Кои са най-големите частни болници
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кои са най-големите частни болници

Кои са най-големите частни болници

Те са основани от лекари, растат и повечето печелят

Десислава Николова
37150 прочитания

Кой кой е в ТОП 10 на най-големите частни болници можете да прочетете в този текст.

Забелязали сте ги. Те вече са над 100. Инвеститори в новите болници са основно лекари. А извън здравната тема и тук също става дума за пари - вложенията са за десетки милиони, приходите също, а печалбите не липсват.

Най-голямата и засега единствена директна чуждестранна инвестиция в частна болница - "Токуда" също е на лекар, но японски. Но гигантите все още са държавни. През миналата година в топ 10 по приходи сред болниците в България има само една частна клиника сред девет държавни. Расте и регулираният пазар - миналата година здравната каса е платила за лечение в болница 1.9 млрд. лв. Под 10% от тях са се влели в десетте най-големи частни заведения. Почти няма клиника, която да има по-малки приходи от тези в предишната година, освен ако не напуснат ключови лекари. За разлика от държавните болници, които по правило работят на загуба, повечето частни клиники са на печалба с изключение на тези, които са инвестирали в разширяването си и покупка на скъпа апаратура.

Нито една от най-големите частни болници не е изникнала за няколко месеца на зелено, създаването им е много бавен процес от поне няколко години, финансиран трудно и скъпо. С инвеститор, зависим от държавата като регулатор, но и като конкурент, защото тя e най-големият собственик на болници и в същото време пише правилата за работа на болницата и за плащане от здравната каса, лицензира и контролира всяка клиника в България.

"Вчера излязоха от здравната каса, днес на проверка са пожарната", разказва собственик на частна клиника. На здравните заведения не им е спестено нищо нито от непрекъснатите проверки на всевъзможни институции, нито от конкуренцията с държавните болници, чиито основни оръжия продължават да са твърденията, че частните клиники печелят само защото приемат по-леки случаи. Но това съвсем не винаги е така - например най-голямото реанимационно отделение в Пловдив е в частна болница. През новоизградени клиники минават и изключително тежки пациенти, а самият брой на потърсилите помощ в тях е показателен. В момента от общо 316 болници в България, 103 са частни.

Рецептата: лекар плюс заем

Инвестициите за създаването и развитието само на най-големите 10 клиники са грубо около 700 млн. лева, като основна част от тях са направени през последните пет години.

Частните болници в най-общия случай са финансирани с ипотечни кредити срещу имуществото на основателите им, пълния размер на спестяванията им и дългосрочен лизинг за апаратурата. С изключение на най-голямата инвестиция в сектора - "Токуда" (220 млн. евро от отварянето й през 2006 г. досега), всички останали болници са собственост на български инвеститори, предимно лекари.

Втората и третата по приходи клиники в страната, които са част и от най-голямата верига болнични заведения - в София, Пловдив, Пазарджик, Велинград, Пещера и скоро и в Бургас, също са собственост на компании на лекар – д-р Михаил Тиков.

Първата частна верига болници започва работа през 2007 г. и е собственост на фирма, свързана със здравния сектор. Това е дистрибуторът на лекарства "Търговска лига", която създава пет специализирани кардиологични клиники в градове, в които не е имало възможност за спасение при инфаркт. Това са Велико Търново, Ямбол, Шумен, Плевен, а впоследствие и Варна.

Лекари са собственици на университетската болница "Каспела" в Пловдив, а сдружения на медицински специалисти са инвеститорите в "Централ онко охспитал", "Сердика", "Св. Иван Рилски" - Пловдив, МБАЛ "Надежда". Многопрофилната болница "Дева Мария" – първата частна многопрофилна клиника в Бургас, е собственост на лекарско семейство.

"Болницата е създадена с теглене на ипотечни кредити от всички нас. Често се шегуваме, че сме платили, за да работим до края на живота си", обобщава д-р Методи Янков, управител на МБАЛ "Сердика", и допълва, че за разлика от държавните и общинските болници, които през миналата година са получили около 260 млн. лв. държавна субсидия за ремонти, капиталови разходи и за апаратура, частните болници не са получили нито един лев от данъкоплатците, нито един лев европейски пари и въпреки това са успели да извършат многомилионни инвестиции и да предложат високо качество.

Само две от най-големите частни клиники в топ 10 не са собственост на лекари или пък имат разнородни акционери. Извън тях има и особени случаи, резултат от разочарованието на хора извън сектора от липсата на качествена медицинска помощ в града. "Кардиоцентър Понтика" в Бургас се ражда, след като съпругата на собственика получава инфаркт и в града няма клиника, която да й помогне. Един от бившите приватизационни фондове, сега холдинг – "Доверие", инвестира в частна болница на края на града, защото в софийския квартал "Овча купел" по това време няма никакво здравно заведение. Минната компания "Асарел Медет" сега влага 52 млн. лв. в строеж на болница и онкоцентър с 268 легла в Панагюрище, а общината апортира земя и инвестира 3 млн. лв. в проекта, защото в града няма такива клиники.

Заболяванията на модела

Собствениците и управителите отбелязват, че става въпрос за изключително строго регулиран от държавата бранш, голяма отговорност и изключително бавна възвращаемост на инвестициите в период от минимум 10 години. Освен това "основният капитал" на болницата са лекарите и медицинските екипи, които трябва да бъдат мотивирани да работят за частна клиника и да напуснат например държавната си работа. Според отчетите им най-големите разходи на частните клиники са за обучение и заплащане на персонала.

"За да управляваш бизнеса, трябва да го разбираш, ако изобщо можем да наречем задоволяването на нуждата от здраве бизнес. Ако говорим за решенията на политиците, оценката, която трябва да получат, е отличен 7, защото с толкова малка част от БВП като процент успяват да осигурят здравеопазване на такова високо ниво. Всичко това се дължи на изключителната отговорност и мизерното заплащане на лекарите, медицинските сестри и санитарите", смята д-р Николай Салутски, управител на болница "Свети Иван Рилски" – Пловдив.

Рискът пред всяка нова клиника е изключително голям. Лицензът за започване на работата й се издава от здравното министерство и там може да има съществено забавяне. Министерството изисква задължително сключване на трудови договори с огромен брой специалисти, част от които са дефицитни. Освен това е задължително клиниката да купи огромно количество апаратура, защото това също е от значение при определяне на нивото й на компетентност.

"Средата е тотално непредвидима и пример за това е последната ни инвестиция във Видин за 3.5 млн. лв. Две години нямаме лиценз. Клиниката е на първия етаж на държавната болница и тя отказва да сключи договор за болнична аптека и рентген. Ние сме готови от две години, но когато пациент получи инфаркт във Видин, трябва да пътува до Враца или Плевен", казва Тони Веков, изпълнителен директор на търговеца на едро с лекарства "Търговска лига", собственик на първата частна верига специализирани клиники.

След получаването на разрешителното за работа всяка нова болница се изправя пред предизвикателството да сключи договор със здравната каса, защото в противен случай трябва да разчита само на частни пациенти. Най-често между 70% и 90% от приходите на частните клиники са от здравната каса. Възможностите за допълнително финансиране са ограничени. От болниците отбелязват, че приходите от медицински туризъм, както и от частните здравни фондове са несъществена част. През миналата година например 5% от всички лекували се в "Токуда" и 1% от обслужените в медицинския й център пациенти, или общо 5615 души, са от чужбина и това вероятно е най-високият резултат в болничния сектор.

"Понякога ни омръзва да слушаме обвиненията защо частните болници имат много пациенти. В основата на модела е правилото, че парите следват пациента. Ако една болница прави ръст, значи има доверието на пациентите и толкова тя е по-полезна за тях. Освен това е смешно да говорим за държавни и частни болници, при положение че 95% от лекарите са частниците – като започнем от семейните лекари и работещите в доболничната помощ и минем през тези, които работят в държавна болница, а след работно време преглеждат в частния си кабинет или оперират в частна клиника, която понякога е и тяхна", казва д-р Методи Янков.

Договорът със здравната каса през последните години обаче означава лимит на приема на пациенти и таван на финансирането, както и забавяне на плащанията. В комбинация с това, че самите клинични пътеки, по които плаща НЗОК, са изчислени не върху реалните разходи за лечение, а на база на бюджета на касата, болниците се опитват да диверсифицират и да развиват всички възможни отделения, за да могат да покриват загубите от реанимацията и неврохирургията например, с приходи от по-леки диагнози и допълнителни услуги. В част от болниците има ценоразписи за доплащане на лечението до реалната му стойност. В допълнение, обикновено болниците предлагат всички възможни здравни услуги и са част от конгломерат от поликлиника, стоматологична клиника, хоспис, структура за рехабилитация, аптека, лаборатория, дневен център.

Финансиращата институция – здравната каса, често не взима предвид разширяването на болниците. "През 2014 г. разширихме легловата си база от 80 на 270 легла, през декември 2014 г. бе повишено нивото на компетентност на реанимацията, неонатологията, клиничната лаборатория, отделението по гастроентерология беше преструктурирано и разширено. От месец март 2015 г. получаваме заплащане от касата на едва 40% от извършената дейност", коментира Иван Колев, прокурист на МБАЛ "Тракия".

В същото време всяка година държавата променя нормативната уредба, по която работи секторът, принципите на заплащане, изискванията за болниците. В момента се обсъждат промени в закона за лечебните заведения, които ще въведат задължителна здравна карта и ще позволят на здравната каса да не сключва договор с всички болници, особено там, където те са повече като брой легла. Става въпрос за най-големите градове – София, Пловдив, Варна, Бургас, Пазарджик и др. Тъй като тези, които ще определят броя на болниците, работещи със здравната каса, са комисии, в които мнозинство имат представителите на държавата, в сектора има притеснения, че засегнати ще бъдат основно частните болници.

"Липсва приемственост и предвидимост в системата и е невъзможно да се планират инвестиции на ниво държава и на ниво болница", отбелязва д-р Явор Дренски, изпълнителен директор на "Токуда болница София".

"Софиямед" е част от най-голямата по приходи верига болници в България.
Фотограф: Цветелина Белутова
Пожарната ни проверяваше всеки ден, докато в един момент не започнаха да провеждат ученията си при нас, защото болницата има противопожарно стълбище, разказва д-р Николай Салутски, управител на МБАЛ "Св. Иван Рилски" - Пловдив.
Фотограф: Капитал
Кой кой е в ТОП 10 на най-големите частни болници можете да прочетете в този текст.

Забелязали сте ги. Те вече са над 100. Инвеститори в новите болници са основно лекари. А извън здравната тема и тук също става дума за пари - вложенията са за десетки милиони, приходите също, а печалбите не липсват.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

24 коментара
  • 1
    balla avatar :-|
    balla

    Да обобщим:
    Дори да имате пари, пак няма гаранция че ще намерите средно-европейски специалист и условия, БЯГАЙТЕ от България

  • 2
    dreams123 avatar :-?
    Георги Манолев

    Тези болници ако бъдат проверени детайлно бързо ще се окаже, че точат здравната каса.

  • 3
    kosyoboy avatar :-(
    Third World Good Looking

    Софиямед с 2 пъти по-малко приходи от Токуда прави над 2 пъти по-голяма печалба... виж като пестиш от мед сестри и ги караш да взимат по 2-3 дежурства едно след друго как ти се нареждат нещата.

  • 4
    ugi avatar :-|
    ugi

    До коментар [#2] от "Георги Манолев":

    Понеже държавните не точат. Всички точат, но частните поне ти предлагат поне по-добри условия и в крайна сметка генерират печалба. В държавните хем точат, хем после пак искат пари за допълнително субсидиране. Това става да речем за няколко болници, които се занимават с много трудни случаи - да речем Пирогов, Военна, Александровска, и няколко други из България, но не може всички държавни все да са на загуба.

  • 5
    dreams123 avatar :-(
    Георги Манолев

    До коментар [#4] от "ugi":
    Държавните болници са водени умишлено на загуба, за да може да фалират и да останат само частните болници. В частните болници се краде в пъти повече от държавните, защото все пак в тях работят доста повече хора и са много по веригата.

    Нямаш абсолютно никаква гаранция, че в частната болница ще бъдеш по-добре обслужен или по-успешно лекуван. Давам пример: до скоро една водеща болница имаше собствен ЯМР, техният изчезна, за да се появи частна фирма с нов по-модерен и да се плаща безумно много пари. Ако частните болници ги проверяват като например Софиямед отдавна трябваше да бъдат затворени отделни отделения. Ето да вземем другият пример с пострадолото бебе. Какво се случи? Покриха случая и в болницата няма наказани хора при доказани и констатирани нарушения. Само наивник може да разсъждава, че частното е по-добро.

  • 6
    ugi avatar :-|
    ugi

    До коментар [#5] от "Георги Манолев":

    Хайде стига с тия теории на конспирацията. Държавните се управляват просто некадърно и крадливо, защото на ръководството не му пука и не е финансово отговорно за случващото се в болницата. Докато частните си гледат интереса. Нямам комунистически наклонности и носталгии към държавното или пък залитания само към частното, но е факт, че с едни и същи приходи в частната ще лежиш при значително по-добри условия, отколкото в държавната и ще се отнасят по-добре с теб.

  • 7
    dreams123 avatar :-|
    Георги Манолев

    До коментар [#6] от "ugi":
    Глупости на търкалета. Когато влезнеш в една болница ти е през онази работа как ще лежиш, а как ще те лекуват! Хората влизат в болницата за да ги лекуват, а не да си почиват. Основната цел на частника е да краде и да прибира парите. Затова и злоупотребите са основно в частни болници - по-малко персонал, работят повече, водят се на работа доктори, които никога не са стъпвали в отделението и т.н. Ако Здравната каса си гледаше работата, то 2/3 от частните болници щяха да бъдат закрити. Колкото народ измря, почина основно там!

  • 8
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#6] от "ugi":
    До коментар [#7] от "Георги Манолев":

    Господа, вие казвате едно и също, но просто не се изслушвате.

    Откакто болниците станаха търговски дружества и започнаха да зависят от парите по клиничните пътеки, започна ударното източване на касата - и от държавните и общинските, и от частните. модел, По един и същ модел, защото механизмът на финансиране е еднакъв.

    Сегашната "реформа", която се изчерпа с разделяне на болничната помощ на два пакета - основен и допълнителен - е следващата стъпка в насочване парите на НЗОК към правилните хора, регистрирали стотината частни болници.
    Както стана ясно от мотивите на министъра, по-голямата част от парите за болнична помощ ще отиват в първия "пакет". Затова във всички частни болници има отделения по кардиология, онкология, ендокринология, които очакват пациенти...

    Както знаете, всеки личен лекар безпрепятствено издава направление № 3 за хоспитализация. Драмата е, ако искате да отидете на преглед в доболничната - там направленията са кът.
    Изпратих миналия месец моя близка за ЯМР при колега в частна болница. Взе си тя направлението 3 и отиде. Оказало се, че пътеката при тези изследвания е 5 (пет!) дена и заради едното изследване жената пролежа една седмица в болницата. Иначе колегите не могат да си вземат парите от касата...

  • 9
    rio avatar :-|
    rio


    Класация на болниците в България

    http://dobritebolnici.info/Hospitals?sort=Rating&sortdir=DESC

  • 10
    fred avatar :-|
    Fred

    Защо липсва надписа "Платена публикация"? Такива хвалби му удариха на частните болници. Горките частници, толкова безумно тежко а те незнайно защо непрекъснато се натискат да правят болници. Направо като ВЕИ-тата навремето.

    И разходите на здравната каса растат ли растат а населението намалява и намалява, държавните болници ги закриваме защото са много а за частните нови разрешения? Да, наистина защо липсва надписа "платена публикация"?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK