Държавата затегна контрола над телекомите

"Да си телеком в България и в Европа отдавна не е секси", каза наскоро един от мениджърите в голяма компания от сектора. И колкото повече време минава, той става все по-прав - регулацията върху телекомуникациите става все по-затегната и влиза все по-дълбоко в бизнеса, наподобявайки все повече тази върху монополите. С тази разлика, че в случая говорим за силно конкурентен пазар. Загрижената за потребителите Европа най-вече на ниво Брюксел обаче е приела ясен курс към затягане на правилата в индустрията и засилване на държавния контрол върху нея. Доколко това е удачна политика е една друга тема, но фактите са, че България няма как да избегне тенденцията. Като част от нея само след няколко седмици Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) ще получи нови, значително повишени правомощия върху целия сектор. След разгорещени обсъждания, съпроводени с открито изказани притеснения регулаторът да не злоупотреби с новата си власт, депутатите все пак гласуваха в комисия измененията в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които дават предварително изпълнение на решенията му независимо дали са обжалвани в съда, като същото важи и за санкциите.

Власт за милиони

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

До момента, когато КРС вземе решение за промяна на някаква практика от даден оператор (или от всички на определения пазар), което е в ущърб на телекома, той го обжалва и едва ако съдът го потвърди на всички инстанции, започва да го прилага. По този начин се развиха нещата и когато КРС разпореждаше на операторите да намалят цените си на едро към чуждестранните партньори за входящи повиквания (така наречените тарифи за терминиране на трафик) - свалянето беше отложено цяла година заради обжалвания. В резултат обаче една от чуждестранните компании се оплака в Европейската комисия (ЕК) и накрая се наложи КРС да наложи регулирани цени на едро и да приравни обажданията от чужбина с тези от националните мрежи. От което трите мобилни оператора в страната изгубиха близо 100 млн. евро приходи годишно. Заради същия казус обаче ЕК заплаши, че ще стартира наказателна процедура срещу България, ако не направи така, че решенията на КРС да са реално възпиращи. Затова и се наложиха промените в ЗЕС в този дух, които през изминалата седмица бяха приети окончателно в ресорната парламентарна комисия по транспорт и съобщения.

Резултатът е, че две седмици след обнародването на корекциите в ЗЕС в Държавен вестник решенията на КРС ще подлежат на предварително изпълнение, а санкциите, ако те не бъдат въведени в практиката на телекомите - платими също преди произнасянето на съда при евентуалното им обжалване. Размерите на самите финансови наказания са повишени спрямо досегашните, като има случаи, в които достигат до 2 млн. лв.

Логично самите компании от сектора бяха против корекциите и най-вече частта от тях, която постановява първо да плащат глобите, а след това да оспорват решенията по същество. Притесненията на юристите им бяха свързани най-вече с трудния и неясен ред, по който парите ще им се възстановяват.



По-интересното в случая беше, че сериозни резерви към новите текстове в ЗЕС изразиха и доста депутати, включително такива от управляващото мнозинство. Техните опасения бяха свързани не толкова с правомощията на самата комисия, колкото с начина на вземане на решения вътре в регулатора. Депутатът Цветомир Михов от ГЕРБ дори в прав текст обвини председателя на КРС Веселин Божков, че налага собствените си виждания и иска допълнителна власт за себе си. Михов наблегна на факта, че "ножицата" във възможните санкции над операторите за едно и също нарушение е твърде широко отворена (например между 400 хил. лв. и 2 млн. лв.), а наказанията се налагат не от комисията, а от председателя й. "Как решавате кого с колко да глобите? Направете поне една вътрешна таблица, която да определя наказанията според тежестта им", призова Михов Веселин Божков. Председателят на КРС обаче заяви, че към него няма такова законово изискване, и допълни, че изпълнява закона такъв, какъвто е.

Въпреки бурно демонстрираното нежелание на народните представители от транспортната комисия да повишат властта на КРС и най-вече - тази на нейния председател, само седмица след първото й заседание, на което темата се разглеждаше, те гласуваха блоково "за" - очевидно волята по въпроса е дошла по трасето от горе на долу.

Голямото броене на абонати

Според допълнителен текст, вкаран в измененията на ЗЕС между първо и второ четене в комисията от трима депутати, занапред КРС ще е длъжна да поддържа публично достъпен регистър, в който да са видими декларираните от всички телекомуникационни компании техни абонати по видове услуги. Това означава, че след като всяка компания е обявила в комисията колко са клиентите му поотделно на мобилни услуги, фиксиран пренос, интернет и телевизия, тези данни ще са достъпни за всички.
Броят на абонатите е ключов показател най-вече при преговорите между разпространителите на телевизия и самите медийни групи. Плащанията на програмите са на брой абонати, а телевизиите от години обвиняват доставчиците, че крият (намаляват изкуствено) броя на абонатите си, за да плащат по-малко. Сега очевидно целта е разпространителите, като страна по тези преговори, да станат по-прозрачни. Което е в услуга на създателите на съдържание. Обратното искане обаче - телевизиите да имат твърда цена за каналите си, която също да е публична, за момента не намира подкрепа никъде.
По конкретния текст в ЗЕС възраженията на юристите от телеком сектора бяха във връзка с това, че броят абонати е променлива, а числото, което те декларират, ще е към 31 декември (с данни към тази дата се попълват целите въпросници на КРС). Тоест месеци по-късно, когато преговарят с даден канал, ситуацията може да е коренно различна.

Възраженията на операторите обаче не бяха отразени и в крайна сметка разкриването на абонатите ще е задължително - постановка, която според адвокати дълго ще е неработеща по чисто административни причини.

Нищо, но пък в името на сигурността

Без съществена промяна остана в крайна сметка редът, по който операторите третират появата в мрежите си на входящ трафик без обозначен произход - т.нар. calling line identification, по-известен като cli. По предложение пак на група депутати в промените на ЗЕС беше предвидено телекомите да са длъжни да отказват всяко повикване към абонат в мрежите си, което идва без идентификация на викащия номер. В крайна сметка гласуваният текст предвижда те просто да могат да го отказват, но не и да са длъжни.

Всъщност случаите, в които на викащата линия не се поставя "етикет" на т.нар. А-номер (търсещия), са малко, а явлението да се вкарва трафик без cli във финансово изражение е маргинално - нещо от порядъка на 2% от пазара, твърдят запознати с казуса експерти от операторите. Аргументите на депутатите да искат тоталната му забрана бяха на плоскостта на защитата на сигурността - да няма непроследими обаждания. Надделя обаче позицията, защитена от КРС, че промяна в тази посока би ограничила конкуренцията на пазара. В резултат особена промяна спрямо досегашния ред няма.
 

Занапред данните за броя на абонатите на всеки оператор по видове услуги трябва да са в публичен регистър.