Моята скъпа салата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Моята скъпа салата

Разминаванията в официалната статистика и реалния пазар ясно говорят за огромен сив сектор

Моята скъпа салата

Дефицитът в производството на българска маруля и лошото време доведоха до по-високи цени

Силвия Радославова
15543 прочитания

Разминаванията в официалната статистика и реалния пазар ясно говорят за огромен сив сектор

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Според повечето международни кулинарни блогове зелената салата категорично влиза в топ 10 на българските традиционни ястия. И макар и далеч да не доближава имиджа на шопската като запазена марка на страната, комбинацията от маруля, лук и репички, особено през пролетта, е избор номер едно за местния потребител.

Новините за него, а и за пазара, тази година са и добри, и лоши. Добрата е, че въпреки катаклизмичните прогнози за реколтата, българска маруля все пак има. Лошата - че цените й са почти два пъти по-високи спрямо миналогодишните, при това за стока с по-ниско качество.

Въпреки това и въпреки щедрите алтернативи на вноса търсенето на местния зеленчук не намалява, очевидно до голяма степен заради лоялност към местните сортове.

Не продукт, а пазар

"Годината беше тежка за марулите и салатите. Основна причина за това е студът, който не им позволи да пораснат и да се налеят", обяснява Мая Попова, производител от района на Петрич. Още в началото на 2015 г. браншови организации изразиха опасения, че ако зимата е дълга и студена, продукцията ще пострада, защото земеделците нямат достатъчно средства за отопление на оранжериите, а ниското субсидиране на сектора в сравнение с други европейски държави не им позволява да направят разходите, за да са конкурентни, особено спрямо по-силно дотирани производители в страни с по-благоприятен климат.

Така българската маруля се появи още в края на зимата с леко влошено качество, но това не се отрази на търсенето и цената й. "Имаме една поговорка в сектора – не ми хвали продукт, а пазар", казва Попова и обяснява, че са приключили сделките си още през февруари на цени между 50 и 55 ст., на борсите марулите тогава се търгували между 60 и 70 ст. за брой, а до крайния потребител са достигали на цена 1.20 лв.

През втората седмица на април борсовата цена вече е 1 лв., казва Едуард Стойчев, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Това е почти двойно увеличение спрямо същия период на миналата година и рекорд за последните четири години (виж таблицата). "За първи път от доста време насам се случва и цената на марулите да изпревари тази на репичките, с която винаги вървят в комплект", обяснява Стойчев. Според него причината е, че през 2014 г. българската продукция трудно намери пазар, а изкупните цени бяха от порядъка на 15–20 ст., заради което някои земеделци буквално изхвърлиха тонове от продукцията си. Големите вериги пък предпочитат да работят с вносни зеленчуци. Всичко това явно е отблъснало производителите да отглеждат тази култура в момента, смята Стойчев. Вследствие на намалените площи с маруля и увеличението при засетите с репички дефицитът при марулята и увеличението на цената й е логичен.

Сиво като зеленчук

Борсовите стойности обаче вече са минали своя пик, а занапред цената ще върви само надолу. До май, когато буквално ще достигне дъното, защото търсенето традиционно се измества към пазара на домати и краставици. Консумацията на зелени салати след това остава в много по-малки, но устойчиви количества през цялата година, като леко в нишата й влизат и алтернативните айсберг, рукола и китайско зеле, при които целогодишно търсенето се задоволява предимно от внос.

Що се отнася до вноса на традиционната маруля, мъглата е толкова плътна, че може да се обясни само с пелерината на сивия бизнес. Според производители и търговци основен конкурент на българската стока е гръцката. В същото време по официални данни (виж графиката) най-големия вносител е Испания. И това - при положение, че Гърция има очевидното предомство на географската близост, топлия климат и по-високите субсидии. В момента за мащабно "подбиване" на цената от гръцкия внос явно не може да се говори. От една страна - от такова няма смисъл при възможност за силни печалби, а и от друга - ако го имаше мащабно, българската продукция щеше да буксува. Което не се случва. Останалият внос пък не е фактор, който би понижил цялостно цената. През последната седмица италианската маруля, която се отличава с лека червенина в листата, държи борсова цена между 2 и 2.50 лв.

Колко точно е реалният внос на листни салати в България не е ясно - публично известно е, че голямата част от него въобще не се декларира. Ако според Националния статистически институт например през 2014 г. за целия сектор на плодовете и зеленчуците вносът е бил около една трета от произведеното в България, то това число се разминава силно с твърденията на самите производители. Те смятат, че от години продадената в страната чужда продукция е по-голяма от местната. За това, че информацията за произхода на стоката по тържищата е оскъдна, признава и Едуард Стойчев. Той е затруднен да представи такава за салатите и марулите.

Данни обаче, макар и груби, дават от сектора. "Българското производство на марули е около 10-15% от целия пазар и нашите продукти са по-скоро с регионално значение. Вносът минава през по-големите канали и стига до наистина сериозния пазар", казва собственикът на оранжерии Иван Гатев. Мнението му е, че все пак условията за достъп до пазара и на българските земеделски стопанства са се подобрили в някаква степен в последните години. В тази посока работят и програмите на някои от големите вериги за бързооборотни стоки, насочени към български производители. По данни на Kaufland през такава програма през 2014 г. са изпълнени договори за продажба на 2.6 млн. броя къдрави марули на местни производители, а през текущата година са подписани споразумения за 2.9 млн. броя.

И тези програми обаче са предизвикателство, казва Иван Гатев. Листните зеленчуци се отглеждат в обичайния случай в много малки стопанства от около 2 дка (често и под 1 дка), които дори не могат да доближат необходимите на веригите количества. Освен това зеленчукопроизводителите са изостанали по отношение на иновации и технологии и затова не могат да предложат конкурентни цени. Именно това го може гръцкият пазар, който земеделците посочват като основен конкурент.

А иначе по официални данни стойността на целия внос на тези продукти в България се движи около 1 млн. лв. за всяка от последните три години. Погледнат в обеми, той рядко надхвърля 25% от местното производство, а понякога дори не достига и 10% от него. Все числа, които изглеждат нереалистично на фона на сезонното българско производство и целогодишната консумация на салата от внос.

Според повечето международни кулинарни блогове зелената салата категорично влиза в топ 10 на българските традиционни ястия. И макар и далеч да не доближава имиджа на шопската като запазена марка на страната, комбинацията от маруля, лук и репички, особено през пролетта, е избор номер едно за местния потребител.

Новините за него, а и за пазара, тази година са и добри, и лоши. Добрата е, че въпреки катаклизмичните прогнози за реколтата, българска маруля все пак има. Лошата - че цените й са почти два пъти по-високи спрямо миналогодишните, при това за стока с по-ниско качество.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    pavla avatar :-P
    ПАВЛА

    Нитрати ... който не яде, той голям не ще да порасте.

  • 2
    shisharko avatar :-|
    shisharko

    "Разминаванията в официалната статистика и реалния пазар ясно говорят за огромен сив сектор"

    Сивия сектор = баби дето са засадили в двора на село и продават на пазара. Няма нищо лошо, аз лично от тях най-предпочитам да купувам. Стоката им е хубава, вкусна, няма ГМО и разни там гадни химикали. Като Roundup например.

  • 3
    dzwer avatar :-|
    ДЗВЕР

    ... ;) за Великден марулята(салатата) веке е на цена 1,20 - 1.60 лв за брой...при 2,40 кило краставици и домати.

  • 4
    cuam4o avatar :-?
    Ангел

    Днес на практика почти нямаше салати, а приятели казаха че на колхозния пазар във Варна били по 4 кинта бройката..

  • 5
    mrakogor avatar :-|
    mrakogor

    До коментар [#2] от "shisharko":

    Не можеш да си представиш колко много се лъжеш.

  • 6
    u3py7 avatar :-|
    Jordan Dimov

    Всяка година по това време цените на посочените стоки са по-високи от обичайните !

  • 7
    izabell avatar :-P
    izabell

    Някои предпочитаме нарязана и охладена маруля, яде се целогодишно но цената е..мани, мани.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Намери ми наемател

Намери ми наемател

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.