Превантивният данък от 26% ще засегне целия експорт към Гърция

Гръцкият парламент гласува на второ четене промени в Кодекса за данъчно облагане на доходите, според които всички сделки и транзакции между български и гръцки фирми ще бъдат облагани превантивно с 26% данък. Сумата ще бъде връщана след три месеца, ако се установи, че сделката не е фиктивна. За това как тези промени ще се отразят на бизнеса разговаряме с Антон Петров, председател на управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия и регионален мениджър на гръцката Viohalco за България. Viohalco е собственик чрез дъщерната си компания "Сиденор" на предприятия като "Стомана индъстри", "Сигма", "Стилмет", "София мед".

Г-н Петров, как ще коментирате приемането на промените в гръцкия данъчен кодекс, според които ще се облагат с 26% превантивен данък всички сделки и транзакции между гръцки и български фирми?
- Такова събитие противоречи на функционирането на Европейския съюз, на свободното движение на стоки в ЕС, а в случая и на капитали, и на хора. Меко казано е странно решение и при всички случаи трябва да бъде отменено.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Ако това решение не бъде отменено, как би се отразило на вашата дейност?
- Би се отразило на целия експорт на България, не само на нашата дейност. Всеки, който експортира към Гърция, а търговският обмен между двете страни е около 3 млрд. лв. годишно, ще бъде засегнат. В този случай ще трябва да търси други решения – да експортира през други страни, да прави триъгълни сделки или неговият контрагент в Гърция да е достатъчно стабилен, за да може да плати 26% върху всяка една стока, която се внася. След което да очаква, че три месеца по-късно един субективен фактор, какъвто са данъчните власти, ще оцени дали цените, на които тези стоки са били купени, са реално пазарни и дали не се е получил трансфер на капитали и на печалби от едната страна към другата, и след това да си получи парите обратно. Звучи малко като приказка как един субективен орган (комитет или комисии евентуално) ще оценява дали дадени цени са пазарни. В случай че реши, че не са пазарни и не върне сумата, това ще доведе до фалит за предприятието, защото никой не залага 26% норма на печалба.

Смятате ли да предприемете някакви действия за отмяната на този превантивен данък?
- Ние самостоятелно не предприемаме действия, защото не е и толкова редно. Действия вече предприеха различни асоциации, сред които и Българската асоциация на металургичната индустрия. Тя първа в България написа писмо до еврокомисаря Кристалина Георгиева и до българските депутати в Европейския парламент. След това се задейства Българската стопанска камара, финансовият министър Горанов също реагира изключително бързо и написа писмо до Европейската комисия. Имахме среща и с други представители на правителството, министър Дончев изрази своето становище, че такъв закон е недопустим в рамките на ЕС и ще съдейства за неговата отмяна. Синдикатите са склонни и към по-крайни действия и под натиска на текстилните предприятия и шивашките цехове говореха за блокада на границата. Ние все пак бихме искали да избегнем такива проявления и се надяваме да се намери решение по пътя на дипломацията и преговорите.

Какви са настроенията сред гръцкия бизнес, те протестират ли също?
- Гръцкият бизнес със сигурност е потърпевш от едно такова действие, но той има алтернативи. Ако не внася от България, може да внася от Румъния. Българските стоки могат да бъдат заместени или дублирани от Румъния и то това ще стане. Рискът от данъка от 26% е твърде голям, за да решат гръцките фирми, че въпреки всичко ще внасят от България. Нямаме кой знае какви уникални производства у нас, за да се случи това. Така че гръцкият бизнес е донякъде раздвоен. Тези, които имат дублиращи производства в Гърция, са доволни, защото това е протекционистична мярка. Такъв вид тарифно ограничение на вноса означава по-добри времена за местните предприятия. Ако в момента те не са конкурентни по някакви причини, ще станат такива в резултат на този допълнителен данък. Но като цяло такава мярка нарушава свободната търговия на стоки и рано или късно има отрицателен характер за всички. Ако работиш на база монопол и привилегии, ти си оставаш неконкурентен и когато тези привилегии бъдат отменени, оставаш два пъти по-неконкурентен, отколкото преди въвеждането им.



Има ли вълна на изместване на гръцки бизнес към България?
- Не, няма вълна на изместване и не може да се очаква, че от днес за утре може да се случи такава. Изместването на цялостен бизнес не е толкова лесно и не е решение от днес за утре. Неблагоприятните условия в твоята страна трябва да продължат за малко по-дълъг период, за да се решиш на такава мярка. Разбира се, ако такъв закон се задържи и има продължително действие, и не се очаква да бъде отменен бързо, ще наруши свободния трансфер на инвестиции от Гърция към България. Но не мисля, че такъв вариант е възможен, и се радвам, че от правителството има разбиране и бърза реакция. Смятам също, че Европейската комисия доста бързо ще излезе със становище и ще вземе необходимите мерки.

Как понижението на цените на петрола и металите в последните месеци повлия на металургичния сектор?
- Всяко поевтиняване по принцип е добре дошло. Положително е, когато цените на нашите суровини и на петрола са по-ниски, но не може да се каже, че влияят пряко или значително върху финансовия резултат на дружеството. Иначе металите, както и петролът се котират на стокови борси и те имат международни цени. Когато поевтинее петролът за нас, той поевтинява и за нашите конкуренти. В резултат нашата продукция на световните пазари също поевтинява. Съответно ние не получаваме допълнителна полза или печалба, нашият марж не се увеличава. При по-евтин петрол цената на транспорта намалява и ние имаме възможност да стигнем до по-далечни пазари, но това се случва и с нашите конкуренти. По правило, когато си производител на борсови продукти с уеднаквена международна цена, влиянието на едно такова поевтиняване е еднакво за всички конкуренти. Но финансирането на бизнеса става по-леко, защото влагаш по-малко средства, за да купиш суровината, да я преработиш, продадеш и да си получиш парите. Проблемът е, когато се случва нещо само в България. Петролът поевтинява, но в България пазарът на природен газ е изкривен и имаме формула с деветмесечно усредняване на цените. В момента цената, на която ние купуваме природния газ въпреки това 13% поевтиняване от 1 април, е с между 50 до 100 евро по-висока от това, което купуват нашите европейски конкуренти. Тази разлика вече директно намалява нашата конкурентоспособност.

Какво смятате, че трябва да се направи в тази посока?
- Трябва да действат пазарни механизми. Не са изградени междусистемните връзки за доставки на газ между Гърция, Румъния, Турция, Сърбия и имаме един източник на газ - "Газпром", поради което плащаме едни от най-високите цени в Европа. Освен това формулата за определяне на цените на газа е с дълъг период на действие и не може да следва колебанията на пазара, каквито в момента съществуват. Ако имахме възможност за достъп до спот пазари, както цяла Европа има, щяхме да имаме алтернативи, но нямаме такива.

Възстановява ли се металургичната индустрия след кризата?
- Според мен металургичната индустрия в страната е на завидно добро равнище. В тази индустрия се вложиха наистина много средства. По стечение на обстоятелствата влязоха сериозни инвеститори, които вложиха над 2 млрд. лв. през последните десет години. Това модернизира индустрията, тя не е вече тежка, мръсна, неекологична, енергоемка. Най-добрите практики, които ги има в цял свят, ги има и тук. Има и малки изключения, но пазарът ги отхвърля. "Кремиковци" например приключи. Инвестициите не спират. Няма в момента съвременно предприятие с такива мащаби и на такова ниво, което да каже, че спира с инвестициите и след това да просъществува. Нашата група инвестира около 40-50 млн. евро годишно най-вече в машини и съоръжения: с екологична насоченост за енергоспестяване, емисии и т.н. или за по-висока производителност, или за нови продуктови данни.

Какви са очакванията ви за продажби, печалби през тази година?
- Въпросът за очакванията беше актуален по време на кризата между 2009 и 2011 г. Според мен на всички ни е ясно вече, че излизането от кризата е постепенно, стабилно, но с ниски темпове. Виждате как расте БВП на България и на ЕС – с 1-2%, с някои изключения, но с този темп ще растем и ние, защото това са ни основните пазари.

Какви са основните предизвикателства и трудности в момента?
- За да се подобри бизнес средата в България и за да се изравним с другите страни, ни трябват пазарни механизми. За нас като енергоинтензивни предприятия са много важни цената на енергоносителите и достъпът до различни алтернативи за покупка на такива носители. За газа споменах вече какво е състоянието, приблизително по-добро, но не изцяло пазарно е положението с електроенергията. Допълнителните такси за т.нар. отговорност към обществото (зелена енергия, кафява енергия) у нас са едни от най-високите в Европа и за тях също има сериозно кроссубсидиране. Всички страни в Европа имат политика как да съживят и защитят индустрията си. Въпросът е дали държавата ще създаде условия за индустрия, работни места, работни заплати, ниска безработица, високо потребление, което е нормалният и единственият начин. Другият начин, който звучи популярно, но е от ден до пладне, е да се определят ниски цени за електроенергията, като разликата да я плати индустрията, което означава по-малко работни места, по-ниски заплати, по-ниско потребление.