Точно затова държавното дружество иска да гарантира част от приходите си чрез договори за изкупуване. В посочените за това мерки се предвижда НЕК да се задължи да купува енергията или да плаща цена за разполагаемост (поддържане на мощностите в готовност за работа) на един от блоковете на централата, както и да плаща разходите за въглеродни емисии, които се генерират от производството на енергията, която ще се продава за нуждите на обществения доставчик (НЕК). Това обаче едва ли може да се случи, тъй като делът на регулирания пазар, за който НЕК трябва да купува енергия, все повече намалява, а идеята е до края на годината напълно да изчезне.  И други условия От ТЕЦ "Марица-изток 2" поставят и други условия, които нямат нищо общо с пазарните правила. Едно от тях е да продават студен резерв на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) от един свой блок по регулирана цена за разполагаемост, която в момента е 24.13 лв. с ДДС за мегаватчас, а от юли дружеството предлага да се увеличи до 25.45 лв. за мегаватчас (предложението за цената на енергията е увеличение от 44,13 лв./мВтч на 47,35 лв./мВтч). Това обаче е много повече от цените, които се реализират от проведените търгове за студен резерв от ЕСО.

Причината да се въведат тези търгове беше именно да се намалят разходите на дружеството. От справка на сайта на оператора става ясно, че през миналата година цените, които са постигани за студен резерв, са под 10 лв. за мегаватчас, като само "Топлофикация Русе" се е класирала при цена от 14.50 лв. за мегаватчас. В тази връзка от ТЕЦ "Марица-изток 2" са поискали съдействие от КЕВР да бъдат допуснати в търга за януари-февруари с цена от 24.13 лв. В крайна сметка централата успява да сключи договор за периода март-юни за 15 лв. за мегаватчас. Ако искането на централата за задължително купуване на студен резерв от един от нейните блокове, и то на цена много над пазарната, обаче бъде удовлетворено, това означава ЕСО да бъде натоварен с допълнителни разходи.  Подобно кроссубсидиране едва ли ще бъде позволено от регулатора, особено на фона на новите пазарни правила, които ЕК изисква да наложим. Така единственото по-реалистично условие, което централата поставя, е да й се даде възможност да участва с допълнителни проекти в Националния план за инвестиции за периода 2013 – 2020 г., като по този начин срещу реализираните екологични мерки дружеството да получи безплатни квоти за парникови газове.  В крайна сметка затрудненията, които държавното дружество изпитва, ще бъдат преодолени, когато търсенето в региона на електроенергия и съответно цените се повишат, тъй като дори и в момента основният приход на централата е именно от свободния пазар.