Учим на занаят хора от уязвими социални групи
Надежда Григорова, основател на Brеad Houses Network, пред "Капитал Daily"
В 18 страни от целия свят има обучени в нашите методи хора и организации, които развиват самостоятелно програмата ни.
Как и кога се роди идеята за създаване на хлебни къщи и пекарни, които да обединяват хора в неравностойно положение?
- Всичко започна през 2008 г., когато създадох неправителствената организация "Международен съвет на сaмодейните средища". Целта ми беше да обединя центрове, подобни на читалищата, от различни страни, някакъв вид общностен културен център с книги, театър, музика, изложби. Тогава все още не бях завършила доктората си по културна и социална антропология в Принстънския университет и обикалях много страни. Покрай академичната работа започнах да организирам и общностни месения на хляб като вид изкуство и кръжок за събиране на различни хора. Виждах, че месенето на хляб е ценна традиция, която има силата да обединява, но не бях срещала никъде по света нито културен център, нито пък фурни, в които хора от всякакви общности да го правят заедно. Затова реших да създам нещо ново и полезно. И така през 2009 г. в Габрово с помощта на доброволци ремонтирахме и приспособихме къщата на прабаба ми в първата хлебна къща. Към тази година в България вече има общо 7 хлебни къщи, две от които са и пекарни, а в 18 страни от целия свят има обучени в нашите методи хора и организации, които развиват самостоятелно програмата ни.
В кой момент идеята се разви като бизнес?
- През 2014 г. със съпруга ми регистрирахме фирмата "НадЕжко" и отворихме фурната в София. Година преди това към неправителствената организация бяхме отворили вратите и на първата ни фурна в Габрово с финансовата подкрепа на фондация "Тръст за социална алтернатива". Дадох си сметка, че до този момент всичко зависеше само от мен и от доброволци. Имаше вече хлебни къщи, но нямахме пари да се грижим за тях. Тогава започнах да кандидатствам за финансиране по различни проекти и спечелих конкурс към една американска фондация. Благодарение на наградата успях да наема хора - местни координатори и мениджъри, за 5 от къщите, които да работят на пълен работен ден и да ги развиват максимално. Въпреки това пак имаше нужда от пари за консумативи и други разходи. И тогава реших да започна да отварям фурни, с помощта на които да се самоиздържат както къщите и персоналът им, за да има безплатни месения за хора в нужда, така и самите фурни. Така към този момент вече имаме две функциониращи фурни в Габрово и София.
На какъв принцип работят двете фурни?
- В модела на една фурна са включени три социални елемента. Първият е, че наемаме хора от уязвими групи, обучаваме ги, за да работят като хлебари и да имат занаят. Освен това ги учим и да водят така наречените общностни месения, когато хора от различни социални институции се събират и заедно месят хляб. Вторият социален елемент е продуктът, който произвеждаме. Квасеният хляб е по-полезен и по-качествен от обикновения хляб с мая. Мисията ни е да запазим традицията на тези хлябове, защото в България, а и по света все по-малко се произвеждат. Третият елемент е средата за социално включване. Имаме регулярни седмични безплатни събирания за месене на хляб с хора в неравностойно положение. Мотото ни е: "Месим, за да се смесим". Създават се приятелства между тези хора, които не биха могли да се срещнат на друго място, тъй като всички са изолирани по своите институции, а работещите хора често попадат в омагьосания кръг на забързаното ежедневие. Така около месенето участниците правят контакти, помагат си, организират съвместно различни други социални инициативи.
Освен хляба, който продавате, по какъв друг начин успявате да съберете достатъчно средства, за да развивате бизнеса си?
- Имаме други две основни платени услуги, които ни помагат да издържаме хлебните къщи и пекарните. Едната представлява тим билдинг за компании, нарекохме я бред билдинг. Построяването на хляба е символ на построяването на екипа в една добра компания. Самата дума "компания" идва от латински и означава "споделяне на хляб". Организираме ролеви игри, работим много чрез метафори, а целият бред билдинг продължава около 4-5 часа и фирмите, които сме обучавали, споделят, че е един от най-добрите им до момента. Вторият платен метод, който в момента развиваме и планираме да включим през март, се нарича "Хляб на тъмно". Идеята е на една маса зрящи и незрящи хора да месят хляб заедно в тъмна среда. Обучаваме слепи хора, които да водят тези събития. Това всъщност ще бъде работа за незрящите, тъй като приходите от участниците, които са си платили, ще бъдат хонорар за тях. В този наш иновативен метод си партнираме със световната организация "Диалог в тъмното" и тяхната инициатива "Вечери на тъмно" - моделът, при който незрящи хора сервират на клиентите в абсолютно затъмнени ресторанти. Надяваме се да успяваме поне два пъти в месеца да организираме събитието "Хляб на тъмно" във всяка хлебна къща.
Как се развива проектът в световен план?
- В другите държави все още няма фурни, а само хлебни къщи, които са социално-културни центрове и извършват основно социална дейност. Имаме три физически хлебни къщи, две в САЩ, едната от тях мобилна къща на колела, и една в Таджикистан. Една българка, доброволка от Габрово в Таджикистан, споделила за примера на хлебната къща и местните хора се вдъхновили да построят хлебна къща като символ на мир и единство, където се събират всякакви хора и месят заедно хляб по различни традиции, на различни видове пещи, специфични за всеки етнос. Така опознават културите си и се приобщават. Втората хлебна къща в САЩ е подвижна и я построихме заедно със състуденти от Принстън. Тя обикаля по бедните квартали на Ню Джърси и Ню Йорк, като главната й мисия е да учи на здравословно хранене, защото там децата страдат от много болести, свързани с лошата храна, която приемат.
