Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ангел Ангелов е един от предприемачите, които вярват в потенциала на директните продажби на мляко

Бизнес с малко каймак

Малките ферми опитват да продават мляко през млекомат, явлението е слабо заради регулациите и сивия сектор

Силвия Радославова
25364 прочитания

Ангел Ангелов е един от предприемачите, които вярват в потенциала на директните продажби на мляко

© ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА


Макар и да не е в основата на бума на търсенето на добри фермерски продукти, носталгията по времето, в което баба ви е кипвала голямата тенджера с прясно мляко, а вие с нетърпението, присъщо на само на дете, сте чакали то да образува каймак, който да оберете, е нещо, за което много производители се хващат, когато искат придадат на продуктите си подбуждащ към покупка ефект. Дори и без да са концентрирали усилията си в създаването на такъв, няколко фермери са погледнали в нова посока и предлагат прясно издоено мляко чрез устройства, наречени млекомати. Практика, която е популярна в цяла Европа, но все още сравнително нова за България.

Изискването към млякото, което се продава през машините, на първо място е да е наистина прясно. То се зарежда и продава сурово само в рамките на един ден, а млекоматът трябва да поддържа определена температура, която е ключова за качество на продукта и предотвратява развитието на микроорганизми. Непродаденото мляко за деня се източва, машината се почиства и всичко започва отначало на другата сутрин.

Сигналите, които бизнесът дава, са, че търсенето на натурално мляко като алтернатива на пастьоризираните е голямо. Цените също са в полза на първото. То се продава за между 1.20 лв. и 1.40 лв. за литър, а на някои места клиентът може да си донесе собствена опаковка, което намалява цената с още 0.20 лв.

Пред предприемачите, решили да се занимават с директна продажба, все още стоят редица препятствия. Затова и интересът към влизането на пазара на малките ферми е слаб, а има и такива, които са се насочили към нишата, но впоследствие бързо се отказали.

Близо до вас

Към момента според официалните данни на Българската агенция по безопасност на храните млекоматите на територията на страната са малко над 40. Тяхната дейност се регулира от наредба 26 за директни доставки от фермите, според която всички стопанства, които искат да предлагат малки количества животински продукти директно на потребителите, трябва да минат през определен режим на регистрация и контрол.

Ангел Ангелов е един от предприемачите, които вярват в потенциала на директните продажби на мляко
Фотограф: ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА

Млекомати има в почти всеки по-голям град, а най-много са в област Пловдив. Изненадата е, че в София, която е по-голям и платежоспособен пазар, официално регистрираните устройства са само две плюс един мобилен млекомат, който пътува от карловското село Розино и продава на Женския пазар. Неофициално обаче млекоматите в столицата са поне двойно. Една такава инсталация в същината си е 100-литров съд с охладителна система и система за самоизмиване. А устройствата са няколко вида – вендинг машини с монети, мобилни млекомати, които представляват микробуси със специално оборудване и обикновени охладителни вани за съхранение на мляко с пригодени допълнителни системи. Стационарните млекомати най-често са инсталирани в търговски обекти, които са и фирмени магазини на самите производители.

По данни на вносителите на такава техника интересът към охладителните вани е най-голям поради по-ниската инвестиция. А по информация на самите фермери в България най-често се купуват инсталации втора употреба или просто се правят подобрения на охладителни вани за мляко, като се монтират почистващи устройства. В момента повечето млекомати в България са с капацитет 100 литра.

От компанията - вносител на италианската марка Daltio, коментират, че цените на техните млекомати започват от 10 хил. евро и може да стигнат до няколко пъти в повече в зависимост от спецификите, докато за приспособяването на охладителна вана за продажба разходите на фермерите са едва 5-6 хил. лв. За трите години, в които фирмата вносител предлага италианските вендинг машини Daltio в България, е продаден само един апарат. Той е стационарен и е разположен в Нова Загора. За нисък интерес признават и от DeLaval, която е специализирана във вноса на техника за млечни стопанства. Преди години те са продавали италиански инсталации на цената около 15-16 хил. лв., но са спрели вноса им поради ниското търсене.

Така разходите за започване на бизнес с мобилен млекомат могат да достигнат до над 30 хил. лв.

<#text>

От тротоара до устройството

Един от предприемачите, които продават натурално фермерско мляко в столицата, е Ангел Ангелов. Стопанството му е в Годеч, а в него се отглеждат 100 крави. В бизнеса с директните продажби участва цялото семейството. Можете да видите сина на Ангел, който в момента е ученик, да седи зад щанда на магазина в квартал "Стрелбище" в дните от уикенда, а понякога и през седмицата, когато е свършил училище. Историята на фермата, която Ангел създава с брат си през 1997 г., минава през много трудности, загуби и кредити за близо 1 млн. лв., но двамата така и не се отказват от стопанството, защото са убедени в потенциала му.

По думите на Ангел търсенето на наливното прясно мляко е било голямо през всичките изминали 15 години, в които те продавали буквално по тротоарите. "Пристигахме с мръсния бус, с едно гюмче с канелка отдолу по пазарите, а хората си знаеха в кои дни идваме и вече чакаха на опашка", спомня си Ангел. В тези години се е случвало и да се продаде 700 литра мляко за два часа. Нелегалността на тази търговия и един съставен от контролните органи акт довеждат до решението семейството да наеме помещения и да инсталира в тях машини за директна продажба. Ангелов е пътувал доста из Европа и САЩ и познава новите технологиите отблизо. Казва, че сега и фермата му, макар и с кредити, е едно модерно стопанство. А вдъхновение за млекоматите получил, когато вижда успеха на мобилните мандри в Холандия и Унгария. Първото магазинче на фирмата му "АПА-Ангел Ангелов" с инсталиран млекомат е отворил през 2013 г., а бизнесът от тогава до сега е пораснал с една трета. Търговските обекти пък станали три. "Началната инвестицията е около 10 хил. лв. - за витрини, хладилна инсталация и първи наеми. Ако се прави магазин обаче, то той трябва да е в богат квартал. Ние сме се пробвали и в "Овча купел", но беше тотален провал", казва Ангел. Той е на мнение, че от бизнеса може да се печели, но засега този хоризонт не се вижда заради натрупаните кредити.

Денонощен ангажимент

Производителят от Стряма Тодор Ванев също е на мнение, че от бизнеса може да се печели, но той е труден и затова много производители се отказват. Ванев продава мляко през един стационарен и три мобилни млекомата от около 4 години. Мнението му е, че стационарните устройства изискват прекалено много грижи. Един човек от фермата трябва да се занимава само с обслужването им – от доенето и транспортирането на млякото, през неговата продажба до измиването и дезинфекцията на машината сутрин и вечер.

"Ангажиментът е почти денонощен, а малките семейни ферми не разполагат с такъв човешки ресурс и рядко могат да наемат някой на заплата", обяснява Ванев. Неговото стопанство е от 180 животни, а мобилните млекомати имат по три спирки дневно в Пловдив и са канал за директна продажба не само на прясно мляко, но и на други млечни продукти като сирене и кисело мляко. Плановете са скоро те да се появят и на софийския пазар. Средното продавано количество от един млекомат на ден е между 150 и 200 литра по данни на Ванев. За да започне да продава сам, той е инвестирал в техника около 65 хил. лв., не е правил разходи за реклама, а само е отпечатвал календарчета и флаери с информация къде и кога ще се продава фермерското мляко. "При мен само разработването на пазара отне около година и половина. И смятам, че много фермери се отказват, защото инвестицията и печалбата в бизнеса се случват по-бавно", казва Ванев.

Ангел Ангелов пък разяснява, че мандрите допреди 6 месеца са плащали млякото на 0.80 лв. "За двадесет стотинки повече ви гарантирам, че много малко производители биха се хванали с тази работа, вместо да продават на преработвателите", разсъждава той.

Пречки и добри намерения

Ентусиазмът на предприемачите често се удря в стена от спорни регулации. Освен че не могат да продават на територията на цялата страна, а само в областта и съседните на фермата, те са ограничени откъм разрешеното за търговия количество. В момента според Наредба 26 то е 73 хил. кг годишно. "Това значи, че можем да продаваме по 200 л на ден. Добре, но ако аз съм добър търговец и продавам 200 л за три часа, какво правя после. Какво, ако трябва да разпределя тези 200 л в три магазина", пита Ангелов. Той обяснява, че така наредбата просто е една предпоставка за изтласкване на бизнеса в сивия сектор и макар че България е изискала от Брюксел увеличение до 500 л дневно, посоката трябва всъщност да е към пълна либерализация. "Защо една мандра да може да продава колкото иска, а едни малък производител не", лаконичен е Ванев.

И той и Ангелов разказват, че и сега успяват да продадат всичко в рамките на позволеното, но то често не стига.

"Търсенето е огромно, без проблем мога да продавам и по 2 тона на ден. А най-болното, което може да се случи, е да дойде клиент и да му кажеш, че няма мляко", обяснява Ангел.

Сред причините за слабия интерес за продажба през млекомати е и все още заниженият контрол по отношение на тротоарната търговия. Като нелоялен конкурент тя гази усилията и инвестициите на фермерите, които искат да продават в хармония със законите и наредбите. "Тези фермери с по няколко крави могат да си позволят да продават на по-ниска цена поради факта, че не плащат данъци и кредити като нас. Този сив сектор действа демотивиращо", обяснява Тодор. А държавата в лицето на органите за контрол също показва безсилие. "Идват, пишат им акт, но след ден тези търговци пак са там", допълва той.

И изглежда, че докато не реши поне тези проблеми, държавата е безсмислено да насърчава производителите с други мерки. Защото макар, че покупката на млекомати беше подкрепена още от 2011 г. от безвъзмездна субсидия в рамките на 50% или опция за нисколихвен кредит, интересът остана нисък. От Прокредибанк, която работи по такава програма съвместно с фонд "Земеделие", уточниха за "Капитал", че срокът й изтича през април, но се очаква той да бъде удължен с пет месеца.


1 коментар
  • 1
    gimi avatar :-|
    Мавродинов

    Категорично "ЗА" директните продажби. Не само на млякото. Но нашите фермери са "върци-единаци", не си вярват, не искат да правят акционерни дружества или ООД, за да са по-силни. И така поединично губят.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK