Дни преди падежа на заема според няколко източника на "Капитал", близки до развиващите се събития, парите не са осигурени. С уговорката, че няма данни какво върши Пиер Луврие и дали няма в последния момент компанията му да извади 150 млн. евро за вдигането на капитала. Самият Луврие изчезна от сцената в България веднага след като публично се заяви като купувач на цяла група компании на Цветан Василев. Седмици по-късно дори Комисията за защита на конкуренцията се призна за безсилна да влезе в контакт с него, пускайки специално съобщение, че писмата й до официалния адрес на LIC33 се връщат от пощите с обяснението, че на него адресатът не е познат.

Тоест шансът белгиецът да изпълни ангажимента по мостовия заем в срок клони към нула. И ако не се случи нищо различно от очакваното, след 22 май VTB Capital ще стартира продажба на InterV, което означава и 100% от БТК.

Новата задруга

Чисто процедурно, за да претендира неизпълнение на ангажимента по споразумението за мостовия кредит, VTB Capital ще трябва да изчака 60 дни след 22 май - един вид последна възможност за намиране на парите или постигане на съглашение между страните, обясниха юристи, запознати с договора. Когато се тръгне към осребряване на обезпечението, е възможно евентуално оспорване от акционер, било то Луврие или Василев, да забави започването на продажбата. Което означава, че намирането на инвеститор и сключването на сделка няма ясен хоризонт. За продажбата със сигурност ше е необходимо и разрешение от Комисията за защита на конкуренцията.

По-важното в случая обаче е друго. Според трима независими източници на вестника VTB Capital е решена да не удължи срока за вдигане на капитала с шестте месеца, записани като възможна отсрочка в договора по заема, а директно да премине към продажба. Като причината за това е, че има договорка между нея и държавата (и по-конкретно премиера Бойко Борисов) сценарият за телекома да тръгне именно в тази посока. Постигнатото споразумение между банката и управляващите страната е те да имат глас при одобряването на новия собственик на телекома, а самата сделка да се структурира така, че държавата да получи определена сума от инвеститора, с която поне донякъде да компенсира дупката, останала след затварянето на КТБ. Причината - пари от банката са ползвани индиректно от Василев за покупката на телекома. Колко точно - предстои синдиците и Фондът за гарантиране на влоговете да уточнят.

Желанието на правителството да покрие, доколкото е възможно, "липсите" от изплащането на депозитите в банката на Цветан Василев не е от вчера. Именно с тази цел се подготвяха няколко различни сценария, в резултат от които държавата да придобие контрола върху телекома и впоследствие да го продаде. Те обаче не успяха. Дали сегашният ще има по-различно развитие не е гарантирано.

Сега управляващите имат и още една карта със спорна сила. В края на март НАП запорира 100% от акциите на самата БТК заради предполагаемо данъчно задължение на първия й собственик по веригата - "Вива телеком България". Твърдяната сума е незначителна - 500 хил. лв. Но пък дава някакъв контрол и влияние, поне временно, до приключване на данъчната ревизия.

Старите брокери

Както и може да се очаква в ситуация, в която има договорка, че държавата взема някакво решение - в случая донякъде избира новия собственик на БТК, на ход са плеяда лобисти, които се опитват да заинтересоват определен инвеститор от компанията, да го доведат и да го лансират пред управляващите.

По неофициална информация в тази роля от седмици е известният с интересите си в телекомуникациите лобист Спас Русев. Всъщност Русев според два източника на вестника се опитва да намери купувач за БТК от над два месеца, като доскоро е бил в "съдружие" в тази мисия с Красимир Гергов. По последни данни обаче Гергов е отпаднал от дуета и в момента бившият царски лобист работи по въпроса сам. Спрягано име на потенциален кандидат през Русев доскоро беше това на милиарадера Карлос Слим. Според източниците на "Капитал" обаче към момента Слим няма желание да влиза в сделка за БТК, особено предвид факта, че вече е основен акционер в собственика на "Мобилтел" Telekom Austria и евентуалното му участие в БТК е възможно да предизвика регулаторен проблем.

Другият човек, за когото се твърди, че търси финансиране, е Златозар Сурлеков – бившият председател на управителния съвет на БТК и приближен на Цветан Василев. В сегашната ситуация обаче избягалият в Сърбия банкер трудно може да убеди някого да предостави толкова голяма сума, въпреки че опитите продължавали.

В групата на местните търсачи на път към БТК на няколко пъти беше спряган и Делян Пеевски, понякога в съдружие с ПИБ, но засега няма информация за конкретно действие или осигурена сума.

Като потенциален купувач на БТК от известно време в сектора се споменава и операторът Orange, а за човек, консултирал компанията по темата, е сочен бившият мениджър на българския телеком Бернар Москени. Според запознати със совалките на Москени обаче вариантът Orange да даде оферта за БТК вече не е на дневен ред.

Като заинтересовани от телекома в момента се сочат още американски и германски компании, както и българска група. За стратегически инвеститор, предприел каквито и да било реални действия в посока участие в евентуална процедура за продажба на БТК, обаче информация няма.

Продажба, но на кого

С една дума – за компанията новините са две. Едната – добра, другата – лоша. Първата е, че иначе предизвестената невъзможност на основния й акционер да осигури финансиране за мостовия заем в крайна сметка води до ходове в посока излизане на компанията от състоянието на безтегловност и липса на подкрепа от реален стопанин, което е рисковано за нея и дългосрочно вредно.

Втората новина – че стратегически инвеститори отново не се забелязват на хоризонта, също не е изненада.

"При сегашната неяснота около БТК нито един голям чуждестранен оператор няма да влезе в нея", прогнозира мениджър от сектора, пожелал името му да не се цитира. В крайна сметка обаче решението на VTB Capital да не отлага иска си е по-скоро полезно за телекома, доколкото ще предизвика промяна в нестабилната структура на собствеността му.

Що се отнася до гласа на държавата – реално той винаги е бил с особена тежест при продажба на БТК, тъй като компанията е смятана за елемент от националната сигурност. Разликата сега е, че има шанс държавата също да получи някакви пари.

Очакванията в тази посока са неясни, но споменаваната сума е над 100 млн. евро. Въпросът е доколко към инвеститора ще могат да се поставят условия – той ще трябва да плати парите на кредиторите по мостовия заем, да поеме всички други дългове на БТК, които са почти 800 млн. лв., и да осигури особения вид финансиране за държавата. Предвид крупната сума, която се получава от всичко това, конкурентния пазар в България, слабия шанс за ръст и свитите печалби в индустрията в страната, прогнозата не е особено оптимистична.

Преглед на оригинала