С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 5 юни 2015, 17:00, 8848 прочитания

Оглеждаме пет български компании за инвестиция

Управляващият партньор в KJK Capital Куста Аима пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Куста Аима е основател и управляващ партньор на финландската компания KJK Capital, която предлага финансови услуги, управление на активи и фонд мениджмънт. Нейни клиенти са пенсионни и застрахователни дружества предимно от Скандинавия. След години опит в Прибалтика компанията е ориентирала последните си два фонда към инвестиции на Балканите. България вече е на картата на финландците с покупки на дялове в три компании. Намеренията са до края на годината KJK да влезе в още едно или две български дружества. Според Куста Аима дотук са събрани пет предложения.

С какво регионът на Балканите привлича интереса ви като инвеститор?


- Регионът е интересен за нас и присъстваме на него от няколко години. Говоря за България, Румъния и страните от бивша Югославия, но не и Турция и Гърция. Вижда се, че кризата създаде трудности, но мина достатъчно време, за да започне да се усеща стабилизация в реалната икономика. Всъщност тук има компании, които не фалираха в този период и продължават да работят. Производствените разходи са ниски в сравнение с Германия и останалите части от Европа. Много от бизнесите са с добри фундаменти и се нуждаят от финансиране. Затова сме тук. А и все още няма много инвеститори, с които да се конкурираме на местна почва.

Досега сте инвестирали в балтийските страни. Какви са приликите и разликите между тях и това, което предлагат България и регионът?

- В момента тук активите са по-евтини, подценени. А разликите произтичат от това, че балтийските страни са били доста по-дълго в Европейския съюз от вас и вече са успели да постигнат голяма разлика с онова, което са били през 90-те. Вероятно обществото и икономиката ви в момента са с 5 или с 10 години назад от балтийските страни, но това е нормално. Те започнаха по-рано, логично са постигнали повече. А за нас като инвеститори задачата е да пренесем тук това, което сме научили досега. Защото проблемите, с които се сблъскват например компаниите в хранително-вкусовия бранш, са абсолютно едни и същи.



Кои сектори ви интересуват?

- Ние не сме секторни инвеститори и не сме се фокусирали върху нещо конкретно. Мога да ви кажа в какво не влагаме пари: не инвестираме в стартиращи бизнеси и във венчър проекти с висок риск. Интересуваме се от бизнеси, които имат история, генерират приходи и се управляват от добър мениджмънт. Гледаме към индустриални компании, които са продуктово ориентирани и имат позиции на външните пазари като износители.

Колко големи трябва да са те, за да попаднат на радара ви?

- Средни по големина, с годишни продажби в рамките на 10 - 50 млн. евро. Но има три неща, които са по-важни в случая - дали компанията прави пари, дали е готова да сподели печалбите си с акционерите и дали го прави поравно, без да ощетява малките собственици. За съжаление има лоши практики, които сме наблюдавали в други страни.

Такива компании обикновено нямат проблем с набавянето на финансиране. Защо смятате, че биха приели офертата ви?

- Ние можем да купим и цели компании, ако преценим, че под наш контрол те ще пораснат по-бързо. Има бизнеси, които растат и сами, но с бавен темп. Рано или късно те осъзнават, че е по-добре да имат финансов партньор, който ускорява нещата.

Обикновено какъв дял целите да придобиете в една компания?

-  Не се интересуваме само от миноритарни участия. Понякога купуваме и 100% от акциите на компаниите, които ни интересуват. Случва се и да осигуряваме дългово финансиране за компании, в които притежаваме дял.

А в каква възвращаемост се целите?

- Като дялов инвеститор в тази част на света търсим около 20% годишно. Имаме предвид и че не всеки проект е успешен, така че тази цел е висока, за да могат да се компенсират проектите, които не са оправдали очакванията.
 
Колко фонда управлявате и колко от тях са насочени към възможности в региона и конкретно в България?

- Имаме пет фонда, като два от тях са активни тук. Първият ни балкански фонд стартира през 2012 г. с ресурс 70 млн. евро, напълно инвестирани. Две от експозициите му са в България. Това са "Софарма" (3.2%) и "ЧЕЗ Разпределение" (2.2%). Миналата година създадохме втория фонд. Неговият капацитет е 75 млн. евро и вече имаме първата си инвестиция в България. Тя е във финансовия сектор и по-конкретно в "Еврохолд България" (12%). Нямаме предварително определен брой на компаниите, в които да инвестираме, но може би средствата ще стигнат за около 15 компании. Нямаме и лимити за всяка от държавите в региона. Но се надявам в България да имаме поне една или две инвестиции, и то до края на тази година.

Как попаднахте на последната си инвестиция тук - "Еврохолд България"?

- Ние тъкмо търсехме подобна инвестиция в България или Украйна, когато получихме предложението от самата компания. Те се обърнаха към нас, те бяха активните. Ние познаваме мениджмънта й от 2006-2007 г., още в първите години след листването на борсата.

Доволни ли сте от вложенията си в България до момента и има ли нещо, което ви притеснява?

- Имаме основателна причина да инжектираме капитал в "Еврохолд България". Очевидно разполагаме с вътрешна информация за техните планове за развитие. Подобна инвестиция бяхме направили в Прибалтика. В застрахователния бизнес тече консолидация, която ще продължи. Ще дойде момент, в който пазарът ще стане нормален. Печалбите ще се подобрят. А има и друг момент - проникването на застрахователни услуги сред населението в България все още е ниско, но след време очаквам да настигнете останалите страни от Европа.

За "Софарма" ще кажа само, че това е една от водещите компании в страната, които трябва да дават пример на останалите. Обикновено тя разпределя дивидент. Тази година обаче предложението към акционерите е да няма дивидент, което ни разочарова. По същия начин ни разочарова и ЧЕЗ.

Колко дълъг е хоризонтът на инвестициите ви?

- Средно пет години с опция за удължаване, ако обстоятелствата се променят. Някои от най-дългите ни периоди на задържане на инвестицията са били 10 години.

Близо ли сте до изход от "Софарма" и ЧЕЗ?

- Това са инвестиции на фондовия пазар и за момента нямаме планове, които да обявим.

Как планирате да приберете печалбата си от тези инвестиции - с продажба на акциите на борсата?

- Котировките на българския капиталов пазар не са особено високи. Кризата до голяма степен уби пазара. Но смятам, че нещата ще се променят, инвеститорите ще дойдат най-накрая.

Колко възможности за инвестиции в България намерихте при това си посещение?

- В момента на масата стоят пет проекта, различни идеи, които обмисляме. На този етап не мога да говоря с имена, но бизнесите са в областта на хранително-вкусовата промишленост и индустриалните услуги.

Държите ли компаниите, в които инвестирате, да са публични?

- Нямаме ограничения. Инвестициите ни може да са и в компании, които не са на борсата.

Какви са наблюденията ви от качеството на регулаторите в България?

- Не сме в позиция да коментираме това, но мисля, че България може да следва примера на Румъния в това отношение. Тук правилата са добри, въпросът е как се прилагат.

Знаете ли кой е Делян Пеевски?

- Може и да съм чувал за него. Но защо това е важно?

Ако има компания, която е свързана с него и ви предложи да инвестирате в нея, бихте ли го направили?

- Не сме се замисляли върху тази идея, но винаги правим проверки.

Ако офертата е за Lafka или "Булгартабак холдинг"?

- Никога не сме се замисляли за инвестиции в тютюневата индустрия. Имайки предвид, че нашите инвеститори са пенсионни фондове и застрахователни компании, такива вложения най-вероятно няма да бъдат приемливи.

Вие нямате офис тук. Как проверявате компаниите, преди да инвестирате в тях?

- Наемаме експерти в България, които да проверят репутацията на бизнесите на място.

Споменахте, че вашите инвеститори са пенсионни фондове. От кои държави идват?

- Да, това са предимно дългосрочни инвеститори от Финландия, Дания, Естония, а също и Хърватия.

А български пенсионни фондове?

- Засега нямаме, но бихме били щастливи да имаме. За момента обаче не сме имали подобни разговори с никого.

В недалечното минало чужди фондове за дялово инвестиране като вашия си изпатиха от нравите на местните мажоритари, както и от пукнатините в съдебната система. Това не ви ли притеснява?

 - Ще се опитаме да избегнем подобни ситуации. Обикновено, когато сме в позиция на миноритарни акционери, сключваме допълнителни споразумения с мажоритарите за това как да бъде управлявана компанията занапред. Държим да има прозрачност и да се прилагат най-добрите корпоративни практики.

Сигурно сте в контакт с други фондове за инвестиции като вашия. Знаете ли и за други, които се интересуват от вложения в България през тази година?

- Преди кризата България бе много популярно място, където да инвестираш. Мнозина се опариха по време на кризата, но оттогава минаха пет години и загубите започнаха да се забравят. От консултантите, с които контактуваме, чуваме, че инвеститорите отново започват да питат какво се случва тук и да идват на място, за да проверят.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ваканционните имоти се завръщат на картата с добри инвестиции Ваканционните имоти се завръщат на картата с добри инвестиции

Гарантирана доходност, атрактивни цени и възможността за семейна ваканция в домашен уют са сред основните фактори, които движат пазара

14 дек 2019, 738 прочитания

Халите 2020: Ресторанти, барове и фермерски храни 2 Халите 2020: Ресторанти, барове и фермерски храни

Motto и Spaghetti Kitchen, Manzo, Forno Cipollini, La Bottega, Mediterraneo, 33 Гастронавти, By The Way, Memento и др. са сред обектите, с които собствениците на сегашния пазар преговарят

13 дек 2019, 2083 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Сладко-соленият акциз на Москов

Министерството на здравеопазването предлага да се облагат с 10% акциз храните с високо съдържание на трансмазнини, захар, сол, газираните и енергийните напитки

Още от Капитал
Песимизъм печели, оптимизъм - губи

Създаването на къс ETF фонд върху SOFIX отваря възможност за печалби при падащ пазар

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

20 книги в навечерието на 2020

Списък с книги от последните месеци и все още непреведени световни заглавия

Пича с фотоапарата

Фотографският проект на актьора Джеф Бриджис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10