С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 20 фев 2015, 17:15, 12356 прочитания

Руската диета на българския бизнес

Как производителите тук усещат ефекта от забраната на Путин за внос на европейско мляко и месо

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Когато през август миналата година Русия наложи ембарго за внос на някои групи хранителни стоки от ЕС, българските производители реагираха на мярката с голяма доза страх. Макар и износът на мляко и млечни продукти, месо, плодове и зеленчуци за Русия в последните години да не е в големи обеми, за някои фирми, които традиционно работят с този пазар, забраната действително се оказа силен удар.

Днес, шест месеца след наложеното ембарго, макар и да не са драстични или масови, вече са налице и косвените ефекти от влошените търговски отношения. Предсказанието за свръхпредлагане на евтини продукти от ЕС, пренасочени към България заради руските санкции, не се потвърждава поне от официалната статистика за вноса (виж графиката). Такива стоки със сигурност влизат, но по-често или през единични сделки като част от нерегламентирания внос.


Все пак в сектора е добре известно, че цените на отделни стоки на вътрешния пазар в ЕС падат вследствие от търговията с неизнесени обеми за Русия. И макар това да е в някаква степен добра новина за потребителите, все по-често тази практика се сочи от производителите като откровена форма на дъмпинг. Големите търговци, разбира се, са на друго мнение. Те твърдят, че планирането при тях се случва прецизно за дълги периоди напред, а шокът от руското ембарго върху цените се е усетил само първите седмици или месеци от налагането му, когато произведените количества с оглед краткия им срок на годност е трябвало да бъдат продадени бързо. След това по техните думи големите европейски производители просто са намалили обемите си.

С една дума - ефект от руската бариера срещу Европа върху България явно има. Но той е различен за отделните подсектори на хранителната индустрия и поне засега не се проявява като катаклизъм, който да промени лицето на целия бизнес, а като непрекъснат натиск върху нея.

Мащабите на промяната



През 2014 г., за пръв път от пет години насам износът на български продукти отбеляза спад. И макар той да беше под 1% на годишна база, данните на НСИ показаха, че експортът в посока Украйна се е свил с над 55% до едва 370 млн. лв., а към Русия намалението е около 10% до 1.032 млрд. лв.
В частност за сектора на селското стопанство и храните картината не изглежда така черна, защото за последните години Русия формира едва 2% от общия аграрен износ на страната. По данни на Министерството на земеделието и храните от забраните за конкретни продукти страната е загубила пазар за 10 - 12 млн. евро годишно, което представлява сравнително голям дял от общия аграрен експорт за Русия - между 17.4 и 20.6%, но едва около 0.2 – 0.3% от общото количество, изнасяно за всички страни.

За отделните сектори тези данни имат различно значение. За млякото и млечните продукти например руският пазар през 2013 г. е бил сред топ 10 дестинациите, посочват от Асоциацията на млекопреработвателите. Българският износ на млечни продукти за Русия е динамичен. Най-ниска е стойността му през 2007 г. (под 200 хил. долара), а най-висока - през 2013 г. (над 4 млн. долара). Все пак това е сегментът, който пострада най-силно от наложените санкции, защото имаше много кампании, включително с европейско съфинансиране, за промотирането на тези продукти и възстановяване на позициите им на руския пазар. За разлика от месото, което почти нямаше износ за Русия, при млякото и млечните изделия вече бяха сключени и доста сделки.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

"Барселона" стана първият футболен клуб с годишни приходи от над 800 млн. евро "Барселона" стана първият футболен клуб с годишни приходи от над 800 млн. евро

В топ 20 са най-много отборите от Висшата лига на Англия

18 яну 2020, 1128 прочитания

Мораториум върху вноса на боклуци ще спре заводи за метали, стъкло, пластмаси 6 Мораториум върху вноса на боклуци ще спре заводи за метали, стъкло, пластмаси

Забраната противоречи на европейското законодателство

18 яну 2020, 2670 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
БТК - войната продължава

В разгара на акционерната битка за телекома, той се оказа обект на специално внимание от антитръстовия регулатор

Още от Капитал
Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

В търсене на новия FAANG

Технологичните гиганти ще останат доминантен фактор на пазарите, но наред с тях в потенциални кандидати за фаворити на инвесторите могат да се превърнат и редица зелени компании

Ново място: Sweet and Lemon

От сурови торти до сaндвичи с омлети и specialty кафе

Яж, снимай и споделяй

Изложбата Feast For The Eyes в Лондон проследява историята на фотографията на храна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10