Слънчев износ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Слънчев износ

Един от парадоксите на износа на български опит в чужбина е, че успяват основно компании, които са били малки в България.

Слънчев износ

Много български фирми участват в изграждането на фотоволтаични паркове по целия свят

22746 прочитания

Един от парадоксите на износа на български опит в чужбина е, че успяват основно компании, които са били малки в България.

© reuters


Засега Великобритания предлага активен пазар и множество проекти, които чакат някой да се заеме с изграждането им.

 

Основните фактори за успеха са натрупаният опит от проекти в България и контактите с големите международни фирми в бранша.

"Точно намерихме подходящото място и съседите вдигнаха протест, че фотоволтаичният парк щял да им загрозява пейзажа. И се почна отново едно обикаляне", обяснява особеностите на английския пазар един от многото български предприемачи, които решиха да развиват натрупания си опит във възобновяемата енергия в чужбина. Подобни премеждия имат много хора.

Според представители на сектора между две и три хиляди българи работят по инсталирането на фотоволтаични системи в чужбина. Така за последните години, ако български фирми са изградили около 350 мегавата фотоволтаични паркове в България (останалите 650 са от чужди фирми), то в световен мащаб те са построили близо 3 хил. мегавата. Ако допреди три години родното присъствие във възобновяемата енергия се свеждаше най-вече до балканския регион, то напоследък местните компании започнаха да отправят взор все по надалече и при това все по-успешно.

Причините за инвазията всъщност са сбор от няколко фактора. На първо място, тя е резултат от налагането на ограничения в сектора на възобновяемата енергия в България. Когато това се случи през 2012 г., фирмите, работещи в този сектор, имаха два варианта - или да се откажат, или да намерят друг начин да приложат натрупания опит. Тези, които избраха втория, в момента се развиват успешно, изграждайки фотоволтаични паркове от Македония до Близкия изток, Чили и Япония. Ключово предимство, естествено, е и цената на труда.

Теория и практика на успеха

Един от парадоксите на износа на български опит в чужбина е, че успяват основно компании, които са били малки в България. Големите дружества, които се опитваха да участва в целия процес на изграждането на фотоволтаични паркове - като инвеститори, цялостни изпълнители и дори производители на оборудване, имат по-скромен успех. На практика подизпълнителите на големи чужди компании или просто служители в тях използваха натрупаните си контакти и спечеленото доверие у партньорите си. Един такъв развъдник на успешни предприемачи е германската Juwi. И когато фотоволтаичният бизнес изгря в други страни, много български фирми продължиха да работят с партньорите си от България.

Сред компаниите обаче има голямо разслоение. Едни се занимават само с инсталиране на оборудването, докато другите се опитват да поемат целия процес по проектирането, строителството и пускането в експлоатация на възобновяемите мощности. Други пък се специализираха в изграждането на самото оборудване, с което България не може да се похвали в много сектори.

Не е rocket science, но...

"Първият проект, който ни възложиха, беше за 5.5 MW. Тръгнахме с малко хора и ентусиазирано, може би и с малко късмет, но видяхме, че нещата стават. Нашите партньори в чужбина одобриха работата ни и ни възложиха още четири проекта. Очакваме до края на годината да сме построили 50-60 MW слънчеви централи", разказват Генади Илиев и Симеон Далев, основателите на "СиГ солар". Фирмата работи като подизпълнител за две британски компании и за половин година съществуване те изграждат 20 мегавата фотоволтаични паркове във Великобритания.

Според двамата предприемачи има български фирми с по 300-400 работници в чужбина, но средно те работят с между 50 до 100 души. В този сектор има много български, румънски, испански и гръцки компании. Строителството на фотоволтаични централи "не е rocket science (от англ. - космическа наука), но има своите специфики и ние в България имаме предимство с натрупания опит", добавя Генади Илиев.

Освен като подизпълнители по изграждането български фирми предлагат и инженерното проектиране на фотоволтаични паркове, които се строят по света. Такава е Renergy, която прави дизайн на соларни паркове за фирми във Великобритания и Япония, скоро в Южна Америка и Близкия Изток. Един от основателите на Reenergy e бившият председател на Българска фотоволтаична асоциация Никола Газдов. До средата на миналата година той е директор бизнес развитие в Източна Европа за една от водещите фирми в изграждането на фотоволтаични паркове – немската Juwi. "Нашето предимство е, че сме работили за Juwi и сега прилагаме опита си и натрупаните контакти", обяснява Газдов. "Българските компании са адаптивни, имат опит и са изключително конкурентни", обяснява факторите на успеха той.

Газдов обяснява, че в работата си ползват само български инженери и проектни екипи. "Част от работниците за 4-5 месеца изкарват пари колкото за цяла година, докато проектантите са по-високо платени", коментира той.

Големите

Някои български фирми, макар и подизпълнители, могат да се похвалят със значителен обем от работа, който извършват по международни проекти. Една от причините за този успех е, че те са работили в България с големите в бранша. Затова не е учудващо, че благоевградската "Хидроенергийна компания" (ХЕК), собственост на Владимир Табутов, Иван Чапов и Кирил Чапов, има изградени повече от 368 мегавата фотоволтаични паркове по света. В компанията работят над 350 служители и имат представителства в Гърция, САЩ, Великобритания и Чили.

Историята на ХЕК започва с изграждането на ВЕЦ в България. През 2006 г. тя разширява дейността си и към фотоволтаични паркове като подизпълнител на големи компании. ХЕК може да се похвали с изграждането на най-големия соларен парк в Чили, (100 мегавата), от които ХЕК изпълнява 62 мегавата като главен подизпълнител на американската Sunedison. Дейностите на българската фирма включват изграждане на метални конструкции, тракерни системи, електроинсталация, геодезически работи и тестове на централата. ХЕК има успешно реализирани проекти и в Англия, а един от последните е изграждането на 25 мегаватова фотоволтаична централа във Франция като подизпълнител на Juwi.

Друга фирма, която има множество изградени проекти като подизпълнител както на фотоволтаични, така и на вятърни паркове, е PV Consult. От сайта на команията става ясно, че в периода 2008-2013 г. тя има изградени около 330 мегавата вятърни паркове. Първите проекти на PV Consult са в България, като сред тях е и най-голeмият вятърен парк, собственост на американската AES в Каварна. През 2013 г. фирмата изгражда 58 мегавата за вятърни генератори в Германия и Австрия като подизпълнтел на Alpine Еnergie. През 2012 г. компанията започва и фотоволтаични паркове основно в България и Румъния. Има проекти и в Италия и Германия. В момента работи по паркове в Мароко, Албания, Румъния, Украйна и други, а в близко бъдеще се надява да си осигури работа в Сърбия, Македония и Южна Африка.

Можем и сами

"Соларпро холдинг" (в който мажоритарно участие има издателят на в. "Капитал" Иво Прокопиев) също се занимава с изграждането на фотоволтаични паркове. Отличителното при тази компания е, че тя осигурява цялостното изграждане на проектите и няма опит като подизпълнител. "Ние започнахме с външни пазари от 2012 г. Тогава държавата наложи ограничения в сектора на възобновяемата енергия. В същото време в Македония и Румъния имаше благоприятни условия като преференциални тарифи и политиката на фирмата беше да търсим развитие към външните пазари", коментира Фридрих Катцер, изпълнителен директор на компанията.

Така "Соларпро холдинг" основава свой клон в Македония, където започва работа по проект за фотоволтаична централа от 1 мегават, който включва пълно проектиране, доставка на оборудване, изграждане и последваща поддръжка на съоръжението. В момента компанията вече имаме изградени 3 мегавата в Македония и 3 в Румъния.

"Вече втора година изучаваме пазарите в Албания и Турция. В Албания предстои да бъде приет закон, който да стимулира развитието на възобновяемата енергия. Там до момента няма нито една инсталирана централа, а в Турция този процес започна преди три години, когато там приеха съответния закон, има преференциална тарифа и много добри климатични условия, развита икономика, недостиг на електроенергия и възможност за продажби на свободния пазар", обяснява перспективите за развитие Катцер. "В момента очакваме резултатите от няколко търга, които се провеждат в Йордания и Ливан, в Северна Африка и по-специално Египет, където има добри условия", допълва той. Катцер обяснява, че този процес не е по-силите на всяка фирмиа, тъй като изисква доста големи средства и сериозна предварителна подготовка.

Висш пилотаж

Това може да се каже за фирмите, които произвеждат оборудването за фотоволтаичните паркове. "Фирма "Електроинвент" от много години работи в няколко направления в соларния бизнес. Едното е производството на оборудване за PV централи, като за периода 2011-2012 г. е доставила оборудване за соларни инсталации, изградени от български фирми в България с мощност повече от 40 мегавата", обяснява Юлиян Торчанов, управител и основен акционер във фирмата.

Наскоро "Електроинвент" подписа лицензионен договор за производство на централни соларни инвертори от гамата SOLO.  "С такива инвентори са реализирани проекти в България, Румъния и Македония, които са с обща мощност около 110 мегавата. Основната част от тях са в България", посочи той.

"Сега нашият фокус е да доставяме инвертори и оборудване, както и да правим сервизна дейност в регионите, където този бизнес (бел. ред. възобновяемата енергия) се развива", коментира Торчанов. По думите му такива перспективи има в Турция, някои бивши руски републики, Северна и Южна Африка, Южна Америка и Далечния изток. "За съжаление поради нашите балкански синдроми нещата в Румъния се затвориха, в Македония също пазарът е ограничен, а в Сърбия се очаква този бизнес тепърва да се развива", допълва той.

"Фирмата ни изнася конструкции за изграждане на фотоволтаични паркове, имаме проекти във Великобритания, Австрия и Румъния. В Румъния сме работили и като EPC контрактори (т.е. отговорни за цялостното изграждане на съоръжението - бел. ред.)", казва Никола Николов от МАТ ООД. Компанията често изпраща работници в командировка и дори поддържа няколко машини във Великобритания.

Пловдивската "Филкаб" АД също произвежда собствено оборудване и участва като подизпълнител и основен изпълнител на фотоволтаични паркове. От компанията разказват, че през 2010 г. започват да развиват дейност като производител на инвентори и трансформаторни станции за SMA Solar Technology АG – водещ немски производител. През 2012 г. пък завършват соларни проекти с обща мощност от 30 мегавата като главен изпълнител, а като подизпълнител и доставчик над 80 мегавата. Страните извън България, в които работят, са основно Румъния, Македония и Кипър, като се надяват да спечелят проекти и в Турция. Това, което помага на "Филкаб" да се развива на тези пазари, е, че имат свои дъщерни компании там, които предлагат комплексни решения в областта на енергетиката и фотоволтаичните проекти. За обема на работата може да се съди и от работниците, които фирмата поддържа - само в България работят над 300 души.

Така въпреки грешките на растежа на сектора на възобновяемата енергия в България - като прекалено бързото изграждане на нови мощности и неефективната система за подпомагане, поне няколко хиляди души в България намериха нова сфера за изява. И запазват опит до момента, в който ситуацията на енергийния пазар се нормализира и фотоволтаичните или вятърните централи няма да са средство за бърза печалба, а метод за допълнителен доход на всяко семейство с покрив над главата. 

Засега Великобритания предлага активен пазар и множество проекти, които чакат някой да се заеме с изграждането им.

 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today

    След още 2-3 до 5 години тока от слънцето ще е по-евтин от тока от атомни, газови и въглищни централи.

  • 2
    ivt26316017 avatar :-|
    СССР

    Пълно губене на време.
    Използват се толкова ресурси, земя, субсидии и накрая тока излиза 5 пъти по скъп от нормалният.
    Особенно сега с ниските цени на енергоресурсите (газ и петрол) тока от Перките и Слънчевите панели ще излиза 10 пъти по-скъп.
    Но фирмите за перки и слънчеви панели имат лоби в правителствата и ни принуждават да купуваме скъпия ток.

  • 3
    nuzzo avatar :-|

    До коментар [#1] от "today":

    По скоро,този срок ще настъпи в момента , в който се върне инвестицията в един соларен парк, а срокът за това е средно около 7-9 годиния,(според това с кредит или не е правен парка) себестойността на енергията практически ще е малко над нулата , заради единствено администативни разходи и малкото такива за текуща подръжка на инсталацията.
    п.п. Цената на енергията от Козлодуй, затова е около 4-6 стотинки на квтч, защото инвестицията в централата (разходите за построяването и) е върната и в момента в тази цена влизат основно административните разходи и разходите за подръжка на съораженията.

  • 4
    today avatar :-|
    today

    [quote#3:"нуцо"]По скоро,този срок ще настъпи в момента , в който се върне инвестицията в един соларен парк, [/quote]
    И колкото повече поевтиняват ФВ и поскъпва тока от снабдителите, толкова по-изгодно човек да си сложи ФВ да си задоволява собствените нужди, или поне част от тях.

  • 5
    ss avatar :-P
    SS

    "Българските компании са адаптивни, имат опит и са изключително конкурентни"...

    Нека някой още смее да говори с/у българският технически гений !

    Развит още от соца и процъфтял през демокрацията - във всеки нашенец дреме по един "башмайстор" който смело сменя жичките от бушоните (преди не бяха автоматични) и бърка без страх из фасонките и щепсълите , заварява винкели със самоделния електрожен и подкарва стария "Москвич" със чук и тел (западняка за това вика специалист а хората му викат - адаптивност) !!!

  • 6
    iwonow1 avatar :-|
    iwonow

    Поевтиняване на компонентите ,по-малко регулации ,независимост от монополисти - размечтах се нещо , а защо не ...

  • 7
    blackfrogg avatar :-|
    blackfrogg

    Няма по-висока цена от тази на конвенционалните енергоизточници - войни, конфликти, милиони човешки жертви, корупционни схеми, самозабравили се финансово-енергийни вампири, замърсяване... Нима това не е част от цената, която всички плащаме повече или по-малко.

  • 8
    koe47523012 avatar :-|
    WOI

    [quote#3:"нуцо"]Цената на енергията от Козлодуй, затова е около 4-6 стотинки на квтч, защото инвестицията в централата (разходите за построяването и) е върната и в момента в тази цена влизат основно административните разходи и разходите за подръжка на съораженията.
    [/quote]

    Така е, но в цената би трябвало да влизат и разходите за преработката и безопасното съхранение на отработеното гориво. Тези разходи ще ги има още десетки хиляди години след като "Козлодуй" отиде в историята.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK