Заводът за хартия и хартиени изделия (ХХИ) в Костенец се простира върху 137 хил. кв. м площ, в него работят малко под 300 души, а последният му тримесечен отчет към края на декември показва годишни приходи от продажби за близо 56.5 млн. лв. За 2013 г. компанията има приходи от 62 млн. лв. и загуба от 1.4 млн. лв. Почти 80% от тях идват от външни пазари, където предприятието изнася носни кърпи, салфетки, тоалетна хартия. До миналата година основен кредитор на завода бе КТБ, от която дружеството е ползвало три отделни заема за общо 12.8 млн. евро. През октомври 2014 г. обаче се появяват четири компании, които рефинансират дълга към банката и на свой ред стават основни кредитори и акционери на завода за хартия. Това са "Българска индустриална и търговска корпорация", "К Кепитал", "Сафин" и "Г и М Консулт". Според написаното в мениджърския доклад към последния отчет на завода, условията, при които те предоставят помощта си, са по-изгодни от тези на КТБ. Лихвените нива по отпуснатите 12.9 млн. евро са значително по-ниски, при това дружеството няма да дължи допълнителна лихва за забава и неустойка, които по договорите с КТБ се равняват на 18%, пишат мениджърите. Дългът към новите кредитори следва да се погаси по специален план в 5-годишен срок, считано от 9 октомври 2014 г., когато е учреден залог на търговското предприятие. Преди това е заличен залогът в полза на КТБ, като за това има декларация за съгласие от квесторите в банката.

През януари от ръководството на "Костенец" свикват извънредно общо събрание на акционерите, на което да се гласува одобрение на вече сключените операции. Поставянето на банката под специален надзор и прекратяването на банковите операции с нея налага търсенето на нови кредитори, пишат от ръководството. От там обясняват още, че поради опасност от образуване на производство по несъстоятелност на банката и предприемане на действия по предсрочна изискуемост на всички кредити на дружеството, задълженията са били предсрочно погасени чрез рефинансиране.

Чиста формалност или

Според Закона за публично предлагане на ценни книжа, който "Костенец ХХИ" е задължено да спазва като публично дружество, такива операции първо трябва да получат одобрение от общото събрание на акционерите и чак тогава да се случат. Подобни забавени действия обаче не са нещо невиждано на капиталовия пазар в България, още повече че процедурата е чисто формална заради подкрепа от големите акционери. Комисията за финансов надзор (КФН) обаче не подминава случая и реагира незабавно.

Регулаторът забранява на общо събрание през февруари да се гласува за учредяването на нов залог. Аргументите са, че той съвпада с условията на вече сключена и докладвана от мениджърите на предприятието сделка. "Овластителното решение на ОСА е предварително и следователно предшестващо сключването на сделка. В случай че е налице вече сключена сделка за учредяване на особен залог върху цялото търговско предприятие, взетото от страна на акционерите решение би било недействително поради липсата на предмет. Дори извънредното общо събрание да вземе решение за овластяване на управителния орган за сключване на договора за особен залог, това решение не би санирало сключената в нарушение на закона сделка", пише регулаторът и заключава, че тя застрашава интересите на инвеститорите. В случая с Костенец дребните акционери държат 3.6% от капитала.

От дружеството се съобразяват със становището на КФН и на общото си събрание през февруари не подлагат на гласуване спорните точки в дневния ред. Междувременно е заличен залогът на търговското предприятие в полза на четирите нови кредитора. Според юристи това не означава, че "Костенец ХХИ" ще се спаси от наказание за извършеното административно нарушение, но то едва ли ще е тежко, пък и нищо не пречи да се пристъпи към нов опит за учредяване на залог, този път по правилата. От компанията коментираха, че няма да има нов опит за учредяване на залог в полза на акционерите, че основната цел е да се запази заводът работещ и че дружеството има нужда от свеж ресурс.

Законова несъстоятелност

Междувременно обаче случилото се може да бъде атакувано от нова страна чрез новоприетите промени в Закона за банковата несъстоятелност. Те предвиждат на мястото новите временни синдици на КТБ да могат да развалят сделки по прехващания след цесии, операции по встъпване в дълг и такива, довели до освобождаване на обезпечения. Според мотивите, с които управляващите прокараха тези промени, с този тип операции имуществото на банката е било разграбено.

По информация на "Капитал" в случая на "Костенец ХХИ" е имало и цесия, и прехващане за сметка на депозити в КТБ, и погасяване на кредита към банката със суми кеш. Към момента на затварянето на банката "Българска индустриална и търговска корпорация" попада в топ 20 на депозантите в КТБ с 16.1 млн. лв. депозит. "К Кепитал" е с 6 млн. лв. депозит, "Г и М Консулт"  - с 5 млн. лв. депозит, а "Сафин" - с 3.3 млн. лв. Не е ясно каква е сумата в брой, която е постъпила за погасяване на заема на завода за хартия в КТБ, за да се види колко голям (или пък малък) е бил позитивният ефект от сделката за банката.

От Банев, през КТБ до масоните

"Костенец ХХИ" премина през няколко смени в собствеността си. От мажоритарна собственост на Николай Банев за малко повече от година то премина в орбитата на КТБ посредством няколко продажби на пакети от акции. Първата се случи в края на декември 2010 г. Тогава работническо-мениджърското дружество "Марица 97" продаде 34% от капитала на "Телпром". Зад купувача стояха фирми от кръга на "АГП дивелопмънт" - компания на българския адвокат с австрийски паспорт Петър Танков, чиято дейност в България се финансираше от КТБ. Пред "Капитал" тогава Цветан Василев потвърди, че банката е осигурила финансирането за купувача. Половин месец по-късно друго дружество от кръга на КТБ - "Шийлд инвестмънт", купува още 20% от акциите на "Костенец ХХИ". В началото на март 2012 г. още 30.4% от капитала смениха собственика си - акциите бяха придобити от "Чалиндж кепитъл България". Тогава зад дружеството официално стоеше австрийски капитал, но личаха връзки с банката на Василев.

Сега собствеността на "Костенец ХХИ" изглежда по-различно. АГП пак присъства индиректно, но като миноритарен акционер. Другите двама преминават към изброените четири нови кредитори. Сред новите лица най-популярно е това на масона Борислав Сарандев, който беше един от основателите на "Българо-холандския приватизационен фонд". Влизат и няколко негови партньора от времето на фонда. Новият дует не се среща за пръв път - преди години Сарандев и съдружниците му продадоха "Вамо" - Варна, на свързани с Танков и Василев дружества.

Каквото и да е развитието на казуса около завода за хартия в Костенец, предстоящата несигурност, която може да трае и години, може само да навреди на предприятието.