Компанията ви е българският финалист в международната надпревара Chivas The Venture с общ награден фонд от 1 млн. долара. По какъв начин ще оползотворите сумата, ако спечелите?
- Ще кандидатстваме за сумата от 500 хил. долара, с които планираме да развием проекта като социален франчайз. Ако някоя чуждестранна организация прояви интерес към идеята и пожелае да отвори хлебна къща, която е и фурна, ние ще можем да й продадем един цял бизнес пакет. Той ще включва рецептите, визията, бранда и различните методи за провеждане на социалните мероприятия. Ще обучаваме поне по един майстор-пекар и един социален работник. Ще продаваме пакета на максимално ниска цена, за да стартира лесно проектът и в момента, когато има печалба, ще изчислим какъв процент от нея да получаваме месечно като "организация майка". При много франчайзи това е около 10% от печалбата. Така ще можем и ние да се развиваме, да им предоставяме нови обучения и продукти, а и те да поддържат бранда. Със средствата от конкурса искаме да създадем поне още 2-3 хлебни къщи фурни "НадЕжко", за да можем да се установим на пазара и брандът ни да бъде разпознаваем. Ако успеем да го направим, мрежата ще стане достатъчно популярна, за да можем да я развием като световен франчайз бизнес.
А имате ли вече реални бизнес партньори?
- Различни хора и организации от света ни намират постоянно, проявявайки голям интерес и към обучението, и към различните социални методи. Скоро очакваме да ни посети един пекар, който живее в Англия, но е родом от Южна Африка. Иска и на двете места да отвори пекарни "НадЕжко" и вероятно той ще е първият ни франчайз партньор. Освен това имаме вече заявен интерес от наши партньорски организации в Италия и Бразилия.
Възнамерявате ли да запазите името на бранда "НадЕжко" и откъде всъщност произлиза?
- "НадЕжко" е игра на думи. Това е таралежът, който не се ежи и учи хората да не се ежат един на друг без значение какво в социалното им положение. Ще запазим името на фирмата, когато предлагаме бизнес пакети на франчайз партньорите ни. За чуждестранните организации, които проявяват интерес, брандът ще бъде с името HedgeHope. Идеята и мотото му е, че чрез надеждата можем да преодолеем всякакви препятствия.
Какви социални групи хора участват в общностните месения на хляб и какви са техните истории?
- Събират се хора, които са изолирани от своите институции и същевременно хора, които са социално слаби. Това ги довежда до положение, в което не могат финансово да си позволят да присъстват на културни мероприятия. Затова ние им помагаме да се социализират и да общуват помежду си безплатно. Смесват се хора, които страдат от синдрома на Даун, деца аутисти, роми, българи, бедни, богати, млади и стари и всички се вдъхновяват и се радват, месейки хляб заедно. По този начин разбират, че не е толкова трудно да бъдем обединени и да нямаме предразсъдъци, да не критикуваме и осъждаме другите. Когато тези бариери паднат, хората, които ни посещават, започват да създават приятелства и да си помагат.
Например такава е историята за един бездомен човек, на когото успяхме да намерим дом и да му помогнем да живее пълноценен и щастлив живот. В Габрово имаше едно момче с умствени увреждания, чиято мечта беше да играе баскетбол, но връстниците му не го приемаха да играе с тях. На едно от месенията се запозна с треньорката на един от най-добрите младежки отбори в града. Когато разбра каква е историята и мечтата му, тя го прие в отбора, където бързо се приобщи към играчите. Във Велико Търново пък имахме една инициатива съвместно с Военния университет, която нарекохме "Фурна на мира". Студентите, облечени в своите военни униформи, месеха хляб заедно с възрастните хора от старческия дом и младежи, лишени от родителска грижа. Главната тема на програмата е "Правете хляб, а не война". Едно от момичетата от дома неочаквано се вдъхнови да учи във Военния университет.
Освен месене и печене на хляб имате ли и други методи, които помагат на хората да общуват помежду си?
- Всяко мероприятие, което организираме, е свързано по един или друг начин с традицията на домашното замесване на хляб. Много подходящ метод за хората в неравностойно положение се оказа така нареченият "Театър на трохите". Всички присъстващи се събират на една голяма маса, която посипваме с брашно. След като се избере тема, която в повечето случаи е свързана с някоя човешка добродетел, всеки започва да рисува в брашното каквото му хрумне в тази посока. Измислят се герои и истории, които придобиват облик, когато заедно ги оформим от тесто и ги изпечем. Накрая изиграваме своеобразен куклен театър, чийто сценарий са създали самите участници. След представлението хлебните кукли се споделят, като целта ни е всеки да нахрани някой друг, разменяйки си фигурките. Поуката от този метод е, че всички заедно можем да сътворим по-добро общество с по-добри герои и бихме били много по-щастливи, ако се храним взаимно, а не всеки да изяжда сам това, което си е направил.
Какво ви предстои в близкото бъдеще?
- В момента реновираме хлебната къща в Пловдив, която се намира в старата фурна на Стария град, предоставена ни от общината. На 4 март в Етнографския музей в Пловдив имаме голямо фондонабиращо събитие, за да довършим ремонта. Скоро ще стартира и нашият културно-туристически маршрут през всичките ни хлебни къщи, наречен "На път с хляб". По този начин се развива и сферата социален туризъм, тъй като туристите могат да идват и да месят хляб заедно с хора от различни социални групи. Всяка хлебна къща разказва различни интересни факти от местната история и традиции, изживени по иновативен начин чрез месене на хляб.
