Руската диета на българския бизнес
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Руската диета на българския бизнес

Руската диета на българския бизнес

Как производителите тук усещат ефекта от забраната на Путин за внос на европейско мляко и месо

Мара Георгиева, Силвия Радославова
12702 прочитания

© Вихър Ласков


Когато през август миналата година Русия наложи ембарго за внос на някои групи хранителни стоки от ЕС, българските производители реагираха на мярката с голяма доза страх. Макар и износът на мляко и млечни продукти, месо, плодове и зеленчуци за Русия в последните години да не е в големи обеми, за някои фирми, които традиционно работят с този пазар, забраната действително се оказа силен удар.

Днес, шест месеца след наложеното ембарго, макар и да не са драстични или масови, вече са налице и косвените ефекти от влошените търговски отношения. Предсказанието за свръхпредлагане на евтини продукти от ЕС, пренасочени към България заради руските санкции, не се потвърждава поне от официалната статистика за вноса (виж графиката). Такива стоки със сигурност влизат, но по-често или през единични сделки като част от нерегламентирания внос.

Все пак в сектора е добре известно, че цените на отделни стоки на вътрешния пазар в ЕС падат вследствие от търговията с неизнесени обеми за Русия. И макар това да е в някаква степен добра новина за потребителите, все по-често тази практика се сочи от производителите като откровена форма на дъмпинг. Големите търговци, разбира се, са на друго мнение. Те твърдят, че планирането при тях се случва прецизно за дълги периоди напред, а шокът от руското ембарго върху цените се е усетил само първите седмици или месеци от налагането му, когато произведените количества с оглед краткия им срок на годност е трябвало да бъдат продадени бързо. След това по техните думи големите европейски производители просто са намалили обемите си.

С една дума - ефект от руската бариера срещу Европа върху България явно има. Но той е различен за отделните подсектори на хранителната индустрия и поне засега не се проявява като катаклизъм, който да промени лицето на целия бизнес, а като непрекъснат натиск върху нея.

Мащабите на промяната

През 2014 г., за пръв път от пет години насам износът на български продукти отбеляза спад. И макар той да беше под 1% на годишна база, данните на НСИ показаха, че експортът в посока Украйна се е свил с над 55% до едва 370 млн. лв., а към Русия намалението е около 10% до 1.032 млрд. лв.

В частност за сектора на селското стопанство и храните картината не изглежда така черна, защото за последните години Русия формира едва 2% от общия аграрен износ на страната. По данни на Министерството на земеделието и храните от забраните за конкретни продукти страната е загубила пазар за 10 - 12 млн. евро годишно, което представлява сравнително голям дял от общия аграрен експорт за Русия - между 17.4 и 20.6%, но едва около 0.2 – 0.3% от общото количество, изнасяно за всички страни.

За отделните сектори тези данни имат различно значение. За млякото и млечните продукти например руският пазар през 2013 г. е бил сред топ 10 дестинациите, посочват от Асоциацията на млекопреработвателите. Българският износ на млечни продукти за Русия е динамичен. Най-ниска е стойността му през 2007 г. (под 200 хил. долара), а най-висока - през 2013 г. (над 4 млн. долара). Все пак това е сегментът, който пострада най-силно от наложените санкции, защото имаше много кампании, включително с европейско съфинансиране, за промотирането на тези продукти и възстановяване на позициите им на руския пазар. За разлика от месото, което почти нямаше износ за Русия, при млякото и млечните изделия вече бяха сключени и доста сделки.

Провалените планове

Ръстът в износа на млечни продукти е резултат и от дейностите по първата одобрена от Брюксел промоционална програма с българско участие - "Европейско сирене, моля", която имаше за цел да налага кипърски сирена и български бяло саламурено сирене и кашкавал в Русия и Украйна. Програмата беше с бюджет от 5 млн. евро и приключи през 2012 г. По данни на браншовата асоциация на млекопреработвателите през 2009 г., когато започва проектът, износът на български млечни продукти за Русия е едва 120 тона годишно заради загубените през годините пазари, а след приключването му той нараства пет пъти. Тази възходяща тенденция сега е прекъсната. Освен почти напразно правената кампания, преките ефекти от ембаргото провалиха и много други планове за експорт, обвързани с вече направени инвестиции в маркетинг, издаване на разрешителни, реклама, дизайн, опаковъчна техника. Забраната доведе и до разходи за складиране на вече готова продукция, предвидена за руския пазар, и до свиване на текущото производството в очакване тя бъде пласирана, казват производители.

Проучване на браншовата организация на млекопреработвателите отчита, че най-сериозни са косвените загуби от ембаргото за фирмите със собствено животновъдство. Проблемите се задълбочават през зимния период, когато разходите за изхранване на животните растат, а изкупната цена на суровото мляко пада.

Цанко Цанев, собственик на фирма "Планета 98", която има кравеферма в село Поликраище, Горна Оряховица, твърди, че вече има фалити на животновъдни ферми, и прогнозира, че те ще се увеличат, ако не се реши кризата с Русия. "Най-много ще пострадат едрите ферми. Причината е в евтиното сухо мляко от Полша и Унгария, което е предпочитано от много преработватели", смята Цанев.

Евтино от ЕС

Наред с ограничението да изнасят производителите посочват, че трудно удържат на конкуренцията на стоките, които идват в България от ЕС поради невъзможността им да достигнат до Русия. "Нашият пазар се наводни с жълти сирена от Полша, Холандия, Чехия, Литва, Латвия Полша, Украйна. Проблемът е, че някои от тези продукти се продават под себестойност. Има оферти за жълто сирене например, което се продава на цени с 50% под себестойността и даже с руски етикети. Само е разфасовано и се предлага в България за преработка за топени сирена или директно в търговската мрежа", казва Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България и на Националния съюз на говедовъдите. За напрежение на пазара разказва Георги Хаджийски, търговски директор на млекопреработващата фирма "Хаджийски и фамилия" - с. Градешница, Врачанско.

"Налице са и легален, и нерегламентиран внос на много и евтини млечни продукти. Това доведе да спад на продажбите ни, но и на цените", казва той. По негова информация цената на суровото мляко от октомври до сега е паднала с 20%, а тази на млечните продукти, които влизат в страната, е дъмпингова. "Веригите по команда от централите си внесоха продукти от своите държави на безобразно ниски цени, които за нас са нереални. Отделно от това е нелегалният внос, за който не се плаща ДДС", посочва Хаджийски.

Намаление има и в цената на идващото от Европа охладено свинско месо. Спадът е между 7 и 30% според различни източници. "В момента това месо се продава на цени от 2010 г., а големите износители са Белгия, Полша, Франция и Германия. Българските производители също реагираха с намаление на цените, за да останат конкурентоспособни. Те държат около една трета от пазара", обясни Бисер Боев, собственик на верига "Месо, деликатеси и вино". Животновъдите понасят още един удар – заради болестта син език и липсата на ваксини, които държавата трябва да осигури, губят и другите си пазари.

"Трудно е да продаваш в наводнена с продукция среда", казва Боян Френкев, маркетинг мениджър на месопреработващата фирма КФМ – Благоевград. "Има огромен внос главно от Германия на всякакви месни продукти, включително изрезки от колбаси, които са евтини и подбиват пазара. Това сваля цените и затруднява нашите продажби. Но тъй като и другите европейски пазари са наводнени, това оказва влияние и върху продажбите ни зад граница. Разчитаме на относително лоялни клиенти, които купуват продукти във високия ценови сегмент", казва Френкев.

Окото на търговеца

Логично, тази тенденция не се потвърждава от търговците. Дори промоционалният месец на "Руския кулинарен стандарт" в момента в METRO, при който се предлагат на атрактивни цени стоки, произведени в Европа за руския пазар, е инициатива, която няма нищо общо с изчистване на количества заради ембаргото, твърдят от веригата. Представителите й поясняват, че такива кампании не се правят за пръв път и е имало каталог с руски продукти и по повод олимпиадата в Сочи например. Като цяло пък събитията, свързани с националните кухни на някои държави, са част от маркетинговата стратегия на компанията.

Продуктовият микс по щандовете не се е променил заради ембаргото, твърдят и от другите големи търговски вериги. От "Лидл България" посочват, че политиката им е трайно ориентирана към постоянство и предвидимост в отношенията с бизнес партньорите. В този смисъл веригата не е реагирала на краткосрочни излишъци в предлагането поради каквито и да било причини. Но ако има трайни тенденции за намаляване цените на дадена суровина, тя ще ги отрази и на рафта без никакво забавяне.

"Руската криза имаше много силно влияние в първите месеци след налагането на забраната, най-вече заради Полша, която е голям износител за Русия и се оказа в ситуация да не може да си продаде произведените стоки. Ние не сме внасяли продукти от Полша, по-скоро това, което започнахме да правим, е да работим с български производители, лансирахме някои марки на по-ниско ценово ниво, които могат да правят повече оборот и които не сме предлагали преди", обясни Таня Косева-Бошова, изпълнителен директор на веригата "Пикадили". Тя каза още, че планирането е свързано с много големи хоризонти и по-евтините стоки от Западна Европа не биха могли да влязат така лесно. Същото твърди и Николай Петров, изпълнителен директор на "Билла България". "Получаваме непрекъснато атрактивни предложения от големи европейски производители, но когато правим подобни сделки, те са по-скоро инцидентни, или т.нар. спотови сделки", коментира той.

Очакванията за драстичните спадове в цените не се потвърждават и през по-малките търговци. В руските магазини "Берьозка" в България, където около 20 - 25 % от стоките в магазина са произведени и етикетирани в ЕС, но за руския пазар, няма съществена промяна в ценово отношение. "Имахме подобни очаквания, но те не се потвърдиха. Изглежда, че има много производители, които губят оборотите си и не са готови да направят компромис, като продават по-евтино", каза Виктор Бакуревич, управител на магазините.

Така, пазарът остава в деликатното положение на изчакване. Най-вече от страна на производителите, които просто се надяват, че е въпрос на месеци забраната за внос от ЕС в Русия да падне. Непредвидимата политическа ситуация обаче по-скоро не им дава подобно обещание.

Източник: капитал

Когато през август миналата година Русия наложи ембарго за внос на някои групи хранителни стоки от ЕС, българските производители реагираха на мярката с голяма доза страх. Макар и износът на мляко и млечни продукти, месо, плодове и зеленчуци за Русия в последните години да не е в големи обеми, за някои фирми, които традиционно работят с този пазар, забраната действително се оказа силен удар.

Днес, шест месеца след наложеното ембарго, макар и да не са драстични или масови, вече са налице и косвените ефекти от влошените търговски отношения. Предсказанието за свръхпредлагане на евтини продукти от ЕС, пренасочени към България заради руските санкции, не се потвърждава поне от официалната статистика за вноса (виж графиката). Такива стоки със сигурност влизат, но по-често или през единични сделки като част от нерегламентирания внос.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    radkopiratko avatar :-?
    Радко - СВОБОДА или РОССИЯ

    А бе кой ти търгува с рашаните бе ? Малцината , които се опитаха много скоро се отказаха тъй като раша дели само на 1(едно) ! Някой останаха без стоката си , че и без тирове си . Пример бонбонената фабрика на Станчо Колев - Габрово закара три тира в Москва и се върна с трима пребити и уплашени шофери .Насред Москва ги опердашили и ограбили .Нашите "освободители".За други не казвам , че може да ми се нацупят !

  • 2
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Е, Турция върши добра работа по посредничеството на европейски стоки за Русия. Реално пазарът там не можеше да се пренастрои според политическите речи, така че Белорусия и Турция понапълниха джобовете.

  • 3
    1024 avatar :-|
    1024

    Днес в една голяма немска верига за хранителни стоки се взех най-препоръчваната от зъболекарите паста за зъби (според рекламата) с надписи (внимание) - на руски. Беше пусната на промоция 25% :)))

  • 4
    vesko_dechev avatar :-|
    Веселин Дечев

    Е, европейската солидарност иска жертви!
    Не може само папкане!

  • 6
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    Добре че навреме сме се ориентирали към други пазари,различни от руския.10 млн.са твърде малка сума на фона на целия износ.

  • 7
    bzm avatar :-|
    bzm

    Не знам как го усеща производителя,но потребителя определено не го усеща. Явно производителя не му е много,много през оназ работа...нито цените са паднали,нито качеството-повишило. Дайте друго, от таз трънка заек не изскача :(

  • 8
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Няма страшно, войната в Новоросия отива на закриване, значе търговията пак ще се открие....

  • 9
    pora avatar :-|
    pora

    На мен ми се струва, че тази зима месото, плодовете и зеленчуците са по-евтини.

  • 10
    krasivel avatar :-|
    Косьо

    Много ни е малък износа за Русия. Почти никак не се усеща забраната на Путин, и с нея и без нея все тая.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK