Питър Хенкок: В София наемаме добри "атлети", които да обучим в застраховането
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Питър Хенкок: В София наемаме добри "атлети", които да обучим в застраховането

"Стратегията ни след кризата е да бъдем първо и най-вече застрахователна компания, а не компания за широк спектър финансови услуги."

Питър Хенкок: В София наемаме добри "атлети", които да обучим в застраховането

Президентът и главен изпълнителен директор на AIG пред "Капитал"

Мария Иванова
5116 прочитания

"Стратегията ни след кризата е да бъдем първо и най-вече застрахователна компания, а не компания за широк спектър финансови услуги."

© ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА


Планът ни е да увеличим броя на заетите служители от около 350 до 500 до края на годината и на обслужваните страни от 17 на 27.
Доволни сме както от темпото, с което се развива дейността тук, така и от качеството.

Питър Хенкок, който е президент и главен изпълнителен директор на американския застрахователен гигант AIG от септември 2014 г., тази седмица посети новия център за услуги на компанията в София. В екипа на АIG е от 2010 г., когато се присъединява от кливландската банка KeyCorp и поема поста на изпълнителен вицепрезидент на "Финанси, Риск и Инвестиции". Кариерата му преминава изцяло в сферата на финансовите услуги, като в продължение на над 20 години работи за инвестиционната банка J.P. Morgan, където заема различни ръководни позиции и основава глобалното направление "Деривати". Бил е и главен финансов директор и главен директор по риска на институцията.

След като през 2008 г. AIG беше спасена със 182 млрд. долара от американското правителство, в края на 2012 г. финансово министерство на САЩ продаде и последната част от дела си в застрахователя, като в крайна сметка реализира 23 млрд. долара печалба от спасителната операция. Към края на 2014 г. застрахователната компания, чиито акции се търгуват на борсата в Ню Йорк, отчете приходи от 64.4 млрд. долара (спрямо 68.9 млрд. долара година по-рано). Пазарната й капитализация в момента е над 77 млрд. долара.

Защо избрахте България като локация за новия Център за споделени услуги на AIG?

Когато решихме да направим Център за споделени услуги за европейския пазар, разгледахме редица различни локации и проведохме консултации с експерти. Тяхната силна препоръка беше, че талантливите хора, които бихме могли да наемем в София, ще са в състояние действително да предложат първокласни услуги на много езици и ще приветстват възможността да работят за една глобална институция, която ще им осигури възможности за обучение за развитието на кариерата им. Така че сме много доволни от решението и изненадани от качеството на наличните на пазара служители, които бяха готови бързо да се присъединят към екипа ни и по този начин направиха възможно и по-бързото увеличаване на възможностите ни за работа тук, отколкото първоначално бяхме планирали.

Българският пазар на аутсорсинг действително се развива доста добре и се радва на множество таланти, но броят им често се оказва недостатъчен за амбициите на компаниите, които идват на пазара – как се справихте вие с това предизвикателство?

Предизвикателството по-скоро е в това да се намерят хора със специфичен опит. Нашата философия по отношение на талантите е, че предпочитаме това, което бих описал като "добър атлет" – някой, който притежава суровите умения – отличен интелект, добро основно образование, много енергия, страхотни умения за работа в екип, силна етика. Ние ще ги научим на същината на работата. Имаме огромен капацитет за обучения и виждаме ролята си в това да осигуряваме развитие за талантите. Чрез отворения си подход и наемането на хора без специфични за работата умения, които обучаваме сами, мисля, че преодоляваме това предизвикателство.

А какво бихте казали за предизвикателството да задържите талантите, които вече сте обучили и развили?

Смятам, че в рамките на центъра разполагаме с достатъчен мащаб да предложим на хората огромно разнообразие от роли, така че да им осигурим тук, в София, кариера, която да задоволи амбициите на много хора. Но освен това, тъй като центърът взаимодейства с 27 други европейски страни, можем да предложим кариерни възможности за напредък в мрежата на AIG и в други професионални роли, а в крайна сметка и във всяка от нашите 90 страни по света. Така че това наистина е чудесна платформа за квалификация в множество умения, която ще бъде от полза за развиването на дългосрочна кариера. Гледаме на това и като на чудесна възможност за нас самите да оценим хората в действие, както и за тях да оценят компанията ни не само тук, в София, но и във всички европейски страни.

Говорите за 27 страни, а по време на откриването на центъра по-рано днес стана дума за 17 страни?

В момента са 17, но впоследствие ще бъдат добавени и останалите 10.

Центърът в София вече работи от над година – какви са резултатите до момента?

Не разполагам с точните данни по отношение на обработените обеми бизнес. Мярката за резултати, която използваме за всички страни, които са прехвърлили част от функциите си тук, е това какъв е бил контролът на качеството до момента – и сме доволни, че той е поддържан на задоволително равнище и се подобрява с времето. Така че сме доволни както от темпото, с което се развива дейността тук, така и от качеството.

Какви са бъдещите планове?

Като начало – увеличаване на броя на заетите служители от около 350 до 500 до края на годината и на обслужваните страни от 17 на 27. Що се отнася до дейностите, в момента тук се извършват четири – смятам, че броят им ще се увеличи, но не мога да конкретизирам с каква скорост точно. Идеята ни е да извършваме все повече дейности с добавена стойност и, което е важно, да използваме това като полезен наръчник за промяна и подобряване на процесите и за внедряването на технологии. Защото последователността при това да вземете даден процес, който е фрагментиран, и да го направите споделена услуга, а след това да го преоформите и в крайна сметка да му придадете завършен вид, включва много стъпки. И за нас е от изключителна важност да имаме тази възможност да продължаваме да подобряваме услугите, които предоставяме на клиентите си. Това обикновено изисква точния баланс от много опитни служители, оборудвани с отлични технологии. Така че разработването на нови технологични решения е допълнителна функция, която очакваме да получим от екипа тук.

А какви са плановете ви по отношение на основната ви застрахователна дейност в страната?

Най-вече да се фокусираме в тези аспекти на застраховането, в които можем да добавим най-голяма стойност за местния пазар, т.е. за корпоративните клиенти, които имат по-сложни застрахователни потребности в сравнение с индивидуалните клиенти.

Споменахте необходимостта от баланс между опитни служители и технологии, а едно от първите ви мениджърски решения начело на AIG беше да създадете позицията на главен технологичен директор в компания – каква е ролята на технологиите в консервативен бизнес като застраховането?

Технологиите могат да са полезни по много начини и единият от тях очевидно е ефективността – никой не иска да плаща повече, отколкото е необходимо, за полицата си, така че трябва да бъдем ефективна индустрия. На второ място, технологиите могат да ни направят много по-тясно свързани с клиентите ни – те да получават по-удобен достъп до информация за полиците си, за обработването на щетите им, т.е. говорим за достъпност. И на трето място са иновациите – как можем да използваме знанията от това, че изплащаме щети за милиони долари годишно – приблизително 134 млн. долара на ден, някои от които могат да са малки суми от порядъка на 50 евро за повреден куфар, а други са милиарди долари при природни бедствия – та, как анализираме тази информация и тези данни? Технологиите са нашият инструмент за анализирането им и за намирането на начини, които могат да помогнат на клиентите ни да избегнат инцидентите, да избегнат неприятните събития. Тоест говорим за непрекъснат процес на учене и на обратна връзка в иновациите, като използваме технологиите, за да обработваме огромни обеми данни по начин, който носи ползи както за клиентите ни, така и за застрахователните ни агенти, които продават нови застрахователни полици, а също така и за служителите ни, обработващите щетите, които работят по това да приоритизират работните си усилия. И технологиите могат да помогнат и в трите направления – ефективност, достъпност и иновации.

Какво научихте от световната финансова криза?

Според мен финансовата криза беше напомняне, че компаниите трябва да си дават сметка за всички рискове, пред които могат да се изправят, както и че фрагментаризирането на рисковете понякога не е ефективно. В частност финансовата криза беше и ликвидна криза, а недостатъчно институции обръщаха внимание на управлението на ликвидния риск. Има и много други уроци, които AIG по-специално научи, и сред тях е този за фокусирането върху секторите, в които имаме наистина задълбочени познания и експертиза. Подобно на много други компании, нашата дейност беше може би прекалено разнообразна, в твърде много сектори, така че стратегията ни след кризата е да бъдем първо и най-вече застрахователна компания, а не компания за широк спектър финансови услуги. Смятаме, че застрахователният сектор се нуждае от световен лидер, който е недвусмислено отдаден на това да бъде отличен в рамките на застраховането, а не да развива разнообразна дейност във всички аспекти на финансовите услуги.

През последните години обаче махалото се върна в обратната посока и от ликвидна криза имаме свръхликвидност на пазара, което пък оказва натиск и върху лихвените проценти – как се справят застрахователните компании, и в частност животозастрахователите, с това и къде могат да намерят алтернативи за инвестиции?

Мисля, че застрахователните компании трябва да се фокусират върху основните си компетентности. Това се отнася особено за животозастрахователните компании, които трябва да осъзнаят, че голяма част от растежа им в миналото беше под формата на спестовни продукти, а застрахователите не са в уникалната позиция да предлагат спестовни продукти – банките могат да предлагат спестовни продукти, взаимните фондове и други спестовни инструменти също са алтернатива. Това, в което животозастрахователните компании имат уникална компетентност, е да предлагат на клиентите си защита при рискове като смърт, дългосрочни заплахи, инвалидност и т.н., където специалните умения на застрахователите и способността за споделяне на риска с клиентите им дава възможност да се справят с тези конкретни рискове. Този процес не се влияе толкова от лихвените проценти – спестовните продукти са тези, които са засегнати от лихвените проценти. И смятам, че ако погледнете количеството добавена стойност в противовес на обемите, реализирани от застрахователните компании, добавената стойност е в продуктите за защита, а не в спестовните продукти. Така че застрахователите трябва да прехвърлят фокуса си от обемите към добавената стойност.

Самата AIG сви животозастрахователната си дейност в резултат на кризата – какви са плановете ви в това отношение?

Действително продадохме няколко от международните си животозастрахователни компании. Запазихме позицията на един от най-големите животозастрахователи в САЩ. Запазихме голяма и бързорастяща животозастрахователна компания в Япония. Наскоро придобихме компания от сектора в Обединеното кралство. Имаме и съвместно животозастрахователно дружество с най-големия животозастраховател в Китай. Така че с присъствието си в САЩ, Обединеното кралство, Япония и Китай смятаме, че имаме значителни възможности за растеж в животозастраховането. Както казах, ще се фокусираме там, където можем да осигурим най-голяма добавена стойност. Няма непременно да се опитваме да бъдем най-големият животозастраховател, а по-скоро осигуряващият най-голяма добавена стойност в секторите, в които се фокусираме. Придобиването в Обединеното кралство ни дава много добри технологични възможности и потенциал за разширяване в повече от една страна в ЕС, така че това осигурява интересна платформа за бъдещ растеж.

Какви са очакванията ви за световната икономика и откъде ще дойде бъдещият растеж в нея?

Вярвам, че дългосрочният растеж идва от поддържането на свободния обмен на идеи и капитал, така че съм много оптимистично настроен, че можем да преодолеем някои от предизвикателствата пред международните търговски споразумения, въпреки че някои от тях отнемат повече време да се случат, отколкото би било идеално. Мисля, че по-ниските цени на енергията, макар и да са болезнени за някои икономики, ще бъдат огромен стимул за някои енергоемки индустрии и ще помогнат за възстановяването на растежа. Смятам, че в крайна сметка иновациите са най-добрият източник на растеж, а те идват по линия на сътрудничеството между много сектори на икономиката – било то основни изследвания, търговски или публично-частни партньорства, трансгранични партньорства и т.н. Но също така и чрез взимането на идеи, които работят в едни сектори, и прилагането им към други. Така че силно вярвам в създаването на условия, които насърчават сътрудничеството, било то в рамките на AIG за създаване на растеж в компанията, или в рамките на дадена икономика. Тоест диверсифицирани икономики, които насърчават съвместния обмен на идеи – мисля, че това ще е добър източник на растеж. Междувременно пред нас стоят някои истински предизвикателства, породени от несигурността около европейската парична система и еврозоната. Но ролята, която AIG и застрахователната индустрия могат да изиграят, е в намаляването на страха от бъдещето във всичките му измерения – било то за индивидуалните клиенти или за компаниите. Можем да помогнем за осигуряването на климата за растеж. Страхът възпрепятства растежа. Или както казва през 30-те американският президент Франклин Рузвелт, обществото – в случая американското общество, няма от какво да се страхува освен от самия страх – което е признание, че най-голямата спирачка пред растежа е страхът. Така че нашата способност да се справяме със страха според мен е много важна съставка за растежа.

Интервюто взе Мария Иванова

Планът ни е да увеличим броя на заетите служители от около 350 до 500 до края на годината и на обслужваните страни от 17 на 27.
Доволни сме както от темпото, с което се развива дейността тук, така и от качеството.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK