С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 6 юни 2015, 7:09, 10280 прочитания

Сладко-соленият акциз на Москов

Министерството на здравеопазването предлага да се облагат с 10% акциз храните с високо съдържание на трансмазнини, захар, сол, газираните и енергийните напитки

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Вече не става въпрос само за забраната на цигарите. Занимаващите се с публично здраве тепърва трябва да пазят хората и от големите производители на храни, на газирани напитки и на алкохол. Държавите трябва да имат добре работещи регулатори, които да защитят населението – независимо дали от замърсена храна, необезопасени медицински продукти, тютюн, шофиране в нетрезво състояние, замърсяване на въздуха, инфекциозни болести или от предлагането на пазара на нездравословни храни и напитки за децата." Това е част от изказване на д-р Маргарет Чан, генерален директор на Световната здравна организация, което показва посоката, в която ще се движи политиката на СЗО след препоръките за забрана на тютюневия дим, еднаквите опаковки на цигарите и предупредителните надписи върху тях. Това рано или късно чака всички продукти, които доказано са вредни за здравето.

Унгария от 2011 г. облага вредните храни, в Чили има предупредителни надписи, които заемат 20% от опаковката на храни с определено съдържание на мазнини, сол и захар. Тайланд смята, че до 50% от бутилките с алкохол трябва да бъдат облепени със здравни предупреждения. Норвегия налага акциз върху тортите, Дания и Финландия - върху сладоледите и шоколадите.


Министърът на здравеопазването д-р Петър Москов също заяви, че България смята да въведе акциз върху вредните храни от следващата година и с приходите от облагането от около 200 млн. лв. да финансира профилактични програми.

Мотивите на министъра са в печалната статистика – страната е на първите места в ЕС по заболеваемост от сърдечно-съдови заболявания, рак, диабет, остеопороза, зъбен кариес и по затлъстяване, а една от причините за това са трансмастните киселини, солените и сладките храни и безалкохолните напитки със захар. Според проекта на работната група в здравното министерство те ще се облагат с 10% акциз от началото на 2016 г.

Логично – производителите и вносителите на тези храни са против допълнителния данък, който ще ги оскъпи. От здравното министерство са съгласни, че покупките на вредни храни наистина ще намалеят заради увеличената цена, но това ще стимулира производителите да избегнат таксите, като намалят количествата частично хидрогенираните растителни масла, сол и захар в продуктите си и разработят нови, по-здравословни асортименти храни и напитки.



Подакцизни вредности

Проектът за закон обхваща четири групи продукти – храни, които съдържат индустриално получени трансмастни киселини, продукти с високо съдържание на сол, на захар, енергийни и кофеинизирани напитки и храни, както и всички безалкохолни. Разбира се, проектозаконът има изключения. Най-големите са в областта на солените храни. Такса върху основни хранителни продукти като хляб, хлебни и тестени изделия, местни продукти и консервирани зеленчуци няма да се налага поради възможното увеличаване на цените и намаляване на достъпността им за бедното население.

За сметка на това всички храни, които са с високо съдържание на сол и допринасят за нездравословното хранене, особено при децата и младите хора, ще бъдат обложени. Става въпрос за чипс, снаксове и пелети от картофи и зърнени продукти, солети, кракери, пуканки, осолени ядки и семена със съдържание на сол повече от 1 грам на 100 грама продукт, както и сухи супи и бульони със съдържание на сол повече от 0.7 грама на 100 g продукт.

В случая с трансмазнините, които се получават от частично хидрогенираните растителни масла и се влагат в храните, българското и европейското законодателство нямат изискване тази информация да се включва задължително като съдържание върху етикета. Затова работната група предлага да се налага акциз върху храните, върху чийто етикет е изписано, че съдържат "частично хидрогенирано растително масло" или "частично хидрогенирана растителна мазнина".

При енергийните напитки ще се облагат тези, които съдържат кофеин и таурин. В групата попадат енергийните напитки с кофеин повече от 24 милиграма кофеин на 100 мл  продукт и/или със съдържание на таурин по-високо от 100 милиграма на 100 мл продукт. Допълнителна такса ще се плаща и ако енергийните шотове съдържат повече от 60 мг кофеин или повече от 300 мг таурин в еднократна доза. Работната група предлага да се облагат и всички храни с добавен кофеин и таурин, независимо от вложеното количество – например дъвки, снаксове и др., заради риска от постъпване на значителни количества психостимуланти в организма, особено при децата. Ще се облагат и алкохолните напитки с кофеин (ликьорите). Акциз ще се плаща за всички безалкохолни напитки, за да се избегне изместването на консумацията от напитки със захар към тези с подсладители, които също не са здравословна алтернатива. В обхвата на закона ще се включат всички безалкохолни със захар, включително минералните и газираните води, както и разтворимите сокове. В изключенията ще попаднат спортните напитки, плодовите и зеленчуковите сокове. Плодовите напитки, нектари и сиропи, които съдържат плодове, по-малко от 40%, както и обикновените конфитюри и желета ще се облагат. Изключенията са три – пчелният мед и конфитюрите и желетата екстра качество.

Почти всички десерти ще попаднат в правилото "твърде много захар". Акциз ще се плаща за захарни изделия без какао, тестени, сладкарски и бисквитени продукти, за сладолед със съдържание на общи захари повече от 30 г на 100 г продукт; за шоколад и продукти с какао, които съдържат захар повече от 40 г на 100 г продукт. В момента с такова съдържание са всички най-масови марки шоколади.

Какво мислят производителите?

Фирми от хранителния бранш заявиха, че са силно обезпокоени от тиражираните съобщения в медиите за въвеждане на финансови рестрикции (акциз/данък/такса) върху т. нар. вредни храни. Те обаче засега не искат да застанат с имената си зад мненията, тъй като им предстоят разговори със здравното министерство.

Според собственици на компании, пожелали анонимност, самото понятие вредни храни създава предпоставки за спекулации и е "крайно неприемливо за индустрията". Всеки продукт или съставка, които са одобрени за употреба в ЕС, могат да се консумират като част от балансиран хранителен режим. В този смисъл няма нездравословни продукти, а по-скоро нездравословни хранителни режими, твърдят представители на сектора. Те припомнят, че произвежданите и предлаганите от хранително-вкусовата промишленост в България храни са обект на стриктни общовалидни за целия ЕС регулации и комплекс от изисквания и спазващите ги оператори носят цялата отговорност за гарантиране на тяхната безопасност.

Годишните продажби на хранителни продукти в България са за над 10 млрд. лв. "Данък вредни храни ще има негативно въздействие върху конкурентоспособността на сектора, тъй като ще доведе до увеличена административна тежест за бизнеса, намалена рентабилност и спад в обемите на реализация", твърди собственик на фирма в сектора. Според представители на този бранш акцизът ще има силно негативно въздействие не само върху индустрията, но и върху всички партньори по веригата - доставчици на суровини, опаковки, машини, компаниите от сектор транспорт, реклама и т.н.

Рестрикциите върху някои храни са дискриминационни, защото са върху конкретна продуктова група. Те ще доведат до нарастване на цените за крайните потребители, което на свой ред ще предизвика увеличена консумацията на храни заместители с по-ниско качество и цена, опасяват се от бранша. И дават пример с Финландия, където последни данни за ефекта от акциза върху сладките и сладоледа, наложен през 2011 г., показват, че потребителите са ги заменили с други замразени десерти, кексове и бисквити. С други думи - мярката не води до промяна в дневния прием на калории.

Индустрията се страхува и от това, че данъкът ще даде допълнителен тласък на сивата икономика, защото извънредното данъчно бреме и нехармонизираното облагане на храни ще засилят трансграничната търговия. Компаниите, които оперират в сивия сектор, ще се опитат още повече да избегнат плащането на каквито и да било акцизи, убеден е собственик на фирма.

Представители на бранша твърдят, че няма доказателства за ефекта на подобни мерки върху здравето, тъй като според тях затлъстяването не е свързано с консумацията на определени храни, а с цялостния модел на хранене, начин на живот и нивото на физическа активност. Те дават пример с данъка върху наситените мазнини в Дания, който бе приложен върху всички продукти, съдържащи мазнини, и впоследствие бе отменен, защото не оказва значимо влияние на потреблението.

Мнозина собственици на компании са убедени, че въвеждането на рестрикции не е продиктувано от стремежа да се подобри здравният статус на хората, а от желанието да се намери начин за попълване на бюджетния дефицит. Фирми предлагат да се обединят усилията в национална кампания за информиран избор на потребителите за значението на здравословното хранене, балансираните диети и физическите упражнения, вместо въвеждането на спорен от гледна точка на ефекта акциз.

Къде ще отидат парите?

Според проекта приходите от нездравословните храни ще постъпват по специална сметка на Националната агенция за приходите (НАП) и ще се делят по равно между Министерство на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса. Идеята е те да се изразходват само за осъществяване на профилактични програми, изследвания и прегледи.

В проекта засега не е изчистено дали става въпрос за данък, акциз или такса. По принцип такси се събират за определена услуга, което не важи в случая. Данъците се събират от приходната агенция, а акцизите – от митниците. Във всеки случай би трябвало агенцията по храните редовно да проверява съдържанието на храните и вероятно митниците да назначат допълнителна администрация за акциза. В предизборните програми на управляващите партии не беше заложено увеличаване на данъчната тежест, така че ако текстът бъде приет, най-вероятно ще се отнася за косвен данък, като например акциз.

Здравното министерство очаква да получи средства за и без това занемарената профилактика и смята, че облагането на вредните храни ще доведе до положителни промени в индустрията и ще е част от програма, която да осигури здравословни храни.
 
Здравословни данъци

Франция налага данък върху всички безалкохолни напитки, съдържащ захари или подсладители, енергийните напитки; маслата за директна консумация и хранителни продукти, които съдържат масла, и върху алкохолни напитки, смесени с безалкохолни. Унгария облага безалкохолните напитки, подсладени със захари, и пакетираните храни с високо съдържание на захар, плодови напитки и конфитюри, храни с високо съдържание на сол (снаксове, чипс, ядки, сосове и др.), овкусена бира и др. Дания и Финландия налагат акциз върху сладоледа, захарните изделия и захаросани ядки; шоколад и какао, конфитюрите, торти и бисквити. Финландия облага с акциз и безалкохолните напитки. Норвегия налага акцизи върху захар и подсладители, захарни продукти, шоколад и щоколадови изделия, безалкохолни напитки, вафли, сладки, бисквити и торти, дъвки. Белгия е наложила акциз върху безалкохолни напитки и кафето, Холандия налага данък върху някои безалкохолни и плодови напитки. Турция има по-високи ДДС ставки върху газирани безалкохолни напитки.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

България е 55-а от 132 държави по конкурентоспособност на талантите България е 55-а от 132 държави по конкурентоспособност на талантите

Начинът на живот дава предимство на страната, но проблем остава привличането на кадри, показва глобалният индекс GTCI

28 яну 2020, 332 прочитания

"Кауфланд България", "Лигна груп" и "Лидл България" взеха наградите на германската икономика "Кауфланд България", "Лигна груп" и "Лидл България" взеха наградите на германската икономика

Германско-българската камара връчва своите награди за 16-а поредна година

28 яну 2020, 499 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Войната за бързия интернет

"Теленор" влезе в сблъсък с останалите мобилни оператори за разпределението на честотите за 4G

Още от Капитал
БТК ще бъде купена почти изцяло с дълг

Купувачът на телекома пласира облигации за общо 1.2 млрд. евро, които ще бъдат усвоени преди финализирането на сделката

Пътеводител на кандидат-програмиста

Какво е добре да се знае за академиите, които предлагат подобни обучения

Защо си отиват експертите

Отстраняването на неудобните и неадекватните партийни назначения подменя функцията на държавната администрация

Битката за столичната адвокатура

Изборите на органи на софийската колегия имат значение не само за професионалните интереси на гилдията, но и за институционалната зрялост на държавата

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

20 въпроса: Блажка Димитрова

Един от основните двигатели зад сдружението "Нулев отпадък - България" и създателка на първия отдаден на каузата ресторант у нас

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10