Интригата бруто

БТК е контролирана от мажоритарния собственик на затворената КТБ Цветан Василев от ноември 2012 г. Тогава след сложна сделка по преструктуриране на дълговете на телекома Василев се оказа с 43.33% от акциите му, руската ВТБ - с 33.33%, а останалите малко над 23% бяха поделени между група бивши и настоящи кредитори на БТК. След затварянето на КТБ и оттеглянето на Василев зад границата и извън местната бизнес сцена, на която доскоро беше звезда, подобно на останалите му активи и БТК стана обект на желание. От една страна - от доскорошните му партньори от ВТБ през представителя им в България Милен Велчев, от друга -  отдепутата от ДПС Делян Пеевски, и от трета - от държавата. Тя заедно с Фонда за гарантиране на депозитите се оказа с над три милиарда лева "назад" от рухването на КТБ и има кристална житейска логика в това да бъде компенсирана по някакъв начин, макар и от юридическа гледна точка логиката да се оплита.

Затова и когато в началото на декември ВТБ свика заседание на надзора на БТК с предложение от управителния съвет да бъде махнат Златозар Сурлеков (ръката на Василев в телекома) и на негово място да влезе бившият генерален секретар на компанията Михаела Калайджиева, стана ясно, че започва план банкерът да бъде отстранен. Опитът обаче не успя, защото, макар и смяната да беше гласувана с мнозинство, осигурено през единия от представителите на самия Василев, ръководството на телекома така и не прати протокола от заседанието в Търговския регистър. Така промените изобщо не влязоха в сила, а междувременно всички акционери смениха картите си. От квотата на Василев Владимир Рангелов (който беше гласувал против Сурлеков) беше сменен със Светослав Димитров от кантората на председателя на надзора Владимир Пенков. От квотата на ВТБ братът на Милен Велчев Георги влезе вместо Александър Мороз. А мястото на Филип Харисън Грос като представител на кредиторите миноритари беше заето директно от Майкъл Тененбаум - един от големите държатели на дълг и книжа в БТК. Така логичните очаквания бяха на заседанието на надзора във вторник двамата от ВТБ да гласуват против Сурлеков и за Калайджиева, хората на Василев - обратното, и решаващ да е петият глас - този на Тетенбаум.

Промените нето

Това, което се е случило реално във вторник вечер, е, че Златозар Сурлеков е бил отстранен като член на управителния съвет на БТК (автоматично отпада и като председател), а на негово място не е бил назначен никой. Кандидатурата на Михаела Калайджиева не е получила достатъчно гласове. И предстои вече оределите с един човек членове на УС да изберат свой председател. Атанас Добрев остава главен изпълнителен директор на компанията, а въпросът за отстраняването му изобщо не е бил поставян.

Интересно е разпределението на самото гласуване. "За" отстраняването на Сурлеков очаквано са били трима надзорници - двамата на ВТБ и Тененбаум. По темата за Калайджиева обаче развоят е особен: хората на Василев са против, но "въздържал се" гласуват братът на Милен Велчев Георги и другият представител на руската банка Стефано Дзупет. В случая "въздържал се" на практика означава, че те не подкрепят кандидатурата, която банката сама е предложила. Ще има ли още промени - засега не е ясно.

Часът на Тененбаум

Резултатът от всички ходове до момента е, че промяна в собствеността няма, но реалната власт върху компанията е разтроена. В нея еднакви "ръце" вече имат Цветан Василев и братя Велчеви (Милен Велчев междувременно стана член на управителния съвет на "Вива телеком България" - дружеството, собственик на БТК) като представители на ВТБ. Майкъл Тененбаум пък като човека на миноритарите се оказва в ситуацията да бъде решаващ при всякакви евентуални, всъщност вероятни, несъгласия между тези две страни. Американецът, който чрез фонда си Tennenbaum Capital Partners е един от големите държатели на дълг и акции сред миноритарите в БТК, засега ще е в златната позиция на балансьор в нестабилна тройна коалиция.

Защо хората на Милен Велчев са гласували "въздържал се" на предложение, направено от самите тях, не е ясно. Велчев не вдигна мобилния си телефон, за да бъде попитан.

Самоличността на Добрев

В момента за промени в оперативното ръководство на БТК не се говори. Човекът, който е отговорен за "всекидневните" действия на телекома, е главният изпълнителен директор Атанас Добрев. Съответно той ще е фигурата, подложена на непрекъснат натиск от двамата воюващи акционери. А в компания от ранга на БТК, с приходи от почти 860 млн. лв. и 339 млн. лв. печалба преди лихви, данъци и амортизации за 2013 г., решенията, по които може да има противоречия, са ежедневие: кой доставчик да бъде избран за поддръжка и развитие на мрежата, кой да я обслужва рекламно или юридически, да се инвестира ли по определена технология и как, да се участва ли в търгове за още капацитет, да се сключват ли споразумения с други оператори за услуги на едро. При всички тези случаи става въпрос за доста пари и намеса може да се очаква. А Добрев, колкото и опит и положителни качества да има, има едно силно отрицателно качество не разполага с няколкостотин милиона евро. На БТК пък те ще й трябват както за да увеличи капитала си през май и да прави неизбежните всяка година инвестиции в модернизация на мрежата, така и за да си наеме честоти за следващо поколение мобилни комуникации. След "подстрижката" от над 71 млн. евро, които се оказаха в КТБ при затварянето й, компанията е подложена на риск именно от недостиг на средства за капиталови разходи. И вече е в неизгодно положение спрямо конкурентите си по тази линия.

Отделно не е ясно всъщност каква е стратегията на Милен Велчев и Георги Велчев - дали освен за интересите на ВТБ не действат и за тези на някой друг. Апетитът на Делян Пеевски към БТК от лятото на миналата година едва ли е бил краткосрочен и просто е секнал, а източници от сектора продължават да стоят на тезата, че единственият му възможен вход към компанията за момента е през братята.

С една дума, за мениджмънта предстоят тежки дни, а за самия телеком и бизнеса му това разкрачено положение не е никак полезно. Единственият изход, който може да му осигури стабилност, е продажба на стратегически инвеститор, и то колкото е възможно по-бързо.

Що се отнася до държавата, продължава да не е ясно дали тя има някакви шансове да бъде компенсирана през БТК за дупката от КТБ, която трябваше да се запълни. Все пак говорим за БТК, което означава, че изненади винаги се чакат.