Кои са печелившите и губещите банки след кризата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кои са печелившите и губещите банки след кризата

Кои са печелившите и губещите банки след кризата

Deutsche Bank и HSBC се представя по-зле от повечето си големи конкуренти

7126 прочитания

© MURAD SEZER


Ръководителите на някои големи банки все още се намират под силен пазарен и регулаторен натиск, макар вече да са минали шест години от глобалната финансова криза, пише Bloomberg. Това може да се обясни с преглед на финансовите им показатели, показващи кои финансови институции продължават да са в затруднение. Сред най-очевидните губещи след кризата са германската Deutsche Bank и британската HSBC Holdings, отбелязва агенцията.

Deutsche Bank, която в края на миналата седмица обяви промени в ръководството си, се представя значително по-лошо от много свои конкуренти по отношение на рентабилност, ефективност на разходите и цена на акциите от края на 2008 г. насам. HSBC от своя страна обяви, че ще съкрати поне 25 хил. служители и ще продаде операциите си в Бразилия и Турция. Макар да е най-голямата банка в Европа, финансовите й показатели не са сред най-добрите в сравнение с други основни играчи в сектора. След финансовата криза съотношението на разходите спрямо приходите дори се увеличава, което принуждава главния изпълнителен директор Стюард Гъливер да предприема мащабни съкращения. Същевременно повечето големи банки в САЩ и някои техни конкуренти от Швейцария отчитат значително подобрение през последните години, макар в някои отношения също да не могат да достигнат нивата преди кризата.

Графика 1
Източник: Bloomberg

Цената на акциите на базираната във Франкфурт Deutsche Bank е наполовина на счетоводната стойност на активите. Това сигнализира, че пазарът вижда по-ниска стойност в компанията, отколкото ръководстовото й вярва, че може да получи при ликвидация на активите. Съотношението между пазарна и номинална стойност на лондонската HSBC също е под 1. Сред големите международни банки първенец по този показател е швейцарската UBS със съотношение от почти 1.4. След нея се нареждат американските Goldman Sachs, JP Morgan и Morgan Stenley. (Виж Графика 1)

Графика 2
Източник: Bloomberg

Възвращаемостта на капитала на Deutsche Bank от 2% е около една десета от нивата отпреди кризата. Този показател демонстрира колко ефективно банката инвестира парите на акционерите си. Представянето на германската банка все пак е по-добро от това на британската Barclays, чиято възвращаемост е минала в негативна територия. По този показател водещи отново са Goldman Sachs, JP Morgan и UBS, макар при американските банки резултатите да са значително по-ниски от нивата преди кризата. (Виж Графика 2)

Графика 3
Източник: Bloomberg

HSBC има едно от най-ниските съотношения между разходи и приходи, тъй като основната й дейност е търговско банкиране чрез голям брой клонове и по-малко инвестиционна дейност. Служителите в търговските клонове са по-ниско платени от брокерите и инвестиционните търговци. Същевременно обаче това съотношение при банката расте след кризата, което оказва натиск върху печалбите. Такава тенденция се наблюдава и при Bank of America и Credit Suisse. Най-ниско съотношение на разходите към приходите е постигнала Barclays, а най-високи нива се наблюдават при UBS и Morgan Stenley, които обаче са постигнали понижение след кризата. (Виж Графика 3)

Акционерите на Goldman Sachs Group, Morgan Stanley, JPMorgan Chase & Co. и Barclays са получили над двойно увеличение на инвестициите си през последните седем години в резултат на поскъпване на акциите и раздадени дивиденти. В сравнение с тях акционерите на Deutsche Bank, HSBC, UBS,  Bank of America и Credit Suisse са получили слаба възвращаемост, а инвеститорите на Citygroup отчитат загуби. (Виж Графика 4)

Графика 4
Източник: Bloomberg

Ръководителите на някои големи банки все още се намират под силен пазарен и регулаторен натиск, макар вече да са минали шест години от глобалната финансова криза, пише Bloomberg. Това може да се обясни с преглед на финансовите им показатели, показващи кои финансови институции продължават да са в затруднение. Сред най-очевидните губещи след кризата са германската Deutsche Bank и британската HSBC Holdings, отбелязва агенцията.

Deutsche Bank, която в края на миналата седмица обяви промени в ръководството си, се представя значително по-лошо от много свои конкуренти по отношение на рентабилност, ефективност на разходите и цена на акциите от края на 2008 г. насам. HSBC от своя страна обяви, че ще съкрати поне 25 хил. служители и ще продаде операциите си в Бразилия и Турция. Макар да е най-голямата банка в Европа, финансовите й показатели не са сред най-добрите в сравнение с други основни играчи в сектора. След финансовата криза съотношението на разходите спрямо приходите дори се увеличава, което принуждава главния изпълнителен директор Стюард Гъливер да предприема мащабни съкращения. Същевременно повечето големи банки в САЩ и някои техни конкуренти от Швейцария отчитат значително подобрение през последните години, макар в някои отношения също да не могат да достигнат нивата преди кризата.

Графика 1
Източник: Bloomberg

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    atanasshalapatov avatar :-|
    atanasshalapatov

    Акциите на банките и на другите фирми са средно 50% завишени което си е балон.

