решат, че оставането им на пазара няма смисъл.

Активност на пазара на сливания и придобивания се очаква и по европейска линия – до края на 2015 г. фондовете за дялово инвестиране BlackPeak Capital и Empower Capital ще трябва да разпределят под формата на вложения общо 25 млн. евро от инициативата JEREMIE на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ). Вложенията ще трябва да бъдат направени в избрани от двата фонда работещи малки и средни български предприятия, като едно от условията е, че освен фондовете в съответната компания трябва да влезе и поне още един инвеститор, който не е свързан със собственика й. Над половината от набраните средства има да инвестира и NEVEQ II, който също е по програмата JEREMIE.

В следващите месеци с нови собственици може да се сдобият и компании като "Юнион Ивкони", които от известно време търсят купувачи, но високата им задлължнялост засега не успява да привлече интерес. На пазара ще излязат и нови активи, държани от банки - основно недвижими имоти като хотели, комплекси, молове... При тях обаче няма сигурност, че ще се намерят купувачи, но ако има, те ще са основно местни.

Последните пет години бяха мрачни за пазара на сливания и придобивания и 2014 г. потвърди тенденцията – сделките бяха малко на брой, малки по обем и с все така ясно изразена тенденция за изтегляне на чуждестранните инвеститори. Факторите за това също не са изненадващи – със сигурност кризата оказа своя ефект, но общото усещане в сектора все по-ясно сочи, че това вече не може да бъде оправдание, особено на фона на активизирането на пазарите в Европа и по света.

Но в края на годината нещо се случи и се промъкна плах оптимизъм. Най-общо случките, които носят надежда, са по-стабилното правителство, сделката за "Телерик", която показа, че за силните компании сделките са възможни, и не на последно място - поизчерпаното търпение при отлагането на продажби. А новите звезди са от IT сектора и производството.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара
  • 1
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    Нормално е като малък вътрешен пазар ние да не можем да привлечем големи производители на масова продукция. Затова ние можем и трябва освен в различните подраздели на видовете туризъм (освен традиционние, селски, културен или балнео ) да очакваме развитие и инвестиции в бизнеси които могат да се реализират дистанционно или са свързани с комплектоващи изделия, като наши предимства би трябвало да са ниските разходи за труд, за придобиване/наемане на земя и сгради, ниските данъци. За съжаление у нас съдебната система и калпавата администрация наистина много пречат и стават реална причина истинските да ни избягват и да идват мошеници, които добре се справят с тази среда.

  • 2
    maximxx avatar :-?
    Максим Александров

    Без да съм прекален оптимист, е обнадеждаващо, както сте го дефинирали "минисъживяването"...

  • 3
    z.123.c.976.9 avatar :-?
    z.123.c.976.9

    А какво стана с продажбата на някакъв терен от ПИБ на Южен поток? Цитираше се някаква огромна сума, тя платена ли е, изобщо, каква е съдбата на сделката след като потоът пресъхна.

  • 4
    m_todorov avatar :-|
    m_todorov

    До коментар [#1] от "tsvetko_51":

    Защо да е нормално? В ЕС сме, никой не си прави илюзията, че българският пазар ще потребява произведеното. Напротив, ненормално е да не можем да привлечем такива производители. Иначе причината сте я казали - съдебна система и като цяло ниско качество на институциите. Това в комбинация с корупцията оскъпява правенето на бизнес в България явно до степен, до която дори ниските заплати, ренти и данъци не могат да преодолят.

  • 10
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Волейболния Марек скоро ще го ядат кучетата....жалко...Юнион Ивкони бяха фирма с доста лицеприятна стратегия за обслужване на клиенти, но уви - явно не са си направили сметката за разходите както трябва..


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK