Името на държавната компания "Ел Би Булгарикум" обикновено се свързва с лактобацилус булгарикус. В последната година и половина обаче държателят на правото да продава в чужбина търговската марка за кисело мляко "България" е заразен от друг бацил. Бацил, който отдавна мъчи политиката и икономиката на страната.
От края на 2013 г. няколко фирми се опитват да поемат дистрибуцията на продуктите "Ел Би Булгарикум" в чужбина, което само по себе си не би било лошо, ако зад това не прозираше опит за овладяване на търговската марка на държавното дружество. Оказва се, че Димитър Петков, изпълнителен директор на държавното дружество в периода от ноември 2013 г. до септември 2014 г., започва да сключва сделки със свързани с него фирми, на които предоставя екслузивни права за продажба и производство на продуктите на фирмата на азиатските пазари. С това си действие "Ел Би Булгарикум" вероятно влиза в нарушение на договора с основния си контрагент - японската "Мейджи Ко", която от години държи тези права. Това би могло да мине за обикновена некомпетентност, ако зад регистрираните в Азия фирми не прозираха съвсем конкретни български интереси. Собствеността им може да бъде проследена до Венцислав Чолаков, изпълнителен директор на "Булгартабак холдинг" и Венцислав Донков, собственик на "Лодис инвест". Последната обедини няколко млекопреработвателни компании и се свързва с Делян Пеевски, въпреки че нямат формални отношения. Донков отказа какъвто и да било коментар за "Капитал".
Млечни приключенци
В края на 2013 г. "Ел Би Булгарикум" сключва договори за дистрибуция с European Traders PTE и EMEA Trading Solutions FZE. Първата е регистрирана в Сингапур, втората в Дубай. Идеята за разширяването на географското присъствие на българското кисело мляко към Близкия и Далечния изток е похвална, само че... има една уловка.
Както посочва правният анализ, поръчан от "Ел Би Булгарикум", в договорите с фирмите, съхранявани от дружеството, липсвали приложенията, които са уреждали най-съществените облигационни задължения между страните. Освен това в английската си версия те са озаглавени като договори за екслузивни права, а в една точка, която липсва в българския текст, се посочва, че се дават права и за производство на продуктите на "Ел Би Булгарикум". Заради тези клаузи е имало риск държавното дружество да влезе в противоречие с основния си контрагент "Мейджи Ко", която от години има изключителни права за Азия. Затова и в началото на годината имаше напрежение дали договорът с японската компания ще бъде подновен. В отговор на запитване на "Капитал" от дружеството се задоволиха да посочат, че "сътрудничеството с "Мейджи" се задълбочава и в други региони от Азия, като се надяваме да бъде доразвит успешният пример за навлизане на нови пазари".
Тези правни пропуски можеха да минат за нормални проблеми на директор, който няма особен опит в областта - Димитър Петков става изпълнителен директор в края на 2013 г. и не изглежда да е свързан преди това с млечния бизнес. Оказва се обаче, че дубайската EMEA Trading Solutions FZE притежава 76% от регистрираната във Виена Tobe Trade International GmbH. Преди този мажоритарен дял е бил собственост на Петков, но преди да стане изпълнителен директор на "Ел Би Булгарикум", той се освобождава от него. Другият акционер в австрийската компания е Венцислав Чолаков. Само между другото, в Дубай има офис и на "Булгартабак". Крайният собственик на тютюневата компания също е регистриран в арабската държава.
Управляващ директор и днес е Венцислав Донков, а едноличен собственик на виенската фирма към момента е българското дружество "Дореко комерс", става ясно от справка в австрийския търговски регистър. То е собственост на регистрирана на Британските Вирджински острови фирма със същото име. През "Дореко" "Булгартбак" осъществява някои ключови свои операции като контрола над завода "Юрий Гагарин". Дъщерната "Дореко секюрити" например се управлява от бившия зам. главен прокурор Бойко Найденов, който днес отговаря за сигурността на холдинга. Друго дъщерно дружество на "Дореко" е "Сода комюникейшънс" - рекламната агенция на "Булгартабак".
Всъщност Петков обявява свързаност с Tobe Trade International GmbH в декларацията си за конфликт на интереси. Но това явно на никого не е направило впечатление.
Бруталните конфликти на интереси не спират дотук. От края на 2013 г. започват да се водят разговори между "Ел Би Булгарикум" и "Лoдис инвест" (които купиха "Лакрима" в средата на 2012 г.) за производство на продуктите на фирмата в базата на държавното предприятие във Видин. От кореспонденцията между двете компании става ясно, че на продуктите на "Лакрима" изрично ще се споменава, че са произведени от "Ел Би Булгарикум". Към момента на тази кореспонденция Венцислав Донков е собственик на "Лодис инвест", т.е. той преговаря с бившия си виенски партньор Димитър Петков, който вече е изпълнителен директор на "Ел Би Булгарикум".
Самата "Лакрима" има план за експанзия в Азия и представители на компанията са посещавали Китай, Виетнам и Тайланд, твърдят източници на "Капитал". Със сигурност European Traders PTE (за която няма формални данни да има връзка с "Лодис инвест") е правила презентация в Ханой.
Работата на ишлеме е обичайна за млечния бранш, особено ако съответното предприятие има свободни мощности. В този период обаче държавното предприятие прекъсва договорите си за продажби на щандовете на "Билла" (продължава да продава в "Метро" и "Карфур") и продажбите на продукцията му се свиват. Както се вижда от финансовия отчет за деветмесечието на 2014 г., като цяло приходите му спадат със 7.7%, но увеличението на запасите и незавършеното производство скача с драстичните 445.6%. Получава се така, че "Ел Би Булгарикум" губи канал за реализация на продуктите си и заради блокираното си производство, не му остава нищо друго освен да работи за други фирми.
На този фон фактът, че на 31 март 2014 г. е направен депозит в КТБ (класическа стъпка при овладяването на други държавни компании в този период) за един милион долара,
изглежда като дребна подробност. Още по-дребно може да изглежда това, че в договора с финансовата институция изрично е посочено, че сумата не е защитена от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. А направо микроскопични изглеждат практиките на други членове на борда на директорите на "Ел Би Булгарикум" да сключват договори със собствените си дружества, рязкото нарастване на средствата за възнаграждения в период, в който падат продажбите, и т.н.
Да намесим и академията на науките
Схемата нямаше да бъде схема, ако нямаше и по-голям замах. На 7 юли 2014 г. акад. Стефан Воденичаров изпраща писмо до изпълнителния директор на "Ел Би Булгарикум" Димитър Петков, с което го уведомява, че в БАН е постъпило писмо от "Лодис инвест" за създаване на сдружение "Институт за киселото мляко и традиционните български млечни продукти". Академик Воденичаров отправя покана към "Ел Би Булгарикум" да се присъедини към сдружението.
Това е странно предложение, тъй като подобен институт, поне съдейки от заглавието му, би дублирал дейността на "Ел Би Булгарикум", както и няколко поделения на БАН, като Института по микробиология.
Проф. Димитър Иванов, научен секретар на БАН, коментира за "Капитал", че за академията и нейните самостоятелни звена е утвърдена дългогодишна практика да образуват и участват в търговски дружества и други организации, чийто предмет на дейност е свързан с провежданите научни изследвания и прилагане на научни резултати. Проф. Иванов обясни още, че от водената кореспонденция нямало резултат.
Две седмици след писмото на акад. Воденичаров с решение на VІ Общо събрание на БАН от 21 юли 2014 г. е създадено Академично специализирано звено за традиционните български млечни продукти при БАН на извънбюджетна държавна издръжка. Проф Иванов посочва, че негов ръководител е авторитетният, национално и международно доказан и признат научен кадър на БАН, чл.-кореспондент проф. Мария Балтаджиева.
БАН трудно би могла да бъде обвинена, че обслужва нечии частни интереси, още повече че академиците редовно са критикувани за липсата на пряко приложение на техните знания и изследвания. Но съвпаденията са интересни, а и дейността на новото звено доста наподобява тази на "Ел Би Булгарикум".
Кой натиска "Ел Би Булгарикум"
През септември 2014 г. Димитър Петков е освободен заради влошените финансови резултати на "Ел Би Булгарикум". На негово място е върнат предшественикът му Васил Зографов. След три месеца новият изпълнителен директор пише тревожен доклад до принципала си - Министерството на икономиката, за завареното състояние. Вместо бързи мерки той е освободен. Самият Зографов не пожела да отговори на нашите въпроси и ни пренасочи към министерството.
Малко преди това, в края на 2014 г., в надзорния съвет на "Ел Би Булгарикум" влизат Еркант Ариф и Петър Славейков. Бащата на Ариф е в общинското ръководство на ДПС в Хасково, а проф. Славейков има участия в няколко фирми и сдружения на бившия идеолог на ДПС проф. Людмил Георгиев.
В кадровото развитие на дружеството отново започва да се проявява позната нишка. След първоначалната публикация на "Капитал" за промените в борда на директорите на "Ел Би Булгарикум" министърът на икономиката Божидар Лукарски освобождава Ариф и Славейков само два месеца след като са назначени. В интервю за "Капитал" министърът каза, че и двамата са били предложени и назначени от него, но ги познавал бегло. "В началото имах впечатление, че имат опит и могат да се справят със задачата". По-късно получил сигнал от настоящия изпълнителен директор Слави Павлов "и ги махнах своевременно, даже се учудих, че публикацията в "Капитал" бе толкова закъсняла". Заповедта на Лукарски е от 17 март (но е отразена в търговския регистър няколко дни по-късно), а публикацията във вестника за кадровата политика на министерството на икономиката излиза на 20 март. Божидар Лукарски така и не пожела да каже кой му е предложил Ариф и Славейков, които той сам признава, че не познава.
В началото на февруари, по повод предложенията на бизнеса за продажбата на миноритарни дялове на държавни дружества, финансовият министър Владислав Горанов коментира, че предпочита да продава цели компании. Като пример той посочи "Ел Би Булгарикум", Агенцията за дипломатически имоти в страната (АДИС) и Българската фондова борса. Тогава и сега млечната фирма е в забранителния списък за приватизация. Ден по-късно и Божидар Лукарски казва, че към фирми като "Ел Би Булгарикум" има интерес, но тя не може да бъде продадена заради наложеното от парламента ограничение
Сега министърът на икономиката обаче казва, че компанията категорично няма да бъде приватизирана.
На практика цялата операция прилича на опит за превземане на "Ел Би Булгарикум" отвътре. От една страна, тъй като фирмата е в забранителния списък за приватизация, а от друга, защото е много по-лесно да използваш държавните активи и само да инкасираш печалби. Схема, която по един или друг начин беше прилагана в енергийните фирми и в сферата на държавните поръчки.
Връзката на "Лодис инвест" с депутата от ДПС Делян Пеевски има много нишки. През 2012 г. активите, включително търговската марка на млекопреработвателното дружество от Пазарджик "Лакрима", са изкупени от 25-годишната (тогава) Силвия Ботева. Източници от Пазарджик, които познават семейството на Ботева, коментираха, че младата бизнес дама е дъщеря на шофьора на кмета на града Тодор Попов. Сделката става чрез учреденото през 2012 г. "Лодис инвест". Миналата пролет "Лодис" купи и активите на мандрата в Копривщица "Дядо Либен", известна с продуктите си с марка Frezco.
Още тогава участниците на млечния пазар виждаха в собственика на "Лодис" Силвия Ботева подставено лице. За действителен собственик се сочеше Делян Пеевски. Най-безспорната, но индиректна връзка бе, че Силвия Ботева се е явила на отваряне на офертите за обществена поръчка в села от района на Монтана като представител на новия любим строител на властта "Водстрой 98". Вече е общоизвестен факт, че това е компания, плътно свързана с Пеевски.
От нови документи за цесии в Търговския регистър връзката се затвърждава, допълва и става ясно откъде са парите за покупката на "Лакрима" през 2013 г. Първото финансиране на "Лодис инвест" идва от заем от "Водстрой 98" още на 30 май 2012 г. Кредитът е за 1.45 млн. лв. Парите трябва да се върнат на строителната фирма до 2017 г., но после срокът е скъсен - до края на 2013 г. Заедно с лихвите и неустойките и нов малък заем към средата на 2014 г. сумата става 1.78 млн. лв.
Същата операция се повтаря и с "Ниамар" - собственик на тържище до пазарджишкото село Огняново, за което няколко източника твърдят, че е свързано с Пеевски. "Лодис" взима заема през април 2013 г. (т.е. покрай покупката на активите на "Лакрима"), като сумата е 1.49 млн. лв. И двата заема са необезпечени, което показва пълно доверие към новорегистрираното дружество "Лодис".
Миналата година на една и съща дата през март следва нова трансформация - заемите към "Водстрой 98" и "Ниамар" се поемат от собственика на "Лодис" - "Тера линд", като цената на цесията в първия случай е 1.42 млн. лв., а във втория - 1.45 млн. лв. После прехвърлените към "Тера линд" задължения за почти 3 млн. лв. стават непарична вноска в капитала на "Лодис инвест".
По-голяма част от средствата идват от новата любима банка на депутата от ДПС - държавната ББР. През 2013 и 2014 г. тя финансира с над 8 млн. лв. покупката на двете мандри в Пазарджик и Копривщица от "Лодис инвест". Банката за развитие рефинансира и част от заемите към КТБ за почти 80 млн. лв. на двете големи фирми, свързвани с Пеевски - "Булгартабак" и "Водстрой 98".
Промяна идва и по линия на собствеността в "Лодис инвест". На 24 април 2014 г. Силвия Ботева продава компанията на изпълнителния директор на млечното предприятие Венцислав Донков. Сделката е за собственика "Тера линд", а прехвърлянето е станало на цена 1000 лв.
Донков е работил в "Метро", а после в "Пикадили", като е отговарял за хранителните продукти. В германската компания той е работил с настоящия изпълнителен директор на "Булгартабак" Венцислав Чолаков. Чолаков оглави "Булгартабак" след приватизацията му през 2011 г. и представлява новия собственик, който остава скрит за офшорна фирма. За която едва ли някой се съмнява, че има връзка с един успял млад мъж, вече на 34 години.
