Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 апр 2015, 18:23, 7722 прочитания

Превантивният данък от 26% ще засегне целия експорт към Гърция

Антон Петров, регионален мениджър на Viohalco

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Гръцкият парламент гласува на второ четене промени в Кодекса за данъчно облагане на доходите, според които всички сделки и транзакции между български и гръцки фирми ще бъдат облагани превантивно с 26% данък. Сумата ще бъде връщана след три месеца, ако се установи, че сделката не е фиктивна. За това как тези промени ще се отразят на бизнеса разговаряме с Антон Петров, председател на управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия и регионален мениджър на гръцката Viohalco за България. Viohalco е собственик чрез дъщерната си компания "Сиденор" на предприятия като "Стомана индъстри", "Сигма", "Стилмет", "София мед".

Г-н Петров, как ще коментирате приемането на промените в гръцкия данъчен кодекс, според които ще се облагат с 26% превантивен данък всички сделки и транзакции между гръцки и български фирми?
- Такова събитие противоречи на функционирането на Европейския съюз, на свободното движение на стоки в ЕС, а в случая и на капитали, и на хора. Меко казано е странно решение и при всички случаи трябва да бъде отменено.


Ако това решение не бъде отменено, как би се отразило на вашата дейност?
- Би се отразило на целия експорт на България, не само на нашата дейност. Всеки, който експортира към Гърция, а търговският обмен между двете страни е около 3 млрд. лв. годишно, ще бъде засегнат. В този случай ще трябва да търси други решения – да експортира през други страни, да прави триъгълни сделки или неговият контрагент в Гърция да е достатъчно стабилен, за да може да плати 26% върху всяка една стока, която се внася. След което да очаква, че три месеца по-късно един субективен фактор, какъвто са данъчните власти, ще оцени дали цените, на които тези стоки са били купени, са реално пазарни и дали не се е получил трансфер на капитали и на печалби от едната страна към другата, и след това да си получи парите обратно. Звучи малко като приказка как един субективен орган (комитет или комисии евентуално) ще оценява дали дадени цени са пазарни. В случай че реши, че не са пазарни и не върне сумата, това ще доведе до фалит за предприятието, защото никой не залага 26% норма на печалба.

Смятате ли да предприемете някакви действия за отмяната на този превантивен данък?
- Ние самостоятелно не предприемаме действия, защото не е и толкова редно. Действия вече предприеха различни асоциации, сред които и Българската асоциация на металургичната индустрия. Тя първа в България написа писмо до еврокомисаря Кристалина Георгиева и до българските депутати в Европейския парламент. След това се задейства Българската стопанска камара, финансовият министър Горанов също реагира изключително бързо и написа писмо до Европейската комисия. Имахме среща и с други представители на правителството, министър Дончев изрази своето становище, че такъв закон е недопустим в рамките на ЕС и ще съдейства за неговата отмяна. Синдикатите са склонни и към по-крайни действия и под натиска на текстилните предприятия и шивашките цехове говореха за блокада на границата. Ние все пак бихме искали да избегнем такива проявления и се надяваме да се намери решение по пътя на дипломацията и преговорите.

Какви са настроенията сред гръцкия бизнес, те протестират ли също?
- Гръцкият бизнес със сигурност е потърпевш от едно такова действие, но той има алтернативи. Ако не внася от България, може да внася от Румъния. Българските стоки могат да бъдат заместени или дублирани от Румъния и то това ще стане. Рискът от данъка от 26% е твърде голям, за да решат гръцките фирми, че въпреки всичко ще внасят от България. Нямаме кой знае какви уникални производства у нас, за да се случи това. Така че гръцкият бизнес е донякъде раздвоен. Тези, които имат дублиращи производства в Гърция, са доволни, защото това е протекционистична мярка. Такъв вид тарифно ограничение на вноса означава по-добри времена за местните предприятия. Ако в момента те не са конкурентни по някакви причини, ще станат такива в резултат на този допълнителен данък. Но като цяло такава мярка нарушава свободната търговия на стоки и рано или късно има отрицателен характер за всички. Ако работиш на база монопол и привилегии, ти си оставаш неконкурентен и когато тези привилегии бъдат отменени, оставаш два пъти по-неконкурентен, отколкото преди въвеждането им.



Има ли вълна на изместване на гръцки бизнес към България?
- Не, няма вълна на изместване и не може да се очаква, че от днес за утре може да се случи такава. Изместването на цялостен бизнес не е толкова лесно и не е решение от днес за утре. Неблагоприятните условия в твоята страна трябва да продължат за малко по-дълъг период, за да се решиш на такава мярка. Разбира се, ако такъв закон се задържи и има продължително действие, и не се очаква да бъде отменен бързо, ще наруши свободния трансфер на инвестиции от Гърция към България. Но не мисля, че такъв вариант е възможен, и се радвам, че от правителството има разбиране и бърза реакция. Смятам също, че Европейската комисия доста бързо ще излезе със становище и ще вземе необходимите мерки.

Как понижението на цените на петрола и металите в последните месеци повлия на металургичния сектор?
- Всяко поевтиняване по принцип е добре дошло. Положително е, когато цените на нашите суровини и на петрола са по-ниски, но не може да се каже, че влияят пряко или значително върху финансовия резултат на дружеството. Иначе металите, както и петролът се котират на стокови борси и те имат международни цени. Когато поевтинее петролът за нас, той поевтинява и за нашите конкуренти. В резултат нашата продукция на световните пазари също поевтинява. Съответно ние не получаваме допълнителна полза или печалба, нашият марж не се увеличава. При по-евтин петрол цената на транспорта намалява и ние имаме възможност да стигнем до по-далечни пазари, но това се случва и с нашите конкуренти. По правило, когато си производител на борсови продукти с уеднаквена международна цена, влиянието на едно такова поевтиняване е еднакво за всички конкуренти. Но финансирането на бизнеса става по-леко, защото влагаш по-малко средства, за да купиш суровината, да я преработиш, продадеш и да си получиш парите. Проблемът е, когато се случва нещо само в България. Петролът поевтинява, но в България пазарът на природен газ е изкривен и имаме формула с деветмесечно усредняване на цените. В момента цената, на която ние купуваме природния газ въпреки това 13% поевтиняване от 1 април, е с между 50 до 100 евро по-висока от това, което купуват нашите европейски конкуренти. Тази разлика вече директно намалява нашата конкурентоспособност.

Какво смятате, че трябва да се направи в тази посока?
- Трябва да действат пазарни механизми. Не са изградени междусистемните връзки за доставки на газ между Гърция, Румъния, Турция, Сърбия и имаме един източник на газ - "Газпром", поради което плащаме едни от най-високите цени в Европа. Освен това формулата за определяне на цените на газа е с дълъг период на действие и не може да следва колебанията на пазара, каквито в момента съществуват. Ако имахме възможност за достъп до спот пазари, както цяла Европа има, щяхме да имаме алтернативи, но нямаме такива.

Възстановява ли се металургичната индустрия след кризата?
- Според мен металургичната индустрия в страната е на завидно добро равнище. В тази индустрия се вложиха наистина много средства. По стечение на обстоятелствата влязоха сериозни инвеститори, които вложиха над 2 млрд. лв. през последните десет години. Това модернизира индустрията, тя не е вече тежка, мръсна, неекологична, енергоемка. Най-добрите практики, които ги има в цял свят, ги има и тук. Има и малки изключения, но пазарът ги отхвърля. "Кремиковци" например приключи. Инвестициите не спират. Няма в момента съвременно предприятие с такива мащаби и на такова ниво, което да каже, че спира с инвестициите и след това да просъществува. Нашата група инвестира около 40-50 млн. евро годишно най-вече в машини и съоръжения: с екологична насоченост за енергоспестяване, емисии и т.н. или за по-висока производителност, или за нови продуктови данни.

Какви са очакванията ви за продажби, печалби през тази година?
- Въпросът за очакванията беше актуален по време на кризата между 2009 и 2011 г. Според мен на всички ни е ясно вече, че излизането от кризата е постепенно, стабилно, но с ниски темпове. Виждате как расте БВП на България и на ЕС – с 1-2%, с някои изключения, но с този темп ще растем и ние, защото това са ни основните пазари.

Какви са основните предизвикателства и трудности в момента?
- За да се подобри бизнес средата в България и за да се изравним с другите страни, ни трябват пазарни механизми. За нас като енергоинтензивни предприятия са много важни цената на енергоносителите и достъпът до различни алтернативи за покупка на такива носители. За газа споменах вече какво е състоянието, приблизително по-добро, но не изцяло пазарно е положението с електроенергията. Допълнителните такси за т.нар. отговорност към обществото (зелена енергия, кафява енергия) у нас са едни от най-високите в Европа и за тях също има сериозно кроссубсидиране. Всички страни в Европа имат политика как да съживят и защитят индустрията си. Въпросът е дали държавата ще създаде условия за индустрия, работни места, работни заплати, ниска безработица, високо потребление, което е нормалният и единственият начин. Другият начин, който звучи популярно, но е от ден до пладне, е да се определят ниски цени за електроенергията, като разликата да я плати индустрията, което означава по-малко работни места, по-ниски заплати, по-ниско потребление.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Онлайн търговията – с добър имунитет Онлайн търговията – с добър имунитет

Интернет бе сочен за бъдещето на ритейла и преди кризата. Сега значението му рязко се увеличи

3 апр 2020, 550 прочитания

Търговските вериги – отвъд заразата Търговските вериги – отвъд заразата

Ритейлът ще работи по нови правила: на доставки, маркетинг, регулации

3 апр 2020, 858 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Бизнес новини от света

Още от Капитал
Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10