Телеком мрежите скоро няма да могат да поемат трафика

 

Атанас Добрев заема поста главен изпълнителен директор и член на управителния съвет на БТК от юни 2013 г., а постъпва в компанията пет години по-рано като главен финансов директор. Преди това Добрев е заемал позициите финансов и административен мениджър на "Орифлейм България", а в периода 2001 - 2008 г. е главен финансов директор на "Глобул". Има MBA по финанси и счетоводство от Rollins College, Crummer Graduate School of Business във Флорида, САЩ, и магистърска степен по международни икономически отношения от Университета за национално и световно стопанство в София. Добрев ръководи БТК в един от най-турбулентните периоди от историята й - докато неин мажоритарен акционер беше Цветан Василев и след като банката му КТБ беше затворена. В момента акциите на БТК са запорирани, а акционерната й структура отново е нестабилна. Собственици след верига от дружества са никому неизвестният Пиер Луврие, VTB Capital и кредиторите на телекома, а очакванията в сектора са компанията отново да бъде обявена за продажба. Въпреки трусовете през цялото това време телекомът расте и в момента е най-големият по приходи в страната.

БТК излезе преди седмица с финансови резултати за първото тримесечие на 2015 г. Как ги оценявате, заедно с тези за 2014 г.?
- Въпреки спада на сектора като цяло и за двата периода "Виваком" продължава да е лидер на телекомуникационния пазар в България. Мобилният пазар още е най-големия в сегмент, но продължава да се свива. Този спад се дължи най-вече на две тенденции - ценовата война между операторите, водеща до все по-ниските тарифи за потребителите, и остатъчният ефект от въведените по-рано регулации. Към тях трябва да се добави и постепенното преминаване на клиентите от глас към данни. Сметките за гласови услуги намаляват въпреки растящото потребление, като това само частично се компенсира от по-голямото потребление на мобилни данни. За първото тримесечие на годината 56% от приходите на "Виваком" вече са от мобилни услуги. Ние успяваме да растем въпреки спадащия пазар, защото през последните пет години първи усетихме тенденциите и започнахме да инвестираме, да подготвяме както мрежата, така и организацията си спрямо тях много преди другите. Една от тези тенденции е именно миграцията на хората от гласови услуги към данни.
Може би вече не помните, но "Вивател" беше операторът с най-лошо 3G покритие. В периода 2007-2008 г. компанията се беше фокусирала върху по-базови неща като гласовите услуги и 2G покритието и нее се правеха инвестиции в 3G. Но през 2009 г. ние първи осъзнахме, че хората ще искат бърз достъп до интернет не само в големите градове, вкъщи или в офиса, а навсякъде - национално покритие, съизмеримо с това за гласови услуги. Ние бяхме първият оператор, който прехвърли част от честотите си от второ към трето поколение мрежа и инвестира масирано в териториално покритие по начин, различен от останалите. Когато в началото инвестирахме в покритие на 3G на честота 900 MHz беше рисковано, защото имаше много малко телефони. Да, наложи се да подменим някои устройства на част от клиентите си. Но в момента те имат най-доброто териториално покритие на мрежа от трето поколение в страната.

Докъде стигнахте с навлизането си на пазара на тв доставка?
- Преди четири години, когато решихме да предложим телевизионна услуга, много хора казваха, че няма да успеем и просто ще изгубим инвестираните пари. Още тогава този пазар беше с много конкуренти и с 85% проникване. Само четири години по-късно "Виваком" е вторият най-голям оператор в този сегмент.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Колко клиенти имате в тази ниша?
- 333 000. И то не защото сме купували други оператори, а защото всеки един от тези клиенти съзнателно ни е избрал пред друг оператор, защото сме му предложили по-добра комбинация от качество, услуги и цена. Има много малко оператори и дори индустрии, в които някой започва от нула в напълно обхванат пазар и става номер две за толкова кратко време.

А не е ли "Близу" номер две на този пазар. Те колко клиенти имат?
- Беше, но нашите проучвания показват, че все още с малко, но вече сме по-големи от най-големия кабелен оператор. Колко абонати имат те е добър въпрос, но към тях. Преди три седмици парламентът прие една много добра мярка - задължи всички оператори да публикуват на сайтовете си клиентите си по услуги, а КРС - да поддържа публичен регистър с тези данни. Това трябваше да бъде направено в тридневен срок от влизането на закона в сила. Нямаше преходен период. Но, общо взето, като изключим трите големи оператора, много малко от другите смятат за необходимо да се съобразяват със закона. Има и друго любопитно нещо в тази посока. В България има може би близо 700 оператора на телекомуникационни услуги. От тях не повече от 5-6 обявяват финансовите си резултати. За мен е необяснимо как на пазар, където останалите стотици оператори имат сигурно съвкупен приход от 300-400 млн. лв. и би трябвало да плащат 60-70 млн. лв. ДДС, държавата не се интересува защо те изобщо не обявяват финансови резултати. Очевидно е по-лесно или по-удобно да се обръща внимание само на големите оператори.

Как стои БТК на останалите пазари?
- Много хора ни възприемат като фиксиран оператор и ние продължаваме да сме номер едно там. Но всъщност вече 40% от фиксираните номера се обслужват от други компании. Тоест нашият дял е около 60%, което е един от най-ниските дялове в Европа на исторически оператор. Делът ни във фиксирания достъп до интернет е около 21%, което също е сред най-ниските в Европа. Въпреки това регулаторите продължават да се фокусират основно върху нас. Ще дам пример - средно на ден ние имаме по две проверки от някой регулатор, което означава годишно между 600 и 700 проверки от различни институции. Надали има друга компания, която до такава степен да е във вниманието на всички регулатори.
Това, което обаче преди четири години осъзнахме, е, че ниският ни пазарен дял във фиксирания достъп до интеренет е проблем на самата компания. Човек, дори да има обективни обстоятелства, трябва не да се оправдава с тях, а да намери вътрешни сили, за да промени ситуацията. Компанията дълги години разчиташе на достъп до интернет само през медна мрежа. А тенденцията е, че достъпът до интернет рано или късно ще е само от два типа - през оптика, и безжичен. Твърдото ми мнение е, че може би след пет или максимум до 10 години достъпът до интернет в България ще става само по един от тези начини. Ето защо паралелно на инвестициите в мобилна мрежа продължихме да влагаме значителни средства и в оптика. Резултатите не закъсняха - вече 38% от интернет-абонатите ни имат оптичен достъп.
През последните няколко години ние сме операторът, който инвестира средно най-голям дял от приходите си. Ние вярваме в устойчивото развитие - за да расте един бизнес, трябва да се работи всеки ден, а не всеки трети ден.



Очакванията към БТК на мобилния пазар бяха да получи дял от 24-25%. Колко е делът ви в момента?
- Вече сме надминали тези прогнози, имаме 27% по приходи дял в мобилните услуги. Което се дължи на няколко фактора. Първо - в нашия бизнес, за да можеш да обслужиш клиентите, трябва да имаш услугата, а за целта - мрежата да е качествена и достъпна навсякъде. Звучи тривиално, но не е лесно. На пазара вече има пет оператора, но два от тях още не успяват да изградят мрежа.
Второ - за да постигнем този дял, ние използвахме проблемите на пазара. Единият беше, че всички се фокусираха основно върху гласовите услуги и операторите не инвестираха толкова в предаването на данни. А пазарът беше узрял хората да се прехвърлят към смартфони и да ползват трансфер на данни. Така че изградихме необходимата мрежа преди останалите с по-добро качество.
Другият проблем, който използвахме, беше ценовият. Въпреки че през целия този период, а и преди това, тарифите в България като номинални стойности винаги са били по-ниски от средните в Европа, като процент от доходите през 2006-2007 г. стойността им беше около два пъти по-висока спрямо тази в ЕС. Обективният показател, по който може да се измери това съотношение, е делът на приходите на операторите спрямо БВП. В България тогава той беше около 3.5% при 2% средно за ЕС. Това, от една страна, беше успех за операторите, но пък водеше до особено настроение спрямо тях. Третият проблем беше, че на хората им беше омръзнало да носят по няколко телефона, за да се обаждат на приятелите си, абонати на различни мрежи. Нашата реакция беше, че се насочихме към планове с включени минути към всички мрежи. И последно - променихме изцяло дистрибуцията си. До 2006-2007 г. БТК имаше магазини само в старите пощи, изглеждащи старомодно и неприветливо. А в момента "Виваком" има най-модерната верига магазини в страната.

В каква посока вървят регулациите и до какво ще доведат?
- Регулациите исторически са създадени, за да въздействат на този пазар, когато той е бил монополен. Когато единственият начин да се свържеш с някого е било да имаш кабел в къщи и този кабел е бил един. За последните 10 години обаче, първо, кабелите до вкъщи станаха повече и, второ, безжичните технологии се развиха до степен, че услугите им са еквивалентни на тези по кабел. Докато регулацията се държи сякаш сме все още десетина години в миналото.
Това обаче е политически избор. Право на България и ЕС е да избират какви да са правилата на играта, стига те да са еднакви за всички. Ако правилата са еднакви за всички, бизнесът не може и не трябва да се оплаква от тях. Регулаторите обаче трябва да имат предвид последиците от действията си. Ако правилата са насочени към ниски тарифи на всяка цена, не трябва да се учудваме после, ако качеството е по-ниско или новите технологии не идват първи в България или ЕС.
Европейският парламент се е фокусирал върху ценовия ефект на регулацията за разлика примерно от американския регулатор, за който важното са пазарната структура и въвеждането на нови технологии. В резултат европейските потребители ползват по-ниски скорости и по-малко услуги от американските.
Според нас българският и европейският регулатор трябва да се замислят какво искат от телеком пазара - жителите да имат достъп до най-новите технологии, да работят по-успешно, да са по-конкурентни, да получават по-високи доходи и да живеят по-добре или да ползват ниски цени, но с базови услуги.

А еднакви ли са правилата за всички? Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наскоро на два пъти наказа БТК със солидни глоби. Има ли специално отношение към компанията и защо?
- Ние много уважаваме КЗК - тя изпълнява много важна функция в държавата. Но просто не можем да разберем защо са взети някои от последните й решения. Затова ще ги обжалваме. Преди месец и половина бяхме наказани, че предлагаме таблети на много ниски цени. На всичкото отгоре регулаторът призна в самото си решение, че има подобни оферти и от другите оператори, но каза, че в момента се занимава само с нас. Интересното е, че два месеца по-късно тя все още не са е самосезирала за промоциите на другите оператори. Що се отнася до правилата, ние не оспорваме правото на регулатора да решава къде да има светофар и колко дълго той да свети червено. Когато обаче няколко души пресичат едновременно и полицаят спре и глоби само един, ние започваме да не разбираме правилата.
Подобна е ситуацията и с другата ни глоба - че сме прекратили преди години договора си с "Източна телекомуникационна компания". КЗК и тогава, и сега казва, че ИТК е нарушила договора си с БТК и, грубо казано, ни е измамила. А това е договор, одобрен от КРС и еднакъв с всичките ни партньори. Въпреки че се възползваме обаче само от от правата си по този договор, въпреки че първоначално КЗК отсъжда, че няма нарушение, сега ни наложи съществена глоба.
И в двата случая ние ще се защитаваме. В първия - правото на клиента да получава субсидирано устройство, тоест такова на по-ниска цена. Във втория - принципът всеки бизнес да спазва правилата.

Само от КЗК ли се получава този тип специално отношение към БТК? При вас текат и данъчни проверки.
- Не бих могъл да кажа, че имаме нещо друго освен професионално отношение от който и да било от проверяващите органи, включително от НАП. Нормално е бизнес като нас да бъде проверяван. Ние си плащаме редовно данъците. В момента имаме наложен данъчно-ревизионен акт вследствие на данъчна ревизия, но основният размер на глобата е за събития в периода 2006-2007 г. Но преди два месеца НАП наложи на друг оператор пет пъти по-голям акт - почти 50 млн. лв. Така че смятаме, че не сме обект на специално отношение.

Запорирането на акциите не е поради потенциални данъчни задължения на БТК, а такива на компанията майка - "Вива телеком България", и то за относително малка сума. Там има ли ревизии?
- Има в момента данъчна ревизия, но не съм информиран да има развитие по въпроса. Не вярвам тези събития да имат ефект върху дейността на компанията.

Доколко всичко това е свързано със събитията около Цветан Василев?
- Г-н Василев две години беше един от големите акционери в БТК. Право на всеки собственик е да си продаде дела. Нямам друг коментар по тази тема.

Тези дни изтича срокът за увеличение на капитала на БТК със 150 млн. евро заради мостов заем. Какво ще се случи?
- Няма такъв срок към БТК. Вероятно питате за заема, който се намира на две нива над "Виваком". В началото на годината беше взето решение на надзорния съвет на компанията, че управителният съвет и оперативният мениджмънт няма да се занимават с този въпрос. Затова не мога да дам допълнителна информация по темата. Акционерите решиха, че самостоятелно ще се занимават с финансовото състояние на InterV Investment.

Обслужвате ли останалите си задължения? Наскоро трябваше да има плащане по облигациите.
- Лихвите по облигациите бяха платени. "Виваком" обслужва навреме и без проблем всичките си задължения. Показателно е, че сумата на нетния дълг, което означава задълженията минус наличните пари, в края на първото тримесечие на 2014 г. и в същия момент на 2015 г. е една и съща. Независимо от всичките проблеми с КТБ в този период, компанията в момента е в отлично състояние.

Как се отразява на работата на БТК акционерното й състояние?
- Всеки външен фактор води до по-голямо напрежение и повече работа. Така че - да, отразява се на дължината на работния ден, но на дейността на компанията - не.

Запознахте ли се с Пиер Луврие или негови представители тук?
- Видях, както много други хора, г-н Луврие на пресконференцията му. Но всеки нов акционер, независимо колко е голям, преди да получи разрешението на съответните органи за защита на конкуренцията, не може да упражнява контрол върху дружеството. Г-н Луврие по мои наблюдения спазва тези ограничения и за момента не участва в контрола на компанията и в ежедневната й работа.

Кой го прави?
- Хората, които ежедневно се занимават с това, са надзорният съвет, управителите на "Вива телеком България" и в известна степен - на InterV Investment.

БТК отново вероятно ще излезе за продажба. Кои са  най-добрият и най-лошият сценарий за компанията?
- Не ми е известно в момента да има процес за продажба на БТК. За всяка компания, включително за БТК, е добре да има инвеститор, който да разбира, че най-големите печалби са тези, които идват редовно. За щастие от 2007 г. насам въпреки известните проблеми на акционерите винаги първата им мисъл е била "Виваком" да се развива. В момента имаме същото послание от надзорния съвет.

Казахте "ценова война". Има ли в България наистина такава, на кой пазар, кой я започна и до какво ще доведе?
- Предпочитам да говорим за интензивна ценова конкуренция. Най-лесно тя се вижда, ако сравним офертите сега, преди една и преди две години. Във всички пазари, ако ги мерим по цена за минута или за мегабайт, месечна такса за скорост или брой тв канали за определени пари, се вижда, че има намаление и през тази спрямо миналата година, и за предишния период. За един десетгодишен период няма друга индустрия, в която цената за единица продукция да е паднала толкова.

Какво очаквате да се случи тази година на пазара? Ако съдим по резултатите на компаниите, той се стабилизира...
- Намалението на единичните цени на услугите продължава. Това обаче стимулира потреблението. Миграцията на хората към смартфони също има ефект. Стабилизирането на резултатите на компаниите се дължи на комбинация от тези два фактора. А и големият обем винаги води до по-ниски разходи за производство. Това, което виждам като проблем, е, че текущите мрежи няма да могат още дълго да отговорят на търсенето на клиентите, без това да доведе до понижаване на качеството. Основната роля тук също е на регулатора. КРС е започнала действия, които вероятно ще доведат до временно облекчаване на ситуацията - раздаване на малко допълнителен честотен ресурс в сравнително висок спектър - 1800 MHz. Но това ще е само временно облекчение. За да могат многократно повече хора да ползват мобилни данни в многократно по-големи обеми от текущите (защото това все още е пазар с най-ниска степен на проникване), е необходимо държавата да освободи честотите в 800 и 700 MHz. Вероятно знаете, че България е единствената държава в ЕС, където 800 MHz не само не са освободени, но и няма план кога ще бъдат освободени. Това е огромен проблем за индустрията, защото спира инвестициите. И ще се окаже проблем и на потребителите, защото компаниите няма да имат техническата възможност да им предоставят услугите, които те искат, без този спектър. Колкото и да се развива технологията, колкото и да сме ефективни, без допълнителни честоти в 800 и 700 MHz българският потребител винаги ще е на няколко обиколки зад европейския, да не говорим за този в Япония, Южна Корея и САЩ. Но не виждам действия на правителството в тази посока.

Готова ли е БТК, ако бъдат освободени честоти в спектъра 800 и 1800 MHz, да направи инвестициите, за да развие мрежата си?

- Краткият отговор е да. Даже сме предприели стъпки в тази посока - подали сме още миналата година искане до КРС за още 5 MHz в спектъра 1800 MHz. За съжаление получихме мълчалив отказ, който обжалваме във ВАС. През последните три години на всяко обсъждане на честотния спектър и широколентовите услуги изтъкваме колко е важно ресурса в 800 и 700 MHz да се освободи бързо. По време на преговорите за членство на България в ЕС този въпрос е бил обсъждан. И ситуацията сега е отчасти "благодарение" на това, че тогавашните преговарящи от българска страна са накарали ЕС да отстъпи. Въпреки че ЕС е искал да постави дата 2014-2015 г. като краен срок за раздаване на спектъра в 800 MHz, те са успели да сложат такива условия в договора за присъединяване, които правят това искане пожелателно, а не задължително. Сега от гледна точка на ЕС ние нарушаваме негово изискване, но имаме разрешение за това. И няма никакъв официален срок за освобождаване на този спектър. Ние като индустрия не можем да оказваме влияние върху отбранителните способности на страната. Всичко, което искаме, е предвидимост и възможност да обслужваме клиентите си.

Интервюто взе
Паулина Михайлова