Те са тук, за да променят всичко
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Те са тук, за да променят всичко

Капитал

Те са тук, за да променят всичко

Кои са новите разбиващи бизнес модели, как успяват и може ли традиционната индустрия да оцелее срещу тях

Паулина Михайлова
26989 прочитания

Капитал

© Капитал


Те идват. Те са бързи, технологични, гъвкави, свободни. Глобални са, но претендират за все по-нарастващ дял от традиционните местни бизнеси. Те са всичко онова, което заварените играчи искат да бъдат, но не са. Те са нацелили слабостите на утвърдените бизнес модели и са намерили начин да ги избегнат. Ако сега забелязвате присъствието им, вече е късно.  

Това са те - т.нар. разрушителни (или подривни), disruptive бизнес модели. Има ги вече в много от индустриите и растат все повече - за сметка на традиционните бизнеси, но и създавайки нови пазари. Потребителите ги харесват, защото тяхната оценка за предлагания продукт е част от модела и ако не беше така, той нямаше да успее. Също защото от икономиката на търсенето лесно могат да преминат в икономиката на предлагането. Disruptive бизнесите печелят, защото стъпват на активи, в които някой друг вече е инвестирал и засега избягват разходите, които местните регулации налагат.

Теорията за подривните (disruptive) иновации е описана за първи път от Клейтън Кристенсен от Harvard Business School в книгата му "Дилемата на иноватора".

Сред най-видимите модели от този нов тип бизнес, вече и в България, са Uber - алтернатива на таксиметровите превози, Аirbnb - на хотелското настаняване, и електронната търговия - на пазаруването. Говорим за таксиметрова фирма, която не е инвестирала в автомобили, за алтернатива на хотелските услуги, но без собственост в имоти, за магазини без физически обекти и без продавачи.   

Това е само върхът на айсберга – подобни процеси има във финансовите услуги, в медиите, дори в производството. Някои анализатори приемат определението за disruption доста по-широко и включват в него мобилния интернет, облачните технологии, генните модификации и т.н. Дали ще доминират дългосрочно е неясно, но със сигурност ще имат място във веригата на добавена стойност. Само за няколко години след като се появиха, глобалните уеб базирани и crowd базирани (върху активите или активността на крайните потребители) бизнеси вече имат милиардни обороти, ръст в пъти, а според оценка на консултантската компания McKinsey очакваният икономически ефект от тях ще достигне 33 млрд. долара годишно в световен мащаб през 2025 г., без да се има предвид най-широкото определение за всички тези модели.

Конфликтът с традиционния бизнес

Заплаха ли е аirbnb.com, сайтът, на който можете да намерите алтернатива на хотелското настаняване в десетки хиляди точки по света, за традиционния хотелски бизнес? Да, защото го предизвиква за промяна и отклонява част от потребителите. Но води и до разрастване на пазара чрез добавяне на нови категории туристи.

Disruptive компаниите вече се сблъскаха с недоволството на заварения бизнес и конфликтът е не само в конкуренцията за едни и същи потребители, а в проблема, че старият и новият тип играчи подлежат на различни регулации от местните власти.

Uber например. Потребителите поръчват таксиметровата услуга през приложение на мобилния си телефон, плащат безкасово пак през приложението, сметката отива някъде в чужбина. На място се облага доходът на шофьора, който вози със собствената си кола, но фирмата е "виртуална", няма лиценз в страната, не подлежи на характерните за такситата проверки, глоби и ограничения. И, по думите на мениджърите й, удвоява оборота си на всеки шест месеца.

Подобно при електронната търговия. Там няма наем на магазин, заплати и осигуровки на продавачки, ток, СОТ, вода, трудова медицина и т.н. Онлайн магазините не подлежат на проверки от куп институции, които са наложили повече или по-малко смислени изисквания. 

Airbnb предлага на хора, които имат къщи или апартаменти, да ги отдадат временно на други. Но за разлика от туроператорите и хотелите, за този нов сегмент на индустрията няма държавна категоризация, проверки, разходи за персонал, авторски права за телевизионната доставка, загуби от поддръжка в неактивния сезон. 

Резултатът е, че в стотици хиляди градове по света "старите бизнеси" са подложени на унищожителна конкурентна атака и възможностите им да се защитят не са много. Заплашени от временен ръст на безработицата и от недоволството на заварените компании, някои местни власти опитват да решат проблема чрез забрани.

Вместо да се правят, че не виждат новите бизнес модели или да ги забраняват, властите би трябвало да променят регулациите за бизнеса като цяло.

Отново Uber за пример. Платформата е вече наложена алтернатива за градски превоз в Ню Йорк, но е официално забранена и преследвана компания в Брюксел. Ако сте Uber потребител и пътувате до двете дестинации една след друга, усещането е шизофрениично. В Ню Йорк: влизате през апликацията на телефона, поръчвате, идва до минути, пътувате, плащате безкасово. Брюксел: Същият потребител, същият телефон, същата апликация. В крайна сметка можете да получите същата услуга, но заради забраната шофьорите са от тези хора, които биха рискували да нарушат законите и са много по-малко на брой - това удължава времето за чакане. Но това ли е целта на местната регулация и работи ли в този случай тя в интерес на потребителите?

Hello, Sofia!

България не е изолирана от всичко това. В София Uber има от половин година и вече предизвика недоволството на таксиметрови компании, които се опитват да предизвикат реакция от общината. Местните политици обаче тепърва се запознават с подробности за модела и са далеч от идея как да реагират. Същото по отношение на airbnb и подобните сайтове - в ресорното министерство, както и в туристически организации не са чували още, въпреки че имоти в България се предлагат в изобилие.

Какво да се прави не е лесен въпрос. Но със сигурност забраните и изкуственото възпрепятстване на новите модели са грешен път.

Регулаторните правила в повечето сектори са остарели, прекалено усложнени, навлизат твърде дълбоко в бизнес процесите и налагат много ограничения и разходи за компаниите. Логично е, че трябва да бъдат променени и облекчени, като в същото време гарантират равнопоставеност на конкурентите в бизнеса.

За да се постигне това обаче, политиците, държавните и общинските служители ще трябва да се откажат доброволно от част от властта си. Да контролират бизнеса, да дават и отнемат лицензи, да глобяват, да налагат цени, (да искат подкупи) - това не се получава лесно с новите бизнес модели. Вероятно и за това на места, сблъсквайки се с disruptive компаниите, политиците трудно правят избора за това какъв е общественият интерес.

Перфектният начин, очевидно, за момента не е измислен. Но добри примери има. В Амстердам общината и airbnb вече имат споразумение помежду си, с което платформата гарантира на местните власти, че ще получават туристически такси за отдаваните там стаи и апартаменти. Във Вашингтон пък вече има работеща регулация за споделеното ползване на транспорт (Uber и Lyft), която изисква от компаниите да платят първоначална такса от 100 хил. долара за лиценз, за да работят в града, въвежда задължение за тях да имат професионална застраховка за по 1 млн. долара и изисква те  да следят стриктно за употребата на алкохол и наркотици от водачите.

Вихърът и отнесените

И докато кметове, министри, председатели на комисии и депутати се лутат между разсъждения по темата, правят се на незапознати и неразбиращи, опитват различни забрани, дават празни обещания и изобщо откриват топлата вода, disruptive бизнесът продължава да расте. Да вземем например Huffington Post. Платформата като цяло "заимства" новини и материали от всички възможни издания в страната, където навлезе, поставя ги на сайта си, безплатна е за читателите, тя е ползват все повече, и печели солидно от реклама. Често няма собствени репортери и редактори или те са малко, съответно не плаща заплати, осигуровки, коли, гориво, няма разходи за хартия и печатница, не дава процент на разпространители, няма брак. А през това време играчите на и без това неособено богатия вестникарски пазар, по думите на самата Ариана Хъфингтън преди няколко месеца на среща с медиите във Виена, трябва да са доволни, защото през нейната платформа се генерира трафик и на техните сайтове. Да, но се оказва, че приходите от този трафик под формата на реклама са за Huffington Post, а не за вестника, от който материалите са "линкнати". "Все пак вие не ни плащате нищо - нито на нас като автори, нито на издателите ни. А с какво мислите пълня хладилника си" - попита редактор от местно издание тогава.

Отговорът е труден. И различен за всеки пазар. Но мерки, които да вземат самите компании, има. В случая с такситата - да се накарат водачите да са учтиви, усмихнати и честни в сметката. С хотелите - да предложат по-добро обслужване. С електронната търговия - да се наблегне на собствени е-продажби. "Критично е за бизнес и политическите лидери да се ориентират кои технологии ще са от значение за тях и да се подготвят по съответния начин", пише в анализа си по темата McKinsey.

Според анализ на Harvard Business Review за т.нар. bing-bank disruptive модели, характерно за този тип бизнес е, че поне в началото след появата си във всеки сектор залага на ниската цена и неизбежно се цели в ниския сегмент на пазара. Което, от една страна, дава време на компаниите, а от друга - възможности да измислят как да се защитят. Реакцията на индустриите обаче показва, че те са доста бавни. И докато забележат явлението и го приемат сериозно, то вече ги е наранило. А мерките, които трябва да вземат, им се струват излишни и трудни. Но ако искаш да оцелееш - никой не е казал, че ще е лесно.

Disruptive - теория, практика и философия

Въпреки, че disruptive звучи зле, защото означава разрушение на старите модели, дългосрочно процесът по преосмислянето на бизнеса не е непременно лош. 

Има няколко фундаментални предимства на "споделената икономика", която благодарение на технологиите свързва хора и ресурси.

Първото е в много по-ефективното използване на активите. Фирми като Uber и airbnb връщат в стопанския оборот "спящи" активи - апартаменти, които стоят празни, автомобили, които в момента на се движат, вече произведени стоки и разработени мрежи на куриерите и т.н. В крайна сметка защо да бъдат употребени нови природни ресурси и човешка енергия за построяването на поредния ваканционен имот, ако от него няма нужда? Това би било разрушаване на стойност и ефективността, която disruptive бизнесите носят, в този смисъл е прогресивна сила. Прогресивна, но разрушителна за традиционните бизнес модели, където компаниите са направили капиталовите инвестиции и те им тежат с амортизации и с разходите за обслужване на финансирането. Този модел изисква мащаб, за да се разнесе върху повече потребители тежестта на актива. Но мащабът е тромавост, а капиталовата инвестиция - котва. В същото време бариерите за влизане в определени бизнеси падат, това води повече конкуренция и сила за потребителите.

Втората симпатична характеристика на "новите бизнеси" е в това, че те дават свобода и доход на отделните хора, като от потребители ги превръщат и в микропредприемачи. 

Това е фундаментална тенденция, която може да предизвика промяна не само в начина, по който се прави бизнес, но и в този, по който се прави политика - създава се нова класа от свободни хора.

Не на последно място, потребителите имат ключова роля в иновативните модели - те са тези, които контролират качеството на услугата или поне имат това усещане благодарение на пълната прозрачност и възможността им да споделят опит. 

Въпросът, който анализатори поставят, е доколко устойчиви са новите модели. И ако се окаже, че са повече disruptive, отколкото дългосрочно издръжливи, какво ще излезе изпод руините на традиционните индустрии?

Те идват. Те са бързи, технологични, гъвкави, свободни. Глобални са, но претендират за все по-нарастващ дял от традиционните местни бизнеси. Те са всичко онова, което заварените играчи искат да бъдат, но не са. Те са нацелили слабостите на утвърдените бизнес модели и са намерили начин да ги избегнат. Ако сега забелязвате присъствието им, вече е късно.  

Това са те - т.нар. разрушителни (или подривни), disruptive бизнес модели. Има ги вече в много от индустриите и растат все повече - за сметка на традиционните бизнеси, но и създавайки нови пазари. Потребителите ги харесват, защото тяхната оценка за предлагания продукт е част от модела и ако не беше така, той нямаше да успее. Също защото от икономиката на търсенето лесно могат да преминат в икономиката на предлагането. Disruptive бизнесите печелят, защото стъпват на активи, в които някой друг вече е инвестирал и засега избягват разходите, които местните регулации налагат.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

24 коментара
  • 1
    bestbuy avatar :-|
    За да останат ХОРА в България.

    И всичко това благодарение на Интернет. И аз имам малък принос в подобен бизнес в БГ, мога да кажа че беше вълнуващшо да гледаш как старите модели изнемогват, а интернет -модела просто ги издухва..

  • 3
    misho73 avatar :-|
    misho73

    Тези бизнеси нито са рушащи, нито нови. От край време созополчани примерно се изхранваха от микро-хотелиерство (стаи под наем), вестниците бяха пълни с обяви за какво ли не, имаше незаконни таксита и т.н. и т.н. В страни като САЩ и Русия каталожната търговия беше почти единствен начин да се снабдиш с нещо различно от салам и легени в отдалечените селски региони. За книги това беше "нормалния" канал.
    Новото са не бизнесите, а технологията и като резултат от нея - мащаба и достъпността. Пречи ли на "старите бизнеси"? Колкото космоса на кривата ракета. Пример с хотел и апартамент на хотелски принцип:
    * апарт-хотела няма рецепция, та звъниш на някой си. Хубаво, ама ако е светлата част на деня. Чакаш, нервираш се.
    * апарт-хотела няма лоби бар (за срещи), фактурата е проблематична, някои услуги като закуска и почистване, просто ги няма или излизат по-скъпо.
    * Никак не е ясно какво правим с паркирането при апарт-хотел, както и плащането с карта (понякога).
    ------
    Ползвам и двете услуги, според случая. За една вечер апартамента е глупост, има полза от 3 и нагоре вечери и то в някои градове или при повече нощуващи. Качеството е променливо, цената обикновено е малко по-ниска, но не чак толкова, че да затвори класическите хотели, или поне тези дето си гледат работата и не мечтаят да избият инвестицията за два сезона.
    Юбер върви в идиотски градове, където цената на таскитата е резачка. Пада им се, хич не ги жаля тези мошеници, дето се опитват да те ограбят по силата на някакъв си общински лиценз. М@й...а им! Още повече че в такива градове (Лондон да речем) незаконни таксита си висяха пред клубовете още по времето когато Интернет имахме 50 човека в София :-)
    ---
    Заключение: Нищо Disruptive няма в тези неща, просто на някои тарикати им резнаха крилцата. Либерализацията на кой да е пазар е полезна. Бардака с лицензите и другите пречки просто се срива. Сълзи и сополи ще има за всички от сърце :-)
    ----
    Петрола е разрушил котоловния бизнес. За щастие на китовете :-) Гипскартона прецака шпакловчиците. За щастие на клиентите. Интернет прецака пощите и т.н. и т.н. Смея да твърдя че от всичко това, ние - потребителите - спечелихме.
    ---
    Между другото, Интернет много пречи и на диктаторите. Виж, там Интернет технологиите са на истина Disruptive :-)

  • 4
    foxa5 avatar :-|
    foxa5

    Махай регулациите и който оцелее.

  • 5
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    Както вече беше казано в либерализацията му е майката. Всичко останало е бошлаф и няма да го бъде. При това колкото повече навлизат свободните комуникации толкова повече ще расте либерализацията. Жалко за монополите но не мога да ги мисля, полезни монополисти няма. А представяте ли си когато под натиска на технологичното развитие либерализират и самите комуникации, щото е нелепо да имаме 3 мобилни оператора при положение, че ако пазарът е либерализиран ще има поне 30 тогава ще усетим истинска полза навсякъде. И това вече идва.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK