Лошата среда пречи на възстановяването на борсата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Лошата среда пречи на възстановяването на борсата

Лошата среда пречи на възстановяването на борсата

Калин Методиев, председател на Българската CFA асоциация, пред "Капитал Daily"

9208 прочитания

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Едни от най-важните принципи, които се възпитават и преподават в CFA, са етиката, прозрачността и равнопоставеността на пазарните участници. На българския пазар обаче точно те сякаш винаги са липсвали в голяма степен, а с фалита на КТБ усещането за несправедливост се усили. Оптимист ли сте, че в един момент нещата ще се променят и фондовият пазар ще стане предпочитано място за инвестиции и набиране на капитал?

- За съжаление недостигът на тези основни ценности е частично отговорен за състоянието на финансовия пазар в момента. Прост факт е, че докато развитите пазари се възстановиха от финансовата криза и някои са на нови рекордни нива в сравнение с началото на кризата, българският капиталов пазар продължава да буксува на приблизително същите нива, до които се срина през 2008 г. Затова една от целите на Българската CFA асоциация като част от световната мрежа от местни асоциации на CFA Institute в над 140 държави е да изповядва точно тези принципи - етика, честност, прозрачност и равнопоставеност на пазарните участници. Тези добродетели са условия за ефективното функциониране на всеки пазар. Има и много други реквизити, разбира се - дали целите и желанията на емитентите се срещат и покриват с тези на инвеститорите, доколко размерът на пазара и възможностите на компаниите са достатъчно мащабни и ликвидни за инвестиционната общественост, доколко местната икономическа, правна и обществена рамка е привлекателна и съпоставима с интереса на чуждите инвеститори и др. Ясно е също така, че само с местен капитал в България много трудно и бавно ще постигнем възстановяване на пазара - нужни са чужди инвестиции, които да бъдат привлечени и удържани по правилния и дългосрочен начин с ефективни действия от политиците, регулаторите и бизнеса. Но това е проблем на цялата държава и икономика.

Как оценявате средата за правене на бизнес в страната?

Визитка:



Калин Методиев е председател на Българската CFA асоциация. Инвестиционния банкер в момента е консултант по корпоративни финанси, сливания и придобивания. Завършил е Southeast Missouri State University, където придобива бакалавърска и MBA степен в сферата на финансите. Притежава професионална акредитация "Лицензиран финансов аналитик" (Chartered Financial Analyst – CFA), както и издаден от Комисията за финансов надзор лиценз за инвестиционен консултант.

Започва кариерата си в САЩ като финансов консултант в Prudential Securities и регионален инвестиционен специалист в MetLife Securities. В България е отговарял за дирекция "Инвестиции и портфейлен мениджмънт" в ТБ "Алианц България" и дирекция "Продажби и частно банкиране" в "Ти Би Ай асет мениджмънт", след което е ръководил отдел "Инвестиционно банкиране" в "Карол". С него разговаряме за перспективите и състоянието на капиталовия пазар в България, както и за ролята на ръководената от него асоциация.

 

- Трудна и непредвидима - твърдя от ежедневния си опит, тъй като прекарвам повече време и съм ангажиран с предизвикателствата пред реалния бизнес във връзка с компаниите, които консултирам. До 2004 г. бях в САЩ, там завърших образованието си и работих 5 години на капиталовия пазар, но реших, че трябва да се върна тук. Точно тогава, преди повече от десет години, имаше усещане, че нещата са тръгнали в правилната посока, че тук, в България, нещата се получават по начина, по който пазарните участници очакват - правеше се законодателство за капиталовия пазар, създаваха се условия за развитие на бизнеса, осезаемо се развиваше кредитирането и се появяваха нови финансови инструменти. Всичко това създаде сериозни очаквания, което стимулираше растежа на пазара и икономиката като цяло и привличаше вниманието на нови чуждестранни инвеститори. За съжаление всичко сякаш приключи през 2008 г. и разочароващото е, че още не можем да се оттласнем от това дъно на пазарни оценки и песимизъм, докато другите държави го направиха. За тези години не се направи реално нищо за облекчаване и подобряване на инвестиционната среда - продължаваме да имаме огромна бюрокрация, корупция, административна тежест, държава, която се отнася с бизнеса не като майка, а като мащеха. Държавата е обърнала гръб на капиталовия си пазар и няма планове за въвеждането дори и като временна мярка на облекчения и на предпоставки за бързото му и ефективно възстановяване.

Това го чуваме постоянно, но какво толкова може да направи държавата? Не може постоянно да искаме всичко от нея, освен да не пречи, да създава предвидимост и работещи институции?

- Задавате точния въпрос, в чието съдържание според мен е заложена и формулировката на отговора му. В повечето случаи държавата просто трябва да не пречи на бизнеса. Задачата на държавата е да въвежда и следи за съблюдаването на равнопоставени и прозрачни правила на участие в икономическите процеси, които да мотивират и облекчават процеса по вземане и изпълнение на инвестиционни решения от страна на бизнеса. Обратното отблъсква пазарните участници и насочва инвестиционните потоци към други дестинации. Една държава е най-ефективна, когато нейното участие в процесите е ненатрапчиво, почти незабележимо. А в България сме свидетели на намесата й на всякакви нива от социалния и икономическия живот. Политиците създават едно усещане в обществото и говорят как ще подобряват стандарта на живот, как ще изземат функциите по управление на инвестиционни процеси и активи, за да защитят интересите на гражданите. Използват се понятия като"реиндустриализация", "национализация", "консолидация", "държавни холдинги" и т.н., а всъщност гласоподавателите и данъкоплатците трябва да разберат, че няма по-добър управляващ на активи от частния сектор и по-добри и ползотворни дейности от тези, създадени от свободната инициатива и предприемаческия дух.

Но се създава усещането за държавата майка, която трябва да са навсякъде...

- Точно така и за съжаление това не може да доведе до оптимални резултати. И все пак факторите за ситуацията в момента са комплексни и не твърдя, че държавата е единственият виновник или липсващ фактор във веригата, който възпрепятства постигането на просперитет. Има по-нататъшна нужда от узряване на местния пазар – мажоритарните собственици и контролиращите управлението на публично търгуемите дружества трябва сами да имат инициативата да защитават правата и интересите на миноритарните акционери.

Вършат ли си работа регулаторите в България?

- Смятам, че я вършат отговорно, но при условията на съществуващата, често прекомерна нормативна уредба. Би трябвало самите регулатори да обследват работата си и да взаимодействат ефективно с бизнеса за намирането на решения, които да постигат изискуемите цели при облекчено административно и финансово тегло за бизнеса. В много отношения държавата е като слон в стъкларски магазин. Добре, вкарахме слона в магазина, но каква е ползата, след като около него всичко е изпочупено. Според мен регулаторите трябва да целят да създават и контролират проста и ясна рамка, в която пазарните участници да могат в голяма степен да се разполагат и саморегулират - ако компаниите предлагат продукти и услуги, съобразени с исканите от пазара ползи, качество и цени, ако ефективно разкриват информация, ако проявяват честно и отговорно отношение към клиентите и акционерите си, те ще бъдат възнаградени с високо потребителско доверие и нарастващи цени на акциите им, ако не – ще бъдат наказани с ниски обороти, ниско търсене и котировки на акциите. По отношение на регулациите по време на дискусия, проведена от Българската CFA асоциация относно прозрачността на пазарите, един от участниците даде пример с Русия, където техният регулатор на капиталовия пазар се занимава с регистрация на инвестиционни посредници, дружества за управление на активи, колективни инвестиционни схеми и др., но в други насоки като одобрението на проспекти за публично предлагане на емисии ценни книжа намесата му е много малка. Минималното присъствие не означава липса на такова – оттам нататък пазарните участници преценяват доколко могат да гласуват доверие на емитент на база разкритата от него информация.

Не само тежките регулаторни и административни условия държат много компании далеч от борсата. Административните такси към Комисията за финансов надзор, Централния депозитар и Българската фондова борса също възпират появата на нови емитенти.

Според вас трябва ли да се въведе финансово образование в училище?

- Добра идея, но ако се предлага под формата на свободно избираема дисциплина. Не всички трябва да бъдем финансисти – талантите в хуманитарните науки и изкуствата вероятно имат по-малък афинитет към финансите, както и тези, които се изявяват в сферата на точните науки, невинаги ще приемат с интерес повече уроци по музика. Задължителен елемент има в прекалено много дисциплини и българските учениците масово се затрудняват да разберат какво точно учат, защо и какво се очаква от тях в професионален план. Затова мнението ми е, че трябва да има по-малък набор от основни задължителни предмети и по-голям набор от свободно избираеми, при възможност със завишена степен на практически елементи.

Разкажете малко за вашата асоциация?

- В Българската CFA асоциация членуват приблизително 230 членове, като почти всички са вече притежатели на професионалната квалификация CFA (Chartered Financial Analyst – "Лицензиран финансов аналитик"). Всеки кандидат в изпитната програма на CFA Institute има право да поиска членство в Българската CFA асоциация след успешно полагане на първо ниво, така че малък процент са кандидати. Обществото предоставя на членовете ни възможности за създаване на професионални контакти, провеждане на дискусии, участие в презентации на водещи български и чуждестранни финансови професионалисти, обмяна на информация и инвестиционни идеи. За да стане CFA чартърхолдър (притежател на степента CFA), всеки кандидат трябва успешно да премине трите нива от изпитната програма, да докаже наличието на минимум 48-месечен релевантен професионален опит, както и да е зает в минимум 50% от работния си процес с вземане на инвестиционни решения. Всеки CFA чартъхолдър подписва ежегодна декларация за професионално поведение и етика, без които употребата на квалификацията CFA не е позволена.

Важно е да се знае, че притежателите на квалификацията CFA трябва да са членове на CFA Institute, но не са задължени да членуват в местната организация на държавата, в която работят, въпреки че при наличие на съществуваща такава асоциация това дава възможност за активно участие на място и ползите от това, описани в отговора на предходния въпрос. Принципно всеки CFA чартърхолдър може да поиска "местно" членство в която и да било локална асоциация по света и евентуално да получи одобрение от нейното ръководство. Има държави, в които поради малкия брой на професионалистите със CFA сертификат не е учредена локална асоциация и местните CFA чартърхолдъри избират да членуват в някоя от чуждестранните. Българската CFA асоциация е с отворени врати за всеки чуждестранен член, когото одобряваме бързо и без административни усложнения. В допълнение предлагаме на нашите членове финансово преимущество, като начисляваме най-ниския членски внос за локална асоциация в света от $30/година, срещу който членовете ни получават достъп до множество местни мероприятия и инициативи. Поради изброените причини малко над 30% от членовете ни са базирани в 19 държави извън България, предимно от европейския континент, но като че ли по-неочакваните са Нова Зеландия и Казахстан. Интересен случай имах и със запитване от Мадагаскар, на което заради необичайността му отговорих положително незабавно, но за съжаление кандидатът не завърши регистрацията си.

Расте ли интересът към сертификата?

- В глобален план интересът има циклично поведение - когато капиталовите пазари нарастват, както в периода 2003-2006, интересът към финансовите професии и квалификацията CFA бележи ръст. Когато борсите са "горещи" и индексите покоряват нови върхове, както през 2007 г., броят на кандидатите малко намалява, което се обяснява с мотивацията на финансистите да бъдат фокусирани върху инвестиционните процеси, без да "губят време" в образователни програми. Когато пазарът навлиза в корекция, кандидатите се увеличават в удобното време за учене, а когато е на дъното – всеобщото апатично настроение на професионалистите обуславя и сравнително занижен интерес към програмата. В България тази цикличност също демонстрира сходно изражение.

Какви са таксите за отделните нива на CFA?

- За участие във всяко от трите изпитни нива се заплаща такса, която според момента на записване варира между 700 и 1200 долара и която покрива явяването на изпит и съответните подготвителни материали. Отделно всеки кандидат, който за пръв път се записва в изпитната програма, заплаща допълнителна еднократна такса от 450 долара. Така за първата година максималният разход би могъл да доближи 1700 долара, което за финансисти в началото на кариерата им в България е значителна финансова преграда.

Отчитайки този фактор, Българската CFA асоциация ежегодно изисква от CFA Institute възможността да подпомага кандидатите в България, като предоставя между 10 и 20 стипендии. Вместо описаните по-горе такси за явяването на определено ниво спечелилите стипендия кандидати заплащат само фиксирана номинална такса от 250 долара. Първоначално Българската CFA асоциация разпределяше стипендиите само на кандидати, явяващи се за пръв път на първо ниво, предвид максималния размер на финансовата помощ. Впоследствие самият CFA Institute промени условията и наложи те да бъдат достъпни за всяко ниво.

Ако трябва да обобщим и все пак малко по-позитивно - кое ще промени средата и икономиката на България?

- Нормално е управляващите да разбират, че е в техен интерес да създават подходящи, дългосрочни и надеждни условия за развитие на икономиката, за да се привличат инвестиции, да се увеличава трудовата заетост, да просперира държавата и нейното население. Не говоря само за процеси, оказващи влияние върху фондовата борса, а за фундаментални и целенасочени планирания и действия, засягащи реформи във всички сектори на реалната икономика. Затова не само частният бизнес от България и чужбина, но и различните работодателски организации, асоциации, заинтересовани групи трябва ангажирано и непрестанно да си сътрудничат с правителството и със съдействието на отговорните медии да настояват техният глас да бъде чуван и предложенията им за реформи да намират реализация. Сигурен съм, че Българската CFA асоциация може да бъде ползотворен участник в активния диалог с политиците и регулаторите за постигането на горепосочените цели.

Преди десет години се завърнах от САЩ, за да участвам в тези процеси, и съм оптимист, че нацията ни е интелигентна и осъзнава какви са нуждите й, инициативна за извършване на реформите и непреклонна пред предизвикателствата, свързани с тях.

Едни от най-важните принципи, които се възпитават и преподават в CFA, са етиката, прозрачността и равнопоставеността на пазарните участници. На българския пазар обаче точно те сякаш винаги са липсвали в голяма степен, а с фалита на КТБ усещането за несправедливост се усили. Оптимист ли сте, че в един момент нещата ще се променят и фондовият пазар ще стане предпочитано място за инвестиции и набиране на капитал?

- За съжаление недостигът на тези основни ценности е частично отговорен за състоянието на финансовия пазар в момента. Прост факт е, че докато развитите пазари се възстановиха от финансовата криза и някои са на нови рекордни нива в сравнение с началото на кризата, българският капиталов пазар продължава да буксува на приблизително същите нива, до които се срина през 2008 г. Затова една от целите на Българската CFA асоциация като част от световната мрежа от местни асоциации на CFA Institute в над 140 държави е да изповядва точно тези принципи - етика, честност, прозрачност и равнопоставеност на пазарните участници. Тези добродетели са условия за ефективното функциониране на всеки пазар. Има и много други реквизити, разбира се - дали целите и желанията на емитентите се срещат и покриват с тези на инвеститорите, доколко размерът на пазара и възможностите на компаниите са достатъчно мащабни и ликвидни за инвестиционната общественост, доколко местната икономическа, правна и обществена рамка е привлекателна и съпоставима с интереса на чуждите инвеститори и др. Ясно е също така, че само с местен капитал в България много трудно и бавно ще постигнем възстановяване на пазара - нужни са чужди инвестиции, които да бъдат привлечени и удържани по правилния и дългосрочен начин с ефективни действия от политиците, регулаторите и бизнеса. Но това е проблем на цялата държава и икономика.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 4
    kiro1234 avatar :-|
    kiro1234

    каква борса, какви пет лева. Всичко е само смях:).

  • 5
    shwarzspeht avatar :-|
    Клюводървец

    До коментар [#4] от "kiro1234":

    Така е.

  • 6
    baba_vuna avatar :-|
    Мамата

    Ебати интервюто. Може да се изчерпа с един въпрос - добре ли е?
    И отговорът: Не, не е.

  • 7
    aussie avatar :-|
    aussie

    В българската борса аз лично не съм прочел някой да е плащал дивидент който да е по-голям от лихвения процент досега. Всички покупко продажби на акции са само с цел къси печалби от разлики в цените а те пък са благодарение на наивници които пък са ги излъгали да чакат да получат "капитъл гейн" от инвестицията си :)

  • 8
    plap avatar :-|
    plap

    Капитал, интервюто ви е скучно, но което е още по-лошо - форумът ви много се профанизира. Помислете защо?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK