С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 6 фев 2015, 17:17, 10630 прочитания

Изгубени в роуминга

Или как европейският натиск за по-строг контрол върху телекомите възбуди медийни страсти в България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Представете си следната ситуация. Пътувате в чужбина и знаете, че тарифите на мобилните оператори са регулирани, цените си имат тавани и няма как да ви таксуват извънредно. Прибирате се, сметката ви идва и се оказва, че имате да плащате стотици левове роуминг - разговори, пренос на данни и интернет. Умният ви телефон се е разхождал сам в мрежата (защото е умен и през цялото време трябва да се "ъпдейтва") и е натрупал сериозна сума (защото не е достатъчно умен, за да вникне в билинга на съответния оператор). Има различни варианти какво се е случило: абонаментният ви план не е такъв, че да отчита специалната евротарифа, ползвали сте пренос на данни, без да знаете, или просто има грешка. При всички положения обаче първо трябва да платите сметката си, а след това да си търсите правата пред оператора. В същото време, ако се окаже, че той бъде наказан (глобен) и му се забрани да предлага тарифи, различни от тези с тавана за евроограниченията, той първо обжалва, а после евентуално плаща и изпълнява указанието.

Ситуацията очевидно е непропорционална. Заради което и в Европейския съюз телекомуникационните регулатори са овластени да налагат на операторите задължителни мерки за изпълнение и да изискват те да влязат в сила незабавно, а едва след това да бъдат обжалвани по съдебен ред. Защото според европейската юридическа рамка по темата мерките за контрол върху телекомите трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възспиращи. В България обаче това правило не важи - ресорният Закон за електронни съобщения (ЗЕС) просто не е написан по този начин. Че въпросната редакция трябва да се случи, е ясно за всички от години. Приемането й в момента обаче се оказва забавен за наблюдаване процес: депутатите изведнъж са обхванати от притеснения, срещу закона се оформят интересни коалиции, разбира се, включват се и лични битки, а целият разговор се измества върху... свободата на словото.


Заръката на Брюксел

Предложенията за промени в ЗЕС, които в момента са между първо и второ четене в комисията по транспорт и съобщения в парламента, са внесени от правителството, а техен автор е ресорното транспортно министерство. Накратко, те предвиждат, ако Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) установи, че дадено телекомуникационно дружество не изпълнява законови положения, наложени му задължителни указания или условия към лиценза си, тя да може, след като даде срок за доброволно отстраняване на нередностите, да задължи съответния оператор веднага да приведе дейността си в съответствие със съответния норматив. Обжалването на съответната мярка по съдебен ред пък няма да спира изпълнението й, освен ако съдът постанови друго. Ако все пак поисканите от регулатора действия не бъдат предприети от компанията, той има право да й наложи финансови санкции максимум до 5 хил. лв. на ден. Ако обаче бъдат нарушени правила по директивите на ЕС за роуминга, санкциите могат да стигнат до 2 млн. лв.

Според мотивите към проекта основната причина за предлагането му е, че Европейската комисия от ноември 2012 г. води наказателна процедура срещу България за невъвеждането на допълнителната власт на секторния регулатор върху телекомите. В мотивите на няколко пъти са споменати цените на едро между операторите, както и трафикът на данни. Където всъщност е "зарит ключът" ЕК да стартира процедурата срещу България (извън принципното положение, че Брюксел следи за спазването на общите правила). Всъщност един от поводите за делото е, че преди стартирането му доста време тарифите на операторите в България за входящ трафик бяха едни от най-високите в ЕС, и особено високи - когато е от мрежи на чуждестранни телекоми. С две думи - ако абонат на Wind Hellas в Гърция се обадеше на клиент на "Глобул" (например) в България - по онова време собственост на OTE, цената на едро, която Wind плаща на едро на минута, беше в пъти по-висока, отколкото ако обаждането идва от "Мобилтел" или БТК например, и сред най-високите в ЕС. КРС със свое решение се опита да наложи по-ниски тарифи на едро и изравняване на третирането на трафика от България и чужбина, но неуспешно, защото операторите обжалваха. Накрая мярката влезе в сила, но след доста време (виж интервюто). От което, логично, последва и сигнал на Wind до Брюксел.



Закон първи път, закон втори път...

Накратко - допълнителната власт за КРС най-вероятно ще бъде приета заради натиска от Европа. Обсъждането на проекта в парламента обаче далеч не минава гладко. След като той беше приет по принцип преди седмица, последната сряда по време на блиц-контрола на депутатите председателят на комисията Гроздан Караджов зададе въпрос към транспортния министър Ивайло Московски доколко в резултат на новите текстове в закона няма да се повтори случаят с Комисията по финансов надзор и глобите срещу медии, а КРС да се превърне в медийна бухалка (виж интервюто с Караджов). Самият Московски заяви, че подкрепя проекта, който сам е внесъл, и обеща, че докато той е министър, няма да допусне никакви репресии срещу медии. Председателят на КРС Веселин Божков пък декларира, че няма никакво желание да влиза в ролята на медиен регулатор (виж интервюто с Божков). А накрая управителката и водеща в радио К2 Илиана Беновска директно заяви, че има притеснения от евентуално ново влияние, което регулаторът ще има върху медиите, ползващи честоти. Ден по-късно Беновска дори излезе с отворено писмо до премиера Бойко Борисов с призив да спре проектозакона.

Враждата между Беновска и Божков не е нищо ново - още преди четири години тя директно настоя премиерът да отстрани председателя на КРС. По-интересното е друго - сегашните промени в ЗЕС също не са нищо ново. Съпротивата срещу тях - още по-малко.

Още през март миналата година същите промени в секторния закон бяха внесени в парламента. И забуксуваха пак в транспортната комисия - тогава критикувани от Мартин Захариев (от листата на БСП) като неин член и Камен Костадинов (от ДПС) като неин председател. Като краен резултат ЗЕС беше променен, но конкретно текстовете за допълнителния контрол върху телекомите не бяха включени. Тогава, разбираемо, с отрицателни становища реагираха и самите телекоми. Сега шумът от страна на операторите е нулев. Отново против е Мартин Захариев - този път като съветник на парламентарната транспортна комисия. Председателят й Гроздан Караджов декларира, че няма да взема директно отношение по темата при гласуването, защото има конфликт на интереси (фирмата му "Нормакс инженеринг" поддържа базови станции на "Теленор" в Пловдив и Стара Загора). Но в същото време темата се премества изцяло на плоскостта с евентуалната заплаха за медийната свобода.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

3 октомври 2019
Хотел Империал Пловдив

Годишен бизнес форум Industry 4.0


Къде е мястото на България в Индустрия 4.0 и европейската карта на автомобилните производители?
Запазете своето място на форума Industry 4.0, организиран от Капитал, за да почерпите от първа ръка от опита и знанието на глобалните и местни лидери: Daimler, Volvo Group, McKinsey & Company, Schneider Electric, Aurubis и други.

Основни теми на събитието:


  • Перспективите за развитие на индустриалния и автомобилния сектори в страната и региона
  • Бизнес стратегиите за прилагане на нови технологии като AI и 5G на водещи европейски производители
  • Умните решения за по-добро използване на ресурсите и кръгова икономика
  • Конкретните ангажименти на държавата и общините за развитие на индустриалния сектор

Годишен бизнес форум Industry 4.0 Запазете билет

Прочетете и това

Един от лидерите на българския туристически пазар - Thomas Cook, обяви фалит Един от лидерите на българския туристически пазар - Thomas Cook, обяви фалит

Компанията спря всички резервации на полети и почивки по света, след като не успя да се договори за спасителния си план

23 сеп 2019, 2312 прочитания

"Рекорд" - екокари от ново поколение "Рекорд" - екокари от ново поколение

Електрокарите с литиево-йонни батерии са подходящи за чистите производства в редица индустрии

21 сеп 2019, 2379 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Почти свободен пазар

Промени в Наредбата за директните продажби са стъпка в правилна посока, но не премахват напълно бариерите пред бизнеса на малките ферми

Печели ли се от имоти на борсата

Дружествата със специална инвестиционна цел са алтернатива на директната инвестиция, а и изискват по-малки суми

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

Кой кара джипа

Скандалите от последните дни показаха, че Бойко Борисов често е само лице на истинската коалиция, която държи властта

20 въпроса: Магдалена Малеева

Със същия устрем, ентусиазъм и дисциплина, с които печели титли в тениса, Малеева развива и всички проекти, с които се захваща

Да откриеш звука на дървото

Потомственият лютиер Апостол Калоферов навършва 75 години