Списък с кандидат-купувачите бе публикуван от бившия сръбски министър на икономиката Саша Радулович, който е критик на плановете за приватизация. Според неговата информация, цитираща документ на агенцията за приватизация, интерес към участие в продажбата освен БТК са проявили германската Deutsche Telekom, руската Mobile TeleSystems, словенската Telekom Slovenije, турската Turkcell, ЕБВР, както и инвестиционните фондове Advent International, Apollo Global Management, Mid Europa Partners, CVC Capital Partners, Novator Partners, Abu Dhabi Investment Authority, BC Partners и Colbeck Capital Management. Advent е познато име в България - фондът приватизира БТК, наскоро продаде инвестицията си в керамичния производител "Каи груп", а също е собственик на "Девин". Novator Partners пък е в орбитата на исландеца Тор Бьорголфсон, който също няколко години беше основен акционер в най-големия български телеком.

Според документа на приватизационната агенция към 28 юли документи за участие в търга са пратени на Deutsche Telekom, ЕБВР, Telekom Slovenije, Advent International, Apollo Global Management, Mid Europa Partners, CVC Capital Partners, Novator Partners и Mobile TeleSystems. Междувременно Turkcell и BC Partners са оттеглили предложенията си, а допустимостта на останалите три кандидата - БТК (наричана от сръбските медии Vivacom), Abu Dhabi Investment Authority и Colbeck Capital Management, все още се оценява. Пред SeeNews говорителят на ЕБВР е заявил, че банката "е готова да подкрепя властите в приватизацията на Telekom Srbija и ще обмисля сътрудничество с някои от кандидатите". За "Капитал" от БТК отказаха коментар, а пред Reuters същото са направили и от Telekom Austria.

В началото на този месец сръбският министър, отговарящ за телекомуникациите, Расим Ляжич обяви, че до следващия понеделник (17 август) трябва да приключи предварителната оценка на кандидатите. Те трябва да имат активи за не по-малко от 2 млрд. евро или годишни приходи от 500 млн. лв. Отговарящите на изискванията кандидати ще получат право да извършат дю дилиджънс на телекома, преди да представят финалните си оферти, за което ще разполагат с между 60 и 180 дни.

Какво се продава

Продажбата на мажоритарния дял в Telekom Srbija е част от усилията на сръбското правителство да намери частни партньори за жизнеспособни държавни предприятия. Правителството е най-голям акционер в телекома с дял от 58.11%. Други малки акционери държат 14.95% от акциите, служителите на телекома притежават 6.94%, а останалите книжа се държат от самата компания.

Telekom Srbija е лидер на сръбския пазар на мобилени и фиксирани телефони и интернет, който се оценява на 1.5 млрд. евро, отбелязва Bloomberg. Компанията освен това е мажоритарен собственик на втория най-голям телеком в Босна Telekom Srpske и контролира черногорския мобилен оператор M:Tel. През 2014 г. сръбската компания отчете ръст на консолидираната нетна печалба с 13.4% до 17.8 млрд. динара (148 млн. евро), а приходите от основна дейност са 122 млрд. динара (1 млрд. евро). За първото полугодие на 2015 г. компанията отчита ръст от 5.7% до 16 млрд. динара на печалбата преди лихви, данъци, обезценки и амортизация. Телекомът е пазарен лидер с над 4.5 млн. мобилни клиенти. В Сърбия има общо три оператора, които към края на миналата година са имали 9.7 млн. потребители, съобщават местните медии.

Предишният опит за приватизация на Telekom Srbija през 2011 г. пропадна, след като правителството отхвърли офертата за 1.1 млрд. евро за 51% от акциите на Telekom Austria като твърде ниска. През 2012 г. правителството обяви, че оценява цялата компания на 2.27 млрд. евро. През 90-те години на миналия век Белград продаде 29% от телекома на Telecom Italia и други 20% на гръцката OTE, но изкупи обратно тези дялове съответно през 2002 и 2012 г.

На 3 август Ляжич, цитиран от Reuters, заяви, че ако офертите са добри, ще бъде стартиран процесът по приватизация, в противен случай продажбата ще бъде спряна. Премиерът Александър Вучич заяви в края на юли, че се търси "подходящ купувач на подходяща цена". По думите му приходите от продажбата трябва да бъдат използвани за изплащане на държавни дългове и финансиране на инфраструктурни проекти. Радулович, който подаде оставка няколко месеца преди предсрочните избори през 2014 г., защитава идеята, че телекомът трябва да бъде листнат на борсата, вместо да бъде продаван.