Цифровизацията на Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Цифровизацията на Европа

Цифровизацията на Европа

Брюксел разкри стратегията си за единен онлайн пазар, чрез която иска да навакса изоставането на ЕС в дигиталната икономика

Юлиян Арнаудов
8752 прочитания

Кое е най-горчивото чувство, което може да изпита един интернет потребител от Европа? Надписът "Тази услуга не е достъпна във вашата страна". Докато Европейският съюз успя да изгради единен пазар, в който хора, капитали и стоки се движат свободно, както и единни правила по редица ключови въпроси, донякъде парадоксално именно безграничното дигитално пространство се оказва сфера, където продължава да има невидими, но осезаеми бариери. И те дори стават по-високи и непреодолими. Причината е, че дигиталният пазар в ЕС е съставен от 28 отделни парчета, като всяка компания трябва да навлиза във всяко едно от тях поотделно. Затова американските, а напоследък дори и китайските интернет компании успяват да постигнат по-големи мащаби от европейските си колеги. От това страдат както предприемачите на Стария континент, така и потребителите.

Източник: Reuters

Европейската комисия реши да промени това статукво и представи в сряда дългоочакваната стратегия за формиране на единен цифров пазар. Тя включва 16 мерки, които имат за цел да хармонизират правилата в страните, членки на ЕС, при е-търговията, разпространението на дигитално съдържание и др. Стремежът на Брюксел е да позволи на европейските интернет компании да се развият и да постигнат мащабите, които имат техните американски конкуренти като Amazon, Facebook или Google. В един идеален свят, в който всички тези мерки действат според обявения замисъл, един български потребител ще може да гледа филми от платформи за споделяне на видео като Netflix, ако те са достъпни в някоя друга страна от ЕС. Или пък да поръчва маратонки или техника от Amazon на цените, които плащат всички от Европа.

Стратегията беше посрещната със смесени чувства. От една страна, тя ще помогне наистина за формирането на истинска единна дигитална бизнес среда, но от друга може да доведе до рестрикции към вече утвърдените играчи от САЩ. Освен това все още има доста недоизяснени моменти, чиято практическа реализация стои под въпрос. Последният фактор е, че подобно на много други европейски стратегии, най-вероятно и настоящата за единния цифров пазар може да се проточи с години, докато бъде въведена и дотогава да бъде разводнена от лобистки корекции. Така своеобразната "цифровизация" на европейския пазар може да заприлича на злополучния едноименен процес при телевизията в България - бавно, с много преговори и малко ефективност.

Едни единни 28 пазара

Основната причина ЕС да бъде много труден регион за реализиране на дигитални услуги и продукти е, че той е много фрагментиран. Има 28 държави, всяка от които разполага с различни правила и закони, които регулират предоставянето на съдържание, начина за защита на потребителите, авторските права, облагането с данъци и др. Всичко това налага онлайн компаниите да хвърлят много ресурси и време, за да могат да навлязат във всеки поотделно. Брюксел предлага да се наложат хармонизирани правила при покупката онлайн (независимо дали става дума за виртуални или физически стоки). Предвижда се и уеднаквяване на законодателството за защита на потребителите. Така ще важат едни правила при покупка онлайн в целия ЕС. По този начин, ако закупите нещо през интернет, правата ви като потребител ще бъдат защитени независимо къде се намират в рамките на съюза или откъде пазарувате.

Много важен елемент в стратегията е забраната за геоблокирането в рамките на Европа. Това представлява ограничаване на функционалностите на интернет сайтове, услуги или продажбата на продукти на базата на географски принцип. Например, ако сте абонат на платформата за стрийминг на видео Netflix във Великобритания, плащате си абонамента, но като дойдете в България, няма да можете да я ползвате, защото тук тя не е достъпна. Подобна е ситуацията при поръчване от Amazon или iTunes например.

В някаква степен това се дължи на различните правила за авторски права. За да може ефективно да се забрани геоблокирането при предлагане на онлайн услуги, ЕК планира да ревизира и да позволи съдържанието да може да бъде достъпно в целия ЕС, а не само в някои определени държави.

"Искам хората да могат да купуват от чуждестранни сайтове, все едно са си вкъщи, както и компаниите да продават своите стоки и услуги на чуждестранни клиенти, все едно го правят на националния пазар", обяви зам.-председателят на ЕК, отговорен за единния цифров пазар Андрус Ансип при представянето на стратегията.

Ако бъдат приложени тези мерки е много вероятно да повлияят положително върху е-търговията между отделните държави в ЕС. В момента едва 4% от онлайн услугите са трансгранични в Европа, 42% са национални и 54% са американски. Близо 15% от европейските потребители купуват от друга страна-членка, а 44% от местни компании. Едва 7% от малките и средните предприятия в Европа предлагат трансгранични услуги и доставки. Това показват данни на ЕК относно цифровия пазар в момента.

Спорните моменти

 

Затова и стратегията за единния цифров пазар не е краят, а началото на един дълъг процес, в който трябва да се изкове бъдещето на дигитална Европа. То със сигурност няма да е такова, каквото си го представят в Брюксел, и ще зависи повече от иновативността на бизнеса, отколкото от далновидността на чиновниците. Със сигурност обаче мерките ще направляват посоката на това развитие и те ще са успешни само ако наистина са насочени към повече конкуренция, а не към повече рестрикции,

Кое е най-горчивото чувство, което може да изпита един интернет потребител от Европа? Надписът "Тази услуга не е достъпна във вашата страна". Докато Европейският съюз успя да изгради единен пазар, в който хора, капитали и стоки се движат свободно, както и единни правила по редица ключови въпроси, донякъде парадоксално именно безграничното дигитално пространство се оказва сфера, където продължава да има невидими, но осезаеми бариери. И те дори стават по-високи и непреодолими. Причината е, че дигиталният пазар в ЕС е съставен от 28 отделни парчета, като всяка компания трябва да навлиза във всяко едно от тях поотделно. Затова американските, а напоследък дори и китайските интернет компании успяват да постигнат по-големи мащаби от европейските си колеги. От това страдат както предприемачите на Стария континент, така и потребителите.

Източник: Reuters

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK