Целта ни е да превърнем клъстерите в центрове за икономическо развитие
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Целта ни е да превърнем клъстерите в центрове за икономическо развитие

Целта ни е да превърнем клъстерите в центрове за икономическо развитие

Интервю с Венцислав Славков, председател на управителния съвет на Асоциацията на бизнес клъстерите

7777 прочитания

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Европейският съюз изгражда система за оценка на ефективността на бизнес клъстерите, което ще затегне тяхното финансиране със средства по оперативните програми. В същото време Асоциацията на клъстерите в България е изготвила своя система за акредитация, която обаче трябва да бъде разгледана и приета правителствено ниво. Целта е по този начин да бъдат отсети клъстерите, които са създадени единствено с цел да получат външно финансиране, а не да повишат конкуренцията в икономиката. За проблемите и перспективите пред клъстерите в България разговаряме с председателя на управителния съвет на браншовата асоциация Венцислав Славков.

Г-н Славков, когато в една асоциация като вашата участват клъстери с толкова разнороден бизнес, мислите ли, че тя би могла да бъде ефективна?

- Зависи какви цели си поставяме. Отделните клъстери имат една обща идея за обединяване усилията на технологични фирми, научни организации и общински и държавни структури в развитието на определена област. Що се касае за задачите на Асоциацията на бизнес клъстерите, там целите са други - да обединим усилията на сродни организации, в борбата им за преодоляване на административните трудности и постигане на по-добра конкурентна среда в страната ни. Една от основните причини за намаляване на темповете на развитие на малкия и средния бизнес в България са главно бюрократичните ограничения, които се създават от администрацията. В този смисъл Асоциацията на бизнес клъстерите си поставя за цел да излиза с инициативи пред правителство, министерства, комисии в Народното събрание за премахване на разрешителните и преминаване към регистрационни режими и към електронно управление. Особено що се отнася до оперативна програма "Конкурентоспособност", където има голям ресурс, с който българските администратори не успяват да се справят напълно.

В България през последните година бяха създадени редица клъстери. Имаше време, когато казвахме, че българският предприемач не е сговорчив. А много клъстери не означава ли, че е променил манталитета си?

- Тук имаме един типично български феномен. От една страна, наистина има по-голяма сговорчивост на бизнеса, на общински, обществени и държавни структури дори. Но се създават и клъстери, които имат за цел само да "източат" определени европейски средства. Какво ми дава основание да мисля, че съществува такъв феномен - това е хронологията на създаването на клъстерите в България. Първите бяха създадени през 2003 г. по предприсъединителната програма ФАР, втората вълна по тази програма беше през 2005 - 2008 г. и през 2010 - 2013 г. се обявиха две сесии по програма "Конкурентоспособност". В момента, в който се официализира идеята за клъстеризация, в България се появиха и първите опити за източване на европейски фондове. Срещу това Асоциацията на бизнес клъстерите се противопоставя категорично. Ние сме в диалог с Министерството на икономиката и администрацията на президента, подписахме споразумение с Българска стопанска камара, с Федерацията на научно-техническите съюзи, с БАН. Идеята ни е да превърнем клъстерите в център на икономическо развитие, в център за обучение и преквалификация и център за създаване на конкурентоспособни структури, които да са равностойни на европейските ни партньори.

Според мен идеята да разделим клъстерите на "добри" и "лоши" още със самото им създаване може да доведе до "странчен ефект" - сдружаването на бизнеса, вместо да е свободно, да стане под контрол.

- Това е много важен въпрос. Нашата асоциация изготви анализ на състоянието на клъстерите в България. По официални данни в България има регистрирани 261 клъстера. Основният център е София, където има 150 клъстера, но такива са създадени също така в Пловдив, Варна, Бургас и Русе. Една голяма част от тези клъстери са създадени точно с цел групиране на интереси, които опират основно до получаване на средства за подпомагане - български и европейски, а не създаване на условия за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика. На основата на този доклад, който ще представим в Министерството на икономиката, ние подготвихме и система за акредитация на клъстерите в България, която предстои да бъде утвърдена. Идеята е да се намери разграничителната линия между клъстерите, които имат отношение към конкурентоспособността на икономиката и тези, които са създадени фиктивно или имат други цели. Иначе казано, бизнесът е свободен да се сдружава както намери за добре, но когато става дума за подпомагане от страна на държавата и на ЕС, тогава тези сдружения трябва да отговарят на определени критерии.

Как предлагате да функционира тази нова система за категоризация?

- Тя предвижда сега съществуващите клъстери в България да бъдат структурирани в три групи - новосъздадени, развиващи се и развити. Идеята е да има диференцирано финансиране на отделните групи, като най-голяма тежест се дава на развиващите се клъстери. Това е записано и в стратегията за интелигентна специализация на България, която беше приета в края на 2014 г. По този начин ние се надяваме да дадем тласък и да участваме активно в процесите на клъстеризация в България и Европа.

Какво означава голям клъстер и кои са най-големите български?

- Клъстерът има различни измерения и обичайно в Западна Европа, в частност в Германия, един от измерителите за значимост на клъстера е броят на членовете в него. Там има клъстери, в които членуват 300 - 350 участници. За България тези мащаби са трудно достижими. Ако приемем традиционно приетото определение на Майкъл Портър за клъстер, то той би следвало да се разглежда в по-тесен аспект - като географски оформена зона с участие на фирми и организации, които имат сродни интереси в региона. Тъй като България представлява практически един регион, бихме могли да говорим за национални клъстери. Какъвто е например клъстер "Мехатроника и автоматизация", който има 6 регионални структури в цялата страна и който обединява високо технологични фирми, научни организации, неправителствени и научни организации и регионални административни структури. В този смисъл големи клъстери са тези, които успяват да обединят не само индустриални предприятия, но и неправителствени организации и административни структури. По този начин се получава една синергия между хората, които създават бизнеса, и тези, които могат да го подкрепят логистично, например в сферата на образованието.

Кои са инициативните български фирми, които опитват да увлекат конкурентите си в създаване на клъстер?

- Обикновено това са експортно ориентирани фирми, които имат позиции най-често на европейски пазари. Обединяването им носи конкурентни предимства. Създават се например виртуални фабрики на бъдещето, които позволяват при една онлайн базирана система в интернет във всеки момент членовете на отделните клъстери да знаят с какви ресурси разполага клъстерът като цяло. И ако в едно предприятие има свободни мощности за металообработка, а в друго има недостиг, дисбалансът може много бързо да бъде решен. Не е без значение и участието на клъстерите в международни изложения и панаири. На тях малкият и средният бизнес в България много трудно успява да стъпи поради скромните си възможности да отдели такива средства. Докато един клъстер може да участва, представлявайки всички свои членове. По европейската програма "Хоризонт 2020" също се очаква участието на клъстерни структури с цел подпомагане конкурентоспособността на европейската икономика.

Как се развиват взаимоотношенията ви с държавата?

- Надявам се с новия екип на Министерството на икономиката да тръгнат добре. Досега винаги сме имали опити за диалог точно с това министерство, защото то отговаря за конкурентоспособността на българската икономика. Опитвали сме се  да бъдем коректив на държавната политика. И главно да премахнем формалното отношение на администрацията към индустрията и към малкия и средния бизнес. Самият аз идвам от реалната индустрия и управлявам една средна българско-немска фирма, изнасяща над 95% от продукцията си (става въпрос за "Спесима", в което съдружник е Frech Internationale Beteiligungen GmbH - бел. ред.). Така че от опит знам какви са трудностите на малкия и средния бизнес в България.

Нека да позная, че администрацията не обича корективите, независимо дали те се наричат Асоциация на бизнес клъстерите?

- С определена предпазливост казвам да. Защото вече споменах, че има клъстери, създадени само за да "се вземат едни пари". Но считам, че вече имаме инструмент за подбор на клъстерите и на фирмите, които работят на светло. Да оставим естественият подбор и механизмите за контрол да си свършат работата.

Европейският съюз изгражда система за оценка на ефективността на бизнес клъстерите, което ще затегне тяхното финансиране със средства по оперативните програми. В същото време Асоциацията на клъстерите в България е изготвила своя система за акредитация, която обаче трябва да бъде разгледана и приета правителствено ниво. Целта е по този начин да бъдат отсети клъстерите, които са създадени единствено с цел да получат външно финансиране, а не да повишат конкуренцията в икономиката. За проблемите и перспективите пред клъстерите в България разговаряме с председателя на управителния съвет на браншовата асоциация Венцислав Славков.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK