Въпросните текстове бяха внесени от група народни представители, сред които Георги Кадиев, Рамадан Аталай и Дора Янкова и подкрепени в комисията от 13 депутати от четирите парламентарни партии по това време - "Коалиция за България", ДПС, ГЕРБ, "Атака". Най-общо депутатите се аргументираха с това, че с промените "се защитава публичният интерес да няма монополизация на източниците, да има повече работни места и държавата да оползотворява по-добре своя воден ресурс".

Реалният инициатор за предложенията обаче беше Васил Стоименов - собственик и управител на компанията "Балдаран Спринг", а в по-далечни години - един от съсобствениците на фирма "Девин", която по-късно продаде. През 2013 г. Стоименов получи право за водоползване и започна да бутилира изворна вода "Балдаран". От същото място се бутилира и изворната вода "Девин".

Според законодателството правилото "едно находище - един концесионер" е изрично само за минералните води, за които концесия се дава от държавата или общините. За останалите води (в това число и изворната) се прилага общият ред за разрешителни от съответната териториална Басейнова дирекция - еднакъв независимо дали водата е за земеделски или промишлени цели, за отдих или хидроенергетика например.

През ноември 2013 г. Стоименов изпрати писма до тогавашния премиер Пламен Орешарски и до председателя на парламентарната комисия по околна среда Петър Курумбашев с предложение за промяна в Закона за водите "във връзка с монополното право на "Девин" върху ресурсите с находище на минерална вода – изключителна държавна собственост "Девин". Резолюцията на Искра Михайлова (по това време министър на околната среда и водите) беше, че министерството "няма възражения по повод предложението на Васил Стоименов" и "изразява увереност, че предложението съответства на европейското законодателство".

Поправката обаче предизвика остро недоволство сред по-голямата част от бутилиращите фирми. Те се обявиха против връщането на старата практика на едно находище да има много концесионери. Сред аргументите им бе, че този начин на правене на бизнес е различен от европейския и създава проблеми и за компаниите двойници, и за потребителите. Ако бъде въведена отново практиката с многото концесионери на едно находище, това ще позволи на всеки нов играч да се възползва от вече разработен и доказан бизнес, твърдят представители на сектора. Според тях тази законодателна стъпка ще обезсмисли и ще спре всички инвестиции за развитие на марките, тъй като ще постави под общ знаменател много оператори.

Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки (в която членуват 70% от фирмите в бранша) спешно покани Патриша Фоселард, генерален секретар на Европейската федерация на бутилировачите на води. Тя пристигна в България специално във връзка с готвените законодателни промени и на заседание на парламентарната комисия по околната среда и водите коментира защо не трябва да се връща старото правило за многото концесионери на едно находище. В крайна сметка парламентът се разпусна, а статуквото беше запазено.

А където е текло...

Сега на дневен ред са нови предложения за поправки в Закона за водите. Този път те са инициирани от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки, в която членува и "Девин". Браншовата структура предлага европейското правило "едно находище - един бутилировач - едно търговско наименование" да се прилага и при изворната, а не само при минералната вода. Сега при изворните води няма законова забрана за експлоатиране на едно и също находище от различни фирми. Аргументите на асоциацията са, че "подходът за експлоатация на един ресурс от много ползватели противоречи с редица принципи на европейското право и не осигурява спазване на изискванията, прилагани за целия единен пазар". И още - че при тази практика "потребителите не са защитени от заблуда, честната търговия и лоялната конкуренция също не са гарантирани". "Няма как един бизнес оператор да инвестира в налагането на уникалната за всяко находище марка, под която се предлага водата, да инвестира в устойчива експлоатация на ресурса, да развива пазарни позиции, ако законът поощрява във всеки момент появата на втори, трети и последващ предприемач, който наготово да се възползва от постиженията на първия, получил правото за водовземане с цел бутилиране", се подчертава в официално становище на асоциацията.

Васил Стоименов обаче е убеден, че това предложение за законодателна промяна цели да съсипе бизнеса му и че ако бъде прието, ще заличи "Балдаран Спринг" като конкурент на "Девин". Стоименов припомня, че неговата компания е абсолютно изрядна според действащото законодателство, че е инвестирал над 10 млн. лева и че по честен път се опитва да налага нова марка изворна вода.

"Принципът "едно находище - един концесионер" дава възможност на този, на когото е предоставена концесия за минимално количество воден обем от дадено находище, да блокира ресурса на цялото находище, многократно по-голям от предоставения. Така остават неизползваеми останалите сондажи, което като измерение е стотици милиони литри", коментира Стоименов. По думите му предложените промени в Закона за водите "реално са контрапункт на гласуваните в комисията по околната среда и водите през 2014 г. и имат за цел монополизиране не само на находищата, но и на изворите в страната". Той смята също, че "този груб опит за ретроградни промени в български закон се прави единствено и само за да се заличи една българска компания, която е нормативно изрядна". И че "приемането на такава "наказателна санкция" за отнемане на законно издадено разрешително само на една компания, която е вложила значителни средства за изграждане на бутилиращи мощности, инфраструктура, дистрибуторска мрежа, реклама и пр., само по себе си е абсурдно". От една страна, според него държавата ще трябва да обезщетява компанията за направените инвестиции и пропуснатите ползи до края на договора за водоползване, от друга - затварянето на предприятието ще доведе до закриване на над 100 работни места в регион с висока безработица.

Официалният отговор на "Девин" пък е, че "Балдаран Спринг" от основаването й и пускането на пазара на бутилирана вода "поетапно и целенасочено провежда публични действия, лично чрез управителя и собственика си, за дискредитиране на "Девин" и за нелоялно получаване на пазарно предимство на произвежданата и дистрибутирана от него търговска марка".

Дупките в закона

Според Васил Стоименов в основата на спора между двете компании са две нарушения на европейската директива за бутилираните води. Първото е, че от различни водоизточници – на минерална и на изворна вода, се бутилира под едно и също търговско наименование, обяснява той, като визира марката "Девин". И цитира становища на Патентното ведомство, на здравното министерство и на Европейската комисия в подкрепа на твърденията си, че "Девин" няма право да използва марката и за двата вида вода.

От "Девин" обаче заявяват, че са абсолютно изрядни по отношение на наименованията, че дружеството има регистрирани две европейски търговски марки Devin, които действат на територията на всички страни от Европейския съюз, включително и в България, и които му дават "единственото право да използва търговската марка Devin както за изворна, така и за минерална вода". И също цитират становище на Европейската комисия, според което едно и също наименование може да се използва за минерални и/или изворни води, произлизащи от различни находища при условие, че географското място на експлоатация (мястото на бутилиране) на тези находища е идентично.

Второто нарушение на европейската директива, което Стоименов посочва, е, че от един водоизточник се бутилира вода под две различни търговски наименования (изворна вода "Девин" и "Балдаран").

Всъщност проблемът произтича от това, че бизнесът с бутилирани води е специфичен и европейското законодателство не го описва в детайли, като разчита, че националните законодателства ще поставят конкретните рамки. В България с регулацията на този сектор се занимават три министерства - на околната среда, здравното и икономическото. Дори сред специалистите има спорове около това дали са тъждествени понятия като "географско означение" (в случая името на находището) и "търговско наименование" или "търговска марка", както и какво включват понятията "находище", "водоизточник", "водовземно съоръжение". Има и противоречива практика - факт са заварените случаи, когато на едно находище има два концесионера (например "Горна баня").

"Проблемът с находищата и търговските наименования не е проблем на "Девин" и на "Балдаран Спринг". Това е проблем на индустрията и на дупките в законодателството, а споровете между двете компании само го илюстрират. Затова сме инициирали законодателни промени", коментира Жана Величкова, председател на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България. По думите й вече е издадено разрешение от Басейнова дирекция за бутилиране на изворна вода и за друг водоизточник, където също има утвърдена марка - "Михалково", и това може да бъде повод за ново напрежение в бранша.

От учредения през декември м.г. Съюз на безалкохолната промишленост в България (в който влизат "Балдаран Спринг", двете фирми, които бутилират "Горна баня", "Бачково" и още седем компании, свързани с този сектор) пък настояват да бъде създадена работна група, която да обсъди ситуацията и да излезе с конкретни мерки. 

* Текстът е коригиран на 22.06.2015 в 11.20 ч. , защото публикуваното преди това обяснение, че извор "Балдаран" е част от находище "Девин" не е вярно.