С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
24 3 апр 2015, 17:45, 25888 прочитания

Те са тук, за да променят всичко

Кои са новите разбиващи бизнес модели, как успяват и може ли традиционната индустрия да оцелее срещу тях

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Част от темата

Новите разбиващи бизнес модели

Виртуалната пазарна количка

Електронната търговия все повече променя потребителските навици и кара традиционните магазини да навлязат в интернет

Uber - лицето на конфликта

Навлизането на компанията на пазара на таксита предизвиква най-ярките прояви на раздор в сектора

Airbnb - Моят дом е моят бизнес

Платформата за отдаване на жилища под наем демонстрира завиден резултат при преговорите си с властите

Заплаха или възможност?

Навлизането на disruptive бизнес-моделите

Те идват. Те са бързи, технологични, гъвкави, свободни. Глобални са, но претендират за все по-нарастващ дял от традиционните местни бизнеси. Те са всичко онова, което заварените играчи искат да бъдат, но не са. Те са нацелили слабостите на утвърдените бизнес модели и са намерили начин да ги избегнат. Ако сега забелязвате присъствието им, вече е късно.  

Това са те - т.нар. разрушителни (или подривни), disruptive бизнес модели. Има ги вече в много от индустриите и растат все повече - за сметка на традиционните бизнеси, но и създавайки нови пазари. Потребителите ги харесват, защото тяхната оценка за предлагания продукт е част от модела и ако не беше така, той нямаше да успее. Също защото от икономиката на търсенето лесно могат да преминат в икономиката на предлагането. Disruptive бизнесите печелят, защото стъпват на активи, в които някой друг вече е инвестирал и засега избягват разходите, които местните регулации налагат.


Теорията за подривните (disruptive) иновации е описана за първи път от Клейтън Кристенсен от Harvard Business School в книгата му "Дилемата на иноватора".
Сред най-видимите модели от този нов тип бизнес, вече и в България, са Uber - алтернатива на таксиметровите превози, Аirbnb - на хотелското настаняване, и електронната търговия - на пазаруването. Говорим за таксиметрова фирма, която не е инвестирала в автомобили, за алтернатива на хотелските услуги, но без собственост в имоти, за магазини без физически обекти и без продавачи.   

Това е само върхът на айсберга – подобни процеси има във финансовите услуги, в медиите, дори в производството. Някои анализатори приемат определението за disruption доста по-широко и включват в него мобилния интернет, облачните технологии, генните модификации и т.н. Дали ще доминират дългосрочно е неясно, но със сигурност ще имат място във веригата на добавена стойност. Само за няколко години след като се появиха, глобалните уеб базирани и crowd базирани (върху активите или активността на крайните потребители) бизнеси вече имат милиардни обороти, ръст в пъти, а според оценка на консултантската компания McKinsey очакваният икономически ефект от тях ще достигне 33 млрд. долара годишно в световен мащаб през 2025 г., без да се има предвид най-широкото определение за всички тези модели.

Конфликтът с традиционния бизнес



Заплаха ли е аirbnb.com, сайтът, на който можете да намерите алтернатива на хотелското настаняване в десетки хиляди точки по света, за традиционния хотелски бизнес? Да, защото го предизвиква за промяна и отклонява част от потребителите. Но води и до разрастване на пазара чрез добавяне на нови категории туристи.
Disruptive компаниите вече се сблъскаха с недоволството на заварения бизнес и конфликтът е не само в конкуренцията за едни и същи потребители, а в проблема, че старият и новият тип играчи подлежат на различни регулации от местните власти.

Uber например. Потребителите поръчват таксиметровата услуга през приложение на мобилния си телефон, плащат безкасово пак през приложението, сметката отива някъде в чужбина. На място се облага доходът на шофьора, който вози със собствената си кола, но фирмата е "виртуална", няма лиценз в страната, не подлежи на характерните за такситата проверки, глоби и ограничения. И, по думите на мениджърите й, удвоява оборота си на всеки шест месеца.

Подобно при електронната търговия. Там няма наем на магазин, заплати и осигуровки на продавачки, ток, СОТ, вода, трудова медицина и т.н. Онлайн магазините не подлежат на проверки от куп институции, които са наложили повече или по-малко смислени изисквания. 

Airbnb предлага на хора, които имат къщи или апартаменти, да ги отдадат временно на други. Но за разлика от туроператорите и хотелите, за този нов сегмент на индустрията няма държавна категоризация, проверки, разходи за персонал, авторски права за телевизионната доставка, загуби от поддръжка в неактивния сезон. 

Резултатът е, че в стотици хиляди градове по света "старите бизнеси" са подложени на унищожителна конкурентна атака и възможностите им да се защитят не са много. Заплашени от временен ръст на безработицата и от недоволството на заварените компании, някои местни власти опитват да решат проблема чрез забрани.
Вместо да се правят, че не виждат новите бизнес модели или да ги забраняват, властите би трябвало да променят регулациите за бизнеса като цяло.
Отново Uber за пример. Платформата е вече наложена алтернатива за градски превоз в Ню Йорк, но е официално забранена и преследвана компания в Брюксел. Ако сте Uber потребител и пътувате до двете дестинации една след друга, усещането е шизофрениично. В Ню Йорк: влизате през апликацията на телефона, поръчвате, идва до минути, пътувате, плащате безкасово. Брюксел: Същият потребител, същият телефон, същата апликация. В крайна сметка можете да получите същата услуга, но заради забраната шофьорите са от тези хора, които биха рискували да нарушат законите и са много по-малко на брой - това удължава времето за чакане. Но това ли е целта на местната регулация и работи ли в този случай тя в интерес на потребителите?

Hello, Sofia!


България не е изолирана от всичко това. В София Uber има от половин година и вече предизвика недоволството на таксиметрови компании, които се опитват да предизвикат реакция от общината. Местните политици обаче тепърва се запознават с подробности за модела и са далеч от идея как да реагират. Същото по отношение на airbnb и подобните сайтове - в ресорното министерство, както и в туристически организации не са чували още, въпреки че имоти в България се предлагат в изобилие.

Какво да се прави не е лесен въпрос. Но със сигурност забраните и изкуственото възпрепятстване на новите модели са грешен път.

Регулаторните правила в повечето сектори са остарели, прекалено усложнени, навлизат твърде дълбоко в бизнес процесите и налагат много ограничения и разходи за компаниите. Логично е, че трябва да бъдат променени и облекчени, като в същото време гарантират равнопоставеност на конкурентите в бизнеса.

За да се постигне това обаче, политиците, държавните и общинските служители ще трябва да се откажат доброволно от част от властта си. Да контролират бизнеса, да дават и отнемат лицензи, да глобяват, да налагат цени, (да искат подкупи) - това не се получава лесно с новите бизнес модели. Вероятно и за това на места, сблъсквайки се с disruptive компаниите, политиците трудно правят избора за това какъв е общественият интерес.
  
Перфектният начин, очевидно, за момента не е измислен. Но добри примери има. В Амстердам общината и airbnb вече имат споразумение помежду си, с което платформата гарантира на местните власти, че ще получават туристически такси за отдаваните там стаи и апартаменти. Във Вашингтон пък вече има работеща регулация за споделеното ползване на транспорт (Uber и Lyft), която изисква от компаниите да платят първоначална такса от 100 хил. долара за лиценз, за да работят в града, въвежда задължение за тях да имат професионална застраховка за по 1 млн. долара и изисква те  да следят стриктно за употребата на алкохол и наркотици от водачите.

Вихърът и отнесените


И докато кметове, министри, председатели на комисии и депутати се лутат между разсъждения по темата, правят се на незапознати и неразбиращи, опитват различни забрани, дават празни обещания и изобщо откриват топлата вода, disruptive бизнесът продължава да расте. Да вземем например Huffington Post. Платформата като цяло "заимства" новини и материали от всички възможни издания в страната, където навлезе, поставя ги на сайта си, безплатна е за читателите, тя е ползват все повече, и печели солидно от реклама. Често няма собствени репортери и редактори или те са малко, съответно не плаща заплати, осигуровки, коли, гориво, няма разходи за хартия и печатница, не дава процент на разпространители, няма брак. А през това време играчите на и без това неособено богатия вестникарски пазар, по думите на самата Ариана Хъфингтън преди няколко месеца на среща с медиите във Виена, трябва да са доволни, защото през нейната платформа се генерира трафик и на техните сайтове. Да, но се оказва, че приходите от този трафик под формата на реклама са за Huffington Post, а не за вестника, от който материалите са "линкнати". "Все пак вие не ни плащате нищо - нито на нас като автори, нито на издателите ни. А с какво мислите пълня хладилника си" - попита редактор от местно издание тогава.

Отговорът е труден. И различен за всеки пазар. Но мерки, които да вземат самите компании, има. В случая с такситата - да се накарат водачите да са учтиви, усмихнати и честни в сметката. С хотелите - да предложат по-добро обслужване. С електронната търговия - да се наблегне на собствени е-продажби. "Критично е за бизнес и политическите лидери да се ориентират кои технологии ще са от значение за тях и да се подготвят по съответния начин", пише в анализа си по темата McKinsey.

Според анализ на Harvard Business Review за т.нар. bing-bank disruptive модели, характерно за този тип бизнес е, че поне в началото след появата си във всеки сектор залага на ниската цена и неизбежно се цели в ниския сегмент на пазара. Което, от една страна, дава време на компаниите, а от друга - възможности да измислят как да се защитят. Реакцията на индустриите обаче показва, че те са доста бавни. И докато забележат явлението и го приемат сериозно, то вече ги е наранило. А мерките, които трябва да вземат, им се струват излишни и трудни. Но ако искаш да оцелееш - никой не е казал, че ще е лесно.

Disruptive - теория, практика и философия

Въпреки, че disruptive звучи зле, защото означава разрушение на старите модели, дългосрочно процесът по преосмислянето на бизнеса не е непременно лош. 

Има няколко фундаментални предимства на "споделената икономика", която благодарение на технологиите свързва хора и ресурси.

Първото е в много по-ефективното използване на активите. Фирми като Uber и airbnb връщат в стопанския оборот "спящи" активи - апартаменти, които стоят празни, автомобили, които в момента на се движат, вече произведени стоки и разработени мрежи на куриерите и т.н. В крайна сметка защо да бъдат употребени нови природни ресурси и човешка енергия за построяването на поредния ваканционен имот, ако от него няма нужда? Това би било разрушаване на стойност и ефективността, която disruptive бизнесите носят, в този смисъл е прогресивна сила. Прогресивна, но разрушителна за традиционните бизнес модели, където компаниите са направили капиталовите инвестиции и те им тежат с амортизации и с разходите за обслужване на финансирането. Този модел изисква мащаб, за да се разнесе върху повече потребители тежестта на актива. Но мащабът е тромавост, а капиталовата инвестиция - котва. В същото време бариерите за влизане в определени бизнеси падат, това води повече конкуренция и сила за потребителите.

Втората симпатична характеристика на "новите бизнеси" е в това, че те дават свобода и доход на отделните хора, като от потребители ги превръщат и в микропредприемачи. 

Това е фундаментална тенденция, която може да предизвика промяна не само в начина, по който се прави бизнес, но и в този, по който се прави политика - създава се нова класа от свободни хора.

Не на последно място, потребителите имат ключова роля в иновативните модели - те са тези, които контролират качеството на услугата или поне имат това усещане благодарение на пълната прозрачност и възможността им да споделят опит. 

Въпросът, който анализатори поставят, е доколко устойчиви са новите модели. И ако се окаже, че са повече disruptive, отколкото дългосрочно издръжливи, какво ще излезе изпод руините на традиционните индустрии?

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

EasyJet ще стане първата въглеродно неутрална авиокомпания EasyJet ще стане първата въглеродно неутрална авиокомпания

Нискотарифният превозвач ще си партнира с Airbus за разработването на хибриден самолет

20 ное 2019, 419 прочитания

Все повече германски банки облагат с отрицателни лихви корпоративни депозити Все повече германски банки облагат с отрицателни лихви корпоративни депозити

Над половината от фирмите плащат, за да държат парите си във финансови институции

20 ное 2019, 471 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Оттеглянето на Praktiker и Baumax донесе ръст в приходите ни

Андрей Евтимов, изпълнителен директор на "Доверие Брико", развиваща веригата Mr. Bricolage, пред "Капитал"

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10