Изгубени в роуминга
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Изгубени в роуминга

Изгубени в роуминга

Или как европейският натиск за по-строг контрол върху телекомите възбуди медийни страсти в България

Паулина Михайлова
11068 прочитания

© shutterstock


Представете си следната ситуация. Пътувате в чужбина и знаете, че тарифите на мобилните оператори са регулирани, цените си имат тавани и няма как да ви таксуват извънредно. Прибирате се, сметката ви идва и се оказва, че имате да плащате стотици левове роуминг - разговори, пренос на данни и интернет. Умният ви телефон се е разхождал сам в мрежата (защото е умен и през цялото време трябва да се "ъпдейтва") и е натрупал сериозна сума (защото не е достатъчно умен, за да вникне в билинга на съответния оператор). Има различни варианти какво се е случило: абонаментният ви план не е такъв, че да отчита специалната евротарифа, ползвали сте пренос на данни, без да знаете, или просто има грешка. При всички положения обаче първо трябва да платите сметката си, а след това да си търсите правата пред оператора. В същото време, ако се окаже, че той бъде наказан (глобен) и му се забрани да предлага тарифи, различни от тези с тавана за евроограниченията, той първо обжалва, а после евентуално плаща и изпълнява указанието.

Ситуацията очевидно е непропорционална. Заради което и в Европейския съюз телекомуникационните регулатори са овластени да налагат на операторите задължителни мерки за изпълнение и да изискват те да влязат в сила незабавно, а едва след това да бъдат обжалвани по съдебен ред. Защото според европейската юридическа рамка по темата мерките за контрол върху телекомите трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възспиращи. В България обаче това правило не важи - ресорният Закон за електронни съобщения (ЗЕС) просто не е написан по този начин. Че въпросната редакция трябва да се случи, е ясно за всички от години. Приемането й в момента обаче се оказва забавен за наблюдаване процес: депутатите изведнъж са обхванати от притеснения, срещу закона се оформят интересни коалиции, разбира се, включват се и лични битки, а целият разговор се измества върху... свободата на словото.

Заръката на Брюксел

Предложенията за промени в ЗЕС, които в момента са между първо и второ четене в комисията по транспорт и съобщения в парламента, са внесени от правителството, а техен автор е ресорното транспортно министерство. Накратко, те предвиждат, ако Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) установи, че дадено телекомуникационно дружество не изпълнява законови положения, наложени му задължителни указания или условия към лиценза си, тя да може, след като даде срок за доброволно отстраняване на нередностите, да задължи съответния оператор веднага да приведе дейността си в съответствие със съответния норматив. Обжалването на съответната мярка по съдебен ред пък няма да спира изпълнението й, освен ако съдът постанови друго. Ако все пак поисканите от регулатора действия не бъдат предприети от компанията, той има право да й наложи финансови санкции максимум до 5 хил. лв. на ден. Ако обаче бъдат нарушени правила по директивите на ЕС за роуминга, санкциите могат да стигнат до 2 млн. лв.

Според мотивите към проекта основната причина за предлагането му е, че Европейската комисия от ноември 2012 г. води наказателна процедура срещу България за невъвеждането на допълнителната власт на секторния регулатор върху телекомите. В мотивите на няколко пъти са споменати цените на едро между операторите, както и трафикът на данни. Където всъщност е "зарит ключът" ЕК да стартира процедурата срещу България (извън принципното положение, че Брюксел следи за спазването на общите правила). Всъщност един от поводите за делото е, че преди стартирането му доста време тарифите на операторите в България за входящ трафик бяха едни от най-високите в ЕС, и особено високи - когато е от мрежи на чуждестранни телекоми. С две думи - ако абонат на Wind Hellas в Гърция се обадеше на клиент на "Глобул" (например) в България - по онова време собственост на OTE, цената на едро, която Wind плаща на едро на минута, беше в пъти по-висока, отколкото ако обаждането идва от "Мобилтел" или БТК например, и сред най-високите в ЕС. КРС със свое решение се опита да наложи по-ниски тарифи на едро и изравняване на третирането на трафика от България и чужбина, но неуспешно, защото операторите обжалваха. Накрая мярката влезе в сила, но след доста време (виж интервюто). От което, логично, последва и сигнал на Wind до Брюксел.

Закон първи път, закон втори път...

Накратко - допълнителната власт за КРС най-вероятно ще бъде приета заради натиска от Европа. Обсъждането на проекта в парламента обаче далеч не минава гладко. След като той беше приет по принцип преди седмица, последната сряда по време на блиц-контрола на депутатите председателят на комисията Гроздан Караджов зададе въпрос към транспортния министър Ивайло Московски доколко в резултат на новите текстове в закона няма да се повтори случаят с Комисията по финансов надзор и глобите срещу медии, а КРС да се превърне в медийна бухалка (виж интервюто с Караджов). Самият Московски заяви, че подкрепя проекта, който сам е внесъл, и обеща, че докато той е министър, няма да допусне никакви репресии срещу медии. Председателят на КРС Веселин Божков пък декларира, че няма никакво желание да влиза в ролята на медиен регулатор (виж интервюто с Божков). А накрая управителката и водеща в радио К2 Илиана Беновска директно заяви, че има притеснения от евентуално ново влияние, което регулаторът ще има върху медиите, ползващи честоти. Ден по-късно Беновска дори излезе с отворено писмо до премиера Бойко Борисов с призив да спре проектозакона.

Враждата между Беновска и Божков не е нищо ново - още преди четири години тя директно настоя премиерът да отстрани председателя на КРС. По-интересното е друго - сегашните промени в ЗЕС също не са нищо ново. Съпротивата срещу тях - още по-малко.

Още през март миналата година същите промени в секторния закон бяха внесени в парламента. И забуксуваха пак в транспортната комисия - тогава критикувани от Мартин Захариев (от листата на БСП) като неин член и Камен Костадинов (от ДПС) като неин председател. Като краен резултат ЗЕС беше променен, но конкретно текстовете за допълнителния контрол върху телекомите не бяха включени. Тогава, разбираемо, с отрицателни становища реагираха и самите телекоми. Сега шумът от страна на операторите е нулев. Отново против е Мартин Захариев - този път като съветник на парламентарната транспортна комисия. Председателят й Гроздан Караджов декларира, че няма да взема директно отношение по темата при гласуването, защото има конфликт на интереси (фирмата му "Нормакс инженеринг" поддържа базови станции на "Теленор" в Пловдив и Стара Загора). Но в същото време темата се премества изцяло на плоскостта с евентуалната заплаха за медийната свобода.

Кой печели и кой губи

Дали този път промените в телекомуникационния закон ще бъдат приети и как - ще се разбере до няколко седмици. Ако се абстрахираме от публичния шум и погледнем ситуацията по-отгоре, тя е проста - корекциите засягат пряко и директно само финансовите интереси на телекомите. На пазар, на който маржовете и без това са спаднали колкото заради конкуренцията, толкова и заради регулациите, всяка допълнителна заплаха за още спадове няма как да се хареса на играчите на пазара. Да, вярно е - европейските регулации няма как да бъдат избегнати. Те рано или късно ще бъдат въведени. Времето обаче за всеки бизнес е пари.

Що се отнася до обсъжданията на темата в парламента - те са показателни за ситуацията, в която са регулаторите в България изобщо - уж независими, но с куп желаещи да ги зависят. За никого не е тайна, че постът на председател на КРС беше сред доста желаните при последното разпределение на позиции между участниците в сегашната власт. И доколкото в крайна сметка промени там нямаше, сегашното напрежение е логично. Което не променя факта, че подобни разпри просто удрят по идеята за независимост на всеки регулатор.

Накратко, ако в следващите няколко седмици резултатът е, че промените в ЗЕС бъдат приети, а контролът върху телекомите - затегнат, дори с желаните уговорки, че това няма да засяга медиите, още една европейска норма ще влезе в графата трудно прокарани в България. Където са още преносимостта на номерата, тарифите на едро, по-кратките срокове на клиентските договори с телекомите и т.н. С репутацията на регулаторите по принцип обаче се лющи и фасадата на България като място за правене на бизнес. Което е по-важно от самоличността на който и да било председател.

Интервюта:

Председателят на КРС Веселин Божков:

Не ние, а СЕМ контролира медиите

Какво е становището на КРС по промените на ЗЕС? Защо според Вас те се налагат?

- КРС няма законодателна инициатива и ще изпълнява закона такъв, какъвто го приемат депутатите. Проектът на ЗЕС не е по предложение на комисията, а е внесен в парламента през Министерски съвет от Министерството на транспорта. Причината за промените е, че ЕК води наказателна процедура срещу България заради неправилно и непълно въвеждане на европейските директиви в закона. Целта на измененията е регулаторът да налага ефективни, т.е. своевременни, разубеждаващи и възпиращи санкции за неизпълнение на негови решения, дори и тези решения да се обжалват в съда. Тази възможност съществува във всички европейски държави. ЕК изрично настоя за тези изменения. Това е посочено от нея в официално уведомително писмо. Въпросът беше повдигнат миналата седмица от работна група на ЕК, отговаряща за подготовката на годишния доклад за оценка на развитието на регулирането и пазара на електронни съобщения в България през 2014 г.

Какво реално ще се промени на пазара в резултат от текстовете?

- Към настоящия момент регулаторът не може да налага наказателни санкции за неизпълнение на негови решения, които се обжалват в съда. Това прави контрола на комисията неефективен, тъй като операторите не изпълняват регулаторните решения, преди да са потвърдени от съда. Целта на законопроекта е това положение да бъде променено. Важно е и че всички наказателни санкции могат да се обжалват пред съда и всъщност санкциите ще се плащат едва след като бъдат потвърдени от съда.

Можете ли да дадете пример за ситуация на пазара, при която невъзможността за намеса на регулатора уврежда интересите на потребителите или участници на пазара?

- Има доста примери. През годините операторите не са изпълнявали с повече от година, близо две, изключително важни решения на КРС. Когато намалихме цените за терминиране, две големи предприятия повече от година не го направиха. Решението беше взето през март 2009 г., а беше изпълнено през юли 2010 г. Още един фрапантен пример: две от големите дружества не изпълняваха близо две години две решения на КРС от последния кръг пазарни анализи. Те бяха приети през май 2012 г., а бяха изпълнени през март и май 2014 г. Това са все примери от пазари, които пряко засягат интересите на всички нас като потребители на телефонни услуги. За този период всички ние не се възползвахме от намаленията на цените, защото операторите не предлагаха услуги на цени съгласно решенията на регулатора.

В резултат на промените ще има ли КРС влияние върху медии?

- Това категорично не отговаря на истината. Подобни коментари се дължат преди всичко на неразбиране на нормативната уредба. Съгласно българското законодателство не КРС, а СЕМ е държавният регулатор, който отговаря за медиите. За съжаление, не изключвам и възможността тези коментари да са резултат от външни влияния от страна на заинтересовани лица. Цялата тенденциозност на тези внушения проличава и от факта, че след цифровизацията на телевизионния ефир КРС няма отношение към телевизиите. В досегашната практика на КРС никога не е имало и няма да има прилагане на каквито и да било незаконни действия спрямо медии. Няма българска телевизия или радио, които да са изразили оплакване от репресивни действия на КРС. Всеки случай се решава съгласно правилата на правовата държава, а решенията на КРС подлежат на съдебен контрол.

Председателят на транспортна комисия в парламента Гроздан Караджов:

Трябва да запазим свободата на словото

Казахте, че имате притеснения от предлаганите промени в ЗЕС. Какви са те?

- Ако така предложените текстове бъдат приети, това ще означава предварително изпълнение на решенията на КРС. Което на практика води дотам, че ако едно дружество бъде санкционирано с някаква сума, то първо трябва да я внесе, а после да изчака съдебно решение по въпроса. Което, като се има предвид финансовото състояние на медиите в България, а знаете, че то не е цветущо, може да е фатално за санкционираното дружество. В случая може да се говори за две хипотези: първо - ако бъде санкциониран кабелен оператор, това означава, че с него "падат" и редица медийни канали, и второ - ако бъде директно санкционирана телевизия или радио, която се разпространява по радиочестоти (тоест оператор, който е и медия), това също може да доведе до спиране на медийни канали. А това вече е застрашаване на свободата на словото.

Има ли реална опасност от това?

- С една дума - създава се опасност заради "грешна" медийна позиция даден оператор да бъде наказан формално за технически нарушения, защото използва радиочестоти.

Споменахте, че сте изискали независимо юридическо становище по темата. От кого е и какво показва то?

- Да, поисках такова становище и го получих. То е от кантората на Силвия Черешева, която има значителен опит и познания в сферата на телемуникационното законодателство. И - да, становището, което тя написа, е, че с приемането на така предложените текстове има опасение, че ние бихме могли да отворим вратата за възможност за влияние върху медии.

Да, но има дело на ЕК срещу България за това, че не е въвела по-силния контрол на КРС върху регулаторите.

- Така е. Трите принципа за този контрол в ЕС са той да бъде ефективен, пропорционален и възпиращ. Затова и законопроектът се обсъжда.

Как ще направите така, че хем да избегнете отрицателен изход на делото, хем да не допуснете да се реализират притесненията ви?

- Ами просто оттук нататък трябва да се вторачим в думите, да се прецизират те и да се внесат съответните промени, така че да не отваряме вратата, за която говорим, и да не се допуска възможност КРС да бъде използвана като медийна бухалка. С една дума - да запишем текст, в който ясно да се казва, че не трябва да се застрашава медийното съдържание.

А телекомуникационните оператори?

- Неизбежно е да се наложат европейските изисквания към тях. И това ще стане.

Представете си следната ситуация. Пътувате в чужбина и знаете, че тарифите на мобилните оператори са регулирани, цените си имат тавани и няма как да ви таксуват извънредно. Прибирате се, сметката ви идва и се оказва, че имате да плащате стотици левове роуминг - разговори, пренос на данни и интернет. Умният ви телефон се е разхождал сам в мрежата (защото е умен и през цялото време трябва да се "ъпдейтва") и е натрупал сериозна сума (защото не е достатъчно умен, за да вникне в билинга на съответния оператор). Има различни варианти какво се е случило: абонаментният ви план не е такъв, че да отчита специалната евротарифа, ползвали сте пренос на данни, без да знаете, или просто има грешка. При всички положения обаче първо трябва да платите сметката си, а след това да си търсите правата пред оператора. В същото време, ако се окаже, че той бъде наказан (глобен) и му се забрани да предлага тарифи, различни от тези с тавана за евроограниченията, той първо обжалва, а после евентуално плаща и изпълнява указанието.

Ситуацията очевидно е непропорционална. Заради което и в Европейския съюз телекомуникационните регулатори са овластени да налагат на операторите задължителни мерки за изпълнение и да изискват те да влязат в сила незабавно, а едва след това да бъдат обжалвани по съдебен ред. Защото според европейската юридическа рамка по темата мерките за контрол върху телекомите трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възспиращи. В България обаче това правило не важи - ресорният Закон за електронни съобщения (ЗЕС) просто не е написан по този начин. Че въпросната редакция трябва да се случи, е ясно за всички от години. Приемането й в момента обаче се оказва забавен за наблюдаване процес: депутатите изведнъж са обхванати от притеснения, срещу закона се оформят интересни коалиции, разбира се, включват се и лични битки, а целият разговор се измества върху... свободата на словото.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    a_tanas avatar :-|
    a.tanas

    Ето така става: https://bivol.bg/%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%82%D0%да. А Мтел черпеха полицията със супер евтини абонаменти още 2000 година. Кой знае сега какви абонаменти са предложили.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    historama avatar :-|
    historama

    Набирам номер във Франция от фиксиран телефон на Теленор. В момента, в който да звъни таймерът започва да отброява секунди.
    Търсеният човек не отговаря (отсъства или е в тоалетната), но на вас ви се начисляват разходи.

  • 3
    mi6ail1234 avatar :-|
    mi6ail1234

    До коментар [#1] от "a.tanas":

    Не се отваря.За какво става въпрос?

  • 4
    deviantistik avatar :-P
    deviantistik

    До коментар [#2] от "historama":

    Естествено, че ще се отчита, нали сигнала минава граница и оператора си търси парите. Даде ли ти сигнал свободно- връзката е осъществена.

  • 5
    s.pavlov avatar :-|
    Tor

    15€
    99
    /mois
    Appels/SMS/MMS illimités en France métrop.
    Appels illimités vers fixes 100 destinations
    SMS illimités depuis Europe et DOM
    Internet 3G : 3Go / 3G + 4G : 20Go (Débit réduit au-delà)

    Срещу 19.99 евро месечно получавам нелимирани разговори с мобилни във Франция, нелимитирани смс.
    Нелимитирани разговори с фиксирани номера във цяла Северна и половин южна америка, Африка, цяла Европа и цяла Азия. Пропуснах и Австралия. Общо 100 държави.
    Интернет трафика ми във Франция съответно е 20 гигабайта на 4G след като ги изчерпя продължавам на 3G.

    Искам да си намеря подобни параметри за абонамент в няма значение кой Бг оператор. Коло ще ми струва, при условие че не желая да ми таксва роминг?

  • 6
    denitza avatar :-|
    DeHu

    И аз съм подала жалба към Мтел. С лимит 50 лв. ми спряха телефона в чужбина на 163 лв. Смсите с предупреждение, че наближавам и съм минала лимита дойдоха след като ми платиха сметката в България..
    До коментар [#5] от "Tor":

    В България няма да намериш план, подобен на този във Франция. МАкар че се очаква стартирането на четвърти оператор, пак сме прекалено малък пазар, за да предлагат големи пакети с услуги за малко пари. И на брат ми в Испания при всяко преподписване му подаряваха безплатно смартфон, само за да остане клиент на определения оператор. Тук преференции са единствено бизнес клиентите. Обикновения човек е капка в морето

  • 7
    s.pavlov avatar :-|
    Tor

    До коментар [#6] от "DeHu":

    Нима разходите на мобилните оператори са по високи в България? Аз мислех че европейските оператори за да инсталират 4G са се охарчили доста. А и не съм абонат на голям оператор.
    Нима в България не стигат 20 евро за да поговоря няколко часа месчно напред назад ,и през това време да си гледам социалните мрежи и мейла? Това ли е, кажете ми?
    Доколкото знам една минута разговор не струва на оператора и 0,01 цент. Какви роминги , какви абонаменти оправдават разход от 163 лева платени от вас, нима българският оператор ще плати 80 евро на чужбинския там където сте пътували? Според мен не. Просто са ви ограбили с договор. Как е възможно


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK