Есента ще доставим масла за Либия за 40 млн. долара
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Есента ще доставим масла за Либия за 40 млн. долара

И с Ирак сме на финала на договор за 40 млн. долара.

Есента ще доставим масла за Либия за 40 млн. долара

Пламен Бобоков, председател на управителния съвет на "Приста ойл холдинг"

Калина Горанова
6428 прочитания

И с Ирак сме на финала на договор за 40 млн. долара.

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Пламен Бобоков е председател на управителния съвет на "Приста ойл холдинг". Собственикът "Приста ойл груп" е с две основни направления - акумулаторен бизнес, в лицето на "Монбат", който се ръководи от брат му Атанас Бобоков, и маслен бизнес, в който влизат "Приста ойл" и дъщерни компании в редица държави. От 2012 г. миноритарен акционер с 30% в "Приста ойл груп" е дружество на финансовите инвеститори ADM Capital и Европейската банка за възстановяване и развитие. "Приста ойл" е сред най-експортно ориентираните български компании. За последните 13 години българската група е развила бизнес отношения в над 20 държави от региона, като пазарното й присъствие в отделните страни е в рамките между 5% и 55%. Каква се очертава 2015 г. за "Приста Ойл"?

Като една от най-успешната на база консолидирани резултати за групата. Според нашите бизнес планове тази година ще има ръст 20-25%, като приходи и печалба (бел. авт. за 2014 г. консолидираните проходи на "Приста Ойл" са 420.5 млн. лв., а печалбата - 24.2 млн. лв.). Когато говорим за печалба, имаме предвид печалбата преди лихви, данъци и амортизации, тъй като това е показателят, който дава най-ясна представа за ликвидността на компанията и нейните възможности да поема финансови ангажименти и да се развива. Ръстът ще дойде основно от "Приста Ойл", от новите пазари и договорите, които подписваме. Това са няколко големи експортни контракта, които "Приста ойл" спечели за около 40 - 50 млн. долара, които ще бъдат изпълнени до края на годината. Единият е за износ за Либия, а другият - за Ирак. Само първият е 40 млн. долара. Той е за Либия и вече е подписан. Иракският също е за толкова. Все още не е финализиран, но вървим натам. Доставките ще са от септември до ноември, като ръстът е само от единия контракт, а не и от двата. Това са проекти, които развиваме от две-три години. Договорите са само за масла, които са за енергетика и за потребление. Договорът ни в Ирак е с подизпълнител, който обслужва електроцентралите на Ирак. Имат 18 централи, които са на различен принцип от нашите и в по-голямата си част горят нефт и съответно имат специални изисквания към маслата за генераторите.

Няма ли риск да се прави бизнес в толкова нестабилни държави?

Бизнес в тези нестабилни държави се прави с частни партньори, с голямо търпение и железни нерви. Звучи доста екстравагантно, но това са пазарите, на които можем да правим големи маржове. На мен много повече би ми харесало да сме във Виена или в Германия, но маржовете са нищожни.

Как си гарантирате плащанията?

Външнотърговската банка на Либия има 120 млрд. долара резерв и има огромни линии, които се ползват за сделки, с изключение на оръжие и боеприпаси. За всичко останало е "на който му изнася - да заповяда".

Не е ли странно да продавате петролни продукти на държави, които имат нефт?

Ние какви домати ядем... Това е проблем на развиващите се държави. Това, че са богати на ресурси, не означава, че могат да си покриват елементарните нужди от преработени продукти. Те затова са развиващи се и още повече - те са проблемни, заради обстановката. В Либия реално има война.

Къде ще произведете маслата?

Ние сме много голяма компания, можем да изпълняваме много големи доставки. Всичко ще дойде само от завода в Русе, като има и един по-малък контракт за "Верила лубрикантс". Възможностите на "Приста Ойл" са да прави износ от порядъка на 150 - 200 млн. долара годишно. Така че не си мислете, че ще се затрудним. Да, ще има малко по-стройна организация, но ние сме го правили и преди.

Откъде внасяте суровината?

Внася се основно от Европа, от средиземноморски рафинерии или от Русия, в зависимост от това къде е по-изгодно. Разтоварваме във Варна, където имаме собствени авто и жп цистерни. Логистиката е осигурена, имаме предварителни договори за суровини.

Какво стана с договорите ви за износ за Китай и Катар и плановете ви за смесено предприятие във Виетнам?  

С Китай, за съжаление, нищо не се случи. Беше много интересно, защото всичко беше договорено, но Китайската централна банка отказа на компанията партньор да размени техните юани за долари през февруари, за да могат да платят на нас, за да доставим. Те казаха - нещо се случва, защото за първи път централната банка отказва такава операция. Беше тестов контракт за 800 хил. долара.

В Катар се развиваме. Работим много добре, изнесохме за около 500-600 хил. долара и очакваме до края на годината да изнесем за още толкова. Проектът във Виетнам е в рециклирането на масла. Очаквам посещение септември месец и се надявам да се случи. До края на септември, предполагам, че ще открием и завода ни за рециклиране в Узбекистан. Строи се с пълна сила. Инвестицията там е за 15 млн. долара, но сигурно ще стигне към 17 млн. долара. 

Закупихте предприятие за рециклиране на отработени масла в Украйна. Как се развивате на този проблемен пазар?

В Украйна имаме доста добри резултати и ръст, не в размери, които да впечатляват все още, тъй като има голям валутен риск, но е приличен. Малката рафинерия в Николаев за рециклиране я пуснахме и работи вече и може да стартираме и производство на готови продукти. Това е нещо, което тепърва ще обсъждаме (бел. ред. през 2013 г. компанията съобщи, че иска да строи завод за рециклиране за 65 млн. долара в Бородянка, Киевска област, но после предпочете да закупи действаща макар и по-малка рафинерия). Голямата стои на трупчета и по принцип мястото в Николаев позволява там да реализираме този проект и сега се замисляме дали да не се фокусираме там, тъй като вече имаме създадена база. Така че Украйна е много по-добре отколкото очаквахме, няма бизнес в десетки милиони, но аз имам големи очаквания, тъй като там играчите се променят. Доста от големите руски структуроопределящи компании се изтеглиха и сега е удобно време за намесата на този пазар не само за нас, но и за други български компании. Но трябва по-агресивно поведение и трябва някой, на който да му стиска да опита. Не е доказано, че ще успее, може и да загуби, но така е в бизнеса.

Освен либийския договор, кой е най-големият ви пазар?

България и Румъния са най-добрите ни пазари, не като обеми, а като ефективност. Извън Балканския полуостров Узбекистан ни е най-големият. Там сме абсолютен лидер, продаваме много добре и имаме изключително добри маржове. Там имаме голям завод за производство на масла, произвеждаме в големи обеми и продаваме. Изнасяме и за съседни държави, но малко. В момента сме в процес на създаване на смесено предприятие в Казахстан, което е възлово за нашето развитие. Структурата на бизнеса ни е такава, че не може да се разчита само на износ, тъй като няма гарантиран график. Една година може да е успешна, но следващата да не е. Ние смятаме, че трябва да се направят няколко възлови партньорства в държави с голям потенциал и те да се развият възможно най-бързо. Едното е в Казахстан, така че да можем да оптимизираме възможностите на Казахстан и Узбекистан и да стане стройна централноазиатска организация.

Пред подписване сме на партньорство за Ангола и най-вероятно ще започнем от следващия месец с едни десет контейнера износ. И Алжир, където за съжаление много се забавихме. Навсякъде искаме да правим предприятия. Това са обединения, при които започваме с търговия и минаваме в производство.

Какъв е времевият хоризонт за новите предприятия?

Организирането на една компания в нормални условия не е повече от два-три месеца. Само че в тези географски ширини всичко се умножава по три и като време, и като разходи, и като нерви. Относително е, но аз се надявам до две-три години да приключим и с първи и втори етап. Първи етап винаги е изграждане на търговска структура, която да гарантира продажбите на големи обеми и да гарантира последващия етап на строителство на предприятието. Строителството на завод, само за да имаме завод, не е нашата цел. Целта ни е да имаме сериозен пазар, на който да имаме гарантирано присъствие и печалби или поне очаквания за такива печалби.

Как се развива предприятието ви за вазелини в Унгария?

Има сериозен инвеститорски интерес към нашия бизнес в Унгария. Миналата година имаше много добри резултати и сериозен инвеститорски интерес. Но не съм казал, че го продаваме. Замисляли сме се. 

Машиностроенето расте, как се развива "Монбат"?

Той е отличник по всички показатели. Конюнктурата е подходяща, организацията на работа е много добра и, общо взето, той не зависи от външни източници на сурови, както при нефтопродуктите. Китайци и корейци отсъстват от този пазар, след като преди две години затвориха над 30 завода за акумулатори в Китай заради екология. От експортьор Китай стана вносител, а най-близкият производител - Корея, веднага зае тази ниша в Китай. Така двата основни играча на европейския пазар изчезнаха. Не казвам, че намаля конкуренцията, но все пак, когато ги няма китайци и корейци, се диша по-лесно в акумулаторния бизнес.

Мислите ли да произвеждате акумулатори за първо вграждане в нови автомобили?

Не е проблем да се направят акумулатори за първо вграждане, но трябва да има икономическа логика. Ние имаме ли производител на автомобили, който да потребява половин милион акумулатори за първо вграждане? При батериите за смяна печалбата е много по-голяма, докато при първо вграждане имаш по-големи обеми и гарантирано търсене. "Монбат", с пазарите, които има, според мен е над 100% от капацитета си за производство, изнася в 50-ина държави, така че нямаме потребност да влизаме на пазар с по-ниска печалба.

Инвестиционните компании обикновено излизат на петата година. ADM Capital вече правят три години съдружие с вас. Мислят ли за излизане?

Нямам представа, не сме коментирали такива неща засега.

Отривате спортна зала в Русе. Каква е инвестицията в нея? 

Нето залата струва 34.4 млн. лв., от които аз и брат ми сме инвестирали 32.4 млн. лв., а нашият прекрасен партньор Община Русе, чрез отстъпено право на строеж и незавършено строителство, участва с 2 млн. лв.

Нямаше ли по плана "Орешарски" пари за залата?

Парите бяха за Община Русе, която да закупи паркоместата и тези средства да влязат в дружеството "Проект Русе" и да бъдат използвани за довършване на залата. Тези средства не са дошли като грант, те са средства, отпуснати за закупуване на актив, който на нас между другото ни струваше 14 млн. лв. Това са 40 дка подземен паркинг, на три нива, за 1000 автомобила. Струват 14 млн. лв., а ние ги продадохме на общината за 9 млн. лв. с ДДС. Реално ние получихме 7.2 млн. лв. срещу активи за 14 млн. лв. Разбирате ли каква страхотна сделка сме направили с брат ми.

Защо го продадохте?

Защото имахме фрапираща нужда от някакви средства, защото беше много трудно да се финансира подобен проект и тъй като бяхме излъгани от Фонда за градско развитие на два пъти (бел. авт. - че ще финансират част от проекта). Но, както се казва, това е техен грях, те ще си го носят. Сега ще гледат отстрани един страхотен проект.

Как се връща инвестиция за 32 млн. лв.?

С тези 7 млн. лв., които сме загубили със сделката, тя всъщност е 39 млн. лв., но хубав въпрос. Накратко - трудно. Оказа се, че ще бъдем пионери в този бизнес, в Югоизточна Европа няма друга частна зала. Ще се възвърне с упорит труд и със създаване на професионална компания, която да управлява тази зала, която да привлича много събития и най-важното - да бъде център за културен туризъм, тъй като е на стратегическо място - само на 50-60 км от румънската столица. Букурещ, за наше малко щастие, не разполага с такава зала и няма да разполага през следващите няколко години, така че имаме тактическо предимство и ако сме достатъчно мобилизирани и отдадени на идеята, считам, че много бързо можем да възвърнем поне част от средствата. В идеалния случай за 6-7 години, в лошия – за 10 години.

В началото, когато започнахме да го правим, това не е било бизнес проект. То беше условие, за да вземем един определен терен, на който да развием търговска и офисна инфраструктура. Впоследствие обаче се оказа, че общината няма бюджет, за да издържа тази зала и дойдоха при нас с контра предложение. Между другото, ние не сме собственици на земята. Това е друга заблуда. Аз лично отказах и посъветвах кмета да го направи с право на строителство, за да може тази земя вечно да си е на общината, ако нещо се случи. Но тази зала ще е актуална и след 100 години. Направена е, за да я има, а не за да се усвоят едни средства. Всичко е помислено до последния детайл, покривът е аудио изолиран, има различен подход, различна оранизация. Русе заслужава, защото това е шансът в Русе нещо да се случва.

Не е доста амбициозно да си възвърнете инвестицията за 6-7 години?

Не забравяйте, че ние ще имаме право да направим и много други неща. Със сигурност ще има един, а може и два хотела, тъй като градът има огромна нужда от хотелски легла. Той разполага само с 1000 тризвездни. Единият със сигурност ще бъде 175 стаи. Това е нещо, което ще се направи, след като приключим залата, а за втория зависи от това как ще се запълни първият. Всичко зависи от мениджмънта оттук нататък. Огромната отличителна черта на тази зала от всички останали ще е професионалният мениджмънт. Благодарение на суперорганизацията и професионалния мениджмънт залата има спонсор, и то от самото начало (бел. ред. - застрахователната компания "Булстрад"). Ще се управлява от професионалните мениджъри – Борислав Велков и Иван Драндийски, които са бившите мениджъри на "Арена Армеец", като бяха махнати по политически причини. Това са професионални мениджъри – единят - в спортните, другият - в културните събития. Членове сме вече на асоциацията на залите в Европа. Залата директно влиза в календара на всички топ събития от 2016 г. Освен това сме в засилена комуникация и с румънски промоутър, тъй като нашата цел е да привличаме колкото се може повече румънски клиенти. 

Как стои въпросът с транспорта?

Предстои да се срещна с министър Московски и да го занимая с един много интересен проект. Моята идея е пускането на електрическа мотриса между българските и румънските железници, като особено в петък, събота и неделя тя да се движи с по-натоварен график, като хората ще могат да идват от Букурещ до Русе и обратно с една спирка в Гюргево, което е хубаво, тъй като това е община с 60-70 хил. души и тя също има потенциал.

Какъв тип събития ще има там?

Всичко, което може да влезе в зала. Културни мероприятия, конгреси. Залата разполага с два тренировъчни терена на подземно ниво с голяма височина – нещо, което я отличава от всички зали до момента. Има малка конферентна зала и офиси за обслужващия персонал и за мениджърите и т.н. Това е може би най-функционалната зала, направена до този момент в България. В това общество каквото и да направиш, никой не може да повярва, че двама откачалки на база местен патриотизъм ще хвърлят 30-40 млн. в някакъв малоумен проект, само и само да възродят родния си град, вместо да си купят няколко луксозни яхти и да го ударят на живот. След 50 години може и да се сетят.

И някакви бизнеси трябват, само култура не стига...

Кое е първото, инфраструктурата и условията на живот или бизнесът. Няма как да има икономика, без да има инфраструктура. Другите казват - за да имаш инфраструктура, трябва да имаш натрупвания, които да доказват целесъобразността на тези средства, защото исторически светът се е развивал така. Само че вече времената са толкова динамични, че докато чакаш да има натрупване, първо никой няма да дойде и да почне да работи, и второ - няма как да задържиш едни млади възпитани хора в Русе, ако няма къде да отидат, какво да видят и да се чувстват модерни европейци. Няма шанс, колкото и пари да им даваш. 

Кой е строител на обекта?

Грубият строеж е направен от "Патриков" - русенска компания. В момента тази, която се е заела с довършването, пак е русенска. Винаги е имало състезание, но целта е всичко по възможност да остане в този беден и доста изоставащ град, на който не му прилича това незавидно икономическо положение, в което е в момента. И всички останали в по-голямата си част са русенски компании. Идеята беше покрай този проект да се провокира икономически подем.

Пламен Бобоков е председател на управителния съвет на "Приста ойл холдинг". Собственикът "Приста ойл груп" е с две основни направления - акумулаторен бизнес, в лицето на "Монбат", който се ръководи от брат му Атанас Бобоков, и маслен бизнес, в който влизат "Приста ойл" и дъщерни компании в редица държави. От 2012 г. миноритарен акционер с 30% в "Приста ойл груп" е дружество на финансовите инвеститори ADM Capital и Европейската банка за възстановяване и развитие. "Приста ойл" е сред най-експортно ориентираните български компании. За последните 13 години българската група е развила бизнес отношения в над 20 държави от региона, като пазарното й присъствие в отделните страни е в рамките между 5% и 55%. Каква се очертава 2015 г. за "Приста Ойл"?

Като една от най-успешната на база консолидирани резултати за групата. Според нашите бизнес планове тази година ще има ръст 20-25%, като приходи и печалба (бел. авт. за 2014 г. консолидираните проходи на "Приста Ойл" са 420.5 млн. лв., а печалбата - 24.2 млн. лв.). Когато говорим за печалба, имаме предвид печалбата преди лихви, данъци и амортизации, тъй като това е показателят, който дава най-ясна представа за ликвидността на компанията и нейните възможности да поема финансови ангажименти и да се развива. Ръстът ще дойде основно от "Приста Ойл", от новите пазари и договорите, които подписваме. Това са няколко големи експортни контракта, които "Приста ойл" спечели за около 40 - 50 млн. долара, които ще бъдат изпълнени до края на годината. Единият е за износ за Либия, а другият - за Ирак. Само първият е 40 млн. долара. Той е за Либия и вече е подписан. Иракският също е за толкова. Все още не е финализиран, но вървим натам. Доставките ще са от септември до ноември, като ръстът е само от единия контракт, а не и от двата. Това са проекти, които развиваме от две-три години. Договорите са само за масла, които са за енергетика и за потребление. Договорът ни в Ирак е с подизпълнител, който обслужва електроцентралите на Ирак. Имат 18 централи, които са на различен принцип от нашите и в по-голямата си част горят нефт и съответно имат специални изисквания към маслата за генераторите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    antonalex avatar :-|
    OMUNVINGE

    Еваларка

  • 2
    qke1432363739431558 avatar :-|
    Иво Узунов

    Браво на Бобоков - Русе имаше нужда от тази спортна зала.

    Възникна обаче един интересен въпрос - Защо толкова милеещия за Русе Бобоков е регистрирал Приста ойл холдинг АД - в София. Данъците му са по необходими в родния Русе.

  • 3
    stf avatar :-|
    Стефанов

    Браво брята Бобокови!
    На България и трябват повече такива предприемачи!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK