С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 3 юли 2015, 17:30, 16066 прочитания

Стайн Ерик Велан: Скоро ще предложим пакетни услуги

Главният изпълнителен директор на "Теленор България" пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Стайн-Ерик Велан е главен изпълнителен директор на "Теленор България" от юли 2013 г. - малко след като компанията беше купена от Telenor. Преди това е заемал длъжността ръководител "Мобилни услуги" в Telenor - Норвегия. Бил e начело на Telenor - Сърбия, за две години и половина. Година и половина е бил управляващ директор на поделението на концерна в Индия.
През изминалата седмица българският оператор официално обяви проекта за цялостна подмяна на мрежата си за приключен. Мобилни услуги от четвърто поколение по стандарт LTE обаче не може да предложи нито той, нито някой от конкурентите му, докато не получат честотен ресурс. Желаните от тях ленти са в обхвата 1800 MHz. Заявления за по 2x5 MHz обаче първи подадоха "Мобилтел" и БТК, последвани от "Макс Телеком". "Теленор България" остана последен, с което рискува да остане без място в спектъра. На среща в КРС останалите оператори и регулаторът се обединиха окоро варианта БТК, "Мобилтел", "Теленор", "Макс Телеком" и "Булсатком" да получат по 2x5 MHz, след като "санитарните" ленти между тях бъдат премахнати, още малко ресурс се освободи от утилизация на ленти за морска охрана, а сателитният тв оператор ще изчака няколко месеца, докато разрешителното и на последния лицензиран за LTE - "4Джи Ком", който и без това не го е платил, бъде отнет. Извън споразумението остана само "Теленор". Преди седмица обаче "Мобилтел" спечели на тричленка във ВАС делото си срещу първоначалния мълчалив отказ на регулатора да му отпусне заявените честоти, а такъв спор води и БТК.
Междувременно "Теленор" се оказа сред заявилите интерес за покупка на "Близу", в компанията отново на местните си конкуренти и на базирания в САЩ фонд KKR. За момента избор на купувач по тази процедура няма, но участието на норвежкия телеком в нея е изненада, след като представителите му на няколко пъти декларират, че нямат интерес към трансформация в комплексен доставчик, нито пък към пазара на платена тв доставка.
"Теленор" е третият по големина телеком в България с приходи от 628.68 млн. лв. за 2014 г. и втори на мобилния пазар с 3.75 млн. абонати на мобилната си услуга.
 
И така, новата мрежа на "Теленор" в България е факт. Колко струваше?

- Капиталовите разходи на "Теленор България" (CAPEX) за миналата година бяха 160 млн. лв. Но както знаете, инвестициите не са само в CAPEX. Освен него OPEX са традиционните разходи на компанията. Когато расте първият показател, расте и вторият. Така че дори и само за 2014 г. сме инвестирали повече от 160 млн. лв. Но вложенията ни в тази страна не се изчерпват с числото за миналата година.


Колко ще са инвестициите тази и следващата година?

- Ще има и тази, и следващата. Нашата индустрия е силно капиталоемка. Спрямо останалите сектори ние инвестираме много по-голяма част от приходите си. Не мога да разкрия нивото на CAPEX тази година, но е значително. Инвестициите вече няма да са толкова насочени към подмяната на мрежата, както беше през 2014 г., колкото към организацията на работа вътре в компанията и към поставянето на нови базови станции.

Какво точно сменихте всъщност в мрежата?



- Сменихме цялата базова инфраструктура, корпуса на мрежата, транспортната мрежа - това са основите на една къща, образно казано. Освен това базовите станции всички до една - 2211 на брой. А когато въвеждаш нова технология, както ние направихме, това подобрява едновременно покритието и капацитета. В същото време сме наясно, че имаме нужда от повече капацитет. Така че през 2014 г. поставихме и 121 нови базови станции, което е много техника. И тази година продължаваме - досега сме добавили още почти 100. Всичко това подобрява всички параметри на мрежата. Качеството й се променя веднага и вече всички потребители могат да го усетят.

Кога и какво ще усетят?

- Те вече усещат разликата. А ние можем да измерим това какво те усещат чрез нивото на използване на Facebook и YouTube например. Когато кажем, че мрежата ни вече поддържа скорост от 42 Mbps, за нас това е голямо постижение, а за потребителя не означава нищо. За него важното е усещането. Ние пък мерим даунлоуд и ъплоуд във Facebook. И то постоянно. Сега даваме определен лимит на абонатите си безплатно, за да пробват новата ни мрежа. От ден първи, в който сме в тази страна, се придържаме към тази политика към клиентите си - не им казваме каквото и да било, а им показваме. Затова и не говорихме много за подмяната на мрежата си, а просто я направихме. Нещо, което всички казваха, че не можем да направим толкова бързо, го направихме за рекордно кратко време. Което е постижение не само за "Теленор" и Huawei, а и за хората, инженерите в България. Качеството на работната ръка тук е с много висок стандарт.

Кой ще поддържа мрежата ви?

- Huawei с няколко подизпълнители.

А това сега LTE мрежа ли е?

- Да, това е мрежа, можеща да работи по стандарт LTE. Но за да предоставим LTE услуги, имаме нужда от допълнителен честотен спектър.

Спектър в 1800 MHz?

- Да.

Какво става с него?

- Всички оператори са поискали допълнителни честоти там и мисля, че Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) в момента анализира дали има достатъчно свободен ресурс, за да удовлетвори исканията ни, или не. Доколкото разбирам, изходът от ситуацията се корени в развитието на разговорите между КРС и "4Джи Ком". Надявам се, че КРС ще стигне до заключението, че трябва да направи публичен търг за спектъра в 1800 MHz, който е наличен сега. Моето становище е, че публичният търг е най-добрият вариант за всички страни, защото е отворена и прозрачна процедура и ще доведе до най-добрите резултати, най-добрата цена за българското правителство.

А можете ли да кажете защо всички останали оператори и регулаторът включително не виждат основания за провеждане на такъв търг, освен "Теленор"?

- На първо място, аз не мога да отговарям вместо конкурентите си. Не знам какво мислят те. Всичко, което знам на 100%, е, че ние смятаме, че публичният търг е най-отвореният, най-прозрачният и най-коректният начин за разпределение на допълнителния спектър и със сигурност ще донесе най-добрата цена на българската държава. Има и нещо, което не смятам, че е обсъдено достатъчно. Ако ти си много малък оператор, с малко на брой клиенти, просто нямаш нужда от толкова много честотен спектър, колкото един голям оператор с много клиенти. Защото в крайна сметка говорим за потребление на брой абонати. И за ниво на инвестиции, разбира се. Затова публичният търг, от тази гледна точка, за нас би бил въпрос на изчисления, от една страна, колко ще платим за този спектър и колко ще инвестираме в него, и от друга - колко ще инвестираме в допълнителни базови станции. Това може би е причината, ако си малък оператор, да не искаш търг. Те просто няма да са в състояние да платят толкова за допълнителни честоти.

Да, но например Telekom Austria, който е собственик на "Мобилтел", също не вижда основания за търг. Те не са никак малък оператор.

- Не знам, трябва да ги попитате тях. Но въпросът всъщност не е само за честотите в 1800 MHz, а и за тези в 800 MHz.

Знаете ли какво е развитието около неговото освобождаване?

- Доколкото знам, отново продължават разговорите между министерствата на отбраната, финансите и транспорта за начина и цената на освобождаването му.

Ами ако не се организира търг за ресурса в 1800 MHz? Какво ще правите?

- Ще трябва да продължим диалога си с КРС по темата. Ако няма търг, това е нещо, което касае не само нас, но и управляващите, политиците в тази държава. Не съм сигурен, че те ще искат да вървят в тази посока, защото този въпрос касае директно държавния бюджет.

И все пак, ако няма търг, какво ще правите? Мрежата ви трябва да работи.

- Като цяло имаме няколко опции. Първата е да продължим дискусията си с регулатора - защо няма търг и какви са вариантите след това. Другият вариант е да продължим с рефарминг на мрежата си (технически процес, при който мрежата на даден оператор се пренастройва така, че по-голям трафик да може да бъде обслужен в по-малък честотен ресурс - бел. авт.) И, разбира се, да инвестираме в още базови станции.

А стои ли вариантът да вземете честоти в обхвата 2.6 MHz?

- Не. И сме категорични, че искаме да си купим ресурс от българското правителство.

Тоест не искате да купите например "4Джи Ком"?

- Не.

Или "Макс Телеком"?

- Не.

А обмисляте ли да съдите държавата, ако не получите честотен ресурс?

- Не мисля. Мисля, че по-добре е да решим въпроса без съд, чрез диалог.

Знаете, че "Мобилтел" спечели делото на тричленен състав във Върховния административен съд (ВАС) срещу КРС и ако и петчленка го потвърди, компанията би следвало да получи заявения от нея честотен ресурс.

- Да, знам.

След тях са БТК.

- Да, знам.

КРС няма много какво да направи.

- Да, тази ситуация е проблем за КРС и затова търгът би бил по-лесен изход за всички.

Да, но това означава да се промени законът.

- Не, не е нужно. Ако търсенето на честоти е по-голямо от предлагането, се тръгва към търг.

Ако е така, защо Върховният административен съд отсъжда в полза на "Мобилтел"? Те имат заявление за допълнителен честотен ресурс?

- Не мога да отговоря защо.
 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Кои са иновативните предприятия на 2019 г. Кои са иновативните предприятия на 2019 г.

Осем компании получиха отличия в конкурса, който се организира за 15-а поредна година

5 дек 2019, 1409 прочитания

Софтуерната индустрия вече отговаря за 2.9% от БВП 3 Софтуерната индустрия вече отговаря за 2.9% от БВП

Общите приходи на компаниите в сектора за 2018 г. са 3 млрд. лв., а заетите са общо 33 хил. души

5 дек 2019, 1428 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Бизнес активността в еврозоната се засилва въпреки кризата с Гърция

В Китай секторът на услугите отчита забавяне въпреки стимулите

Още от Капитал
За кого е модерната MBA диплома

MBA отдавна вече не е просто образование по мениджмънт, като фокусът се е изместил към обучение в лидерство

Никос Статопулос: Възможно е Vivacom да се превърне в регионален хъб на бизнеса ни

Какви са плановете на избрания за купувач на най-големия български телеком, според CEO-то на BC Partners, мажоритарен акционер в United Group

Спас Русев: Увеличихме стойността на Vivacom от 750 млн. до 1.3 млрд. евро

Планирам други инвестиции в България след приключване на сделката за БТК

Нов кмет, нова такса смет

Една от основателните причини за ръста на местните данъци и такси е увеличената цена за депониране, кои са другите

Ново място: Little Bird Place

Галерията е посветена на взаимовръзките между природата и изкуството

Кино: "Един дъждовен ден в Ню Йорк"

Уди Алън с джазова комедия за съвременното лицемерие

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10