Хапчета за 2.7 млрд. лв.

Резултатът от всичко това е общ оборот на лекарствени продукти в страната, надвишаващ 2.7 млрд. лв. за миналата година. И прогнозите отново сочат увеличение.

Част от нарастването на покупките се дължи и феномена, че България държи най-ниските цени на лекарствата на ниво производител в ЕС. Цели групи скъпи терапии стават интересни за износ, а оттам - и обект на паралелна търговия между България и страни с пъти по-скъпи регистрирани цени, като изобщо не стигат до пациентите тук. Без паралелната търговия, която от тази година ще се следи изключително стриктно, пазарът би загубил част от ръста си, но пък данните за него ще бъдат реални. В момента се предполага, че обемът на този тип сделки е между между 125 и 300 млн. лв., но напълно коректни данни липсват.

Клубът на големите

В топ 10 на най-големите корпорации на българския пазар за поредна година няма нов участник.

"В класацията има само една компания, регистрирана в България – "Софарма". Всички останали са клонове на международни концерни, както е и през последните десетина години", коментира д-р Кунчо Трифонов, регионален мениджър на IMS Health.

Миналата година е била добра за компаниите в топ 10, които само с едно изключение бележат ръст в продажбите на лекарства в сравнение с 2013 г. Лидер в класацията отново е швейцарската Novartis, чиито резултати са обединени с тези на генеричната му дивизия Sandoz. "Novartis е лидер по продажби в бранша не само в България, но и в световен мащаб. Една от причините е, че инвестираме най-много от всички в научни изследвания и разработки за 2014 г. В данните за топ инвеститорите в нови технологии от всички индустрии Novartis заема пето място. Откриването на нови медикаменти е скъпо и рисковано, но е наша политика да търсим решения за непосрещнати медицински нужди", коментира Христо Трунчев, генерален мениджър на "Novartis България". В топ 10 през 2014 г. са настъпили две размествания в сравнение с предишните години. Aмериканската Actavis е отстъпила второто си място по продажби в стойност на английско-американската GlaxoSmithKline. Другата промяна е, че на осма позиция вече е Pfizer вместо френската Servier. "Успехът на GSK е комбинация от продуктите в портфолиото ни. И по-конкретно лекарствата със "златен стандарт", доказали се през годините в лечението и превенцията на различни заболявания: респираторни, онкологични, ХИВ/СПИН, антибиотици, ваксини и др.", коментира Ксавие Пюеш, генерален мениджър на GlaxoSmithKline – България. "Actavis продължава да е лидер на българския пазар по продажби в опаковки с пазарен дял от 15% за 2014 г. Що се отнася до резултатите в стойност, ако в тях не се калкулират данните на IMS за паралелния износ, то Actavis е на второ място след Novartis. Считам, че официалната информация за паралелния износ у нас към момента е много занижена, но все пак поздравявам IMS за това, че започнаха да я следят, защото тя влияе силно върху общата статистика. И когато говорим за стойности, важно е, че разликата в средната цена за опаковка на генеричните и оригиналните медикаменти е несравнима", казва Илия Пашов, изпълнителен директор на Actavis - България. Той припомни, че през изминалата година компанията е въвела на пазара 17 нови продукта, като девет от тях са нови молекули. "2014 г. беше успешна за нас, защото помагаме на много пациенти със сериозни заболявания. Резултатите ни са следствие от доброто представяне на болничния пазар, към който са ориентирани повечето ни лекарства. Основните ни ръстове са в областта на лечението на онкологични заболявания и ревматоиден артрит. Това ни поставя на първо място сред всички фармацевтични компании, ако се гледа пазара на лекарства само по лекарско предписание, и на четвърто място на общия фармацевтичен пазар в България", отбелязва Методия Чадиковски, регионален мениджър на Roche.

Sanofi запазва петата си позиция, както и през миналата година. "Зад успеха ни стои комбинацията между разнообразие на качествени продукти и екип от професионалисти. Значителен принос за пазарния ни дял дават диабетното ни портфолио, където базалният ни инсулин е лидер на пазара, и онкологията, където предлагаме лекарствен продукт за рак на простатата - второто най-често диагностицирано злокачествено заболяване", казва Йерон Вайтес, генерален директор на Sanofi - България. Въпреки огромната конкуренция и факта, че в класацията има само две генерични компании, "Софарма" продължава да е на шесто място по продажби в стойност. "Софарма" е български производител, чиито цени са изключително конкурентни за високото качество на продуктите. Вследствие на усилията на екипа ни българските лекари повярваха в качеството на българските медикаменти, които предлагат добра алтернатива за пациентите им на приемлива цена. Портфолиото ни покрива редица заболявания и така нашето предложение към лекарите и пациентите е по-обемно и достъпно. Радваме се на факта, че продажбите ни растат в стойностно изражение, а това означава и че сме постигнали значително по-голям ръст в опаковки. Това е важно за повечето производители на фона на сериозната ценова ерозия вследствие на недотам ефективния механизъм на ценообразуване, в някои случаи водещ до изваждане на генерични молекули от пазара", коментира Огнян Донев, председател на съвета на директорите на "Софарма". Той отбелязва, че през 2014 г. групата е пуснала на пазара девет нови продукта в областта на кардиологията, инфузионни разтвори и лекарства без рецепта. AstraZeneca продължава да е на седмо място по пазарен дял. "В България през последната година представихме два иновативни продукта от диабетното ни портфолио. В световен мащаб, както и тук, вече имаме пет медикамента за лечение на захарен диабет тип 2, представители на иновативните класове, създадени през последните години", коментира Зоя Паунова, изпълнителен директор на AstraZeneca - България. Жил Ренако, управляващ директор на Servier Medical - България, обяснява по-ниската позиция на компанията с административното намаление на цените на някои от лекарствата им, както и заместването на ключови марки с генерични. "Пуснахме два нови продукта в областта на хипертонията, очакваме още три в областта на кардиологията през следващите 12 месеца", допълва той.

Десето място в класацията традиционно заема германския концерн Bayer, който обаче също бележи ръст в продажбите. "През изминалата година в България Bayer HealthCare Pharmaceuticals работи активно основно областите кардиология, онкология, хематология, неврология, женско здраве и офталмология. Най-големият фактор за растеж при фармацевтичните продукти беше направлението кардиология", коментира Ралф Фьорлих, управител на Bayer - България, и мениджър за страната на Bayer Pharma. 

От кашлицата до редките заболявания

Според анализа на IMS Health ръстът на аптечния пазар от 6.5% е неравномерен и е концентриран в няколко терапевтични зони, в които има иновативни лекарства – биологично лечение, диабет, коагулация, онкология, редки заболявания и др.

"Останалите терапевтични зони са с ръст около пазарния или значително под него, например най-големият и най-масов клас кардиология е само с 0.7% увеличение, но там няма нови молекули, а и силното присъствие на генерични лекарства ограничава покачването на продажбите в стойност", коментира д-р Трифонов.

След като две последователни години – 2010 и 2011, болничният пазар, който сега е за 429 млн. лв., показваше отрицателно развитие и намаление в стойност, в момента той пак бележи двуцифрен ръст. През 2012 г. здравната каса започна да плаща скъпоструващото лечение с онкологични лекарства. "Така, след като се отговори на нуждите на широка група пациенти от скъпо онкологично лечение, се получи ефектът на съществено, над 15%, нарастване на болничния пазар през 2013 г., което не забави своя темп през 2014 г. и остана двуцифрено със 17.1%. Този ръст е концентриран в  болничната онкология, докато останалите терапевтични класове там са или в стагнация, или намаляват по стойност", казва д-р Трифонов. Сегментът на лекарствата с рецепта бележи ръст от 6.8% в аптеките благодарение на заплащаното от НЗОК лечение с биологични медикаменти, продукти за диабет, коагулация, онкология и редки заболявания. Лекарствата без рецепта, чиито цени бяха административно замразени, са с най-малко увеличение - 5.2%. Анализаторите от IMS обаче смятат този резултат за изключително добър на фона на свръхнаситения пазар и ожесточената конкуренция в този сегмент, където понякога се конкурират 40 - 50 продукта за едно показание, например висока температура. В основата на ръста тук са средствата за настинка, грип и средствата за откашляне.

Хранителните добавки продължават пазарния си поход и отново са с двуцифрено увеличение от 14.7%, стимулирано от  пробиотиците, имуностимулантите и средствата за стави.

Доколко ръстът е истински

За поредна година класацията не може да бъде изчистена от паралелния експорт и непродадените в България опаковки.

От началото на 2015 г. обаче IMS Health започва да прилага в Източна Европа проверена методология за оценка на нетния вътрешен пазар, без стокови изкривявания и без експорти, за да отговори на изискванията на Европейската комисия и на Асоциацията  на иновативните компании (EFPIA) за оценяване на вътрешната консумация на лекарства. "Тази методика ще бъде стандарт за България и считано от януари 2015, ще предоставя данни за нетния местен пазар. След нейното приложение ще има известна промяна на класациите и пазарната позиция на корпорациите и по-релевантно представяне на резултатите им", отбелязва д-р Трифонов. Според него през 2014 г. паралелният експорт е в рамките на 6% от аптечния пазар на България, или 125 млн. лв.

"Както може да се очаква, най-ниските цени на производител в България са привлекателната база. В това отношение България е съвсем обикновена експортна точка, не особено различна от другите страни на Източна Европа. Темата с паралелния експорт ще става все по-актуална на фона на решението на Конституционния съд за отмяна на правото на ИАЛ за "контрол" върху експорта. Очевидно е, че ще нараства нуждата от метрика, която релевантно да описва вътрешната консумация за нуждите на планирането, логистиката и търговските операции", казва д-р Трифонов.

Очакване за предвидимост

"Мисля, че 2015 г. ще бъде година на реформи, защото виждам желание от страна на управляващите парите да следват пациента, а не обратното. Надявам се на по-добър контрол, предвидимост и нещо много важно - управляващите да спазват наложените от тях срокове, правила и закони", казва Христо Трунчев от Novartis. Според изпълнителния директор на Actavis - България, Илия Пашов през миналата година един от значимите процеси на пазара е било решението на много фармацевтични компании да изтеглят продуктите си от българския пазар. "Тази негативна тенденция беше резултат на тежката ценова ерозия на база рефериране с останалите европейски държави. Изтеглянето на медикаменти се наложи и поради промяна на нормативите в областта на ценообразуването и достъпа до терапия. Негативният ефект от това стана осезаем както за пациентите, така и за българската общественост", припомня Пашов.

Мениджърите на фармацевтичните компании смятат, че очакваните промени в сектора трябва да доведат до по-добри грижи за пациентите, достъп до лекарства на всички, които се нуждаят от тях, и по-голяма удовлетвореност на медицинските специалисти от системата. "Тази година може наистина да започне с промяна на сектора и от това зависи и как ще се развие фармацевтичният пазар. Ако просто се въведат рестрикции за лечение, това естествено ще доведе до липса на ръст. Според индустрията обаче този подход не е в полза на никой. За нас е важно да имаме възможност да договаряме директно с платците за гъвкави схеми на финансиране за различните видове нови лекарства или комбинации от нови и вече наложени лекарства", казва Методия Чадиковски от Roche. "Лекарствените продукти са 0.9% от цялостния бюджет за здравеопазване, който пък е едва 4% от БВП на България. Това е около половината от средния процент от БВП, който останалите държави в ЕС отделят за здравеопазване. Което поражда някои въпроси – след като пациентът по презумпция трябва да е във фокуса на системата, как така липсва шанс за българските пациенти да имат равен достъп до здравеопазване, какъвто имат останалите европейци. Например пациентите тук в момента трябва да доплащат за своята терапия около 60%, докато средният процент за Европа е около 20", отбелязва Ксавие Пюеш от GlaxoSmithKline – България.

По време на предизборната си кампания повечето политически партии заложиха в програмите си мерки повече пациенти да получат достъп до медикаменти с наличния ресурс на НЗОК и въвеждане на прогенерична лекарствена политика. "За пръв път от много години вече има идеи да се търсят възможности лечението на социално значимите заболявания на сърдечно-съдовата, нервната и ендокринна система да бъде 100% реимбурсирано (безплатно) за пациентите. Какъв ще бъде точно механизмът за реализиране на тези идеи зависи само от политическата воля на управляващите и от експертния капацитет на тези, които подготвят правилата. На фона на ограничения финансов ресурс приоритетното използване на генеричната индустрия у нас няма да налага драстично повишаване на бюджета на НЗОК", смята Илия Пашов.

Повечето мениджъри смятат, че ключовото занапред е дали добрите анонси ще бъдат облечени в конкретна законодателна форма.

"Много се говори за отстъпки и национално договаряне. Генеричните медикаменти са на максимално ниски пазарни цени вследствие вътрешната конкуренция във всяка група. Оптималната лекарствена политика следва да бъде прогенерична и създаваща механизъм за естествена конкуренция. Отстъпки трябва да се изискват задължително от скъпите патентно защитени медикаменти, но на база индивидуални договорености. Все още има генерични молекули, които продължават да са златен стандарт в лечението, и донякъде това е една от причините за пазарния успех на нашата компания", коментира Огнян Донев.