Индустриалното наследство на Габрово

Индустриалното наследство на Габрово

Най-големите компании от областта са в близкото Севлиево, а районът още пази част от славата си на промишлен център на България

Весела Николаева
10286 прочитания

© Велко Ангелов


8.8% е безработицата в областта за 2013 г. по данни на ИПИ, доста под средното за България.

Най-големите компании в област Габрово всъщност са от Севлиево. Това е първата мисъл, която ти идва наум, когато погледнеш топ 20 на дружествата в региона. За това има няколко исторически причини, по-точно - съвременно исторически. Макар Габрово повече от век да се слави като "Българския Манчестър" и един от индустриалните центрове на България, поредица сътресения му отнемат първенството. След 1944 г. идва национализацията на много предприятия и текстилната промишленост става "народна" собственост. Паралелно с това се развиват модерни за онова време производства и в един момент Габрово става сред водещите производители на опаковки и пластмасови изделия.

От старите производства към нови инвестиции

Демокрацията идва с приватизация и на много места с неуспешни опити за продължение на старото производство. Едно от най-големите предприятия - "Капитан Дядо Никола" (КДН), вече не работи, дори имаше няколко опита земята и сградите му да бъдат продадени от съдебен изпълнител заради дългове. Нека спрем дотук с лошите истории и да продължим с успешните. Макар и вече затворено, наследството на КДН се усеща в индустрията на Габрово. Някои от специалистите от затворения завод са си направили собствени предприятия, които, разбираемо, са доста по-малки от някогашния социалистически гигант, но осигуряват работни места и помощ за икономиката на града.

Сред тях е "Терахим 97", произвеждащо форми за отливки и опаковки от полиетилен. Тя е сред най-големите компании в региона с повече от 23 млн. лв. приходи за миналата година. По-малка като оборот е "Пластформ" със 7.4 млн. лв. приходи от продажби за 2014 г. Много добре се справят машиностроителните компании от областта - "Балканско ехо" от близкото с. Кръвеник е най-голямата от тях, като изключим севлиевските фабрики. Компанията е производител на електротелфери, кранове и електродвигатели. Със същата дейност се занимава и "Подемкран", базирана в Габрово и с оборот от над 23 млн. лв. на година.

Когато говорим за Габрово, няма как да пропуснем и "Стемо" - дружеството е пример как едно висше училище може да определи облика на икономиката в района си. Търговецът на компютърна техника се занимава с производство и поддръжка на софтуер и е създаден още през 1991 г. Макар и с представителства в цяла България, основната база на компанията продължава да е в Габрово. Областният град има и други по-малки IT компании, които разчитат много на кадрите от местния Технически университет.

Добри бизнес условия

По данни от изследването на Института за пазарна икономика (ИПИ) "Регионални профили" областта на Габрово е определена с показател "много добро". Безработицата е само 8.8% за 2013 г., доста по-ниско от средното за страната, а средният годишен доход на човек е 4858 лв. За сравнение - в София той е 7441 лв., а в съседната област Ловеч - 3134 лв. Не е изненада, че Габрово е сред областите с най-добро усвояване на европейски фондове, което датира от времето на министър Томислав Дончев като кмет на града. Това, както показа историята, не е показател за икономическо развитие, но помага. Като показатели за размер на местни данъци и административни услуги Габрово отново е определено като "много добро", със сравнително ниско ниво на корупция, но и не особено добро качество на електронните услуги - както и в останалата част на България.

Нивото на образование като цяло, въпреки наличието на университет, не е високо, а е "средно" според проучването на ИПИ. В края на 2013 г. 25% от жителите между 25 и 64 години са имали висше образование, което е повече от областите Стара Загора, Ловеч, Плевен и Пловдив, но по-малко от съседно Велико Търново.

Случаят на Севлиево

Най-големите индустриални компании в областта, както вече отбелязахме, са в Севлиево. Средният по големина град е известен най-вече с производителя на санитарна керамика, смесители и душ кабини "Идеал Стандарт-Видима". Компанията е сред най-успешните примери за приватизация в България и вече години наред е сред водещите индустриални производители в страната и един от най-големите работодатели. Оборотът за миналата година е близо 380 млн. лв., което я нарежда сред първите 50 дружества по размер на приходите за цяла България.

Не е пресилено да кажем, че голяма част от високата заетост и икономическия успех на Севлиево се дължи точно на "Идеал Стандарт-Видима", покрай която успяват да процъфтят и редица по-малки бизнеси. Наличието на такъв голям инвеститор задава профила на общината, в която се намира - от ниво на заплатите до редица обслужващи дейности, които зависят от доходите на заетите в голямото предприятие. Дори да не са пряко свързани с дейността на "Видима", в Севлиево има много малки и средни бизнеси, които се задържат благодарение на покупателната способност на хората от града, подготовката на специалисти, а и като цяло наличието на стабилен работодател в един район подпомага предприемчивостта и по-малкото обезлюдяване.

Севлиево и районът край Велико Търново от векове се славят със земеделието си и втората по големина компания от областта е успяла добре да се възползва. Това е "Балджиеви-91", създадена преди повече от 20 години. Далеч преди времето на субсидиите за земеделие дружеството постига първите си успехи. В момента то е част от холдинговата структура "Балеа груп", в която има дружества за производство на зърно, търговия със семена, торове, горива и селскостопанска продукция, както и разсадник за овошки.

8.8% е безработицата в областта за 2013 г. по данни на ИПИ, доста под средното за България.

Най-големите компании в област Габрово всъщност са от Севлиево. Това е първата мисъл, която ти идва наум, когато погледнеш топ 20 на дружествата в региона. За това има няколко исторически причини, по-точно - съвременно исторически. Макар Габрово повече от век да се слави като "Българския Манчестър" и един от индустриалните центрове на България, поредица сътресения му отнемат първенството. След 1944 г. идва национализацията на много предприятия и текстилната промишленост става "народна" собственост. Паралелно с това се развиват модерни за онова време производства и в един момент Габрово става сред водещите производители на опаковки и пластмасови изделия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход