Германо-българската камара критикува закона за веригите
Според представителите на бизнеса те са в противоречие със свободната конкуренция
Моят Капитал
Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.
Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) изрази сериозни притеснения за лошо влияние на предлаганите промени в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Това става ясно от становище на организацията, в което се посочва, че законопроектът "продължава да съдържа влошаващи за бизнес средата, конкуренцията и потребителите разпоредби". С промените в ЗЗК се регулират отношенията между търговските вериги и техните доставчици. Те бяха предложени от депутати от БСП с мотивите, че така ще се защитят българските производители и потребителите, но оценката за бъдещия им ефект е доста спорна.
Време за размисъл
Предложенията бяха приети на първо четене от парламента в края на април и има още процедури, преди да влязат окончателно в сила. Възможно е парламентът все пак да се откаже от тях, а може и президентът Росен Плевнелиев да им наложи вето. От ГБИТК отбелязват, че проектът е срещу търговските вериги, но засяга всички икономически сектори. От камарата призовават да се прегледат внимателно ефектите от предлаганите разпоредби и да се поправят. ГБИТК обединява представителства на германски фирми с бизнес в България и български, които работят с Германия. Тъй като голяма част от търговските вериги са от немски говорещи държави, становището може да се приеме за представително на позицията на голяма част от сектора.
В коментар, подготвен за "Капитал", изпълнителният директор на "Кауфланд България" Димитър Спасов споделя сходно мнение – и производители, и търговци са "в една лодка", растежът на едните зависи от успеха на другите. Той посочи, че големите вериги имат интерес да продават български стоки, а производителите печелят от партньорството си с тях. От общия оборот на магазини "Кауфланд" средно 75% идва от произведени в България стоки, а при млечни, месни продукти, хлебни изделия, безалкохолни и вино този дял е близо 90%, отбелязва Спасов (цялото мнение може да прочете в секция "Интервюта и коментари" на Capital.bg).
Ключови проблеми
Три са основните проблема според ГБИТК – неясният термин "значителна пазарна сила", публикуването на общите условия и типови договори, които трябва да са одобрени от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), както и високите глоби. Въвеждането на "значителна пазарна сила" е критикувано от много организации – то няма да има точно определение в закона, а тепърва КЗК ще пише критериите, по които да се определя. Това означава, че комисията ще създава правила и сама ще ги прилага и според камарата това е в противоречие с "основния конституционен принцип за разделение на властите". Със същите аргументи и забележки е и становището по законопроекта, публикувано в началото на седмицата от Българската търговско-промишлена палата.
Идеята за понятието "значителна пазарна сила" дойде още в началото при обсъждането на предложенията за промени в ЗЗК. Мотивите на депутатите бяха, че така ще се ограничат търговските вериги при поставянето на неизгодни за доставчиците условия. Би трябвало понятието да помага за поставянето на веригата (предполагаемо по-силна) и производителя (приеман за по-слаб) на равно ниво. В действителност опасенията и на производители са, че това няма да изпълни предназначението си, а може да се използва за наказателни акции на всякакви фирми – и търговци, и производители. Например голям производител, който е лидер в сектора си, може да бъде глобен, без това да има общо с отношения с търговска верига.
Намеса на пазара
Германският бизнес смята, че да се публикуват общи условия и типови договори, които освен това трябва да се одобряват от КЗК, е "дискриминационна мярка" и е "намеса в свободата на договаряне на страните". Дискриминацията идва от това, че задължението ще се отнася само за някои пазарни участници – тези, които периодично получават доставка на стоки за продажба и имат 50 млн. лв. годишен оборот. Досега няма разумно обяснение толкова голяма ли е разликата между търговец с оборот 49 млн. лв. и такъв с 1 млн. лв. повече.
Недоволство предизвикват и предвижданите високи санкции – до 10% от оборота, които ГБИТК определят като "икономически необосновани". Глобите няма да правят разлика за вида и тежестта на нарушението и дори за по-малките парите могат да са същите, които се плащат за злоупотреби с монополно и господстващо положение. Камарата припомня, че свръхрегулацията, която е на път да бъде приета, противоречи на практиките и препоръките на Европейската комисия, Европейският парламент, Съветът на ЕС и правителството на Германия. Всички те насърчават саморегулацията и добрите срещу лошите практики.
2 коментара
Почва да ми писва от воя на всички големи вериги.
Регистрират само загуби - реват за лоша среда.
Много уважавам немският бизнес,за това съм привърженик на неговите методи.Преди няколко години, изгониха walmart от страната си съвсем законно и съобразено с европейското законодателство.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.