    От къде да почна ?! - може би от статията за ''Вътрешна афера'' за да разберат повече хора същината - http://e-vestnik.bg/20501/hishtnicheska-natsiya/

    И съм обяснил подробно - https://www.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1442612112683685

    Тоест така наречените кризи на капитализма ''бизнес кризи'' са просто кражба през банки ,инфлация и т.н. ''методи''.

    Щях да им гледам простотиите(меко казано) ако не идваха още две катастрофи - https://www.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1431029987175231

    втората е глобалното затопляне - https://www.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1494171174194445

    Знам как да се избегнат 3-те катастрофи и мерките са прости - забрана на ошфорки и т.н. регулации и ''данък Тобин'' ,и данък лукс с цел 6% бюджетни излишъци които се инвестират в точно определени неща - https://www.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1436573383287558

    За начало се почва с таван на заплатите и печалбите както Англия едно време е имало 100% данък ,и за индустриалният капитализъм това означава инвестиции в енерг.ефективност и т.н.

    Всичко е заради финансовият капитализъм и банките защото БАЗЕЛ-3 е недостатъчно трябва 33% собствен капитал защото си раздават милиони а се спасяват с пари на данъкоплатците

    Хареса ми референдума в Швейцария за таван на заплатите максималната заплата да не превишава 12 пъти средната за страната и хайде нека да е до 24 пъти останалото 100% данък

    Идват 3 планетарни катастрофи и трябва 6% от световният БВП да се инвестират в точно определени неща и въпроса е от къде да дойдат тези 5,5-6 трилиона - със забрана на офшорките 3% бюдж.дефицити на САЩ и ЕС стават веднага 2-3% бюдж.излишъци и т.н. излишъци които се инвестират в енерг.ефективност ,ВЕИ ,ел.влакове тоест инфраструктура за тях и тези неща не може да станат с ''невидимата ръка'' пазара защото трябва системен подход - ресурсно базирана и планирана екологична икономика

    ТОВА СА МОИТЕ ИДЕИ И СТРАТЕГИИ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА КАТАСТРОФИТЕ

    ''Къде се провалиха икономистите'' - Rex Weyler, съосновател на Greenpeace International също добре го казва - http://greentech-bg.net/?p=2147
    През 2011 г. беше публикувана интересна книга на Richard Heinberg, The End of Growth: Adapting to Our New Economic Reality. Авторът поставя потресаваща диагноза: човечеството е достигнало фундаментална повратна точка в икономическата си история. Траекторията на разширението на индустриалната цивилизация се сблъсква с неподлежащи на обсъждане природни граници. По-нататъшният растеж ще бъде блокиран от три фактора: изчерпване на ресурсите, екологични ограничения и смазващия обем на дълга. Тези взаимодействащи си ограничители, пише Хайнберг, ще ни принудят да преоценим заветните икономически теории и да преосмислим парите и търговията. Ако си поставим цели, които укрепват човешкото и екологичното благополучие трябва да се научим да пестим, вместо да продължаваме да преследваме невъзможното – безкрайно увеличение на БВП


  • 2
    atanasshalapatov avatar :-|
    atanasshalapatov

    6% бюдж.излишъци които се инвестират в точно определени неща – https://www.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1436573383287558

    Трябва системен подход - ресурсно базирана и планирана екологична икономика защото ''невидимата ръка'' на пазара не може да го направи и отделна тема е до какво ни докара

    Г-н Хитов (доктор по икономика и преподавател в УНСС ) го обяснява много добре - http://www.investor.bg/blogosfera/363/a/svetyt--v-recesiia-ili-v-sistemna-kriza-92906/
    подробно тук - http://krizata.blog.bg/history/2011/01/16/prichini-za-globalnata-ikonomicheska-kriza-obnoven-tekst.668684
    НО КОЛКО ХОРА ЩЕ ГО РАЗБЕРАТ ??? ,че става въпрос за криза на системата и трябва нова система
    ''Къде се провалиха икономистите'' - Rex Weyler, съосновател на Greenpeace International също добре го казва - http://greentech-bg.net/?p=2147
    През 2011 г. беше публикувана интересна книга на Richard Heinberg, The End of Growth: Adapting to Our New Economic Reality. Авторът поставя потресаваща диагноза: човечеството е достигнало фундаментална повратна точка в икономическата си история. Траекторията на разширението на индустриалната цивилизация се сблъсква с неподлежащи на обсъждане природни граници. По-нататъшният растеж ще бъде блокиран от три фактора: изчерпване на ресурсите, екологични ограничения и смазващия обем на дълга. Тези взаимодействащи си ограничители, пише Хайнберг, ще ни принудят да преоценим заветните икономически теории и да преосмислим парите и търговията. Ако си поставим цели, които укрепват човешкото и екологичното благополучие трябва да се научим да пестим, вместо да продължаваме да преследваме невъзможното – безкрайно увеличение на БВП

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Ако нервите на чиновниците в ЕС не издържат и изпуснат Гърция да обяви неплатежоспособност, жална й майка на Дойче банк - след седмица и тя ще вее бял флаг...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK