Албена Симеонова: Интересът на производители и потребители на биохрани в България расте бързо
Председателят на Българска асоциация "Биопродукти" пред "Капитал"
Преди 5 години биопроизводителите в България са били едва 25 души, а сега сте около 4000. С какво се обяснява този бурен растеж?
- Заслугата за този ръст е основно на нашата асоциация "Биопродукти". Дълго време никой не можеше да си получава парите по програмата за селските райони. Благодарение на усилията на асоциацията и борбата, която водихме, започнахме да получаваме всички средства, които ни се полагат, и дори ги усвояваме 100%. Интересът сега е много голям и вероятно 150-те млн. лв., които са предвидени по мярка 11 в новата програма, ще свършат.
Как успяхте да убедите земеделското министерство, че биопроизводството трябва да стане приоритет?
- С много разговори. Имахме една инициатива "Походът за добрата храна", в която въвлякохме и евроинституциите. Трябва да кажа, че настоящият екип в земеделското министерство е най-диалогичният от всички, с които сме общували. Отново благодарение на нашия натиск направиха дирекция "Биологично земеделие и растениевъдство" и има отдел в министерството, който се занимава само с нас. Участват във всичките ни семинари, отговарят на всичките ни въпроси, ако имаме проблемен казус, той се решава, при това бързо.
Еднакво ли нараства интересът на потребители и производители към биохраните?
- Може да се каже, че този интерес нараства успоредно. Защото, ако преди 5-6 години в София имаше 1 или 2 магазина за здравословни храни, сега има специализирани биомагазини. Става въпрос за около 150 магазина за здравословни и биохрани в София. Вярно е, че потребителите са предимно майките, образованите хора, младите хора, главно студенти, в големите градове, но българинът все по-често се замисля какво слага на трапезата си.
И все пак за българина водещ критерий си остава цената, как ще го убедите да предпочете биозеленчуци и плодове?
- Абсолютно. Много важно е хората да разберат две основни неща - че не съществуват понятия еко- и натурално. Продуктите са или биологични - придружени от съответния сертификат, проверени от сертифициращата агенция и в тях да няма дори следа от пестициди - цялата гама: инсектициди, пестициди, фунгициди и така нататък. Това е био - да не съдържа пестициди под никаква форма. И не на последно място - не съдържат ГМО. Единствените продукти без ГМО са биопродуктите.
Има ли чисто български опит в отглеждането на биокултури, какъв чужд модел се ползва?
- Ние се ползваме предимно от опита на нашите чуждестранни колеги. България е от страните, които последни се присъединиха към каузата на биоземеделието. В европейски държави като Австрия, Германия, Швейцария неговият дял е 12, 13, 16% от производството на земеделска продукция. В България в момента е около 2%. И то след сериозния бум от последните години. До 2013 г., в края на предишния програмен период, трябваше да стигнем 8%, така че сме много далеч от заветната цел. Дано успеем в новия период да достигнем до 5%.
В чужбина се наливат пари в наука в полза на биоземеделието и макар у нас да не се прави, ние имаме шанса да използваме иновативните им технологии. Но това също има цена. С новия регламент за биологично производство, за който в момента тече дискусията в Европа и той е пред приемане, ще ни задължат да купуваме биологични семена. Защото аз например купувам от института в Генерал Тошево семе, което не е обеззаразено, а продавам своята продукция като биопшеница. Същото е при колеги, които купуват от института "Марица" семена за български домати, да речем "Идеал", или за краставици "Гергана", куртовска капия, конвенционални, без да са третирани, и след това произвеждат биологични зеленчуци. Но Европа е на път да забрани това. И нашите научни институти трябва много сериозно да се ориентират към семепроизводство. Трябва да се замислим, защото след 20 години, като ни кажат "нямате право повече да ползвате конвенционални семена", да не се окажем изненадани. Така че Българска асоциация "Биопродукти" заедно с Министерството на земеделието и Селскостопанската академия сега ще се заемаме с обучение на научните институти в производство на биосемена и посадъчен материал.
Защо е важно да има специалност биоземеделие в аграрните университети и имаме ли подготвени теоретици, които да я преподават?
- И това е болен въпрос. Сега в аграрните ВУЗ-ове най-голям е напливът за специалност "Растителна защита", всички кандидат-студенти напират за нея, защото заплащането в практиката е много високо. Създадоха специалност "Биологично земеделие", защото на нас ни трябват агрономи. Доскоро имаше специалност "Агроекология", но от нея излизат агроинженери. При нас за всяко нещо трябва агроном - екологичен план на фермата или сеитбооборот, технологична карта, всичко се подписва от агроном. И аз, като повикам агронома от съседното село, първото нещо, което ме пита, е: "Ти пръска ли го, сложи ли му еди-какъв си препарат?" Аз му казвам, че не мога да използвам пестициди. Затова за тези 4000 души биоземеделски производители, а те ще стават все повече, е нужно да се "произведат" 200 агрономи по "Биологично производство". Но на тоя агроном в главата му е да сложен чип: Ти ще произвеждаш здравословно, екологично, няма да пръскаш с пестициди, няма да цапаш продукта и околната среда, защото това е твоето желание.
Какъв е делът на износа на биопродукция?
- Повече от 95% от българското биопроизводство се изнася, но е добре, че все по-голяма част от продукцията се продава в България.
Имат ли успех фермерските пазари, които правите?
- Пазарите се радват на много голям успех и броят им се увеличава. Имаме 2 в София, предстои да разкрием трети, има в Пловдив, Бургас, Варна и Русе. Водим разговори с кмета на Велико Търново за пазар при тях.
Членуват ли големи производители при в асоциацията?
- Философията на биопроизводството е за малки ферми. И в Европа е така. Но при нас има изключения - един италианец гледа 4000 дка ягоди, друг колега гледа 1000 дка малини. Най-големият производител на краставици в Европа е член на нашата асоциация и ето от него още един пример за естествени средства за борба с вредителите - в огромните си оранжерии той ползва биоагенти - калинки.
Кои са актуалните проблеми пред асоциацията?
- Преди години парите от мярка 214 за биоземеделие отидоха в сеитбооборотите. С тежки разговори, с много кавги успяхме да се преборим и спасихме 270 души от фалит. Но пък нови 1000 фермери, които тъкмо бяха заявили желание да се захванат с биопроизводство, не получиха нищо. Тази криза преди 2 години доведе до временен застой.Какво успяхме да направим през тази година. Една гръцка компания, която сертифицира биопроизводство, изгуби акредитацията си и 412 наши биофермери щяха не само да си загубят сертификатите, ами заради поетия 5-годишен ангажимент имаше опасност да ги накарат да връщат парите със задна дата. Отново разговори и преговори с министерството и успяхме да ги спасим, като тези 412 души минаха към други компании.
Предложение на ЕК по новия регламент за биопроизводството предвижда сертификатите на производителите на биопродукция да бъдат отнемани, ако в конвенционални стопанства, съседни на техните, се използват инсектициди и пестициди. Ако ще се борим срещу пестицидите, нека правилата да важат за всички. Сега излиза, че конвенционалните производители, които пръскат с препарати и замърсяват продукцията ни, не носят никаква отговорност, не биват дори глобявани, а нас искат да ни санкционират. Ами ако някой злонамерено напръска до теб? Според нас ще е справедливо да бъде спряна само заразената партида. Сега ни предстои борба срещу неоникотиноидите, които изтровиха пчелите, срещу пръскането с аеротехника, която също съсипва биополетата и пчелните семейства, спорът за ГМО пък ще се решава на европейско равнище.
Интервюто взе Иванка Ватева
