Повече мляко, по-голям избор за преработвателите, по-ниски цени. Първосигнално прогнозите за ефектите след 1 април – деня, в който паднаха "млечните квоти", звучат като рай за потребителите. Те обаче са заглушени от опасения за сътресения и фалити от страна на животновъди и млекопреработватели.
Квотната система е част от мерките, които от 1984 г. регулират пазара на мляко и млечни продукти в Европейския съюз. Всяка държава има своя национална млечна квота и превишението й досега се наказваше със солидна глоба, която се събира от производителите. Целта на тази своеобразна дресура е да се създаде ред в сектора, да не се стига до свръхпроизводство, да се гарантират по-добри цени и финансови стимули за производителите.
Нарасналото търсене на мляко, дефицитът в предишни години и очевидно непазарният характер на квотната система доведоха до решението за окончателното й премахване. Докато това стане факт, ЕС подкрепи идеята за "меко приземяване" и разреши поетапно увеличение на количествата.
Под летвата
2007 бе първата година, в която квотната система действаше официално и за България. Първоначално националната млечна квота за страната бе 979 хил. тона годишно, а след увеличението от 2% стигна до близо 1.05 млн. тона. По правило количествата се разпределят за доставки към преработващи предприятия и за директни продажби от фермерите.
Досега всяка година животновъдите кандидатстваха в земеделското министерство за своя индивидуална квота (като част от националната) и продаваха на млекопреработвателите в рамките на разрешените им количества. За да се гарантира изкупуването, земеделското министерство въведе задължителни договори между производители и преработватели. Ако фермерите продават без и над разрешената индивидуална квота, плащат глоби. Минимум 5% от националната квота се заделяше за т.нар. национален резерв за нови ферми, създадени след започване на квотната година.
Но в България до този буфер така и реално не се е достигало и страната никога не е изпълнявала своята квота за разлика от Австрия, Германия, Дания, Полша, Кипър, Ирландия, Холандия, Люксембург, които плащат жестоки глоби за превишение на националните си лимити.
Млечнокисела среда
Само допреди година-две българските преработватели гледаха без тревога на идеята за премахване на квотите в очакване на по-голямо предлагане на мляко, по-голяма конкуренция и по-евтина суровина. Мнозина предричаха проблеми единствено за малките животновъдни ферми. И сега също има фирми, които приемат промяната спокойно. Радослав Пашанков, търговски директор на преработвателя "Тирбул", например мисли, че падането на квотите няма да повлияе върху цените на суровото мляко, тъй като те така или иначе са ниски в момента. " Ако има промени в конюнктурата, те ще са свързани с пазарни принципи – например увеличена консумация през летния сезон. Не очаквам драми. Всички трябва да работят на пазарен принцип, ако не са рентабилни, ще фалират", коментира Пашанков.
Неговият глас обаче е от малцинството, а страховете се засилват заради забраната за внос на някои видове храни в Русия. Ембаргото съвпадна с период на увеличено предлагане на мляко както в ЕС, така и в световен мащаб. То оказа допълнителен натиск за понижение на цените на млечните продукти в евросъюза през последните няколко месеца след рекордно високите нива, достигнати в началото на 2014 г.
Забраната доведе до пренасочване на европейски млечни продукти от затворения руски пазар към други държави, сред които и България. Така към ниските цени на суровината се прибавиха допълнителни количества готови продукти, част от които се продават и "на дъмпинг" според производители. Което доведе до нов натиск върху цените на суровото мляко.
"В резултат на ембаргото още преди падането на квотите настъпи свръхпредлагане на мляко и млечни продукти", казва Богдан Борисов, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите и собственик на мандра "Карабунар" "Натискът върху пазара идва и от нерегламентирания внос на едам, гауда и други жълти сирена в страната, който по наши изчисления е над 30% от общия внос на млечни продукти. Става дума за над 1000 тона на месец, които се продават на дъмпингови цени. Пак по наши изчисления 90% от хорека канала (хотели, ресторанти, кафенета) се зареждат с млечни продукти от нерегламентиран внос. В същото време консумацията не се увеличава. А нали освен да произведеш, трябва и да продадеш", обяснява той.
"Петнадесет процента от европейския пазар на млечни продукти е затворен заради ембаргото с Русия. Липсата на реализация води до по-голямо предлагане и до падане на цените. Сивият внос също допринася за това. Никой не е добре, когато се сриват цени. Ако вносът на сурово мляко е по-изгоден, аз като преработвател ще трябва да намаля цената, която плащам на българските фермери, от които изкупувам суровина. Ако не го направя, ще фалирам. Всички по веригата се борят за оцеляване", обобщава ситуацията Симеон Присадашки, заместник-председател на Асоциацията на млекопреработвателите и собственик на фирма "Жоси".
И наистина най-тревожните сигнали идват от производителите. Панайот Тодоров, съпредседател на Националния съюз на говедовъдите и собственик на животновъдна ферма в Сливен, описва доста черна картина. "Положението е трагично. Българското животновъдство е обречено, рано или късно ще се стигне до фалити. От наложеното ембарго върху руския пазар досега цената на суровото мляко е спаднала с 30%, а в отделни региони мандрите отказват изобщо да го изкупуват. Цената се движи от 40 до 65 стотинки за литър в най-добрия случай. По същото време преди година тя е била 75-80 стотинки за литър и пак е била недостатъчна за оцеляване на фермерите", казва Тодоров. По думите му продукцията на българските преработватели залежава заради наплива на вносни европейски продукти. "За да са конкуренти на цените, много от българските преработватели са принудени да купуват обезмаслено и сухо мляко. Растат и продажбите на палмово масло, което се влага като заместител, за да се смъкнат цените", обобщава Панайот Тодоров.
Естественият подбор на пазара
Затвореният руски пазар преобърна намеренията на мнозина. "Имахме информация, че Германия, Холандия, Унгария, Полша и други европейски страни стягат редиците и ще увеличат производството си на мляко с над 10% след падането на квотите. Но ембаргото обърка и техните планове и в момента говедовъдите в цяла Европа са в тежка ситуация. Плановете и прогнозите на техните анализатори пропаднаха и те започват да търсят нови пътища за оцеляване", отбелязва в специален коментар по темата Михаил Михайлов, изпълнителен директор на Националния съюз на говедовъдите в България.
Радослав Пашанков подчертава, че заради ниските цени западните държави сами свиват производството си на мляко. "И сега няма проблем да ни залеят с по-евтино мляко от Германия например, но не го правят, защото никой няма интерес да продава евтино. Възпираща роля играят ниските цени, а не квотите", казва Пашанков.
За да си осигурят качествено мляко, част от преработвателите в страната отдавна инвестираха в изграждането на собствени ферми. А за да си доставят необходимите количества, те подкрепят и други животновъди в своя регион. С поглед напред бе и одобреният преди няколко години от Брюксел т.нар. Пакет за млякото. Неговата цел бе да намали сътресенията от падането на квотите и да осигури "плавно приземяване" за сектора. "Идеята на този пакет е да се насочи секторът към саморегулиране и планиране на потребностите, за да няма свръхпроизводство", припомня Полина Марина, експерт в дирекция "Животновъдство" на земеделското министерство.
Падането на квотите изисква по-голяма концентрация на доставките на мляко. А това може да бъде постигнато само при коопериране и наличие на браншови организации и асоциации. "За съжаление кооперирането в българското селско стопанство е или табу, или лоша дума", заключава Михаил Михайлов.
Българското млечно говедовъдство задоволява 89% от търсенето на вътрешния пазар, но е сред най-неефективните в ЕС заедно с румънското, твърди анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ). Изоставането е по много показатели - среден брой животни в стопанство, средна годишна млечност на глава животно (близо два пъти под средната производителност в старите страни членки), средно производство във фермата.
"За тази година българските фермери ще получат 60% от субсидията, която получават западните им колеги. Още на старта нашите животновъди са с 40% назад спрямо конкурентите си. В Румъния пък фермерите получават субсидия от държавата, договорена още при преговорите за присъединяване, която се прибавя към еврофинансирането, и това им помага да оцелеят", обяснява причините за изоставането Симеон Присадашки.
От ИПИ прогнозират, че засилената конкуренция и либерализирането на европейския пазар на мляко ще ускорят процеса на преструктуриране в българското млечно говедовъдство. Фермите, отглеждащи под 10 животни, ще продължат да отпадат заради пазарната си непригодност. За да оцелеят, българските животновъди трябва да работят в посока увеличаване на стадата и бързо повишение на средните количества добито мляко, съветват от ИПИ. В следващите две години продуктивност от 5 тона мляко годишно от една крава ще се превърне в абсолютен минимум за гарантиране на нормалното функциониране на една ферма. Затова затварянето на производството може да се окаже подходящо решение за част от фермите с под 50 животни. По-големите трябва да се стремят към средна продуктивност от минимум 7 тона на глава (колкото е в момента средната за ЕС), за да могат да устоят на ценовия натиск, се твърди в анализа на ИПИ.
За съжаление обаче неблагоприятната среда в момента може да направи урока по пазар доста по-болезнен за млечния бранш.
Експанзия на север и свиване на юг
Силвия РадославоваСлед 31 години отпадането на млечните квоти е своеобразна революция в сектора и макар че държавите - членки на ЕС, се подготвяха за нея още от 2009 г., когато квотите постепенно се увеличаваха с един процент годишно, за да се отговори на нарастващото търсене, пълното им премахване не мина без сътресения. През седмицата фермери блокираха центъра на Брюксел в знак на протест, като изразиха безпокойството си, че без регулация производството на мляко отново ще регистрира бум, цените ще се дестабилизират, а големите пазарни субекти ще растат още и ще намаляват още цените, което просто ще доведе до фалити на по-малките. Още повече че в райони като високите планински части например отглеждането на животни е свързано с по-големи разходи за дейността, които няма как да бъдат покрити. Протестиращи споделиха пред медиите, отразили протеста, че вече мислят за насочване към други дейности – като например отглеждане на картофи.
Освен фалити с края на квотите се очаква млечната карта на Европа да бъде тотално пренаредена – тоест някои държави да започнат да произвеждат повече, а други значително по-малко. "Премахването на ограниченията на национално ниво ще мотивира по-конкурентните да създават повече на сравнително по-ниска цена. Или иначе казано, първият ефект ще бъде да видим - кои държави имат конкурентни преимущества в производството на краве мляко и кои нямат", казва Николай Вълканов, анализатор от Фондация "ИнтелиАгро". Има основания да се смята, че млечната промишленост ще се измести в северозападната част на континента, докато в югоизточната, в това число България, ще има свиване.
Някои от страните на север вече се готвят за експанзия, Ирландия например обяви намеренията си да увеличи добива на мляко с 50% до 2020 г. Сред другите сочени за бъдещи лидери са Австрия, Германия и Холандия (виж колко са произвеждали досега в графиката). А сред държавите, в които се очаква намаление на производството, попадат Румъния и Швеция. Свиване очакват и фермерите във Франция, Англия и Италия.
Европейската комисия в опит да успокои тези страхове прогнозира, че пазарът на мляко в общността ще се увеличи до 148 млн. тона през 2022 г. при 142.2 млн. тона през 2013 г., което представлява ръст от 4%. Това би довело до излишък от 22.6 млн. тона в края на периода при 20.3 млн. тона към 2013 г.
Очакванията на ЕК са международните пазари и в частност Китай, където гладът за европейски фермерски продукти е голям, да доведат търсенето и цените до равновесие. Големи надежди за това се възлагат и на развиващите се пазари. А основни конкуренти на износа на мляко и млечни продукти от ЕС са Нова Зеландия, САЩ, Австралия и Аржентина.
Ето защо еврокомисарят по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган смята, че отпадането на квотите е и предизвикателство, но и възможност пред Европа. Потенциалът е голям, защото, макар производството на мляко да беше ограничено от квоти, износът от ЕС в последните пет години расте и в обем, и в стойност. Прогнозите са и в бъдеще тенденцията да се запази, като с най-голямо търсене ще останат продуктите с висока добавена стойност като сиренето и различните видове кашкавали.
Повече мляко, по-голям избор за преработвателите, по-ниски цени. Първосигнално прогнозите за ефектите след 1 април – деня, в който паднаха "млечните квоти", звучат като рай за потребителите. Те обаче са заглушени от опасения за сътресения и фалити от страна на животновъди и млекопреработватели.
Квотната система е част от мерките, които от 1984 г. регулират пазара на мляко и млечни продукти в Европейския съюз. Всяка държава има своя национална млечна квота и превишението й досега се наказваше със солидна глоба, която се събира от производителите. Целта на тази своеобразна дресура е да се създаде ред в сектора, да не се стига до свръхпроизводство, да се гарантират по-добри цени и финансови стимули за производителите.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
0 коментара