Новият живот на забравените бунгала

Зеленчукова градина. Редуващи се черешови и крушови дървета и декари с праскови. Всичко това е било към бившето АПК "Крайморие" и съществува на юг от Черноморец в този си ботанически вид до началото на 90-те години на миналия век. Сега от насажденията са останали само лозя. Земята е върната на собствениците, а после част от нея е продадена и превърната просто в терен за строителство на комплекси. Доскоро за градините там напомняше само името на един от най-популярните къмпинги на юг от Бургас - "Градина". От тази година вече и името на къмпинга не е същото. Казва се "Южен бряг". От три години новите му собственици се свързват с варненската група "Химимпорт", като сега поне официално твърдят, че имат намерение да го развиват като къмпинг.

Години наред къмпингите по българското Черноморие останаха встрани от основния туристически поток. Плътната редица от регламентирани места за каравани и палатки, създадени още през 70-те години на миналия век от Ахтопол до Черноморец и около Созопол и Приморско, постепенно беше разпокъсана от строежи. Приватизацията на държавната "Хелио тур-с" от свързаната с Николай Банев "Приват турист", даде в ръцете на собственика на комплекс "Русалка" пет къмпинга на север и на юг от Созопол, сред които "Градина", "Каваците", "Златна рибка". Съдът пък беше залят от дела, заведени от собственици на земи, в рамките на къмпингите, претендиращи за имотите си. Инвестициите в тях се превърнаха в химера. Въпреки че по думите на ръководството на "Каваците" около 30% от приходите отиват за поддръжка, според хора, почивали години наред там, промяна в санитарните условия няма. Нито един български къмпинг пък не може да бъде открит в престижните каталози на ACSI - настолна книга за запалените европейци, казва Стефко Пъргавелов, председател на Българската асоциация за къмпинг и караванинг, известен с обиколките си на Европа на колела.

Междувременно в по-западната част на континента по данни на Международната федерация за къмпинг и караванинг (F.I.C.C.) Германия разполага с най-голямата флотилия от кемпери, следвана от Холандия, Великобритания и Дания. Пазарът на каравани е показал силен растеж от 6.3 % през първите четири месеца на 2015 г. спрямо със същия период на миналата година, достигайки близо 58 хил. нови регистрации на превозни средства за отдих. Туроператори коментират, че на международни изложения получават запитвания от крайни клиенти за предлагането на тази услуга в България. А приходите от един къмпинг могат да бъдат от порядъка на тези на един тризвезден хотел със 120 стаи. Въпреки че на запад почивката на къмпинг е доста търсен продукт, и то от платежоспособни клиенти, които просто имат друго усещане за почивка (виж съседния текст), те са далеч от фокуса на местните предприемачи. А може да са една от нишите, която да внесе свежест в затруднения морски туризъм. И, радзбира се, пари.

Ще цъфне ли "Градина "

Противно на тежкия сезон по българското Черноморие като цяло, от управата на къмпинг "Каваците" отчитат засилен интерес тази година в сравнение с предишната. Противно на очакванията българите са само около 50%. "Има много чужденци - германци, унгарци, австрийци, чехи, поляци, и за пръв път два кемпъра от САЩ", коментират от там. За нарастване на броя на посетителите през последните три години говори и Андрей Василев, упълномощен представител на собствениците. "Хората все повече търсят този начин на почивка и нишата има потенциал. Това не са хипита, а хора с възможности", твърди той.

Заради ненапълно платена цена при приватизацията от страна на Банев и глоби Агенцията за приватизация завежда дело, което през 2012 г. печели. Събирането на парите става чрез съдебни изпълнители, които продават част от активите на "Хелио тур-с" (където влизат още четири къмпинга по Южното Черноморие). Част от къмпинг "Градина" срещу 1.7 млн. лв. става притежание на "Камп интернешънъл" (преименувано на "Къмпинг Градина"). Новият собственик на къмпинга се свързва с варненската група "Химимпорт", а Андрей Василев пък е и търговски директор на "Лазурен бряг 91", която държи концесията на централния варненски плаж.

"Имаме идея да обновим къмпинга, така че да отговаря на европейските стандарти", твърди Василев. "От 2013 г. сме вложили в инфраструктура 200 хил. лв. - в канализация от санитарните възли към септичните ями, в електрически трасета, електротабла, ремонтирали сме слънчевите колектори. Следващата година къмпингът трябва да се включи и в отклонението към новата пречиствателна станция. Искаме да направим перални, кухни", разказва той. Трябват и бунгала, тъй като част от съществуващите са затворени като негодни за обитаване. "Всичко ще е от екоматериали, без бетон и крупни строежи. Обмисляме варианта да предлагаме наши каравани под наем за определен период, както и луксозни стационарни палатки с романтичен елемент", продължава той.

Конфликти на първа и задна линия

Заведенията на плажа обаче създават проблеми на новия собственик - най-вече заради шума. Отделно те са конкуренция на заведенията за хранене в самия къмпинг, които обаче са непривилегировани, тъй като са доста по-далеч от морето. Компанията има интерес и към концесията на плажа, който през тази година, по думите на Василев, не се стопанисва от никого, няма спасители и медицински пункт. Василев смята, че собствениците на къмпинги трябва да са с предимство при отдаването на плажните ивици под наем или на концесия.

"Не искам да има заведения на плажа и няма да ги оставим заведенията", е намерението му, ако къпингът спечели процедурата за плажа. Василев визира пет заведения на ивицата пред палатките, последното от които в посока Созопол е известният Kite Bar.

Що е то къмпинг

По думите на Стефко Пъргавелов, масовото застрояване зад къмпингите, което вече е факт, не е толкова голям проблем за тях, колкото липсата на инфраструктура.

Тя обаче няма как да бъде подобрена при неясна собственост, която не дава хоризонт за развитие, и с липса на стабилни през годините изисквания към обектите. Министерството на туризма разполага със списък на лицензираните къмпинги в страната. Самото то обаче признава, че базата му данни не е особено адекватна по две причини. Първо - при някои от къмпингите собственикът не е актуален, като според регистъра "Градина", сега "Южен бряг", все още се води собственост на Банев. И второ - досега къмпингите не са били подлагани на категоризация и на практика държавата не знае какво е къмпинг и на какви изисквания трябва да отговаря той. Така за различните инвеститори се оказва лесно с обяснението, че искат да правят къмпинг, да прокарат проект за вилно селище.

Министерството на туризма се опитва да въведе критерии за къмпингите в новата Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения. Тя беше пусната за обществено обсъждане в началото на май. Част от предложените текстове обаче срещнаха неодобрение в сектора.къ Новата наредба предвижда да има къмпинги до три звезди, като процедурата по категоризацията пак ще бъде поверена на общинските кметове. Къмпинговата единица за площ също води до спорове, тъй като е еднаква за палатки и каравани. Изискванията за задължително изграждане на пътища и паркинги пък сериозно ще затруднят малките екологосъобразни семейни къмпинги на предпочитаните от туристите места сред природата.

Според Пъргавелов най-добрите критерии към къмпингите вече са зададени: за да преминеш през одобрението на ACSI, трябва да покриеш 32 показателя, като проби се взимат дори от крановете. Иначе основните изисквания са ясни. Къмпингът е площ с минимална инфраструктура, санитарни съоръжения, магазин, място за пълнене и изхвърляне на вода. Бунгалата трябва да са само от дърво и да не са върху бетонна плоча. Караваните не бива да са директно на плажа, на пясъка. Всичко трябва да е вмъкнато в околната среда, а не да я нарушава. Далеч по- просто от масовия туризъм, но не по-малко перспективно.