Всяка нова чужда компания увеличава конкуренцията в сектора
21 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Всяка нова чужда компания увеличава конкуренцията в сектора

Всяка нова чужда компания увеличава конкуренцията в сектора

Интервю със Стамен Кочков, председател на Българската асоциация на софтуерните компании

Юлиян Арнаудов
7728 прочитания

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Визитка:

Стамен Кочков е председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) от юни 2014 г. Той е вицепрезидент на "SAP Labs България" и ръководи локалното подразделение на направлението "Поддръжка на софтуерни продукти" на компанията. Екипите, които управлява, предоставят услуги на клиенти по целия свят, като под негова отговорност е поддръжката на основни продукти като NetWeaver Web Application Server Java, NetWeaver Business Process Management, NetWeaver Knowledge Management and Collaboration и др. Кочков има над 16-годишен опит в софтуерния сектор, като е работил за български и чуждестранни фирми. Досега беше в борда на директорите на БАСКОМ.

Как се развива IT индустрията в България и на какво се дължи растежът, който генерират софтуерните компании?

- БАСКОМ всяка година организира проучване на сектора – "Барометър на софтуерната индустрия". Според данните се развиваме доста добре, като за последните десет години има много ясна изразена тенденция за растеж от 500%. За последните две години увеличението на пазара е двуцифрено, а за 2014 спрямо 2013 г. - 11%. Като дял от брутния вътрешен продукт на страната вече достигаме почти 2%. Което за около 17 хил. заети в бранша е много стабилен процент. Освен това за миналата година софтуерната индустрия е платила около 205 млн. лв. данъци. Така че когато хората обръщат внимание на този сектор, не трябва да се отчита колко сме малко като брой хора, а колко много всъщност допринасяме за икономиката. Например тези 205 млн. лв. са съизмерими с текстилната индустрия, където са заети стотици хиляди.

На какво се дължи успехът на индустрията – дали от бурното развитие по целия свят, или защото в България има благоприятна среда за развиването на такъв тип дейност?

- И двете. В световен мащаб индустрията се развива - дали с двуцифрен ръст или по-малко, не мога точно да кажа. Но от дотком балона насам няма спад в тази сфера, тоест за десет години има световна тенденция за растеж навсякъде. Може да се отбележи, че недостигът на IT кадри е в глобален мащаб. Само за Европа дефицитът е около 900 хил. специалисти, за целия свят се говори за около 4-5 милиона. В България по груби изчисления е около 10 хил. души.

Същевременно България все още е атрактивна дестинация за IT индустрията. Причината за това е, че сме географски много добре разположени – в близост до големи пазари и същевременно качеството на услугата, която предлагаме е много високо. Освен това тук се работи по целия жизнен цикъл на софтуерната разработка, както и в развиването на продукти – от бизнес анализ до поддръжка.

Каква е ролята на навлизащите чуждестранни компании в България – допринасят ли те за развитието на местните фирми?

- Допринасят в няколко аспекта. Ако има протекционизъм в страната и се забрани на компаниите да навлизат, това по никакъв начин няма да развие бранша и екосистемата, а ще доведе до стагнация на индустрията. Така че всяка нова външна компания, която дойде в България, поражда една здравословна конкуренция и натиск за развитие. Защото в момента, можем спокойно да кажем пред институции, управляващи и т.н. – ето, поради това, че нямаме достатъчно кадри, пропускаме възможността държавата да спечели от данъци десетки милиони.

Има и чисто опортюнистични ситуации, каквато е например кризата в Украйна. Големи компании от Украйна, Русия и Беларус се опитват да изнесат бизнеса си и ние сме една много логична и близка от всяка гледна точка дестинация. Въпросът е, че реално погледнато не можем да отговорим на очакванията и нуждите, които тези компании имат.

Очаквания от гледна точка на наличие на кадри ли?

- Да, от гледна точка на наличие на кадри. Освен това, реално погледнато, местният пазар е малка част от това,от което индустрията се интересува. Софтуерният сектор гледа глобалния пазар, повечето фирми работят за износ.

