Войната за бързия интернет
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Войната за бързия интернет

Войната за бързия интернет

"Теленор" влезе в сблъсък с останалите мобилни оператори за разпределението на честотите за 4G

Паулина Михайлова
23546 прочитания

© shutterstock


Представете си, че в момента телекомите в България се движат в най-дясната лента на пътя към новите видове услуги, с които да спечелят клиентите. Най-лявото скоростно платно е затворено за тях. А средното е толкова тясно, че всички едновременно се опитват да влязат, но никой не успява. Регулировчикът пък стои най-отпред с вързани ръце.

Приблизително такава е ситуацията, в която се намират в момента и петте оператора, лицензирани да предоставят мобилни услуги в страната: БТК, "Мобилтел", "Теленор", "Булсатком" и "Макс телеком". В ролята на регулировчика гледате Комисията за регулиране на съобщенията (КРС); трилентовият път пък са обхватите на честотния ресурс, технически възможен за тях.

Задръстването продължава дълги месеци, признаците за отпушване се губят в бъдещето след още месеци, а междувременно изнервените водачи все повече вдигат оборотите на напрежението. Особено един от тях.

Когато мрежите отеснеят

Проникването на мобилни комуникации сред населението в България отдавна подмина 100%, а тарифите на едро и дребно паднаха. В тази среда преносът на глас остава основен източник на приходи за мобилните оператори, но като цяло намалява. А за единствен шанс за нов ръст в индустрията е смятан трансферът на данни и мобилният интернет. Който и расте като потребление заедно със стимулираното от телекомите насищане на потребителите със смартфони.

За да могат да обслужат желания от тях трафик, без това да повлияе на качеството, на операторите, освен техническа инфраструктура за четвърто поколение комуникации (4G, по наложената вече технология LTE), в каквато вече инвестират, им трябва и честотен спектър. Технически възможните честоти за LTE са в обхватите 800 MHz, 1800 MHz и 2.5-2.6 GHz.

Първата лента (всъщност най-скоростна) е заета от съоръженията за връзка с изтребителите на въоръжение в армията в момента. Въпреки че при преговорите с ЕС за членство на България Брюксел е настоявал да се запише крайна дата за освобождаването й, като такава е въведена 2014 г., но само пожелателно. В резултат честотите там стоят блокирани и няма хоризонт кога ще бъдат утилизирани за частни цели. Третият обхват - 2.5-2.6 MHz е нежелан от операторите заради големите инвестиции, необходими за изграждане на мрежа. Държавата отпусна пари на НСО да "се изтегли" от него, но той остава встрани от вниманието на компаниите. За тях интересен в тази ситуация е ресурсът в 1800 MHz. Лицензи за LTE имат трите големи телекома плюс "Булсатком", "Макс телеком" и "4Джи ком".

В желания обхват разпределението е такова, че ленти от 2х10 MHz имат "Мобилтел", "Глобул" и БТК. По 2х8 MHz имат "Макс телеком" и "4Джи ком". Първата успя да купи още 2х2 MHz и в резултат има 2x10. Втората пък не плаща нито лиценза си, нито годишните такси за него, нито пък дава някакви признаци на живот. Собственикът й е офшорен, а по данни на вестника зад него стоят бившият председател на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения Пламен Вачков и бившият министър на промишлеността в кабинета на Димитър Попов Иван Пушкаров. Двамата обаче не успяват да намерят купувач за фирмата, явно основана именно с цел да брокерства с лиценза. Най-малко ресурс - 2х5 MHz, има "Булсатком".

Така свободните честоти в 1800 MHz са всичко на всичко 2x18.4 MHz, без да броим тези на "4Джи ком". За отнемането на лиценза на това дружество в момента текат дела на КРС във Върховния административен съд - регулаторът има да получава от него 34 млн. лв. и е в пълното си право да си поиска ресурса.

Проваленият пакт

Според отлично информирани източници, за да постигнат разбирателство в тази ситуация, и петте лицензирани телекома са имали среща заедно с ръководството на секторния регулатор. На която е било установено, че има начин да се раздели свободният спектър така, че всеки да получи каквото иска (по още 2x5 MHz) и всички да имат достатъчно честоти, за да развиват мрежите си.

Какъв е той?

Според няколко източника, запознати с точните договорки на срещата, набелязаните мерки са четири.

Първо - КРС да утилизира онази част от 1800 MHz, която в момента е заета от системи за морска сигурност и представлява лента от 2x2 MHz.
Второ - да бъдат премахнати т.нар. санитарни ленти между спектъра на отделните оператори, като така ще се освободят още 2x1.6 MHz. Трето - да се отнеме разрешителното на "4Джи Ком" по възможно най-бързия начин - което, според юристи, означава до края на тази година.

И четвърто - "Булсатком" да изчака с получаването на необходимите му честоти, докато бъдат освободени тези на "4Джи Ком".

При този вариант удовлетворени са всички. С изключение на фирмата на Пушкаров и Вачков, но шансовете за нея да се намери купувач и без това удариха нулата, а отдавна е ясно, че държавата няма как да получи нищо при опита да си вземе дължимите й пари.

В последния момент обаче един от операторите - "Теленор България", е заявил, че е против така оформеното споразумение и ще настоява свободните честоти да се разпределят на търг. С което обаче не е съгласен никой друг, и най-важното - самият регулатор.

Игра на територии

Работата е там, че при свободни 18.4 MHz, според юристи, при сега действащото законодателство, регулаторът удовлетворява заявките за допълнителни честоти на операторите по реда на тяхното подаване, съблюдавайки да няма неравнопоставеност, нито пък презапасяване с ресурс за сметка на останалите, нито пък неефективно използване на честотите, които даден оператор вече има. За да няма неравнопоставеност, КРС отдавна излезе със своя позиция, че "Булсатком", който към момента има най-малко честоти, трябва да получи ресурс, за да се изравни с останалите. А, от друга страна, "Теленор България" всъщност последен подаде заявление, че иска спектър в 1800 MHz.

Междувременно, понеже регулаторът не отговори нищо на заявленията на "Мобилтел" и БТК, подадени първи, и двата телекома имат дела срещу него за мълчалив отказ, които вървят във Върховния административен съд.

Така, според повечето запознати със ситуацията експерти, ако КРС започне да удовлетворява исканията по ред, е напълно възможно "Теленор" да се окаже без спектър. Което, съпоставено с близо 300 млн. евро инвестиции, току-що направени за пълна подмяна на мрежата на оператора, така че тя да работи по стандарт LTE, не е никак добър сценарий за компанията. Затова и тя настоява за наддаване, като очакването в сектора е, че на него тя дори би играла за повече ресурс.

Евентуален търг би наклонил везните в полза на "Теленор" и защото десетият в света телеком определено има несравнимо по-големи финансови възможности да вдига цената спрямо който и да било на местната сцена: затегналия коланите "Мобилтел", неподкрепяната от стратегически инвеститор БТК, задлъжнелия заради проектите за LTE и собствен сателит "Булсатком" или все още неработещия истински "Макс телеком".

Затова и "Теленор" бяга от договорки, а всички останали се обявяват против търг - ако такъв няма, честотите ще бъдат разпределени по тарифата за таксите на КРС. А при евентуално наддаване никой не знае докъде може да се стигне.

За регулатора пък, макар и от една страна да изглежда политически удобно да организира публична схватка, която да приключи с много милиони за бюджета, всъщност вариантът е силно рисков, защото може да доведе до дисбаланс при разпределението на ресурса и съдебни дела от засегнатите - вероятно повече от един, за каквито те демонстрират готовност.

Разговорът в ефир

Регулаторът и публично заявява, че към момента не планира търг за честотите. "Предвид факта, че наличният свободен ресурс в обхват 1800 MHz е по-малко от подадените искания от страна на предприятията, КРС стартира консултации със заинтересованите компании. Към настоящия момент те не са приключили", пише председателят на комисията Веселин Божков в отговори на въпроси на "Капитал".

"В рамките на консултациите КРС разгледа постъпилите становища, бяха организирани и срещи с предприятията. Към момента не са налице всички необходими законови предпоставки за провеждане на тръжна процедура", категорични са от регулатора. Оттам добавят, че на 22 май вече са изменили т.нар. "Правила за осъществяване на електронни съобщения за собствени нужди чрез радиосъоръжения, които ползват радиочестотен спектър, който не е необходимо да бъде индивидуално определен." С което на практика се отменят изключителните права за ползване на 2х2 MHz от плавателни съдове. "Действията, предприети от регулатора досега, са свързани с факта, че КРС цели стимулиране на всички участници на пазара и навлизането на нови технологии възможно най-рано", подчертават от ведомството на Веселин Божков.

Позицията на "Теленор" по темата е ясна и официално. "Законът за електронните съобщения (ЗЕС) указва, че ако интересът на операторите е по-голям от наличния свободен ресурс, КРС следва да обяви състезателна процедура с прозрачни и ясни правила. "Теленор" ще участва в такава процедура, в случай че регулаторът я обяви."

Процедурата в ЗЕС според юристите на всички останали оператори (явно и според тези на КРС) не е точно такава, както я разчитат в "Теленор".

"Подали сме искане до КРС за допълнителни 2x5 MHz в спектъра 1800 MHz през 2014 г. Компанията ни получи мълчалив отказ, който обжалва във ВАС. Смятаме, че свободните честоти трябва да бъдат разпределени справедливо между желаещите оператори, следвайки процедурата в ЗЕС по предоставяне на допълнителен ресурс - без конкурс или търг на принципа пръв по време, пръв по право, при доказано ефективно използване на вече предоставения ресурс", пишат от БТК в отговор до "Капитал".

"Нашата позиция през последните три години винаги е била, че даването на честоти в спектъра 1800 MHz е само временно решение на проблема. За осигуряването на мрежа, в която много повече хора да ползват мобилни данни в многократно по-големи обеми от текущите, е необходимо държавата да освободи честотите в 800 и 700 MHz", добавят от телекома. "Приветстваме подхода на регулатора за консултативност, публичност и предвидимост при взимане на решения по подобни въпроси от общ интерес. Смятаме, че е възможно спектърът да бъде справедливо разпределен между операторите. От изразените на срещата позиции можем да предполагаме, че повечето оператори поддържат такова мнение, и се надяваме, че КРС ще се съобрази с мнението на мнозинството", казват още от мениджмънта на компанията.

На същата позиция е и "Мобилтел". "Считаме, че свободните честоти следва да бъдат разпределени на принципа, заложен в ЗЕС за предоставяне на допълнителен ресурс, а именно – по реда на подаване на заявлението. Такава е и практиката на КРС до момента", пишат юристите на компанията. И допълват: "Провеждането на търг ще доведе до правна несигурност предвид подадените по реда на ЗЕС заявления за допълнителен ресурс в 1800 MHz, процедурата по които е предмет на правен спор. Подобен подход би бил и в нарушение на законовите разпоредби, съгласно които допълнителен радиочестотен спектър се предоставя без търг или конкурс."

Заявление за 2x5 MHz е подал и "Макс телеком". "Разликата между нас и другите мобилни оператори е, че ние имаме ресурс само в тази честотна лента, докато те имат и в други обхвати", казва новият изпълнителен директор на компанията Нейчо Величков. Според него в момента КРС би трябвало да насърчи конкуренцията на пазара и ефективното използване на честотите, и да гарантира равнопоставеност на операторите. "Смятам, че ако някои от компаниите подобрят начина, по който ползват своя ресурс, ще се окаже, че на тях няма да им трябва допълнителен", казва Величков. Позицията му е, че ако се организира търг, "Макс телеком" очевидно ще е онеправдан.

Така към днешна дата ясно личи, че четири от пет операратора плюс регулатора искат разпределение на честотите в проблемния обхват равномерно и чрез взаимно разбирателство, а само "Теленор" настоява за наддаване. Що се отнася до различното тълкувание на ЗЕС - очевидно разминаването идва оттам, че всички извън този оператор разглеждат процедурата като предоставяне на допълнителен ресурс по вече издадени разрешителни, а не като нов лиценз (което всъщност е точно така).

Как секторът ще излезе от тази задънена улица - няма срок, в който да стане ясно. Ясно е обаче, че за потребителите колкото по-бързо се случи това, толкова по-добре, защото по-бързо ще могат да ползват качествени нови услуги.

 

Математика на честотите

Ако един оператор получи допълнителен ресурс от 2x5 MHz в обхват 1800 за срок от 10 години и трябва да плати по тарифата за таксите на КРС, това ще му струва еднократно 15 млн. лв. Във въпросната тарифа първоначалната административна такса се изчислява според продължителността на издаденото разрешително и мястото на лентата в спектъра. Тоест - ако и петте оператора вземат по толкова ленти, общо приходът за бюджета ще е 75 млн. лв. Макар техните лицензи да са 10-годишни обаче, до изтичането им остава различно време. Разрешителното на "Теленор" например изтича през 2021 г. и той би трябвало да плати 7 млн. лв., изчисляват от оператора.

Отделно, разбира се, телекомите плащат и регулярни годишни такси за ползването на ресурса.

Представете си, че в момента телекомите в България се движат в най-дясната лента на пътя към новите видове услуги, с които да спечелят клиентите. Най-лявото скоростно платно е затворено за тях. А средното е толкова тясно, че всички едновременно се опитват да влязат, но никой не успява. Регулировчикът пък стои най-отпред с вързани ръце.

Приблизително такава е ситуацията, в която се намират в момента и петте оператора, лицензирани да предоставят мобилни услуги в страната: БТК, "Мобилтел", "Теленор", "Булсатком" и "Макс телеком". В ролята на регулировчика гледате Комисията за регулиране на съобщенията (КРС); трилентовият път пък са обхватите на честотния ресурс, технически възможен за тях.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    dragon_reborn avatar :-|
    The Dragon Reborn

    Теленор играят ва банк, но да не се срещнат с Карлос Слим..., ще стане касапница, а ако победят (силно се съмнявам единадесетия в света телеком да надделее над шестия - América Móvil - който притежава случайно Мтел), то това ще бъде пирова победа, колкото и да е малък и незначителен българския пазар.

  • 2
    uya1432397462431592 avatar :-|
    Kiril Ivanov

    Те да вземат да си оправят цените на разговорите първо и да създадът някакви нормални оферти и тарифи за разговор/интернет, едва след това ще помисля дали да си го преместя в другия крачол за тия!

    Не може във Финландия да имам най-простата предплатена карта и да мога да плащам 7цента/минута/текстово съобщение до цяла Финландия и околните райони (до Санкт Петербург вкл.) и 6,50евро на месец за неограничен, макар и бавен интернет, а в България цените да почват примерно от 25 ст/минута и дори да няма никаква неограничена тарифа за интернет без договор. Да ходят да се скрият някъде тия кожодери.

  • 3
    zaza avatar :-|
    zaza

    До коментар [#2] от "Kiril Ivanov":

    Има неограничен 4Г от МАКС - за съжаление с малко покритие
    http://maxtelecom.bg/bg/personal/4g-lte/mobilen-internet/4g-lte-planove/predplateni-uslugi

  • 4
    tzm41313897 avatar :-P
    Mark Twain

    Значи, докато умните се наумуват, на 4Г ще му мине времето и ще търсим честоти за 5Г :)

  • 5
    emoreto avatar :-|
    еморето

    До коментар [#2] от "Kiril Ivanov":

    Плащам 14.99 лева за 1000 минути към всички оператори, 2000 МБ бърз интернет и след изчерпването неограничен 128, плюс някакви безплатни минути към не знам коя група страни в Европа.
    Така, че вайкането е излишно. Явно във Финландия не е по-евтино.

  • 6
    sto67nes avatar :-|
    sto67nes

    ........Така към днешна дата ясно личи, че четири от пет операратора плюс регулатора искат разпределение на честотите в проблемния обхват равномерно и чрез взаимно разбирателство............

    Така е! Всеки иска да мине тънко,а ако може и без пари....;)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK