Сред знаковите сделки за първото тримесечие е и влизането на германската Paul Wesjohann & Co. (PHW) в разградския производител на "Лудогорско пиле" – "Амета". Германският купувач ще придобие 50% от българското дружество, което се оценява на общо около 56 млн. лв. Макар и доста по-малка като размер, сделката е сходна по значение, доколкото купувачът е най-големият играч в птицевъдния бранш в страната си.

Към по-голям европейски инвеститор мина и фабриката за бентонит в Кърджали, като там промяната в собствеността дойде през сделка за досегашния гръцки собственик, придобит от френски гигант. Пак по международна линия се смени и собственикът на завода за хартия и велпапе "Дуропак Тракия".

Все още малки

Извън тези изключения сделките в България до момента остават доста по-малки, а и прогнозите не чертаят някаква промяна в това отношение. "Не очаквам особено големи сделки през годината, но работим по няколко по-малки проекта, като характерното при тях е, че преобладава интересът от страна на стратегически инвеститори", посочва Атанас Бангачев, партньор в българския офис на CMS Cameron McKenna.

Известен интерес от страна на стратегически инвеститори отчита и директорът в консултантската компания (в първоначалния вариант грешно е посочено - фонд за дялово инвестиране) Entrea Capital Димитър Узунов, който отбелязва, че влизането на играчи като Mohawk и PHW е положителен сигнал за българските компании, в които чуждестранните стратегически вложители очевидно виждат възможности за развитие.

Обяснението за засилването на стратегическия интерес е просто – задържането на благоприятните условия на пазара в световен мащаб през последните месеци стимулира активността на инвеститорите. Рекордно ниските лихвени равнища позволяват на компаниите да набират евтино финансиране, а високите цени на акциите допълнително увеличават средствата, с които разполагат. "Стратегическите големи играчи знаят, че това е перфектният момент да навлязат на нови географски пазари или в нови продуктови линии", обяснява Гиков. Той обаче изтъква, че въпреки политическата стабилност от последните месеци, която определено е допринесла за активизирането на пазара и в България, страната все още не е достатъчно привлекателна по отношение на фактори като предвидимост, защита на интересите на инвеститорите и правна система.

Оптимистични очаквания

Съживяването на пазара в страната остава далеч от рекордните нива, наблюдавани в глобален мащаб – по данни на Financial Times, за първото тримесечие на 2015 г. стойността на сливанията и придобиванията по света се е увеличила с 21% на годишна база, а очакванията са активността да се запази висока. Положителното развитие на Запад обаче все пак дава основания и за по-оптимистични прогнози за българския пазар. Сред факторите за по-благоприятните очаквания са и по-стабилната политическа обстановка в страната, както и вече поизчерпаното търпение при отлагането на продажби. Събитията около Корпоративна търговска банка също предполагат промени в собствеността на още от дружествата от орбитата на финансовата институция, например при телеком лидера БТК. Не на последно място активност се очаква и от няколко фонда за дялово инвестиране, които трябва да вложат средствата си до края на годината.

Вече традиционно за последните години сред секторите във фокуса на инвеститорския интерес са информационните технологии и ауторсинг индустрията. От началото на годината собствениците си вече смениха софтуерната компания "Страйпс" и дигиталната агенция "Деспарк", а в началото на април към сделките в сектора се добави и придобиването на мажоритарен дял в компанията - собственик на BG-Mamma – НЕГ.БГ, от страна на управляващия партньор във фонда за рисково финансиране LAUNCHub Любен Белов. Чрез борсово предлагане нови инвеститори ще влязат и в IT холдинга "Сирма".

"Продължаваме да виждаме засилен интерес от чуждестранни стратегически инвеститори, които искат да отварят свои развойни центрове в България", отбелязва Узунов. "Също така новият собственик на "Софика груп" се очаква да раздвижи аутсорсинг сектора след наскоро обявеното намерение да търси растеж чрез придобивания не само в България, но и в региона", допълва той. През 2014 г. най-голямата българска аутсорсинг компания стана собственост на американския гигант TeleTech.

Интерес има и към сектора на финансовите услуги, отчита Бангачев. През първото тримесечие "Евроинс" купи българския застрахователен бизнес на германската Talanx – "ХДИ Застраховане", а "Индустриален холдинг Доверие" има предварителен договор за Токуда банк, като сделката трябва да бъде одобрена от БНБ. Плановете за преструктуриране на гръцките банки също могат да доведат до продажби и на дъщерните им лизингови дружества и банки в България.

Според Гиков 2015 г. определено ще бъде годината на промишлеността и на производствените предприятия. Узунов също отбелязва наличието на интерес от страна на италиански стратегически инвеститори към сектор "Производство".

Сред по-големите сделки, които вероятно ще станат факт в следващите месеци, е продажбата на незавършения варненски Mall Galleria от страна на полската Globe Trade Center (GTC). По информация на "Капитал" преговори за покупка на имота е водил Петър Дудоленски, като последващата идея е обектът да бъде нает от "Сити клиник", в която миналата година като инвеститори влязоха фондът Empower Capital и финансовият инвеститор Александър Минов.

След дълга зима в приватизацията и там е възможно леко раздвижване. За трети път държавата ще опита да приватизира Българската фондова борса (БФБ) заедно с Централния депозитар, ще бъдат предложени няколко дружества с имоти в актива им, минимален шанс има и за продажба на "БДЖ Товарни превози".