Има ли двойни стандарти при издаването на сертификати за инвеститори клас А при софтуерните компании? Имаше подобни критики от бранша при връчването на подобни документи за Luxoft и SoftServe, след като навлязоха на пазара миналата година.

- Да, имаше подобни критики. Тези фирми си прилагат буквата на закона, което си е тяхно право. Въпросът тук е, че законът сам по себе си трябва да стимулира инвестициите – това добре, но е той е предвиден за сектори, в които има висока безработица, каквато в софтуерната индустрия няма. При нашия случай, когато има дефицит на кадри, се получава точно обратният ефект, който е търсен от закона. Влиза нова фирма – според закона тя е класифицирана като клас А инвеститор. Мисля, че се опрощават около 18% от разходите за заплати заради поемането на осигуровки и други в рамките на до две години. Така през този период тази компания може да предложи с 18% по-високи заплати от останалите на пазара. Това поражда нелоялна конкуренция в индустрия, в който основният разход е за трудови възнаграждения. Ако имаше безработица в бизнеса, ако имаше съответните предпоставки, законът е добър. Но на новите конкуренти им се дава възможност да взимат хора на по-високи заплати от съществуващите компании, без това да е обвързано с повече разходи. И реално поради липсата на кадри тези хора се изтеглят от нашите фирми. Прилагането на закона трябва да стане равнопоставено спрямо всички участници на пазара.

Споменахте, че дефицитът на кадри е 10 хил. души – това на година ли е или общо за цялата индустрия?

- По груби изчисления, защото се оказа, че няма точна официална статистика, от университетите излизат около две хиляди IT специалисти. Би могло в общия случай да се наемат около шест хиляди на година, но данните са отпреди две години. Само като вземем заявките на всяка от новите фирми, които навлязоха през изминалата година, за по няколкостотин души, само те покриват предлагането на кадри.

Новите инициативи за подготовка на IT специалисти като "СофтУни", академията на "Телерик" и др. успяват ли да облекчат ситуацията с дефицита на кадри?

- Това си е пазарна ниша и в крайна сметка се намират предприемчиви хора, които да я запълнят. Някои го правят и по принуда – като "Телерик", "Империя онлайн", "Информационно обслужване" и др. Всъщност са над 30 такива академии. "СофтУни" е с най-голяма маса, но реално ефекта от тях го очакваме след около година-две. За момента обаче количеството преквалифицирани хора е малко и основно фирмите го правят, за да си покрият собствените нужди.

Облекчаването на процедурата по издаване на сини карти ще помогне ли за преодоляването на този проблем?

- Искрено се надяваме. Това за нас обаче е краткосрочна мярка, както и преквалифицирането на кадри. Докато цялото образование не успее да се трансформира спрямо съвременните и бъдещи нужди, няма да се намери дългосрочно решение. Защото според БАСКОМ има много още какво да се желае от качеството на познания и умения, които получават децата.

Процедура за сините карти има, но фактите са, че издаването им отнема между четири и девет месеца, в най-общия случай между пет и шест. Важно е да се отбележи, че за последните пет години има 40 такива издадени карти. Германия има по хиляди на година, тоест при нас някъде нещо не е наред. Обикаля се по различни институции, всяка от тях твърди, че при тях всичко е наред и се минава за дни или седмици. Накрая обаче, като събереш всичко – общият срок, който се получава, е няколко месеца.

Какви промени ще предложите по процедурата за издаване на такива документи?

- Искаме да има обслужване на "едно гише", не да се разкарваме по различни институции. Да е ясно, че отиваме на точно определено място, подаваме съответните документи и от същото място си взимаме синята карта. Второто ни искане е това да става в конкретен обозрим срок, което за Германия е четири седмици, ако стане и тук така, ще бъде перфектно. За нас е важно през това време да получим някакъв отговор, дори и той да е "не". Но никакъв отговор в продължение на половин година не е ОК. Дали сме предложенията си на съответните институции, всичките са отворени за дискусия. Има разговори, както и вече някакви обещания за положителни промени.

Очаквате ли до края на годината да има развитие по въпроса?

- О, надяваме се да е по-скоро. Положителното е, че има диалог и разбиране от отсрещната страна.

Всички софтуерни компании разглеждат сините карти като кратко- и средносрочно решение на проблема с кадрите, в дълосрочен аспект те няма да ли породят проблеми на пазара на труда?

- Би могло, но тук вече има различни гледни точки. Ако се опрем на световните тенденции за всеобщ недостиг на кадри, вероятността да се породят такива проблеми е малка. Оттам нататък всичко е възможно, макар че няма никакви признаци за промяна на развитието на сектора в световен мащаб. От гледна точка на работодателя такъв стагниран пазар на труда не е добре – получава по-ниско качество за по-висока заплата. Общото ниво на подготовка в софтуерната индустрия пада – което не е добре за който и да било сектор. От тази гледна точка това е една здравословна конкуренция за развитие на кадрите. Това би мотивирало хората да се развиват и повишават компетенциите си.

Как се отрази повишаването на максималния осигурителен праг на индустрията?

- Не сме доволни по никакъв начин, защото при нас това удря цялата индустрия. В някакъв бранш, в който средните заплати са ниски, това може да е смислена мярка. Но в софтуерния бранш повечето от хората са на максималния осигурителен праг, това дърпа сектора назад, понеже вдига разходите на работодателя, а както казах, това са основните разходи в индустрията. Ако това продължава, софтуерните компании по-трудно ще поддържат темпото на повишаване на заплатите, което се случва през последните години. Особено, както се говори за още едно повишаване на прага, това вече ще дойде малко в повече на софтуерните компании. Това не е добре за индустрия, в която средният месечен разход за заплащане на служител е около 3500 лв. 

Кои са най-големите дестинации за софтуерна разработка в региона и къде е България по този показател?

- По оценки и наблюдения на БАСКОМ единствено Румъния е горе-долу на същото ниво като количество и качество на IT кадрите. Което е комплимент за нас, при положение че Румъния има 22 млн. души население, докато ние сме под осем. Така че ние сме едва ли не по-напред от тях. Полша по-скоро се води друг регион, преди фактор в цяла Източна Европа беше Украйна. След кризата там ние изпъкваме като привлекателна дестинация.

Останалите държави от Балканския полуостров са с около десет години назад спрямо България.

Кои са опасенията на индустрията, ако случайно бизнес климатът в България се влоши?

- Големите инвестиции в хора и развиването на компетенции прави трудно релокирането на развойните центрове. Затова нямаме големи опасения, че може да има хипотетично изтегляне на компаниите от страната при подобна ситуация. По-скоро ще имаме пропуснати възможности за растеж и привличането на нови инвеститори тук и потенциалните такива да изберат други дестинации вместо България. Основната заплаха е по-скоро пропуснати ползи, отколкото закриване на центрове.


3 коментара
  • 1
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Облегчаване на вноса на кадри е най-доброто, което държавата може да направи за ИТ индустрията в краткосрочен план (до 5г). Всичко друго би отнело повече време. Също така, всичко друго е свързано с харчене на парите на данъкоплатците (каквото представляват въпросните привилегии за Инвеститор клас А), а в случая държавата не само няма да даде пари, а ще вземе (под формата на данъци и соц. осигуровки на внесените кадри). Всичко това само срещу опростяване на тромавата административна процедура.

  • 2
    bretschneider avatar :-|
    bretschneider

    Най-голяма мъка на БАСКОМ е че вече нема кой да им бачка за по пестин евро на месец! Еми нема как. Колкото повече софтуер се пише, толкова повече хора после трябват да се оправя! От 2003-та все слушам че проблема им е кадрите. Ми вдигнете заплатите, кадрите одма ще се завъдят!

  • 3
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#2] от "buiko": Ми вдигнете заплатите, кадрите одма ще се завъдят!"

    Глупости. В България който има качества и нагласа за програмист отдавна е станал такъв. Не е в заплатата проблема понеже никой бранш не плаща по-големи заплати. Вие случайно да познавате някой, който е, например, строителен работник само защото заплатата на програмист не го устройва?

    Истината е, че от всяко дърво свирка не става - няма как някой който цял живот е работил като келнер или бакшиш изведнъж да стане Java разработчик. В България качества за програмисти имат не повече от 20-30 хиляди души и болшинството вече са такива.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK