Европейските банки може да се нуждаят от 26 млрд. евро допълнителен капитал
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Европейските банки може да се нуждаят от 26 млрд. евро допълнителен капитал

Европейските банки може да се нуждаят от 26 млрд. евро допълнителен капитал

Хармонизирането на правилата за капиталова адекватност може да доведе до свиване на дивидентите

2142 прочитания

© BENOIT TESSIER


Най-големите банки в Европа могат да се нуждаят от допълнителен капитал в размер на 26 млрд. евро, ако регулаторите в региона успеят да наложат единни правила за изчисляване на капиталовата адекватност, показва ново изследване на JPMorgan. Това би могло да понижи възможностите на тези институции да кредитират и да плащат дивиденти, отбелязва Financial Times.

След като Европейската централна банка пое ролята на банков регулатор в еврозоната, една от основните й задачи стана намирането на начин да се преодолеят националните различия при изчисляването на капитала на финансовите институции. Комитетът по банковия надзор в Базел също работи по предложения, които да ограничат възможностите за меневриране в области като изчисляване на ефекта на ипотеки и търговски активи върху капиталовата адекватност.

Според регулаторите еднаквите стандарти ще стимулират конкуренцията, но анализаторите на JPMorgan са открили, че усилията за "хармонизация" могат да имат сериозни финансови последствия върху 35 от най-големите европейски банки. "Едно от сигурните последствия е, че банките ще бъдат ограничени в кредитирането. Виждаме и свиване на дивидентите като последна мярка преди повишаване на капитала", коментира един от авторите на доклада Киан Абухюсеин.

Капиталов недостиг

Според изчисленията на JPMorgan налагането на обмисляните промени ще доведе до понижаване на съотношението на капитал от първи ред на 35-те банки с общо 1.5% до 2018 г. Капиталовият еквивалент на тази промяна възлиза на 137 млрд. евро. Докладът на JPMorgan се фокусира върху очакваните изисквания върху банките на инвеститорите, а не на регулаторите. В момента повечето големи банки са обявили цели за съотношение на капитала от първи ред между 10 и 15%, което надхвърля регулаторния минимум. Според тези показатели при уеднаквяване на стандартите 13 банки ще имат нужда от допълнителен капитал от общо 26.4 млрд. евро, за да покрият новите изисквания.

"Банките имат избор. Могат да поддържат минималната изисквана капиталова адекватност, но пазарите няма да се чувстват комфортно с това и акциите им ще се обезценяват", заявява Абухюсеин. Той изтъква, че банките могат да покрият голяма част от недостига на капитал чрез свиване на счетоводните си баланси, прекласифициране на някои финансови активи и преразпределение на по-малка част от печалбите.

Проблемни банки

Според оценката на JPMorgan единствената банка, която със сигурност ще трябва да прибегне до повишаване на капитала при новите правила, е австрийската Raiffeisen Bank International. Според анализаторите при нея недостигът ще достигне 1 млрд. евро, или 30% от пазарната й стойност. Абухюсеин изтъква, че всяка банка, чийто капиталов недостиг надхвърля 5% от пазарната й капитализация, може да предизвика притеснения сред инвеститорите, което да се отрази негативно на цената на акциите й. Тази група включва френските Crеdit Agricole, Sociеtе Gеnеrale и Natixis, италианската UniCredit и испанската Santander.

Crеdit Agricole, Sociеtе Gеnеrale и Santander се посочват като банките, които е най-вероятно да прибегнат до свиване на дивидентите в резултат на новите правила. Най-голям ефект от промяната обаче се очаква за банки като Handelsbanken и Swedbank, които са сред най-добре капитализираните в Европа. Причината е, че скандинавските банки обикновено поддържат по-малко капитал спрямо ипотеките си от останалите финансови институции в региона. Хармонизирането на правилата вероятно ще ги принуди да променят тази практика. Белгийската KBC също ще се окаже със силно понижено съотношение на първичния капитал. Очакваните промени ще я принудят да поддържа по-големи буфери спрямо останалите й финансови активи, включително застрахователната компания, на която е собственик.

Най-големите банки в Европа могат да се нуждаят от допълнителен капитал в размер на 26 млрд. евро, ако регулаторите в региона успеят да наложат единни правила за изчисляване на капиталовата адекватност, показва ново изследване на JPMorgan. Това би могло да понижи възможностите на тези институции да кредитират и да плащат дивиденти, отбелязва Financial Times.

След като Европейската централна банка пое ролята на банков регулатор в еврозоната, една от основните й задачи стана намирането на начин да се преодолеят националните различия при изчисляването на капитала на финансовите институции. Комитетът по банковия надзор в Базел също работи по предложения, които да ограничат възможностите за меневриране в области като изчисляване на ефекта на ипотеки и търговски активи върху капиталовата адекватност.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK