Невидимото пристанище на "Газтрейд"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Невидимото пристанище на "Газтрейд"

Невидимото пристанище на "Газтрейд"

Компанията затъна на последния етап от изграждането на порта си за над 16 млн. евро след отказ от транспортното министерство да построи желания кей

Калина Горанова
22672 прочитания

© ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА


Колко време е нужно, за да си построиш пристанище? Ако зависиш от държавата за някое разрешително, това се превръща във въпрос с повишена трудност. Управляващите, които проявяват завидна пъргавина при отдаването на различни държавни обекти на концесия, често бавят фирмите, които сами се опитват да изградят за себе си нужните за бизнеса им инфраструктурни обекти.

Горчивият опит на един от най-големите търговци на зърно в света Toepfer с тромавата държавна машина, проявяваща активност само когато желае, вече показа, че докато на румънския бряг компанията от 2007-2008 г. досега е успял да изгради 7 пристанища на зелено през 80-100 километра, от българската страна все още няма нито едно. А проектът при село Айдемир, 6 км западно от Силистра, все още е мираж за инвеститора "АДМ България лоджистикс" (новото име на българското дружество на Toepfer).

Но докато при един случай можем да говорим за куриоз, при втори вече започва да се оформя тенденция. А той съществува не отскоро - "Газтрейд", чийто собственик Милчо Василев строи пристанище за втечнен газ (LPG - liquefied petroleum gas) на Белославското езеро край Варна от 2003 г. Компанията затъна на последния етап след отказ на министъра на транспорта Ивайло Московски компанията да построи исканото съоръжение за приставане на кораби във водата - възможност, от която могат да се възползват само съществуващите пристанища. Въпреки всичко изградено дотук на сушата за около 16 - 17 млн. евро, министерството не смята пристанището за съществуващо. Ефектът основно е забавяне във времето, тъй като компанията все пак ще може да изгради въпросното съоръжение, но преминавайки през една по-сложна процедура, отнемаща около година. А резултатът е, че в крайна сметка други компании концесионери успяха на финалната права да изпреварят строителите на зелено в изграждането на подобни съоръжения.

Кой иска да има порт

"Газтрейд" е създадена през февруари 1999 г. Фирмата става един от най-големите вносители в страната на пропан-бутан, като доставя и пласира на пазара около 10 хил. тона, което е около една трета от потреблението на страната. Зарежда редица от големите вериги като OMV, бензионостанциите на "Газпром" половината на Eko, а от 1 юли и половината на Shell. Разполага с три работещи бази - Горна Оряховица, Асеновград и Костинброд, като последната е с вместимост 10 хил. куб.м - над 40% от обемите за съхранение в страната. Компанията изнася малко и за Македония. Има лиценз за жп превозвач и над 40 газовоза. Горивото на "Газтрейд" идва от руската "Газпром". То се превозва с по фериботната линия Варна - Кавказ, като по линията не по-малко от половината от товарите са на "Газтрейд". Пропан-бутанът се превозва с двата руски кораба, тъй като собственикът на товара определя превозвача, а не с българския кораб, който е съвместно дело на "Български морски флот", представлявано от българска страна от Кирил Домусчиев, и на Българско речно плаване, част от групата "Химимпорт".

От повече от 10 години обаче компанията иска да си има пристанище. От една страна, защото е по-изгодно от икономическа гледна точка, като по думите на Василев навлото би трябвало да падне наполовина. От друга - защото превозването с вагони е по-ограничено от гледна точка на количествата. "И най-вече защото в Европа никой не вози с вагони. Много по-сигурно е морският транспорт да става с танкери, а не с плиткоплаващи кораби каквито са фериботите. Пристанището ще помогне на компанията и да увеличи износа си към западните съседи Сърбия и Македония, като ще поевтини доставките.

Пътят към корабите

Пристанищният проект започва през 2003 г., когато е купен първият терен от около 20 декара. В момента територията на "Газтрейд" на Белославското езеро е около 200 декара, за да има и необходимите по закон буферни зони и отстояния от населени места, други пристанища и т.н. Най-близо до пристанището на 1 км е фериботният комплекс, а държавното пристанище Варна-запад е на 3 км по права линия през езерото. През 2005 г. компанията участва на търг и купува участък от около 4 км от старата жп линия от гара Разделна към Белослав. Основната й функция спира след изграждането на жп линията от северната страна на езерото преди около 40 години, като известно време обслужва само стъкларския завод, но след фалита му спира да работи напълно. През лятото на 2008 г. Министерският съвет одобрява проектите на компанията за изграждане на първото частното пристанище за LPG, като дава разрешение. Разрешителното за строеж идва през 2011 г.

Преди около 7 години обаче Милчо Василев се разделя с другия акционер в компанията Данаил Колов, като това налага изплащането на сериозна сума за изкупуването на участието му - около 50 млн. лв., и води до кредити за изплащането й. Работата по пристанището спира за определено време. През 2012 г. компанията обаче сключва голяма сделка с българското поделение на "Газпром нефт" "НИС Петрол", като продава част от базата си за горива в Костинброд. Тя е разделена на две - за пропан-бутан и за светли горива. "Газтрейд" решава да се раздели с втората половина, за да се фокусира върху основния си бизнес, а парите от сделката дават възможност да се завърши пристанищният проект. До този момент  вложенията в пристанището са около 12 - 13 млн евро. На терена е насипан около 4 метра скален материал, тъй като от южната страна на езерото е като блато, като така е направено и пристанището Варна-запад. Неработещата от 15 години жп линия се възстановява, има одобрение от специална комисия за нея и вече се води индустриален коловоз на "Газтрейд", а компанията ще започне да вози по нея от следващия месец. След свежите пари от сделката продължава останалата работа по пристанището, като строителствотото е за около 4 млн. евро. Изграждат се резервоарен парк, сгради, всички необходими компресори, агрегати, помпи, тръбопроводи, като се очаква до месец да мине държавно приемателна комисия от ДНСК и да приеме обекта. Нещо много съществено от пристанището обаче все още липсва и това е кеят.

Остава кеят

"Когато ни беше разрешено да строим пристанище през 2008 г. по тогавашния закон, мястото, където се швартова (бел. ред. - корабът се връзва за пристанищните съоръжения), трябваше да бъде на границата на имота", обяснява Милчо Василев забавянето си. Т.е. не можеш да строиш във водата и разрешението на компанията е кей на границата на имота. През 2012 г. обаче Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Репуика България е синхронизиран с европейското законодателство и вече се разрешава правото на строеж на пристанищните съоръжения във водата, като съответно се заплаща правото на строеж на държавата. Законът влиза в сила през 2014 г. след вето на президента, като в закона се въвеждат две понятия - ново и съществуващо пристанище. Водната опция важи за съществуващото пристанище, но не и за новото. 

Василев преценява, че строителството във водата е по-добрият вариант по няколко причини. От една страна, по-безопасно е, тъй като е по-далече от брега на около 200-300 м. От друга страна, няма да се наложи драгиране на дъното. "Доста е плитко и така са направени и фериботният комплекс и Варна-запад. Държавата на времето прави утайници за този пясък и тиня, но те отдавна са продадени. В днешно време, който тръгне да драгира, има два варианта - масите или трябва да се складират на собствена територия, като по тази причина "Газтрейд" купи доста повече терени от необходимите, или да извозваш масите на 20 км в Черно море", обяснява Василев. Така компанията пуска искане за учредяване право на строеж на морското дъно. Идеята е да се направи т.нар. пирс (мост) навътре в езерото. Кораба да се швартова на 200-300 метра от брега и да разтоварва горивото по тръби, минаващи по мостик, водещи към резервоарите на сушата. Като цена и двата варианта - кей на сушата или пирс в морето, са еднакви - около 2 млн. евро, и компанията има осигурено финансиране. Едното е по-скъпо като строителство, но другото носи проблемите със складиране на масите от дъното. Строителството също би отнело еднакво време - около половин година. Искането за учредяване на право на строеж на морското дъно е пуснато по време на служебното правителство след влизането на поправките в закона в сила през 2014 г.

Писмо в бутилка

Около нова година обаче компанията получава отказ от министъра на транспорта Ивайло Московски. "Те просто решиха, че съществуващо пристанище е меродавно на регистрираното пристанище", обяснява Василев. "За мен регистрацията започва от момента, в който ще започваш да работиш и аз не съм пускал документи за регистриране. Регистрирано пристанище не се третира в закона, в закона се говори за съществуващо, а то е такова, което съществува в правния мир. Това, че не сме построили цялото, не означава, че ние не сме съществуващи. Имаме разрешение от 2008 г., построили сме всичко, което е на сушата, и то струва пет пъти повече от това, което ще строиш във водата, а те двете са неразривно свързвани. Попитах как регистрирате пристанища, които имат само един кей, а когато си хвърлил десетки милиони и си направил всичко на сушата, за теб строежът не е завършил", коментира Василев. Едно от предложенията към компанията е да си направят първо кей, за да стане регистрацията и след това да се направи и съоръжението във водата, което означава дублиране на две съоръжения и хвърляне на излишни пари.

В първите месеци на тази година компанията завежда дело във Върховния административен съд срещу отказа на министъра за учредяване право на строеж. На 20 май обаче съдът излиза с определение, че оставя без разглеждане жалбата на "Газтрейд". Причината - "отказът без значение, че е подробен, в рамките на три страници и с изходяш номер, не е заповед, а е във вид на писмо и те поискаха прекратяване на делото, тъй като това не е акт на министъра и не може да се обжалва", обяснява Василев. "В конкретния случай обжалваното писмо няма характер на индвидуален административен акт, нито може да се приеме за изричен отказ за разрешаване изработването на проект за изменение на генерален план за пристанище за обществен транспорт от регионално значение по заявлението на "Газтрейд". Видно от съдържанието на оспореното писмо същото съставлява отговор на поставени от жалбоподателя въпроси в запитване от 30.09.2014 г. и последващо такова от 11.12.2014 г.", се казва в определението на съда. 

До редакционното приключване на броя от транспортното министерство не отговориха на въпросите защо вместо заповед са решили да отговорят на компанията с писмо, което не може да се оспорва в съда. На сайта на ВАС обаче е публикувано въпросното писмо до Василев, където стават ясни аргументите на министерството. Там се казва, че пристанището на "Газтрейд" не е съществуващо и следователно не може да се възползва от поправката в закона и нямат право да строят във водата. "Пристанището е обект с комплексен характер, формиран от различни по естеството си елементи и отсъствието на който и да било от тях води до отсъствието на комплексния обект", се казва в отговора на министъра.

В очакване на благоволението

Сега "Газтрейд" ще обжалва и пред петчленния състав на ВАС, като междувременно тече и втори сюжет за изграждане на кея във водата. "С искането за право на строеж вкарах и задание за изменение на генералния план в министерствата на транспорта и на регионалното развитие. В заданието е залегнал точно пирс, какъвто искам", разказва той. През март двамата министри излизат със съвместна заповед, с която се разрешава изработването на проект за изменение на генералния план на пристанището. "Самите те си противоречат. Когато пуснах искане за строеж, казаха не си съществуващо пристанище и нямаме право да ти дадем, когато поисках изменение на плана и да ми се разреши пирс, двамата министри ми подписаха", коментира Василев. Или основният ефект от всичко казано дотук е само забавянето на компанията във времето, тъй като промяната на генералния план вкарва "Газтрейд" в процедура, която ще отнеме около година. А пристанището вече можеше да е готово на 100%. Сега там се чака до месец да мине комисията на ДНСК, която да приеме обекта, който ще може да започне на се ползва като база за обработка на вагони, но не и на кораби. 

Пристанището за LPG на "Газтрейд" с всичките си складове е единственото от този тип в страната. Единственото изключение се намира на територията на пристанище Бургас, концесионирано на два пъти по времето на министър Ивайло Московски от "БМФ Порт Бургас". Съоръжението за обработка на LPG там, случайно или не, е пуснато в експлоатация в края на 2014 г. и по информация на сайта на концесионера струва 4 млн. евро. Първоначално "БМФ Порт Бургас" е 100% собственост на "Български морски флот", приватизиран през 2008 г. на 70% от германско-българския консорциум "Кей Джи маритайм шипинг", като представител на обединението от българска страна е Кирил Домусчиев. На 9 октомври 2013 г. акциите на "БМФ Порт Бургас" са прехвърлени чрез джиро и едноличен собственик на капитала на "БМФ Порт Бургас" става "Адванс пропъртис", който обединява почти всички предприятия на Домусчиев. Директорът на дирекция "Правна" в транспортното министерство Красимира Стоянова от години е в борда на БМФ. 

Колко време е нужно, за да си построиш пристанище? Ако зависиш от държавата за някое разрешително, това се превръща във въпрос с повишена трудност. Управляващите, които проявяват завидна пъргавина при отдаването на различни държавни обекти на концесия, често бавят фирмите, които сами се опитват да изградят за себе си нужните за бизнеса им инфраструктурни обекти.

Горчивият опит на един от най-големите търговци на зърно в света Toepfer с тромавата държавна машина, проявяваща активност само когато желае, вече показа, че докато на румънския бряг компанията от 2007-2008 г. досега е успял да изгради 7 пристанища на зелено през 80-100 километра, от българската страна все още няма нито едно. А проектът при село Айдемир, 6 км западно от Силистра, все още е мираж за инвеститора "АДМ България лоджистикс" (новото име на българското дружество на Toepfer).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    opetkov50 avatar :-|
    Oggie Petkov

    Освен всичко друго статията показва и некомпетентността на транспортното министерство. Никъде по цивилизования свят не се строят пристанища за опасни товари директно на сушата. Навсякъде те са изнесени на стотици метри във водата. Съоръженията се на ричат "джети"(jetty). Смешно е да се насилва собственика да строи излишно пристанищно съоръжение на брега и след това такова във водата.

  • 2
    nogica avatar :-|
    nogica

    тя компетенцията е за рушвета,който не плаща няма разрешение.Тормоз и толкова.Най големите бандити в държавата са държавните служители

    Публикувано през m.capital.bg

  • 3
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Москов трябва да отговаря за рекета, който е упражнил. Също, е много подло да се отказва с писмо, а не адм. акт - тази практика следа да се забрани и ползващите я да понесат отговорност.

    И не на последно място, ясно е, че държавата чрез Москов играе за Домусчиев - Капитал благодаря, че отваряте темата - моля Ви, следвайте я. Нека да се види как държавата за едни е майка, а за други мащеха.

  • 4
    nikistoyanoff avatar :-|
    Николай Стоянов

    Аз не разбрах как държавен служител - директор на дирекция в министерство е член на борда на директорите на БМФ, като има категорична забрана за това.

  • 5
    skch avatar :-|
    skch

    Държавата от доста време спонсорира националните каузи на Домусчиев, който пък е поставено лице на Химимпорт. А че ГЕРБ и тимаджиите са в комбина отдавана се знае.

  • 6
    filip_kostov81 avatar :-|
    felipeeee

    До коментар [#5] от "skch":

    Или някой те е излъгал или си сътворил най-голямата глупост. Домуса няма нищо общо с Химимпорт. Това всеки го знае.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK