Големите банки се нуждаят от още 300 млрд. евро
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Големите банки се нуждаят от още 300 млрд. евро

Големите банки се нуждаят от още 300 млрд. евро

Финансовите институции трябва да увличат допълнително ликвидните си буфери

2879 прочитания

© CHRIS HELGREN


Най-големите банки в света все още изпитват капиталов недостиг в размер на над 300 млрд. евро, за да отговорят на новите регулаторни изисквания, целящи да намалят уязвимостта им при кризи, съобщава Financial Times. Макар финансовите институции да са успели да свият недостига, който достигаше 353 млрд. евро през 2013 г., те трябва да наберат още 305 млрд. евро, за да отговорят напълно на изискванията, показват данните на Базелския комитет по банков надзор. След финансовата криза през 2008 г. регулаторният орган повиши изискванията за процента на лесните за продажба активи в балансите на банките, с които да могат да се покриват краткосрочните задължения в случай на пазарен срив и паника.

Нови изисквания

Новите правила за съотношението на ликвидно покритие влязоха в сила през януари и се предвижда да бъдат приложени в пълна степен до 2019 г. През 2015 г. банките трябва да са готови с 60% от изискваните ликвидни буфери. Спрямо тази цел финансовите институции изпитват капиталов недостатък в размер на 155 млрд. евро според данните на регулаторния орган.

Тези данни са резултат от провежданата два пъти оценка на Базелския комите, като паралелна проверка се извършва от Европейския банков регулатор. Двете институции преглеждат капиталите на банките и ги оценяват в три отделни мерки за ликвидност. Последната проверка се основава на счетоводните баланси на банките от юни 2014 г. Най-големите международни банки, базирани в Европейския съюз, се нуждаят от още 115 млрд. евро, за да отговорят на изискванията за ликвидните буфери. Същевременно 82% от банките, наблюдавани от европейския регулатор, вече са покрили напълно капиталовите изисквания, които ще влязат в сила през 2019 г.

Европейският банков регулатор обяви, че няма да провежда отделни стрес тестове за финансовите институции в региона през тази година, което означава, че следващият етап на проверки на балансите ще се проведе чак през 2016 г. Вместо това регулаторът ще се фокусира върху оценка на прозрачността на банките. Според официалното съобщение на регулатора това решение е било продиктувано от "признаването на прогреса, постигнат от банките в ЕС по отнощение заздравяването на техните капиталови позиции в отговор на новите изисквания и проведените през 2014 г. стрес тестове".

Официалните съобщения на регулаторите за пореден път показват как новите изисквания се отразяват на бизнес моделите и рентабилността на банките. Според Даниел Нюи, която отговаря за надзора на финансовите институции в Европейската централна банка, може да се очаква по-активно набиране на капитали в резултат на стремежа да се хармонизират стандартите в 19-те членки на еврозоната. В момента в региона действат 150 различни метода за дефиниране на капитал.

Неясни стандарти

Някои анализатори отбелязват, че оптимизмът от подобрените капиталови позиции на банките се помрачава от съмненията около това как институциите изчисляват своите рисково претеглени активи. "Банките притежават голяма гъвкавост, когато отчитат кредитните рискове и още повече когато създават своите модели за оперативен и пазарен риск. Никой освен конкретните създатели на тези модели в отделните банки не може да каже дали те са адекватно капитализирани", коментира финансовият консултант Майра Валадарес. "Това означава, че не може да се вярва на техните заявления за състоянието на капитала, задлъжнялостта и ликвидността. Тези проблеми са основни при реалната оценка за състоянието на банките", добавя тя. В началото на тази година Базелският комитет заяви, че ще придвижи плановете си за обща реформа на стандартите за отчетност.

Най-големите банки в света все още изпитват капиталов недостиг в размер на над 300 млрд. евро, за да отговорят на новите регулаторни изисквания, целящи да намалят уязвимостта им при кризи, съобщава Financial Times. Макар финансовите институции да са успели да свият недостига, който достигаше 353 млрд. евро през 2013 г., те трябва да наберат още 305 млрд. евро, за да отговорят напълно на изискванията, показват данните на Базелския комитет по банков надзор. След финансовата криза през 2008 г. регулаторният орган повиши изискванията за процента на лесните за продажба активи в балансите на банките, с които да могат да се покриват краткосрочните задължения в случай на пазарен срив и паника.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today

    От тия 300 млрд евро Цветан Василев може да осигури около 0,5%.

  • 2
    zamen avatar :-|
    Чарли Мишкин

    До коментар [#1] от "today":

    Той и повече има, ама не му се дават.

  • 3
    balyk avatar :-P
    batak

    И аз съм голям, около 120 оки съм и изпитвам капиталов недостиг.. .....ще преглътна и под 300 млрд. евро ..спешно ..някой ако може нещо :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK