С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
37 13 фев 2015, 17:18, 23014 прочитания

Йо-хо-хо и сто безплатни програми

Държавата глобява операторите заради нежеланието на хотелите да плащат авторски права на телевизиите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Ако е вярно, че Исус Христос е нахранил пет хиляди души с пет хляба и две риби, то тогава, за да спре войната на телевизионния пазар в България, спешно трябва да бъде повикан Исус. За да нахрани с десетина лева, колкото е месечният абонамент на един клиент, всички по веригата на този бизнес: телевизиите, разпространителите, продуцентите, организациите за авторски права, собствениците на шахти, канали и даже на електрически стълбове. Като се има предвид обаче, че Исус едва ли ще се занимае точно с този аспект от действителността - войната ще продължи.

Историята, която ще ви разкажем, е сложна, а материята - предизвикателство за доста юристи. Случката с две думи е, че телевизиите настояват хотелите да им плащат за това, че по стаите на гостите си излъчват техните канали. И понеже хотелиерите не искат да дават въпросните пари, държавата започва да глобява посредника - операторите, които технически разпространяват програмите. Като във всеки подобен спор всички страни имат аргументите си и те звучат логично. В основата на конфликта обаче стои един елементарен факт: заради силната конкуренция пазарът на тв доставка е финансово изтънял до степен, че трудно издържа всички отгоре си. Затова и конфликтите за пари ще стават все по-чести и шумни.


Сто нюанса сиво

Темата за това какво и кому трябва да плащат хотелите за това, че предлагат на гостите си телевизия, филми и музика, се обсъжда в бранша от години. Сега обаче, от няколко седмици, тя стана особено гореща, защото Министерството на културата започна да прави проверки в курортите и в резултат да налага глоби на операторите на платена телевизия за всеки случай, в който се установи, че даден хотел има телевизия, но не и платени авторски права на създателите на съдържание.

"Санкциите, които ни се налагат, са напълно необосновани - ние извършваме само техническата услуга по доставка на определени канали до хотела. След като той прави т.нар. търговско разпространение на въпросното съдържание след това, пускайки го на клиентите си във всяка стая, ресторантите, баровете и лобито, значи той трябва да плаща за авторските права", каза собственикът на една от потърпевшите разпространителски компании. "Санкцията за нас е по 3 хил. лв. на канал. Представете си за каква сума говорим и как изглежда тя на фона на нищожните печалби, които имаме", добави той.



Актовете, писани от инспекторите на културното ведомство, всъщност не зависят нито от оборота, нито от финансовия резултат на съответния оператор. Съответно за малък провинциален доставчик 3 хил. лв. по 100 програми би могло да е равно на смърт.

От гледна точка на самото Министерство на културата, разбираемо, картината далеч не е толкова кървава. Според директора на дирекция "Авторско право и сродните му права" във ведомството Георги Дамянов всъщност все още никой не е получил наказателно постановление. Написани са констативни протоколи, а едва впоследствие ще се стигне до актове и реални санкции. По думите на Дамянов той и колегите му просто вършат работата си, контролирайки за това да има уредени авторски права върху съдържанието, което се ползва в хотелите. И понеже масово в договорите между операторите и самите хотели не е казана и дума по въпроса, налагат наказания. Актовете са по чл. 97, ал. 1, точка 6 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). Там са уредени санкциите за този, "който в нарушение на разпоредбите на закона излъчва по безжичен път, предава или препредава по кабел произведения, изпълнения, звукозаписи, записи на филми или други аудио-визуални произведения или радио или тв програми. Всъщност от културното ведомство не отричат, че страна в случая са и хотелите. Както и че организацията за събиране на парите за авторските права би трябвало да е доста по-стройна. Нито пък, че в основата на сегашната акция стои инициатива от телевизиите, както Георги Дамянов призна. Това обаче не променя факта, че на този етап "на амбразурата" са кабелните разпространители.

Становищата на всички в новия оформил се спор до едно са в стил "Ние сме прави. Гонете другия".
С две думи обаче, историята е сравнително проста. На пазара на тв разпространение в България има над 300 оператора. От известно време конкуренцията там е особено изострена от факта, че някои от големите телекоми като БТК и "Мобилтел" също навлязоха в тази ниша, за да добавят телевизията като допълнителна услуга в пакетите си. Реално обаче те, поне на този етап, не правят и не разчитат на печалба от тв доставката - тя е добавка за привличане на клиенти. За малките специализирани участници на този пазар обаче ситуацията е различна - те няма на какво друго да разчитат, защото телевизията е основният им бизнес. Заради свирепото надцакване с ниски цени за повече абонати обаче операторите са принудени да прибягват до всякакви методи за пестене на разходи като недеклариране на абонати, укриване на приходи и пиратстване на съдържание. Тоест секторът е до голяма степен сив. От своя страна обаче телевизиите, логично, правят всичко възможно да осребрят максимално създаденото от тях съдържание и правата от чужбина, за които вече са платили, и то често солидно.
Конкретно в случая с хотелите юридическата логика според адвокати, запознати с това право, е телевизиите при преговорите си с операторите да договорят специални тарифи за търговско препредаване в стаите. И оттук нататък плащанията да вървят регресно: хотелът на оператора, а операторът - на телевизията. На практика обаче в договорите между електронните медии и разпространителите най-често не пише нищо по темата (тези договори впрочем са дълбока тайна). След като уредба на темата липсва в споразуменията, би следвало доставката до заведения, болници, хотели и т.н. да се счита само за техническа от страна на оператора, а авторските права за препредаването, след като не са платени от съответното място с много потребители на оператора, да се платят от него направо на телевизията. Различен е случаят, ако пък в договора си с клиента-хотел доставчикът му гарантира уредени авторски права, а няма такива за търговско препредаване - тогава някой продава нещо, което не притежава.

Според представители на самите оператори "телевизиите всъщност умишлено пропускаха темата при договарянето с нас или добавяха неясни клаузи за нея, защото разчитаха, че ще успеят да получат пари директно от хотелите". Това обаче просто не се случва, защото хотелиерите отказват да плащат.
Глобявайки разпространителите в момента, държавата всъщност само разравя казуса, без да го реши. Въпросът е кога и дали изобщо секторът като цяло ще узрее дотам, че сам да установи, на принципа на саморегулацията, стройна система за уреждане на всички права. Сегашната ситуация на окопна война и пълна взаимна непрозрачност не вещае подобно оптимистично развитие.

Гласът от екрана

Внимателният прочит на позициите на самите телевизии, изпратени до "Капитал", показва, че в случая линията на противопоставянето не е между тях и операторите.
"Хотелите и ресторантите са особен вид търговски абонати, които от години разпространяват тв програми, без да плащат за това на тв операторите, които ги създават. На практика хотелите предлагат телевизия в стаите като допълнителна услуга, част от цената на стаята, но самите те не са платили ползването на продукта на собственика или производителя му", казаха от "Нова броудкастинг груп". "Ние в качеството си на телевизионен оператор даваме права на кабелните и сателитните оператори да разпространяват нашите програми само до частни абонати, каквито хотелите и ресторантите не са. За всеки е ясно, че за да ползваш даден продукт или услуга, трябва да платиш. Хотелите, ресторантите и заведенията ползват този продукт, но не плащат за него", категорични са от "Нова". Според юристите на телевизията има две възможности да се уредят тези права. Първата опция е те да се придобият от кабелния или сателитния оператор, осигуряващ техническата доставка на сигнала. Втората - те да бъдат купени директно от хотелите, ако те имат собствена вътрешна мрежа за разпространение на телевизионни програми. Което е и масовият случай технически. "По целия свят предоставянето на телевизия в ресторантите и заведенията е скъпо платена услуга, която се контролира строго, и пиратството е силно ограничено. В България нещата стоят по коренно различен начин – болшинството собственици на заведения ползват личния си абонамент и като плащат минималната такса за частен абонат, предлагат телевизия като допълнителна услуга за клиентите си", пишат юристите на "Нова". Според тях все пак има и случаи, в които "пътят на парите за авторските права" е павиран. "Имаме сключени директни договори с хотели и имаме и допълнителни споразумения през кабелния или сателитния оператор." Това обаче явно не е масовият случай. Като цяло желанието на телевизиите е хотелите да започнат да плащат за програмите им допълнително. За което имат право, защото според чл. 91 създателят на програми, грубо казано, е техен собственик и може да изисква заплащане не само за предаването, а и за препредаването им.

На подобна позиция е и bTV. "bTV Media Group e финансово ощетена, тъй като приходите от продажба на програми остават за оператора, а самата продажба се извършва без знанието на медията. Възможният изход е да бъдат надлежно информирани собствениците на хотели, че дължат плащане на лицензионни права за препредаване на тв програми и че техническата свързаност с някой кабелен или сателитен доставчик не урежда този вид авторски права", казаха юристите на компанията. "bTV не е предоставила права на трети лица да договарят от нейно име лицензионни права за препредаване програмите от пакета й в хотели и други обществени места. Политиката ни е да сключваме директни договори с контрагентите си", категорични са те.

Именно предвид това становище е странно защо държавата през културното ведомство санкционира оператори, а не хотелиери.

Доста остро е становището на Яна Иванова, председател на Асоциацията на доставчиците на тв програми (АДТП). "Уреждането на правата за използване на тв програми от кабелните оператори чрез създаване на специални хотелски пакети е законосъобразният и справедлив начина решаване на проблема. Не може операторите да събират немалки суми от хотелите, без да плащат на тв операторите, защото това е да продаваш нещо, което не притежаваш", казва тя.
На позицията, че глобени в случая би трябвало да са хотелите, е Бойко Брайков, собственик на "Брайков медия" - дистрибутор за България на 17 немски канала, сред които RTL, VOX и други, и партньор и в "Хит коктейл", която пък представлява 35 френски, руски и турски канала като Мezzo, Luxе TV, MCM TOP и др. "В случая става въпрос за права, които кабелните оператори принципно не притежават и няма как да продадат или преотстъпят. В договорите им с телевизиите става въпрос за частни абонати, битови потребители, а въпросното излъчване вече е публично препредаване с комерсиална цел. Още повече че някои от каналите въобще нямат право да продават програмата си на хотели, болници или заведения, защото правата, които те притежават, изключват такова разпространение", каза той. Докато в общия случай кабелният оператор просто продава на хотела техническа услуга, окабелява стаите и пуска някакъв стандартен пакет, който вече има за битовите си абонати, без да е казал и дума за права за препредаване. "Смело мога да кажа, че вероятно 99% от хотелите в България излъчват напълно незаконно телевизия в стаите си. На пръстите на ръцете се броят тези с уредени права", твърди Брайков. Според него има хотели, където се излъчват по 250 - 300 телевизионни програми без нито един договор, включително такива като SKY Sports, SKY FILM, Being, Sport 1, Sportdigital, Supertennis, Canal + и т.н., които са кодирани и изначално нямат права за разпространение в България.

А за колко пари говорим

Естествено, както във всички сечения на този пазар, въпросът, на който никога няма публичен отговор, е за колко пари става въпрос. Сумите, както обикновено, са тайна, а телевизиите дават отговор в стил, че не са много. По думите на източник, запознат с финансовата страна на нещата, примерно на хотел с 20 стаи се пада да плаща по 50 лв. на месец за авторски права само на една от големите телевизионни групи на българския пазар.

Пари към телевизиите за авторски права за препредаване се дължат и в случай че доставчик на програмите е мултиплексът, поясниха юристи. Принципът е същият - продава се услуга на клиенти, гости на хотела.

За самите хотелиери в случая изгодната позиция (която и заемат) е, че са мислели, че, подписвайки договор с оператор, вече имат през него уредени всички права. Непознаването на закона обаче по всякаква логика не е оправдание той да не се спазва. Още повече не е тайна за никого, че асоциацията на доставчиците на тв програми доста пъти е имала срещи с Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) по темата, но без никакъв резултат.
Позицията на самите хотелиери впрочем също не е лишена от логика. "Нека да ни кажат колко пари и къде трябва да плащаме и ние ще ги превеждаме. Но не може десетки различни организации и компании да ни искат пари непрекъснато", каза председателят на БХРА Благой Рагин. На практика се оказва, че за едни телевизии хотелите могат да плащат правата за препредаване на операторите, а за други - трябва да ги внасят директно при медията. Което е далеч е определението за стройна организация.

Дали електронните медии ще успеят да се преборят за допълнителните плащания от хотели, заведения и болници през натиск от държавата към операторите е съмнително. Пример, че това все пак е възможно, има. "Музикаутор" например от години има договори с огромна част от хотелите и заведенията, каза нейният председател Иван Димитров. По българското законодателство, ако една организация за колективно управление на авторски права (ОКУП) подпише рамково споразумение с браншова организация в даден сектор, тарифите в него стават задължителни за целия сектор, а членовете на тази организация получават отстъпки. "Музикаутор" има споразумение с БХРА от години и хотели и заведения му плащат. Различно според броя стаи или места, категорията си и според това доколко музиката е основна за съответното място (дали то предлага усамотение и добра вечеря, или е дискотека). По тарифата например кафене с 50 места плаща на "Музикаутор" между 350 и 500 лв. годишно, а хотел с 200 легла и лоби бар - 2000 лв. годишно. Отстъпката за членове на БХРА е 50%.
Звучи смешно, но в бранша битува и тезата, че при сключването на договорите с "Музикаутор" много хотелиери са си мислели, че така решават всичките си проблеми с авторските права - мит, който сега поне е развенчан.

Историята на "Музикаутор" обаче е показателна, че има начин и телевизиите да уредят отношенията си с хотелите и заведенията. Що се отнася до държавата - тя рядко е добър посредник. А да се иска допълнителна регулация на иначе свободен пазар е, меко казано, рисково за всички.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ДНК "Строител" ДНК "Строител"

Симеон, Камен и Калин Пешови се занимават активно с бизнеса и са тези, които чертаят визията на компанията "Главболгарстрой"

26 юни 2019,

Общият пазар на IT и телеком услуги достига 5.5 млрд. лв. Общият пазар на IT и телеком услуги достига 5.5 млрд. лв.

Специализираното издание ICT Media нареди най-големите софтуерни и харудерни компании в страната

26 юни 2019, 598 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

"Юбер България" помага на студенти за първата им среща с работодатели

Компанията организира две лекции преди кариерния форум във Факултета по математика и информатика на СУ "Св. Климент Охридски"

Да си изградиш професия

В Института по строителство на Santa Fe College са едни от най-перспективните специалности във Флорида

Студенти от 17 до 71 години

Хора на всякаква възраст сменят професията си в Центъра за ускорено обучение на американския Valencia College

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Хапчета за 2.7 млрд. лв.

Продажбите на медикаменти отбелязаха поредна година на ускоряващ се ръст

Пиратски филм

Операция на ГДБОП удари регионални оператори с обвинения за пиратство

Климатичният завой на България

София влиза, макар и с някои уговорки, в лагера на страните в ЕС, които искат по-бързо свиване на парниковите емисии

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Power to the Robots

Албена Баева, артист и куратор на първата изложба в България на произведения, създадени в колаборация с изкуствен интелект

Ние, писателите

Сборникът "Интервюта" ни дава възможност да надникнем по-дълбоко в личността и философията на Йордан Радичков