Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 8 май 2015, 16:55, 11844 прочитания

Нищо захарно на пазара на соковете

Изискването на Брюксел е от 2013 г., фирмите са подготвени и го спазват

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
28 април 2015 г. беше един добър ден за зъбната хигиена на децата и за хората, които искат да спазват диета. От този момент на пазара в Европейския съюз, включително и в България, не се предлагат сокове от плодове с добавена захар. Вече пуснатите количества, които не отговарят на изискването, би трябвало да бъдат изчерпани до тази дата. Задължението произтича от европейска директива, която не е изненада за фирмите в сектора.

"Индустрията от много години произвежда и предлага на пазара сокове без добавена захар. Така че за нас европейската регулация отчете масово наложила се практика", твърди Жана Величкова, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България.


Без изненади

До 28 октомври 2013 г. съществуваше възможност за добавяне на минимални количества захар в соковете от плодове (без круши и грозде) за регулиране на киселия вкус или за подслаждане. Това бе и началната дата, когато забраната влезе в сила и дори тази ограничена възможност отпадна. На 28 април т.г. изтече преходният период за количества, произведени преди 23 октомври 2013 г. Сега запазеното наименование на категорията сок ще се асоциира само и единствено със сока от плодове, обясни Жана Величкова.

"Забраната за добавяне на захар в 100% соковете няма да се отрази по никакъв начин на продуктите, нито на цените им. И до промените, записани в европейската директива, повечето от производителите не добавяха разрешените минимални нива захар за регулиране на сладостта", категорична е и Мая Герасимова, маркетинг-мениджър на "Девин" - производител на сокове Frutelli.



Тихомир Кукински, производствен директор на "Бест фрутс" – производител на сокове Florina, уточнява, че на пазара се предлагат три вида напитки. "Най-елементарните са плодовите - те са с 5% до 15% съдържание на плод, а останалото е захар, аромати, оцветители. Втората група са нектарите, които са с плодово съдържание от 25% до 40%. При тях е допустимо влагането на 20% подсладител – мед или захар. Третата категория са соковете, при които не може да се влага нито захар, нито какъвто и да било друг вид подсладител. Сладостта при соковете идва от самия плод", обясни той.

Според Мая Герасимова големите компании "следят климатичните фактори по региони в световен мащаб и добиваните реколти и осигуряват суровини с достатъчно високи нива на плодови захари. Така няма нужда от добавяне на допълнително захар или подсладител".

"Още в края на миналата година Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) извърши тематична проверка във връзка с новите изисквания и установихме, че бизнесът е чудесно запознат с нормативната уредба. При тези проверки не бяха открити нарушения при производството, състава и технологичната документация", съобщи д-р Камен Николов, началник на отдел в дирекция "Контрол на храните" при Централното управление на БАБХ. Проверяващите открили нарушения само при етикетирането. "Много от производителите пишеха "натурален срок" или сок "100% концентрат", което е в нарушение на нормативната уредба. Надписите на етикетите при соковете трябва да бъдат: сок от плодове; сок от плодове от концентрат; концентриран сок от плодове; сок от плодове екстрахиран с вода; дехидратиран сок от плодове или сок на прах. Всичко останало намерено върху опаковката е нарушение на изискванията", уточни д-р Камен Николов.

Низходящо потребление

Браншовата асоциация отчита трайна тенденция на спад в потреблението на сокове и нектари в България за периода от 2009 до 2014 г. През 2013 г. общата им консумация е малко над 63 млн. литра с приблизителна стойност от около 142 млн. лв., съобщи Жана Величкова. По думите й това подрежда българския потребител на едно от най-ниските нива на консумация на човек от населението в Европа – около девет литра средногодишно. "Само за сравнение - консумираните в Германия, Финландия и Холандия сокове и нектари са от порядъка на 30 литра. По този показател след България в ЕС се нареждат единствено Румъния и Словакия", казва Мая Герасимова. Тя цитира данни от агенцията за анализи Canadean, според които пазарът на всички напитки от плодове в страната се оценява на близо 140 милиона литра.

"Сред основните причини за низходящата тенденция е не само покупателната способност на хората, но и липсата на достатъчна информираност за ползите от консумацията на сокове и нектари, които са богати на витамини, фибри и други ценни за организма вещества", отбелязва Жана Величкова. Тихомир Кукински също смята, че спадналото потребление е резултат от свитите доходи на хората. "Истинският сок струва пари, няма 100-процентов сок, който струва един лев. Когато имаш пет лева и когато виждаш, че плодовата напитка е два пъти по-евтина, избираш нея, макар че качеството й е ниско", обобщава той.

През 2014 г. обаче негативната тенденция на спад е преустановена, макар и с малък темп, съобщи Величкова. Предварителните проучвания на браншовата организация отчитат ръст от 1.1 – 1.6% в потреблението спрямо предходната година.

Налице е стабилизиране на категорията, казва и Мая Герасимова. Според нея това се дължи на положителната икономическа обстановка и на иновативните предложения в сегмента. Сред новостите на пазара тя посочва соковете Frutelli Super 3
с екзотични плодове, Cappy студено пресовани 100% сокове портокал и ябълка, разнообразните напитки в РЕТ с парчета плодове на Cappy Pulpy, плодовите комбинации на Frutelli fruit mix в картонени опаковки.
Като цяло основен купувач на напитките от плодове са жените. Топ 4 вкуса в България са портокал, праскова, кайсия и ябълка, а консумацията им се осъществява преобладаващо у дома, твърди Герасимова.

"В топ 3 при соковете са Cappy, Florina, Queen's", казва Тихомир Кукински. Според него за следващото място в стълбицата се борят ВВВ, Fresh и Frutelli.
"Очакванията ни са за нарастваща популярност на категорията и разширяване на пазарните позиции на българските производители на напитки от плодове както в ЕС, така и в трети страни", коментира Жана Величкова. И обобщава, че индустрията е конкурентоспособна, залага на високо качество и иновации, инвестира в производствен капацитет, в технологии и маркетингови стратегии.

"Нивата на потребление на сокове и нектари отпреди кризата ще се върнат, но не и през 2015 г.", прогнозира Тихомир Кукински. Според него ще са нужни "още една-две години поне, за да усетят хората стабилност и да развържат кесията".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вълната от затварящи заводи продължава. Компанията за авточасти "Костал" спира Вълната от затварящи заводи продължава. Компанията за авточасти "Костал" спира

Оръжейният "Дунарит" е с намален персонал, а административни пречки спъват износа

30 мар 2020, 1663 прочитания

Euler Hermes: Застрашени от фалит са 13 хил. компании в еврозоната Euler Hermes: Застрашени от фалит са 13 хил. компании в еврозоната

Процедурите по несъстоятелност може да се увеличат с 20%, прогнозират от компанията за застраховане на кредити

30 мар 2020, 1214 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Цифровизацията на Европа

Брюксел разкри стратегията си за единен онлайн пазар, чрез която иска да навакса изоставането на ЕС в дигиталната икономика

Още от Капитал
Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10