"Булгартрансгаз" ще търси правата си в съда за блокираните средства в КТБ
Компанията ще съди както самата банка, така и подуправителя на БНБ, ръководил "Банков надзор"
Капитал
Държавната газова компания "Булгартрансгаз" има намерение да търси правата си в съда заради част от средствата й, които бяха блокирани в Корпоративна търговска банка (КТБ). Дружеството е едно от многото в енергийния сектор, което към 20 юни 2014 г. (когато КТБ беше поставена под специален банков надзор) се оказа със значителни средства в банката.
"Булгартрансгаз" е първото дружество, което предприема някакви действия в опит да възстанови част от средствата си в КТБ. Газовият оператор има и най-много запорирани средства в банката – 55 млн. лв., в сравнение с останалите държавни енергийни дружества под шапката на Българския енергиен ходлинг. По-голямата част от тях - близо 29 млн. лв., се оказва, че са преводи, направени в последните дни преди затварянето на банката, за които дружеството ще се опита да получи обезщетение по съдебен ред.
Пари на вятъра
Стават въпрос за блокираните суми по две плащани от и към компанията. В единия случай става дума за 5.530 млн. евро и 500 хил. долара, направени на 19 юни - ден преди банката да бъде поставена под специален надзор. Вместо парите да бъдат преведени, както е пожелала компанията, плащанията са били анулирани, а платените комисиони и самите суми са били върнати в сметката на дружеството. Другата транзакция е валутен превод от страна на руската "Газпром експорт" за транзитни такси в размер на 9.425 млн. долара. Те са постъпили в КТБ на 23 юни и въпреки че банката вече е била поставена под специален надзор и е спряла разплащанията, са били приети по сметките на "Булгартрансгаз". Така на практика тези пари остават блокирани и дружеството не може да разполага с тях.
От газовия оператор не отговориха на въпросите, поставени от "Капитал Daily", защо "Газпром експорт" е превела тези средства три дни след затварянето на банката и за какъв срок са тези плащания.
В търсенене на правни услуги
От "Булгартрансгаз" са решили да потърсят юридическа помощ, за да защитят правата си срещу подуправителя на БНБ и самата КТБ. В тази връзка от компанията обявиха две обществени поръчки за предоставяне на правни услуги. Според условията избраният изпълнител трябва да инициира производство за налагане на надзорни мерки от страна на БНБ и да обжалва пред Върховния административен съд (ВАС) в случай на мълчалив отказ от банката. Отделно "Булгартрансгаз" иска да предяви иск срещу БНБ за получаване на обезщетение заради вредите, нанесени на дружеството в резултат на бездействието на подуправителя на управление "Банков надзор", както и предявяване на иск срещу КТБ заради неизпълнено задължение от страна на банката.
Само за избрани
Избраната процедура от "Булгартрансгаз" за избор на адвокатската кантора, която да ги представлява, е договаряне без обявление. В тази връзка право да участват имат само кандидатите, на които е изпратена покана. Това са адвокатските дружества "Добрев и Люцканов", "Костадинов и Димитров", "Братоев и Конов" и адвокатско съдружие "Ърнст и Янг". Покана за участие е изпратена и на адвокат Георги Янчев Добрев. В обявлението не е посочен срок, в който "Булгартрансгаз" трябва да избере изпълнителя, нито стойността на поръчката.
Сериозна концентрация
По време на парламентарен контрол в петък (3 април) вицепремиерът Томислав Дончев коментира, че 65 държавни дружества са имали депозити за общо 247.6 млн. лв. в КТБ. Той обаче отказа да даде детайлна информация за сметките заради банковата тайна. Това, което е известно, е, че държавните енергийни дружества имат 160 млн. лв., блокирани в банката. Отделно общинската "Топлофикация - София" има 80 млн. лв. в КТБ, което я нарежда сред дружествата с най-сериозна концентрация на средства в една кредитна институция. Това беше и причината за отстраняването на тогавашния изпълнителен директор на дружеството Стоян Цветанов, който беше обвинен за това, че топлофикацията е държала по-голяма част от средствата си в една банка. Такива упреци не бяха отправени към изпълнителните директори на държавните дружества и най-вече тези под шапката на Български енергиен холдинг (БЕХ), които се оказаха с най-значителни средства в банката.
