Сделките за полугодието: Слаба пролет, но с оптимизъм за годината

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

След силното начало – успокояване на темповете. Така най-кратко изглеждаше второто тримесечие на 2015 г. на пазара на сливания и придобивания в България. Докато на международната корпоративна сцена активността продължи да процъфтява благодарение на наличното евтино финансиране и стремежа за ускоряване на растежа в редица сектори, на местния пазар темпото поне на пръв поглед като че ли намаля осезаемо. Сделки не липсват, но броят им е значително по-нисък от отчетеното за януари-март. Според наблюденията на анализатори обаче активността се запазва, просто сделките не са приключени. Доказателство за това е началото на юли, когато бяха обявени приключването на сделката за НУРТС и на придобиването от "Евроинс" на гръцки застраховател, на бизнеса на Алфа банк от Пощенска банка, както и набирането на окончателни оферти за "Близу", която ще е една от най-големите продажби за годината.

Оживени преговори

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

"След оживлението през първото тримесечие на 2015 г., когато в България се случиха доста сделки, някои от които знакови, като германската инвестиция в "Амета" и американската в "КАИ груп", през второто тримесечие имаме спад на броя сделки", обобщава Климент Начков, който е старши сътрудник в консултантската компания Entrea Capital. Според наблюденията на дружеството през първите три месеца на годината са били сключени около 40 сделки, докато в периода април-юни броят е само осем, а на обявените – шест. По думите му обаче зад този спад не стои конкретна причина и най-вероятно той се дължи на това, че в началото на годината са завършени много сделки, които са започнали през 2014 г., а текущите в момента преговори все още не са се материализирали в приключени сделки.

"Тенденцията, която беше започнала за раздвижване на пазара на сливания и придобивания, определено продължава", коментира от своя страна и Атанас Бангачев, партньор в българския офис на CMS Cameron McKenna. По думите му активност има в почти всички сектори, но в основната си част подготвяните сделки са на доста ранен етап.

Запазване на сравнително висока активност отчита и Юлиан Гиков, който е управляващ директор на "Райфайзен инвестмънт" и директор за Югоизточна Европа. Според него за цялата 2015 г. ще има 30-40 по-значими сделки, а обемът на пазара може да надмине 550-600 млн. евро тази година, като значително отклонение нагоре би могло да се наблюдава покрай евентуално преобразуване собствеността на активи, свързани с КТБ.



Горещите сектори

Вече традиционно за последните години сред секторите, които генерират съществен интерес, са информационните технологии. IT секторът отчете най-голямата сделка за миналата година, но макар и по-малки като обем, сделки в него имаше и в началото на 2015 г. През второто тримесечие липсваха значителни придобивания, но според наблюдателите на пазара инвеститорският интерес се запазва. "Става дума за добре развити български компании, които търсят партньор за развитие", обяснява Бангачев. Според друг консултант приближава IT сделка, в която чужд инвеститор ще придобие местно дружество.

По думите на Климент Начков производството и хранително-вкусовата промишленост също остават във фокуса на инвеститорите. "Като цяло очакваме 2015 да е малко по-добра от 2014, надяваме се до края на годината да се случат още няколко знакови сделки, подобно на тези през първото тримесечие", казва той.

Като особено интересен сектор Гиков очертава още телекомуникациите. Там очакванията са до края на годината собственика си да смени "Близу", но по думите му не липсва и консолидационен апетит сред останалите играчи на пазара – включително по-малки участници с по 15-30 хил. абонати. "Големите национални оператори – трите телекома и "Булсатком" – също осъзнават, че сега е моментът да се позиционират", посочва той.

Тук най-голямата очаквана сделка е за БТК. Компанията собственик не обслужи заем за 150 млн. евро и вероятно през есента ще има структурирана сделка за смяна на контрола върху телекома.

Сделки се очакват и в сектора на финансовите услуги. Макар и не за цели банки (извън малката "Токуда"). "До края на годината очаквам продажби във финансовия сектор, свързани най-вече с изхода на чуждестранни собственици от България. С по-малък шанс е материализирането на сделки в активни процеси в банковия сектор, но можем да видим транзакции на лизинговия пазар. Евентуалното успешно приключване на някои активни процеси по продажба на активи в застрахователния сектор значително да измени структурата му в посока консолидация на пазара - там очаквам поне две по-значими сделки", прогнозира Гиков.

"Развитие има и в енергетиката, най-вече на вторичния пазар на възобновяеми енергийни източници, а освен това някои от играчите, които навлязоха на първичния пазар, търсят излизане", казва още Гиков. Тъй като приватизация няма, надеждите са нови инвеститори да влязат по линия на концесиите. Най-големият обект на хоризонта е "Летище София", но той ще бъде предложен догодина.

Кой купува

Добрата новина от годината е завръщането на интереса от чуждестранни купувачи. Явлението не е повсеместно, но напълно отсъстваше последните пет следкризисни години. Тогава неоспоримата тенденция беше чуждите собственици да напускат страната, а местата им да заемат местни играчи.
Този тип купувачи ще идват при по-големите сделки и при тези за активи в сектори с по-висока добавена стойност, като те ще са както стратегически, така и финансов такъв, смята Гиков. Бангачев откроява друга тенденция: новите чуждестранни инвеститори, които тепърва влизат на пазара, са малко, повечето са вече установени в България и търсят разширяване на дейността си в страната.